Р Е Ш Е Н И Е
№ 1817/24.10.2023г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отд., ІХ
състав в открито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов
административно дело № 1188 по описа на съда за 2023год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя- К.Й.-Г., чрез адв.К.Т.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-187-0115967/05.05.2023 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни
дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата
отмяна от Съда. Твърденията са, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото
е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби. Претендира разноски.
Допълнителни съображения по същество на спора се излагат в представени писмени
бележки.
Ответникът
– Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован,
чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, моли да бъде
оставена без уважение. В писмена защита допълва становището по същество на
спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, осемнадесети състав, след като обсъди
оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на
страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете
съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира
следното:
Заповедта
е била връчена на 07.05.2023г. Жалбата е депозирана на 09.05.2023г., което я прави подадена от
лице с правен интерес в преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за
нейната допустимост. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Административното производство по
издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на
23.04.2023г. с начален час 13:15 ч. на обект- ресторант, находящ се в ****,
стопанисван от „К.Г.“ ЕООД, където било установено, че търговецът в качеството
на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ извършва
продажба на стоки без да ги отчита в регистрираното в обекта фискално
устройство. За проверката бил съставен ПИП сер. АА № 0115967/23.04.2023г. В него било отразено,
че в хода на проверка, преди легитимация, е извършена
консумация на минерална вода, кафе, сандвич и порция пилешки хапки на обща
стойност 23.20 лева, заплатена в брой, като за покупката не е издаден касов бон
за извършени продажби на стоки, платени в брой. След легитимация проверяващите
от наличното в обекта ФУ модел Датекс ДП 25 с ИН на ФУ ДТ521658 и ИН на ФП 02521658 са извели дневен финансов отчет.
По данни от фискалното устройство касовата наличност следвало да бъде 2252.30
лева, а реално била установена сумата от 505.40 лева или отрицателна касова
наличност от 1746.90 лева. По данни на сервитьора сумата от 2230.00 лева са
погрешно маркиран оборот.
Така установеното административният
орган е квалифицирал като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от
същия закон на юридическото лице е наложена принудителна административна мярка
– запечатване по отношение на търговски обект- ресторант, находящ се в ****,
стопанисван от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от
14(четиринадесет) дни.
При тази
фактическа установеност, съдът от правна страна приема следното:
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-187-0115967/05.05.2023г. С посочената заповед е
разпоредено запечатване на търговски обект – ресторант, находящ се в ****, стопанисван от „К.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1 б.“А“ и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС и чл. 186, ал.3 ЗДДС.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган - началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив
при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Национална
агенция по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, предл.
второ от ЗДДС, като видно от съдържащата се в приобщената към делото
административна преписка и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП със същата на основание чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и
ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, директорите на Дирекции
"Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели
"Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки
"запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС.
Оспореният акт, на следващо
място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се
съдържание, т. е. заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.
Ясно е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискална касова бележка от налично и работещо в търговския обект фискално
устройство/ФУ/ или ръчна касова бележка от кочан, за цялата извършена контролна
покупка. Описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка и
посоченото нарушение безспорно се установяват от Протокол за извършена
проверка/ПИП/ сер. АА № 0115967 от 23.04.2023 г., на който е налице и изрично
позоваване в заповедта за налагане на ПАМ. За това деяние, от инспектор по
приходите в НАП е съставен и АУАН сер. АN №F704654 от 04.05.2023 г., за
извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, който е връчен на представляващ дружеството
на същата дата.
При издаването на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена
проверка, съставен в присъствието на служител на дружеството-жалбоподател, и
опис на налични парични средства в касата към момента на започване на
проверката към него, както и декларация за стопанисвани обекти от задължено
лице от 23.04.2023г. В Протокола за извършена проверка сер. АА № 0115967 от 23.04.2023., са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката писмени доказателства,
установяващи нарушението.
По отношение материалната
законосъобразност, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, в приложимата ѝ в случая редакция (изм., ДВ, бр. 104 от 2020 г., в
сила от 12.12.2020г.), принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от
с. з. Следва да се посочи, че в съответствие с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи, въз
основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е приета Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез
електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредбата, задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Следователно, условието, което
поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на
процесната ПАМ, е търговецът да не е изпълнил задължението си да издаде
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, т. е. задължението си да регистрира
и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), което от своя страна, представлява
административно нарушение на чл. 185 от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 1,
предл. І/първо/ от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В случая, извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ
или ръчна касова бележка от кочан, за извършена контролна покупка, на стойност 23,20 лева, безспорно е установено,
а то не се и оспорва от жалбоподателя. Казано по друг начин, противоправното
поведение в настоящия случай се състои в неизпълнение на задължението на
субекта да издаде фискална касова бележка за извършено плащане на консумация на
стойност 23,20 лева, като следва да се има предвид, че задължението за издаване
на касова бележка възниква в процеса на нормална търговска дейност на търговеца
и в момента на извършено плащане. Това нарушение се явява основание за налагане
на процесната ПАМ, като при издаване на заповедта за това, компетентният орган
действа в условията на обвързана компетентост. Предвид приложимата, т. е. сега
действащата редакция на нормата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, компетентният орган по приходите
има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна
мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред.
Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във
всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност,
т. е. констатира ли такъв вид нарушение, той е длъжен да наложи принудителна
мярка (в този смисъл - решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. дело №
13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №
8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. дело №
1208/2018 г., I о.). Следователно, свободата за преценка на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа в условията на оперативна самостоятелност, като в акта следва да са изложени
мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на
обекта и се забранява достъпът до него. Както вече се посочи, нормата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е.
органът има възможност при условията на оперативна самостоятелност да определи
конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като прецени цялостното поведение на
конкретния търговски субект. Тази негова преценка не може да е самоцелна, тя е
регулирана от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, т. е. преценката и на съда в случая
е свързана с това, дали с избраната от органа възможност се постига законовата
цел, дали не е било възможно решение, което е по-малко обременително за
адресата и трети лица и ако не е имало такова решение, дали е имало решение,
което е осъществимо с по-малко разходи, како несъответен на целта на закона би
бил акт, при издаване на който е нарушено поне едно от тези правила.
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. По аргумент от разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е
обоснована от административния орган, съобразно преследваната от закона цел.
При упражняване на оперативната
си самостоятелност относно срока на наложената ПАМ органът следва да съобрази
цялостното поведение на контролирания търговски обект – както установените при
конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез
наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични
задължения. Констатираното нарушение следва да бъде съобразено с цялостното
поведение на търговеца при индивидуализиране на продължителността на мярката по
смисъла на чл. 6 от АПК, като по разбиране на настоящия състав, такава
индивидуализация в случая не е направена. Мотивите в заповедта по отношение на
срока са общи и относими към всички случаи на установени нарушения на
фискалната дисциплина по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от ЗДДС. Само е посочено, че не е спазен редът за
издаване на касова бележка и е извършена преценка на местоположението на обекта
- на оживено място, със значителен и интензивен човекопоток, даващо възможност
за реализиране на високи обороти, характера на дейността – ресторант. Следва да
се посочи, че срокът, за който се налага ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не се
свърза с размера на неотчетената продажба, като за определяне продължителността
на действието е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането
на продажбата, но установяването и на други обстоятелства, а в случая,
наличието на такива обстоятелства нито е обосновано, нито е доказано. Общо
формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с
наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, не обосновават кое налага срокът на прилаганото
ограничение да бъде 14 дни. По-голямата част от изложените мотиви са свързани с
целите на упражнената административна принуда - предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране
поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно
се постига с налагането на самата ПАМ. В случая не е ясно как използваните като
критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на
търговския обект, интензивният човекопоток, предметът на осъществяваната в
обекта търговска дейност, се свързват с констатацията, че с поведението си
проверявано лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика
и как тези критерии обосноват 14-дневния срок на продължителност на наложената
ПАМ.
Изложеното по-горе, според
натоящия състав, води до незаконосъборазност на така издадената заповед за
налагане на ПАМ и съставлява достатъчно основание за отмяната.
На следващо място, за процесното
нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена
продажба на стойност 23,20 лева е образувано и административнонаказателно
производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, като срещу жалбоподателя "К.Г."
ЕООД е издаден АУАН, серия АN, №F704654 от 04.05.2023 г., предявен и връчен на
управителя на дружеството на същата дата, за неизпълнение на административното
задължение по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда
на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност
и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), дадено в
решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно
достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на законовата цел, независимо от изложените по-горе съображения за
немотивираност на срока на наложената ПАМ.
Прилагането на санкционни мерки в
областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51,
параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност –
решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105),
т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU:
C: 2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с
изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от
законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4
май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу търговското
дружество за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за
нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 23,20
лева) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от
решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна се
явява непропорционално. Спрямо фактите на конкретния случай, запечатването на
търговския обект, при това за срок от 14 дни, е мярка, която създава
ограничения за дейността на търговеца, които са несъразмерни на поставената цел
– обезпечаване събирането на ДДС. Принудителната административна мярка е
допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на
принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни
цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство,
което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е
недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта ѝ, преценявана съвкупно
с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца
административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на
административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е
предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг. от
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е
непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.
С образуване на
административнонаказателното производство е преклудирана възможността на
органите на НАП да предприемат и действията по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС, доколкото
производството по чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. "а" от ЗДДС се явява отделно от административнонаказателното
такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в
дейността на търговеца, наред с предвидената в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
административнонаказателна отговорност, без да е налице възможност двата вида
санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението. За направения извод е
без значение обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства за
финализиране на започналото административнонаказателно производство с издаване
на съответен санкционен акт – наказателно постановление, макар да се твърди в
хода на съдебното производство, че такова е издадено, но не е връчено.
Независимо от горното, съдът
намира, че с факта на издаване и връчване на АУАН на 04.05.2023 г., в случая
органите на НАП са предприели действия за санкциониране на търговското
дружество, чийто логичен завършек е издаването на съответно наказателно
постановление, с което на дружеството следва да бъде наложена и предвидената за
констатираното нарушение имуществена санкция.
Така или иначе, съгласно
указаното в Решение на Съда на Европейския съюз/първи състав/ от 04.05.2023 г.
по дело С-97/21 на СЕС, "Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за
едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и
самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка
имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на
обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не
осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства
на тежестта на разглежданото нарушение. При това тълкуване на действащото
европейско законодателство, което е част и от правната уредба в Република
България, като член на Европейския съюз, се обосновава извод, че разпоредбата
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС противоречи на цитираната европейска норма - чл. 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС, като тълкуването и от Съда на СЕС и дадените в тази
връзка указания са задължителни. При такова противоречие следва да бъде
съобразено указанието на СЕС при извършеното тълкуване на тази норма от
европейската директива, с оглед съблюдаване на основен принцип обективиран в
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Така изложените по-горе аргументи
обосновават категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния
закон и неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна. Съгласно чл. 142,
ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, а цитираната норма чл. 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и чл. 50 от Хартата на основните права
на ЕС са действали и към датата на издадената заповед.
Предвид всичко гореизложено,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-187-0115967/05.05.2023 г., издадена от
Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която, на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: ресторант,
находящ се в ****, стопанисван от „К.Г.“ ЕООД и с която е забранен достъпът до
търговския обект, за срок от 14/четиринадесет/ дни, е основателна и доказана, а
оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
При този изход на спора жалбоподателят
има право на разноски. Доколкото не са доказани такива за адвокатско
възнаграждение, а не се и претендират такива, следва да се присъдят единствено
разноските направени за държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-187-0115976/05.05.2023
г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на
НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка - запечатване
на търговски обект: ресторант, находящ се в ****, стопанисван от „К.Г.“ ЕООД и
с която е забранен достъпът до търговския обект, за срок от 14/четиринадесет/
дни.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „К.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, представляван от К.Н.Й.-Г.разноски в размер на 50,00
/петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/