Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. 05.02.2021 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд наказателно отделение
На пети февруари две
хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН
ИВАНОВ
Секретар: Ст. Желева
Прокурор: Д. Стоянова
Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов
ЧНД№ 17 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен
съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции, издадено от несъдебен орган на Федерална република Германия, по дело ( досие ) № 19.4005404.1, постановено на 25.11.2019 год.,
влязло в сила на 28.12.2019 год., по отношение на българският гражданин
З.Й.А., роден на *** год., с настоящ адрес ***. Решението е издадено за
извършено нарушение на Закона за движение по пътищата: „като водач на лек автомобил с рег. № Т 74 90 АК, движейки се в землище
Шпайер по федерална автомагистрала 61 при 378,1-ия километър при посока на
движението – гр. Хокенхайм, засегнатото лице е превишило на 17.10.2019 год. в
12:13 часа максимално допустимата скорост извън населените места с 23 км/ч.
Допустима скорост: 100 км/ч Установена скорост ( след приспадане на границата
на толератност): 123 км/ч“. С което е нарушен Закона за движение по
пътищата на Германия. Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на
задължение на глоба в размер на 70 евро и разходи по административното
производство в размер на 28,50 евро или общо 98,50 евро.
При направената справка в НБД се
установи, че З.Й.А. е с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението
от германската страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде
признато.
Засегнатото лице З.А. редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4
от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на
взаимното признаване на финансови санкции
от несъдебен орган на Германия, който
е постановил Решение ( дело) № 19.4005404.1, постановено на 25.11.2019 год.,
влязло в сила на 28.12.2019 год., по отношение на българският гражданин
З.Й.А.. Същото се отнася за извършено нарушение на закона за движение по
пътищата на Германия, а именно управление на МПС с превишена скорост, каквото
нарушение е и по българското
законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата
държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на
финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение
лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо.
В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не
са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на
български съд.
Съдът констатира, че наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази
сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение
са в размер общо 98.50 евро ( 70 евро глоба и 28.50 разноски). Решението не се
отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са
били извършени извън територията на издаващата държава, и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както
се посочи по- горе, което съставлява административно нарушение и според
българското законодателство – „управление на МПС с превишена скорост“, което е
и нарушение по ЗДвП на България, въпреки, че това условие не е задължително в
случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не
се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение
по пътищата.
Решението, което е постановено срещу
засегнатото лице З.А., който към момента на извършване на нарушението е бил
пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на
административно наказание, които обосновават решението. Видно от представеното
Удостоверение решение № 19.4005404.1, постановено на 25.11.2019 год., влязло в
сила на 28.12.2019 год., по отношение на българският гражданин
З.Й.А., същото е било писмено. Бил е
уведомен съгласно законодателството на Германия лично, или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете за обжалване.
Официалния курс на Еврото към
българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за
определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото
е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на
лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от
чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира,
като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния
фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 98,50
евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 192.65 лева.
От така представените доказателства
се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не
попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение
№ 19.4005404.1, постановено на 25.11.2019 год., влязло в сила на 28.12.2019
год., от несъдебен орган на Федерална република
Германия по отношение на
българският гражданин З.Й.А., роден на *** год., с настоящ адрес ***,
с ЕГН **********, с което е наказан да заплати „Глоба“ в размер на 70 евро и
разноски за административното производство в размер на 28,50 евро, или общо
98,50 евро, равностойни на 192,65 лв (сто деветдесет
и два лева и шестдесет и пет стотинки) по курс на БНБ към датата на влизане на
решението в сила 28.12.2019 год.
ДА СЕ ИзпраТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите
и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението
Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за
предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с
чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да
бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава в Германия,
както и Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен съд гр. Варна, като
обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС,
не спира изпълнението на
решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.