Решение по дело №45/2018 на Районен съд - Исперих

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 253

                                                      16.08.2018г., гр.Исперих

 

                                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

На двадесети седми юни през 2018 година,

в публично заседание, в състав:

                                                              Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:                     

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 45 по описа за 2018  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. чл.79, ал.1 от  ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№ 118/09.01.2018г.  на “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК-*********, адрес: гр.София, бул. „Ситняково” №23, ет.6, представлявано от Веселин Юлиянов Балджиев, действащ чрез пълномощник Г.П. - юрисконсулт, против А.М.Б., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 221.43/двеста двадесет и един лв. и 43ст/ лева, от които 150.00лв. главница по Договор за потребителски кредит CREX - 10174999/16.05.2013г., 9.03лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2013г. до 20.08.2013г., 28.47/двадесет и осем лв. и 47ст./ лева – законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 19.07.2013г. до датата на сключване на договор за цесия 14.10.2015г., 33.93/тридесет и три лв. и 93ст./ лева – законна лихва от 15.10.2015г. до 05.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира и за съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Твърди, че ответникът е сключил процесния договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 150.00 лева, като дружеството е предоставило сумата по кредита на длъжника, който от своя страна се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 240.00лв., ведно с договорната лихва на 3 месечни погасителни вноски. Падежът на заема бил на 20.08.2013г. Длъжникът бил платил първоначална вноска в размер на 90.00лв.

На 14.10.2015г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило  на ищцовото дружество вземанията си от длъжника.В изпълнение на задълженията си по чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и цесионерът – ищец съвместно изпратили на длъжника уведомление за сключената цесия на адреса, посочен от кредитополучателя като адрес за кореспонденция на 29.10.2015г. Към момента на сключване на договора за цесия длъжникът дължал изплащане на главница в размер на 150.00лв. и договорна лихва в размер на 9.03лв., 28.47/двадесет и осем лв. и 47ст./ лева – законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 19.07.2013г. до датата на сключване на договор за цесия 14.10.2015г., 33.93/тридесет и три лв. и 93ст./ лева – законна лихва от 15.10.2015г. до 05.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С изложеното и по силата на сключения договор за цесия, като нов кредитор на длъжника, ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск. Тъй като длъжникът не бил уведомен за сключената цесия и за кредиторът нямало друг процесуален ред зазащита на правата му, моли да се счита исковата молба, ведно с приложенията към нея, за уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирана е молба от упълномощен юрисконсулт Калоян Славчев, с която се моли да се разгледа делото в тяхно отсъствие, като поддържа изцяло исковата молба. Оспорва възражението на ответника относно липсата на уведомяване за извършена цесия.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът А.Б., чрез особен представител адв.С.Д., депозира такъв, като счита исковете за допустими, а по тяхната основателност заявява, че ще вземе отношение след събиране на доказателствата. Не прави възражения по иска и по обстоятелствата, на които се основава, няма доказателствени искания. Не възразява да се уважат доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание се явява особен представител адв.Д., която поддържа писмения отговор и счита исковете за неоснователни и недоказани, тъй като по делото липсвали доказателства за узнаването на цесията от страна на длъжника. Прави и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 16.05.2013г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит CREX - 10174999 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 150.00 лева, като дружеството е предоставило сумата по кредита на длъжника, който от своя страна се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 240.00лв., ведно с договорната лихва на 3 месечни погасителни вноски. Падежът на заема бил на 20.08.2013г. Длъжникът платил първоначална вноска в размер на 90.00лв., след което не е заплатил нито една от трите месечни вноски, всяка една в размер на 53.01лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от Договора кредиторът има право незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя. С подписването на процесния договор кредитополучателят приема горното за уведомление по чл. 99 от ЗЗД.

В разпоредбата на чл. 8 от Договора страните се договорили, че всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, посочен на този документ в съответните полета. В договора на първата страница са посочени личните данни на кредитополучателя А.М.Б., като настоящ адрес ***.

На 14.10.2015г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило  на ищцовото дружество вземанията си от длъжника. В изпълнение на задълженията си по чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и цесионерът – ищец съвместно изпратили на длъжника уведомление за сключената цесия на адреса, посочен от кредитополучателя като адрес за кореспонденция на 29.10.2015г. Върху приложеното известие за доставяне не е отбелязано дали уведомлението е получено от ответника.

 

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, процесния кредит е усвоен от длъжника на 15.05.2013г. чрез покупка на стоки, но по него не са правени погашения от длъжника преди и след сключването на договора за цесия от 14.10.2015г. Размерът на дълга към датата на подаване на исковата молба е в размер на 159.03лв., в това число 150лв. главница и 9.03лв. договорна лихва. По отношение на претенциите за обезщетение за забавено плащане вещото лице е установило, че за периода от 19.07.2013г.(датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита) до 14.10.2015г.(датата на сключване на договора за цесия) размерът на лихвата е 34.16лв., а от 15.10.2015г. до 08.01.2018г. – 34.11лв.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 450.00 лева, от които 150.00лв. за държавна такса, 150.00 лева за възнаграждение на вещо лице и 150.00 лева за възнаграждение на особен представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявените в условията на обективно съединяване иск за неизпълнение на договорно задължение, имащ своето правно основание при посочените по-горе обстоятелства в разпоредбата на чл. 79, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД – осъдителен иск за защита на правото на цесионера по договор за цесия да получи първоначално дължимото от длъжника по договор за кредит, сключен между него и цедента, вземането по който договор за кредит в последствие е било прехвърлено на цесионера, съобразно уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и има интерес от него /в случая заплащане на дължимия кредит/ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение. Същите са предявени от надлежна срещу надлежна страна.

Разгледани по същество – исковете са основателни. От събраните писмени доказателства се установи безспорно, че между ответника и трето, неучастващо в производството лице е бил сключен договор за кредит, като е било постигнато съгласие по основните елементи на сделката – предмет и цена. Уговорен бил и начина на плащане – на три равни месечни вноски. Кредиторът е изпълнил своето задължение да предостави кредита на ответника, като я е заплатил закупените от ответника стоки. Ответникът е взел стоката без да направи каквото и да било възражение относно качество, количество или цена. По този начин съдът приема, че ищецът е изпълнил своето задължение по договора да заплати купените от ответника стоки. Същевременно ответникът към дата на падежа на договора и до настоящия момент не е заплатил дължимата сума. В тази насока съдът изцяло кредитира писмените доказателства и заключението на вещото лице, въпреки че то се базира само на проверени документи в счетоводството на първоначалния кредитор.

Междувременно първоначалният кредитор прехвърля вземането си от ответника на ищеца в настоящото производство с Договор за цесия от 14.10.2015г. Цесията е извършена съгласно изискванията на закона и изричната уговорка в този смисъл, залегнала в чл. 14 на процесния договор. В тази връзка съдът не приема възражението на процесуалния представител на ответника, че тъй като длъжникът не бил уведомен за извършената цесия, същата не поражда действие за него и следователно претенцията на ищеца е неоснователна. Видно е от цитираната разпоредба на чл. 14 от договора, че с подписването му ответникът е приел, че е уведомен по чл. 99 ЗЗД за прехвърлянето на правата на кредитора на трето лице. Освен това ответникът се е съгласил и с разпоредбата на чл. 8 от договора, която предвижда, че отправените към него съобщения и изявления на кредитора се считат за получени, ако са изпратени на адреса му, посочен в договора. Ответникът е посочил адрес, на който живее и именно на него е изпратено уведомлението за цесия от първоначалния кредитор и от ищеца. В последствие, съгласно изрично искане на ищеца, с връчването на исковата молба е изпратено уведомление за цесия и посочения от ответника адрес в договора в гр.Исперих, и на установения от съда служебно постоянен адрес ***. Обстоятелството, че ответникът не е намерен на известните адреси за връчване на уведомлението е ирелевантно за редовността на връчването, тъй като страните са приели с подписването на договора, че за да се счита за получено съобщение с изявление на кредитора от длъжника, е достатъчно само  изпращеното му на посечените от длъжника адреси. В случая това е направено, поради което съдът приема, че уведомлението за цесия е получено от ответника на 29.10.2015г. и от този момент за него е възникнало задължението да заплати претендираните суми на ищеца.

Предвид изложеното искът да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 159.03 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX - 10174999/16.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на претенцията за обезщетение за забавено плащане, видно е от заключението на вещото лице, че размерът на мораторната лихва и за двата посочени периода е по-голям – съответно 34.16лв. от 19.07.2013г. до 14.10.2015г. и 34.11лв. от 15.10.2015г. до 08.01.2018г., или общо 68.27лв. Но тъй като съдът е обвързан при произнасянето си до размера на исковата претнеция, следва в тази част искът следва да бъде уважен изцяло до размера на първоначално претендираното.

При горния изход на делото ответникът дължи направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/, същата е поискала присъждане на такива, като е представила списък по чл. 80 ГПК и по делото са налични документи за направените разноски. По отношение на направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение съдът счита същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 изр. 2 ГПК размерът на присъденото от съда юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 25 от Наред за заплащане на правната помощ от 06.01.2006г. предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300лв. В случая ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв - малко над минималното, т.е. не надхвърля максималния размер и съдът счита, че същото съответства както на материалния интерес, така и на упражненото по делото процесуално представителство. Освен това съдът е определил възнаграждение за процесуалния представител на ответника в същия размер, в какъвто е и претендирания от ищеца. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в размер на 600лв.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                                           Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД А.М.Б., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК-*********, адрес: гр.София, бул. „Ситняково” №23, ет.6, представлявано от Веселин Юлиянов Балджиев, сумата от 221.43/двеста двадесет и един лв. и 43ст/ лева, от които 150.00лв. главница по Договор за потребителски кредит CREX - 10174999/16.05.2013г., 9.03лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2013г. до 20.08.2013г., 28.47/двадесет и осем лв. и 47ст./ лева – законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 19.07.2013г. до датата на сключване на договор за цесия 14.10.2015г., 33.93/тридесет и три лв. и 93ст./ лева – законна лихва от 15.10.2015г. до 08.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.М.Б., ЕГН-**********,  ДА ЗАПЛАТ на “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК-*********, адрес: гр.София, бул. „Ситняково” №23, ет.6, представлявано от Веселин Юлиянов Балджиев, направените от страната съдебни и деловодни разноски по настоящото производство общо в размер на 600.00/шестстотин/ лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: