Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1616 / 27.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 864 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството и по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът „РИТЪМ-3“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Шейново“ №3, ет.6,
представляван от управителя С.М.М.и съдебен адрес:***, п.к.4, е предявил иск
против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр.София, ул.„Македония“ №3,
представлявана от Окръжно пътно управление Стара Загора, за заплащане на
обезщетение в размер на 12 000 лв. за причинени имуществени вреди,
нанесени в следствие на действие на орган по изпълнението, изразяващо се в
демонтаж и унищожаване на рекламно съоръжение, собственост на дружеството-ищец,
представляващи стойността на това съоръжение към датата на демонтирането, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че
дружеството-ищец е собственик на рекламно съоръжение с площ от 48 кв.м, за
което е притежавало разрешение за специално ползване на пътищата №
324/08.04.2009г. Според ищеца съоръжението е било демонтирано незаконосъобразно
чрез нарязване на 28.06.2019г. по възлагане извършено от Агенция „Пътна
инфраструктура“ от дружеството „Автомагистрали“ ЕАД въз основа на договор за възлагане на
обществена поръчка, сключен на 01.09.2015г. Ищецът твърди, че в резултат на
извършения демонтаж рекламното съоръжение е напълно унищожено и негодно за
следваща употреба. Ищецът твърди, че с констативен протокол № 33/11.10.2017г.
на комисия при ОПУ Стара Загора е констатирано, че рекламното съоръжение се
експлоатира без изискуемото разрешение и с писмо изх. № 53-00-1963/13.11.2017г.
директорът на ОПУ Стара Загора го поканил за съставяне на АУАН по ЗАНН. Самият
АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, който не се е
отзовал на поканата. В него е описано нарушение, изразяващо се в експлоатиране
на рекламно съоръжение без разрешение и без рекламна визия. След това с писмо
изх. № 53-00-180/05.02.2018г. на директора на ОПУ Стара Загора на дружеството е
изпратено издаденото наказателно постановление № РС-4/15.01.2018г., съставено
от директора на ОПУ Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция, в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.56, ал.3, т.1 във връзка с
чл.54, ал.1, предл.2 и чл.53, предл.5 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, буква „в“
от Закона за пътищата. Ищецът оспорил наказателното постановление и с решение
на Районен съд Стара Загора, постановено по АНД № 537/2018г., влязло в сила на
14.10.2018г., наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно,
поради това, че съдът е приел отсъствие на експлоатация на рекламно съоръжение
за периода, посочен в наказателното постановление. След което на 04.04.2019г.
директорът на ОПУ Стара Загора изпратил до дружеството ново писмо, като го
уведомил, че по отношение на рекламното съоръжение е изтекло разрешение за
специално ползване на пътя, с което е осъществен съставът на административно
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „в“ от Закона за пътищата. Във връзка с
така твърдяното нарушение не е бил съставен АУАН и не е издадено наказателно
постановление. Освен това със същото писмо дружеството е поканено да демонтира
рекламното съоръжение, като му е предоставен 10-дневен срок и е предупредено,
че при неизпълнение на това действие доброволно, рекламното съоръжение ще бъде
демонтирано за сметка на дружеството. С писмо от 10.07.2019г. директорът на ОПУ
Стара Загора е уведомил дружеството, че на 28.06.2019г. рекламното съоръжение е
демонтирано. Ищецът твърди, че след това поискал оглед на съоръжението. За
огледа е бил съставен констативен протокол от 19.07.2019г., в който е отразено,
че рекламното съоръжение е демонтирано на части, а в забележка към протокола,
извършена от представител на дружеството-ищец, е изписано, че рекламното
съоръжение е нарязано на части и не може да се възстанови.
Ищецът твърди, че извършените действия
от органа по изпълнението, изразяващи се в демонтиране на рекламното
съоръжение, са незаконосъобразни и са довели до неговото унищожаване. Затова
претендира обезщетение, представляващо нанесената му имуществена вреда,
изразяваща се в стойността на рекламното съоръжение.
В съдебно заседание ищецът, чрез
представител по пълномощие адвокат Г., поддържа исковата молба, ангажира
доказателства и пледира предявеният иск да бъде уважен, като бъде присъден на
дружеството пълният размер на претендираното обезщетение. Иска и присъждане на
разноски.
Представител на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ не се яви в последното съдебно заседание, когато беше даден ход
на устните състезания. По време на съдебния процес такъв представител се
явяваше в съдебните заседания, като заяви, че оспорва исковата молба, ангажира
доказателства. Според изложеното в депозирания отговор на исковата молба, иска
предявеният иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Представителят на прокуратурата счита,
че исковата претенция е неоснователна и предлага съдът да я отхвърли.
ФАКТИ:
Първоначално искът на „РИТЪМ-3“ ООД е
бил предявен пред Районен съд Бургас с правна квалификация чл.49 от ЗЗД във
връзка с чл.45 от същия закон. С определение № 1564/19.02.2020г., постановено
по гр.дело № 6169/2019г. на Районен съд Бургас, съдът е прекратил
производството и изпратил делото на Административен съд Бургас с мотива, че с
оглед изложените в исковата молба твърдения се касае за претендиране на вреди
от незаконосъобразна административна дейност.
След образуване на настоящото съдебно
производство ищецът депозира коригирана искова молба, съобразена с
обстоятелството, че производството следва да се развие по реда на АПК, а
правната квалификация на предявения иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
На дружеството-ищец е било издадено
разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни
съоръжения №1064/18.04.2008г. от изпълнителния директор на Фонд „Републиканска
пътна инфраструктура“. С него е разрешено „РИТЪМ-3“ ООД да изгради в обхвата на
път № АМ1 км 180 ляво, път № АМ1 км 194+100 дясно, път № АМ1 км 204+200 ляво,
път № І-5 км 238+100 ляво, път № І-5 км 233+450 ляво, път № І-5 км 233+700
ляво, път № І-5 км 231+850 ляво и път № ІІ-66 км 91+500 дясно осем броя
рекламни съоръжения.
На 08.09.2009г. на дружеството-ищец е
било издадено и разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация
на рекламни съоръжения № 324,с което му е разрешено да експлоатира в обхвата на
път № АМ1 км 204+200 ляво – 48 кв.м. – пр.км.
На 07.06.2017г. ищецът подал заявление
вх. № 53-00-891 (л.60 от гр.дело № 6169/2019г.) до директора на ОПУ Стара
Загора с искане по реда на чл.17б от Наредбата
за специално ползване на пътищата (НСПП) да бъде преиздадено разрешение № 1362,
№325, № 1357 и № 324 за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на 4
бр. рекламни съоръжения в обхвата на път АМ-1-Тракия при км 177+500 ляво, км
178+100 дясно, км 185 дясно и км 204+200 ляво.
На 08.06.2017г. е съставен и одобрен
констативен протокол №127 (л.61 от гр.дело № 6169/2019г.), в който се съдържат
констатации за наличие на рекламно съоръжение на път № АМ-Тракия км 201+976
ляво, с площ 48 кв.м (съответен на км 204+200 ляво), което функционира от
2008г., като към датата на съставяне на протокола е направен извод, че
рекламното съоръжение не е изградено в съответствие с условията на издаденото
от АПИ разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно
съоръжение № 1064/18.04.2008г. за път АМ-Тракия км 204+200 ляво (преди
прекилометриране на пътя, идентичен с км 201+976 ляво). Констатирано е, че
рекламното съоръжение отстои в целия си габарит на 2,33 м от ръба на пътната
настилка и е зад ограничителната система, а това е нарушение на чл.15, ал.1,
т.4 от НСПП, който изисква рекламното съоръжение с целия си габарит да отстои
най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка. Освен това е констатирано, че
рекламното съоръжение е поставено и в нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от НСПП,
тъй като разстоянието между него и намиращите се в съседство други две рекламни
съоръжения е по-малко от 300 м.
След тези констатации в отговор на
подаденото заявление за преиздаване на разрешение за специално ползване на
пътищата председателят на Управителния съвет на АПИ е изпратил до
дружеството-ищец отказ да бъде издадено такова разрешение (л.62 от гр.дело №
6169/2019г.), като по отношение на процесното рекламно съоръжение в отказа под
№ 2 е заявено, че местоположението на съоръжението не отговаря на изискванията
на чл.15, ал.1, т.4 и т.5 от НСПП, което препятства възможността за издаване на
разрешение за специално ползване на пътищата. В отказа, обективиран в писмо изх.
№ 53-00-4598/26.06.2017г. е заявено още, че при наличие на подходяща позиция и
след снабдяване с разрешение за специално ползване рекламното съоръжение следва
да се премести на места, които да отговарят на изискванията на наредбата. В
противен случай след 26.06.2017г. ще се приеме, че съоръжението се експлоатира
без разрешение от администрацията, управляваща пътя и трябва да бъде
демонтирано. Освен това е посочено изрично, че неизпълнението на тези
изисквания води до осъществяване на състав на административно нарушение. В
отказа още се съдържа предупреждение, че ако рекламните съоръжения не бъдат
преместени на място, за което са изпълнени всички условия на наредбата или не
бъдат демонтирани от собственика, те ще се демонтират от администрацията,
управляваща пътя. В края на писменото изявление изрично е посочено, че то
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК
и подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред съответния административен съд.
Този отказ е бил съобщен на дружеството на 05.07.2017г., което обстоятелство се
установява от приложено по делото известие за доставяне (л.64 от гр.дело №
6169/2019г.).
По делото отсъстват твърдения на
страните, че отказът на административния орган е обжалван, което означава, че
на 20.07.2017г. той е влязъл в сила.
С писмо изх. № 53-00-1271/18.07.2017г.
директорът на ОПУ Стара Загора е уведомил ищеца, че срокът на разрешенията за
специално ползване на пътищата е изтекъл на 26.06.2017г., а с писмо изх. №
53-00-4598/26.06.2017г. е отказано преиздаване на нови разрешения. Посочено е
още, че към този момент рекламните съоръжения се експлоатират без изискуемите
по закон разрешения. Затова дружеството е поканено в 30-дневен срок от
получаване на писмото да демонтира тези рекламни съоръжения, които в писмото са
индивидуализирани чрез мястото, на което са поставени, площта, която имат и
номера на разрешението за специално ползване, което е действало до този момент
(л.65 от гр.дело № 6169/2019г.). Ищецът е предупреден, че при неизпълнение в срок
на демонтирането, на основание чл.57, ал.4 от Закона за пътищата съоръжението
ще бъде демонтирано за негова сметка и ще му бъде наложена имуществена санкция.
Указано е, че на основание чл.57, ал.5 от Закона за пътищата в срок до един
месец от демонтирането рекламните съоръжения могат да бъдат върнати след
заплащане на разходите за демонтаж. Това писмо е съобщено на ищеца на
20.07.2017г. (л.66 от гр.дело №6169/2019г.).
С друго писмо изх. №
53-00-1963/13.11.2017г. директорът на ОПУ Стара Загора (л.67 от гр.дело №
6169/2019г.) е съобщил на ищеца, че на 11.10.2017г. служители на ОПУ Стара
Загора са констатирали, че дружеството продължава да експлоатира рекламно
съоръжение на автомагистрала „Тракия“ км 201+976 лява, с площ 48 кв.м без
необходимото разрешение за специално ползване на пътищата, което е нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква „в“ от Закона за пътищата. По тази причина ищецът е
поканен в 7-дневен срок от получаване на писмото да се яви в ОПУ Стара Загора,
за да му бъде съставен акт за извършване на административно нарушение, като е
предупреден, че при неявяване актът ще бъде съставен в негово отсъствие.
Писмото е получено от ищеца на 19.11.2017г. (л.68 от гр.дело №6169/2019г.).
На 04.04.2019г. директорът на ОПУ Стара
Загора е изпратил на ищеца ново писмо изх. № 53-00-531, с което отново го
уведомява, че рекламното съоръжение, намиращо се на път АМ Тракия км 201+976
ляво, с площ 48 кв.м е с изтекло разрешение за специално ползване на пътя,
както и че е отказано преиздаване на разрешение с нов срок. Указано е още, че
към датата на писмото рекламното съоръжение продължава да се експлоатира без
съответното разрешение. Затова ищецът е поканен в 10-дневен срок от
получаване на писмото да демонтира
рекламното съоръжение. Предупреден е, че ако не премахне съоръжението
доброволно, то ще бъде демонтирано за негова сметка. Това писмо е получено от
дружеството-ищец на 08.04.2019г. (л.70 от гр.дело №6169/2019г.).
Всички цитирани по-горе писма
представляват процесуални действия на органа по изпълнението, с които се кани
ищецът да изпълни доброволно демонтирането на рекламното съоръжение, но се и предупреждава
за последиците, които ще настъпят, ако съоръжението не бъде демонтирано
доброволно.
На 28.06.2019г. е съставен
приемо-предавателен протокол между представител на „Автомагистрали“ ЕАД и
представител на ОПУ Стара Загора, който отразява предаването на 11 бр. рекламни
съоръжения, демонтирани в указан участък от АМ „Тракия“, между които и рекламно
съоръжение от км 201+976 лява, с площ 48 кв.м.
На 10.07.2019г. директорът на ОПУ Стара
Загора с писмо изх. №53-00-1171 е съобщил на ищеца, че на 28.06.2019г.
рекламното съоръжение с изтекло разрешение за специално ползване на пътищата,
което е било монтирано на път АМ „Тракия“ км 201+976 ляво, с площ 48 кв.м е
демонтирано. Дружеството отново е уведомено, че в едномесечен срок от
демонтирането може да потърси рекламното съоръжение след като плати разноските
за демонтаж и предвидената санкция. В това писмо изрично е съобщено на ищеца,
че таксата за демонтаж на всяко рекламно съоръжение е в размер на 1480,16 лв.
без ДДС, като е посочена сметката, по която следва да се плати. Това писмо е
съобщено на ищеца на 11.07.2019г. (л.82 от гр.дело №6169/2019г.).
На 19.07.2019г. е съставен констативен
протокол от представител на ОПУ Стара Загора и управителя на ищеца, с който е
констатирано, че рекламно съоръжение с размери 12х4 (48 кв.м.) се намира в
сградата на ОПУ Стара Загора и е демонтирано на части. Най-отдолу на бланката
на протокола е материализирана забележка, подписана от управителя на ищеца,
според която рекламното съоръжение е нарязано на части и не може да се
възстанови, т.е. негодно е за следваща употреба. Изрично е посочено, че към
протокола има снимков материал.
Процесуалното действие по демонтиране на
съоръжението също представлява действие на органа по изпълнението, което не е
било оспорено по надлежния ред.
По делото са представени доказателства
от ищеца, че на 22.11.2017г. му е съставен акт за установяване на
административно нарушение № РС-9 (л.30 от гр.дело № 6169/2019г.), с който му е
съобщено, че ще му бъде ангажирана административнонаказателната отговорност за
това, че експлоатира рекламно съоръжение в ограничителната строителна линия на
път АМ „Тракия“ км 201+976 лява, с площ 48 кв.м, отстоящо с целия си габарит на
2,33 м от ръба на асфалтовата настилка, което се използва без наличие на
специално разрешение. Въз основа на този АУАН е било издадено наказателно
постановление № РС-4/15.01.2018г. от директора на ОПУ Стара Загора, с което за
гореописаното нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „в“ от Закона за пътищата на
ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
По делото е допусната съдебно-оценителна
експертиза за определяне на пазарната оценка на рекламното съоръжение. Според заключението
рекламното съоръжение действително е нарязано с оксижен, съхранява се на
открито и не е годно за повторна експлоатация.
То е тип „Албатрос“. Основните му части са крак и кош. Кошът е нарязан
на четири части, а кракът на две части. Вещото лице изрично е посочило, че рекламното
съоръжение не е демонтирано на съставните си елементи и затова не може да бъде
възстановено. Чрез нарязването с оксижен практически съоръжението е унищожено.
При определяне на пазарната стойност вещото лице е посочило, че цената на ново
такова съоръжение, което по принцип се произвежда от дружеството-ищец е 18 000
лв. Към датата на демонтажа процесното съоръжение е с 10-годишна експлоатация.
При 10-годишна амортизационна норма от 15% рекламното съоръжение е напълно
амортизирано за този период, но въпреки това към датата на демонтажа то е било
годно за експлоатация, затова вещото лице е приело, че следва да се определи
остатъчна стойност в размер на 10% от цената, която има ново съоръжение, а
именно 1800 лв. Освен това вещото лице е определило и цената на съоръжението
като материал за преработка. Според експертизата общото тегло на конструкцията
на рекламното съоръжение е 3822,40 кг, а средната стойност на изкупната цена на
желязо за скрап към 2019г. е 0,40 лв. на килограм. Така стойността на
рекламното съоръжение като скрап желязо към 2019г. е 1528,88 лв. Освен това
вещото лице е извършило справка в счетоводството на „РИТЪМ-3“ ООД и е
установило, че рекламното съоръжение е било заведено като съоръжение с годишна
амортизационна норма 15%, затова към днешна дата не се води на отчет с
балансова стойност.
В съдебно заседание вещото лице уточни,
че понятието остатъчна стойност на съоръжението е стойността, която се определя
след като се вземе предвид неговото овехтяване. Според вещото лице пазарната
стойност също отчита времето, през което съоръжението е употребявано. Заяви, че
при определяне на пазарната стойност е използвала амортизационен метод, тъй
като се е съобразила предимно с овехтяването на самото съоръжение. Не е
намерила пазарни аналози. Според вещото лице конкретното съоръжение не може да
бъде реално препродадено, дори и да не беше нарязано от органа по изпълнението,
защото е било използвано 10 години и твърде много е овехтяло. Заяви още, че не
е открила обяви за продажба на рекламни съоръжения втора ръка. Освен това
посочи, че става въпрос за конкретно рекламно съоръжение с определена
конструкция и на пазара няма такова разнообразие, за да се направи сравнение и
да се даде пазарна цена на 10-годишно съоръжение, която да е различна от
определената от вещото лице пазарна стойност. Вещото лице подчерта, че в самото
счетоводството на дружество рекламното съоръжение било заведено с годишна
амортизационна норма от 15%, което означава, че след седмата година
съоръжението е напълно амортизирано и няма балансова стойност. В показанията си
пред съда вещото лице заяви още, че съоръжението е могло да бъде разглобено на
съставните си части така, както е било сглобено – чрез елементите, съединени с
болтове.
По делото е допусната допълнителна
задача към същото вещо лице да определи пазарната стойност на процесното
рекламно съоръжение, като ползва представените от ищеца фактури за вторична
продажба на рекламни съоръжения (л.66-л.74). Според допълнителното заключение
пазарната стойност, въпреки представените фактури, не се променя и е 1800 лв.,
като е определена съобразно големината на рекламното съоръжение, материалите,
от които е изработено, конструкцията и конкретното му състояние. В заключението
е посочено, че допълнително представените фактури се отнасят за различен вид и
експлоатационно състояние на рекламни съоражения, за различен период от време
на продажба и не отразяват конкретното състояние на процесното рекламно
съоръжение.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
За уважаване на
предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в
пряка връзка с посочените незаконосъобразни административни актове, действия
или бездействия на административни органи.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина не се
изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена
както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи
на правните норми.
Освен
противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на правата на лице,
представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и
психично състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е
имуществено.
От събраните по делото доказателства се
установява, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – липсва незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган, от които да произтича претендираната
вреда, за която се иска обезщетяване.
По повод премахването на рекламното
съоръжение първо е издаден отказ на административния орган – председател на
Управителния съвет на АПИ, с който на ищеца е отказано преиздаване на ново
разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно
съоръжение, материализиран в писмо изх. № 53-00-4598/26.06.2017г., в чийто
текст изрично се съдържа волеизявлението, че писмото представлява
административен акт и може да се обжалва по реда на АПК. Налице са
доказателства за датата на връчване на
отказа. Липсват твърдения и доказателства за обжалването на този отказ, поради
което следва да се приеме, че 14 дни след връчването му на ищеца, отказът е
влязъл в сила.
След като е добил стабилитет, въпросният
административен акт подлежи на изпълнение, той е изпълнително основание по
смисъла на чл.268, т.1 от АПК.
Органът по изпълнението, който съгласно
чл.271, ал.1, т.1 от АПК в конкретния случай е самият административен орган,
издал административния акт, подлежащ на изпълнение, на 18.07.2017г. е изпратил
писмо на ищеца, с което е поканил дружеството в 30-дневен срок от получаване на
писмото да демонтира рекламното съоръжение. По съдържание това писмо
представлява покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл.277 от АПК.
На 13.11.2017г. до дружеството е
изпратено друго писмо с идентично съдържание, към което е добавена
констатацията, че към въпросния момент рекламното съоръжение все още не е
демонтирано и ищецът продължава да го експлоатира в нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, буква „в“ от Закона за пътищата.
Година и половина по-късно на
04.04.2019г. на ищеца е изпратено ново писмо, с което той отново е уведомен, че
експлоатира неправомерно рекламното съоръжение и отново е поканен в 10-дневен
срок от получаване на писмото да го демонтира доброволно. С това писмо ищецът е
предупреден, че съоръжението ще бъде демонтирано за негова сметка, ако не бъде
премахнато доброволно в указания срок.
На 28.06.2019г. органът е извършил
процесуални действия по принудителното премахване на съоръжението, за които е
съставен протокол и те също надлежно са съобщени на ищеца с писмо от
10.07.2019г., което е получено от дружеството на 11.07.2019г. Така описаното
последно действие на органа по изпълнението също не е било обжалвано и е влязло
в сила.
С оглед наведените в исковата молба
фактически твърдения се налага изводът, че ищецът претендира обезщетение за
вреди, нанесени при извършване на последно описаното процесуално действие на
органа по изпълнението, изразяващо се в премахване на съоръжението. За да се
твърди, че от тези действия са настъпили претендираните вреди, следва или в
отделно производство по реда на чл.294 и сл. от АПК, или в настоящото исково
производство на основание чл.204 от АПК тези действия да бъдат оспорени, като
бъде доказано, че те са се осъществили незаконосъобразно. По делото не е
спорно, че ищецът не е оспорил нито едно от действията на органа по изпълнение,
а последното действие, което се изразява в принудителното премахване на
рекламното съоръжение, не може да бъде разгледано в настоящото производство,
тъй като срокът за неговото оспорване е изтекъл на 20.07.2017г. След като
липсва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган, от които се твърди, че произтичат вредите, чието
обезщетяване се иска, то не е налице осъществен фактически състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, което да предостави възможност за преценяване на действително
претърпените вреди и тяхното възмездяване.
Само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че по делото е установен начинът на премахване на съоръжението,
който съответства на твърденията на ищеца – рекламното съоръжение е премахнато
чрез нарязване, а не чрез демонтиране и действително не може да се използва по
предназначение.
Относно неговата пазарна оценка съдът
счита, че тя съответства на оценката, дадена от вещото лице, а не на
претендираната от ищеца. По делото се установи, че процесното рекламно
съоръжение е 10-годишно към датата на премахването му. Няма балансова стойност,
тъй като вследствие на амортизационните отчисления към 2019г. то счетоводно е
обезстойностено. Установи се още по несъмнен начин от представените снимки и от
огледа, който е извършило вещото лице, че рекламното съоръжение действително е амортизирано
и частично ръждясало.
Страните не спорят, че цената на същото
рекламно съоръжение, което е произведено от ищеца, е в размер на 18 000
лв. в ново състояние. Тези факти според съда еднозначно обосновават извода, че
пазарната оценка на рекламното съоръжение, ако не беше нарязано от органа по
изпълнението, след 10-годишно използване и с оглед обективно констатираното му
състояние не може да се е намалила само с 6000 лв. (33%) спрямо цената на ново
съоръжение, а би следвало да е по-близко до себестойността на материалите, от
които е изградено във вид на скрап. Вещото лице е дало оценка и на стойността
на съоръжението като скрап и тя е 1528,88 лв. След като ищецът е притежавал
регламентираната от закона възможност да вземе остатъците от съоръжението след
неговото принудително премахване, то неговата имуществена загуба, ако беше
налице надлежно установено незаконосъобразно действие на органа по
изпълнението, щеше да е сумата, представляваща разликата между пазарната оценка
на съоръжението към датата на премахването му в размер на 1800 лв. и оценката
на стойността на съоръжението като скрап в размер на 1528,88 лв. Тази сума не
може да бъде присъдена като имуществена щета поради отсъствието на установена по
надлежен ред незаконосъобразност на действието на органа по изпълнение,
изразяващо се в принудително премахване на рекламното съоръжение.
На последно място следва изрично да се
посочи, че претендираното обезщетение за описаната в исковата молба имуществена
вреда не произтича от незаконосъобразното наказателно постановление и затова
фактът, че то е било отменено от съда няма отношение към претенцията за
обезщетяване на вреди като процесната.
По изложените съображения предявената
искова молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Изходът от оспорването обуславя възлагането
на разноските по делото върху ищеца. Такива са претендирани своевременно от ответника
в отговора на исковата молба. Ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от
2017г.) във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Според
последната разпоредба от наредбата по административни дела с материален интерес
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 360 лв. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е на главна страна
и включва участие в три съдебни заседания, но спорът не е фактически и правно твърде
сложен.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РИТЪМ-3“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Шейново“ №3,
ет.6, представляван от управителя С.М.М.и съдебен адрес:***, п.к.4 иск против Агенция „Пътна
инфраструктура“, с адрес: гр.София, ул.„Македония“ №3, за заплащане на
обезщетение в размер на 12 000 лв. за причинени имуществени вреди,
нанесени вследствие на действие на орган по изпълнението, изразяващо се в
демонтаж и унищожаване на рекламно съоръжение, собственост на „РИТЪМ-3“ ООД,
представляващи стойността на това съоръжение към датата на демонтирането, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „РИТЪМ-3“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Шейново“ №3,
ет.6, представляван от управителя С.М.М.да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет)
лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: