Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-123 Година 2019, 14
ноември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
четиринадесети октомври година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Д.
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1231 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София
с ЕИК *********,
против решение № 65 от 25.03.2019 г. по гр.д.992/2018
г. по описа на Карнобатски районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника
искове, за приемане за установено по отношение на ответницата С.Й.А. ***, че същата
дължи на ищеца сумата от 597,64 лв - предсрочно изискуема главница, дължима
договор за потребителски кредит № ********** от 10.06.2015 г, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
за което вземане ищецът се е снабдил със заповед № 312 от 15.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.488/2018
г. по описа на КРС. Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно и
необосновано. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че
предсрочна изискуемост на вземането не е настъпила. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост по
процесния договор за потребителски кредит не е настъпила, се претендира
присъждане на сбора от всички непогасени вноски, тъй като междувременно е
настъпил падежа и на последната – на 15.03.2016 г., съгласно Погасителния план
към договора. Претендира се отмяна на решението на КРС и постановяване на
решение, с което искът се уважава в пълен размер. Не се сочат нови
доказателства.
Въззиваемата С.Й.А., представлявана от назначения й
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.И.Ц. ***, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането. Нe ангажира нови
доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по исковата претенция на въззивника
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* за приемане за установено по
отношение на въззиваемата С.Й.А., че съществува вземане на ищеца срещу
ответницата в размер на 597,64 лв, представляваща неизплатена главница
по договор за потребителски кредит № **********/09.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 10.05.2018 г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед № 312 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.05.2018 г. по ч.гр.д.488/2018 г.
по описа на Карнобатски районен съд. Твърди се, че на 09.06.2015 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № **********, като ищецът е
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора и е предоставил на
ответницата сумата от 500 лв. Ответницата поела задължението по договора да
върне сумата за срок от 9 месеца, с падеж на всяко 15-то число на месеца, при ГПР 49,88%
и годишен лихвен процент 41,17%, като за погасяване на кредита (общо 589,59
лв), заедно с дължимото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
(465,66 лв), ответникът е дължал на ищеца общо сумата от 1 055,25 лв, при
месечна вноска общо 117,25 лв. Твърди се, че по сключения договор ответницата е
заплатила само три пълни погасителни вноски и една частична, после е спряла да погасява кредита
си, поради което, на основание чл.12.3 от ОУ към Договора за потребителски
кредит, на 27.10.2015 г. е настъпило автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
изпраща на клиента си уведомление, покана, предизвестие или др. Претендира се,
установяване съществуването на вземане на ищеца против ответницата за сумата от
общо 597,64 лв, представляваща неизплатен остатък от главница по ДПК № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението.
Предявените искове са с правно основание чл.422
от ГПК,
вр.чл.9 и чл.10а от ЗПК.
Ответницата е оспорила иска с писмен
отговор на исковата молба, депозиран от особения й представител в законовия
срок. Изложени са съображения, че искът е неоснователен, тъй като твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост на вземането не е настъпила поради липсата на
връчване на ответницата на обявлението за предсрочна изискуемост.
С обжалваното решение първоинстанционният БРС е отхвърлил
изцяло предявените искове, като е приел, че поради липсата на доказателства за
надлежно връчване на ответника на уведомителното писмо от 29.10.2015 г.,
изпратено от ищеца, предсрочната изискуемост на ДПК не е настъпила.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.488/2018 г. по описа на КРС, на
10.05.2018 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника С.Й.А. за сумата от 755,71 лв,
включваща: 597,64 лв - главница; 158,07 лв – неустойка; законна лихва от датата
на подаване на заявлението - 10.05.2018 г. и разноски. Заявлението е уважено,
като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за претендираните суми
по заявлението. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя е
указана възможността за предявяване на иск по чл.422 от ГПК. В законовия срок е
предявен настоящият иск за установяване на дължимост на главницата и законната
лихва върху нея по издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложените към исковата молба доказателства, на 10.06.2015
г. между ищцовото дружество и ответницата е сключен процесният
договор потребителски кредит ********** – „Профи Кредит Стандарт“, като ищецът
е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора и е предоставил на
ответницата сумата от 500 лв при срок –за издължаване - 9 месеца, размер на
месечна вноска 65,51 лв, с падеж на всяко 15-то число на месеца, при
ГПР 49,88% и годишен лихвен процент 41,17%, и общо 589,59 лв. На същата дата са
подписани от ответницата: декларация във връзка с обработката на лични данни,
Карта на клиента и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити. Ответницата е декларирала, че е запозната и приема
приложимите към договора Общи условия. В същия договор страните са се
споразумели, че ответницата закупува и пакет от допълнителни услуги „Бонус“,
възнаграждението по който е общо 465,66
лв, съответно месечно по 51,74 лв, при което общият
размер на задължението е 1 055,25 лв, общият размер на месечната вноска – 117,25
лв.
В приетото, като доказателство извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № ********** е отразено, че към 28.08.2018 г.
ответницата е заплатила по договора сумата от общо 475,61 лв и дължи обща сума
в размер от 597,64 лв – главница и лихви. Последното плащане от ответницата е
извършено на 16.11.2016 г.
На 29.10.2015 г. ищецът е изпратил до
ответницата уведомителното
писмо, че съгласно Общите условия към договора, същият е едностранно прекратен,
считано от 27.10.2015 г. По делото няма доказателства ответницата да е получила
писмото.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.488/2018 г. на КРС е подадено на 10.05.2018
г. – след изтичане срока на договора.
Както се посочи по-горе, страните не спорят, че сумата по
процесния ДПК е предоставена от ищеца на ответника, както и, че ответникът не е
погасил изцяло задължението си. Спорно по делото е настъпила ли е предсрочна
изискуемост на вземането, при положение, че по делото не е доказано
получаването от ответника на уведомлението на прекратяване на договора и за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.
Сключеният между страните договор е за предоставяне на
потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, ДПК е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК
съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК, общите условия са
неразделна част от ДПК и всяка страница се подписва от страните по договора.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил претенцията на ищеца по съображения, че по делото не се установява
длъжникът по кредита да е уведомен за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. В жалбата си въззивникът твърди,
че разрешенията, дадени в т.18 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС
касаят само банките като кредитни институции, които имат право да искат
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от своите
счетоводни книги, а ищцовото дружество е небанкова кредитна институция.
Обстоятелството, че "Профи Кредит България" ЕООД гр.София е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ не е спорно между страните.
По делото няма доказателства уведомителното писмо до ответницата
да е получено от нея. Настоящият съдебен състав приема, че предсрочната изискуемост
следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем,
е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране
на предсрочната изискуемост
на кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови институции и тези,
отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ и по занятие
предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да
обявява на длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го
поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие
предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при
договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост
при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост на вземанията по този договор
не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението
кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Дори да се възприеме тезата на ищеца относно неприложимостта
на разрешенията, дадени в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, към момента
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК срокът на договора
вече е бил изтекъл и с оглед приетото в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019
г., постановено по тълк.дело № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, всички вноски
(всички с вече настъпил падеж), са били изискуеми.
Както се посочи по-горе, по представеното по делото
Извлечение по сметка по процесния ДПК, остатъчното задължение по договора към
28.08.2018 г. е в размер на 597,64 лв. Видно от представения по делото Погасителен
план, всяка погасителна вноска по договора включва три компонента: част за
погасяване на главницата, част – за погасяване на задължението за
възнаградителна лихва и част – за погасяване на задължението по Споразумението
за допълнителен пакет услуги.
В случая ответницата, чрез особения си процесуален
представител, не е въвела възражения за нищожност на договора или на отделни
негови клаузи нито с отговора на исковата молба, нито до доклада по делото.
Независимо от това, с оглед трайната съдебна практика (решение № 23/07.07.2016
г. по т.д.№ 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 232 от 5.01.2017 г. по
т.д.№ 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.), формирана след многобройната
практика на Съда на Европейския съюз във връзка с преюдициални запитвания по
приложението на Директива 93/13/Е.,
вкл.по
въпроса, дали съдилищата са длъжни служебно,
без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка
в потребителски договор, настоящият състав намира, че следва да посочи, че
намира за неравноправна клаузата от процесния договор за потребителски кредит,
уреждаща заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Съдилищата
приемат, че съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор.
Настоящият състав намира, че Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги е нищожно на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП -
поради противоречие със закона на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, а оттам - че
възнаграждението по него е недължимо от длъжника по договора. Възнаграждението по
Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не е предоставено за
ползване от страна на длъжника като заем, а представлява уговорка по сключения
договор за потребителски кредит, която предоставя възможност на длъжника да се
ползва от допълнителен пакет услуги по договора за заем. Безспорно е и
обстоятелството, че погасителната вноска по договора за кредит, освен главница
и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този допълнителен пакет
услуги. По делото не е доказано длъжницата да се е ползвала от някоя от
предвидените в Споразумението допълнителни услуги. Съдът приема, че
възнаграждението, което ответницата се е задължила да заплати за предоставения
й пакет от допълнителни услуги не отговаря на изискванията на закона, тъй като
не е формирана цена за всяка от услугите по отделно, т.е.така уговореното
възнаграждение не отговаря на императивните изисквания на чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. На второ място в Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния ДПК, то не би
могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. Уговореното възнаграждение за пакета
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не представлява заплащане
на услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита и би се довело до
надхвърляне на ограниченията на закона по максимален размер на ГПР. Наред с това,
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор. Настоящият състав намира, че възможността за
предоставяне на тези допълнителни услуги не е равностойна на реалното им
предоставяне. Отделно, за да се възползва длъжникът от всички допълнителни
услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора, което,
освен всичко останало, означава, че той следва да плати предварително за
възможност, която обаче изцяло зависи от волята на кредитора. Доколкото
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е било предвидено в самия
ДПК, едва ли длъжницата е могла да се откаже от сключване на това споразумение,
без да й се откаже сключване на самия договор за потребителски кредит,
т.е.ответницата като кредитополучател, не би могла да сключи договора за
потребителски кредит без да сключи и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. По така изложените съображения, съдът приема, че уговореното
възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет услуги представлява
неравноправна клауза, поради което е и нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 и 2
от ЗЗП. Предвид на изложеното съдът приема, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 465,66 лв е нищожна
като неравноправна и като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл.10, ал.2,
предл.второ
и чл.10а, ал.З и ЗПК.
След като
клаузата за възнаграждение по Споразумението за предоставяне на допълнителен
пакет услуги е нищожна, сумите по нея не са дължими от ответницата. От това следва,
че на първо място ответницата не дължи посоченото в договора и в погасителния
план възнаграждение за допълнителен пакет услуги, и на второ място – че ищецът
неправилно е отнесъл част от доброволно заплатените от ответницата суми за
погасяване на това задължение. Ето защо цялата заплатена от ответницата сума от
475,61 лв (съгласно отразеното в представеното от ищеца Извлечение по сметка,
л.36), следва да бъде отнесена единствено към дължимата сума за предоставен, но
невърнат заем, т.е.за погасяване на главницата и възнаградителната лихва (общо
589,59 лв), поради което ответницата дължи останалата непогасена част от сумата
по кредита - 113,98 лв.
Поради частичното
несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен предявеният от "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД иск за приемане за установено по отношение на ответницата С.Й.А., че същата дължи
на ищеца сума в размер на 113,98 лв - предсрочно изискуема главница, дължима договор за потребителски кредит
№ ********** от 10.06.2015 г, и вместо това искът следва да се уважи за този
размер. В останалата част, с която е отхвърлен искът на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за приемане
за установено по отношение на ответницата С.Й.А., че същата дължи на ищеца
горницата над 113,98 лв до
предявения размер от 597,64 лв - предсрочно изискуема главница, дължима по договор
за потребителски кредит № ********** от 10.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид постановения резултат, на въззивника следва да се присъдят съдебни
разноски, както следва: за първоинстанционното производство – 123,50 лв (от
общо направени разноски в размер на 625 лв), за въззивното производство – 85,50
лв (от общо направени разноски в размер на 625 лв), и за заповедното производство
– 33,25 лв (от общо направени разноски в размер на 175 лв).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 65 от 25.03.2019 г. по гр.д.992/2018 г. по описа на Карнобатски
районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените
от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София
с ЕИК *********, за приемане за установено по отношение на С.Й.А. ***, че същата дължи на
ищеца сума в размер на 113,98 лв предсрочно
изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от
10.06.2015 г, ведно със законната лихва върху тази главница от 10.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 312 от 15.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.488/2018 г. по
описа на КРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Й.А. с ЕГН **********,***, че същата
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София
с ЕИК *********,
сумата от 113,98 лв (сто и тринадесет
лева и деветдесет и осем стотинки) – остатък от изискуема главница,
дължима договор за потребителски кредит № ********** от 10.06.2015 г, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
за което вземане е
издадена Заповед № 312 от 15.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.488/2018 г. по описа на КРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 25.03.2019 г. по гр.д.992/2018
г. по описа на Карнобатски районен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.Й.А. с ЕГН **********,***, че
да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София с ЕИК *********, съдебни
разноски съобразно уважената част от иска, както следва: за първоинстанционното
производство – 123,50 лв (сто двадесет три лева и петдесет стотинки), за въззивното
производство – 85,50 лв (осемдесет и пет лева и петдесет стотинки), и за
заповедното производство – 33,25 лв (тридесет и три лева и двадесет и пет
стотинки).
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.