Решение по дело №867/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260091
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20205200500867
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

Номер: …260091…………………. Година  2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                              ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 12.03.                                                                    2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА  

                                                                          МАРИАНА Д.          

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА   

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 867 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл.   от   ГПК .

І.Развитие на съдебното производство.

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от Е.Д. *** , ЕГН **********,   против търговското дружество „Г. – Ф. ” ООД  с. Калугерово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността с. Калугерово,община Пазарджик ,представлявано от  управителя на дружеството И.В.Ш..

С Решение № 867/ 13. 08. 2020г.  на районен съд Пазарджик  ,постановено по гр. д. №  3154/ 2019г. по описа на същия съд ,  обективно съединените искове  са уважени частично.  Присъдени са разноски в полза на страните , съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .

Решението на районния съд в частта , в която е отхвърлен иска по чл. 222  ал. 1 от КТ се обжалва  с въззивна жалба  от ищцата Е.Д. ***.Твърди се във въззивната жалба ,че  решението на районния съд в обжалваната част  е неправилно, като  незаконосъобразно и необосновано . Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново  решение по съществото на спора от въззивната инстанция, с което  се уважи  предявения иск.Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната. В отговора  се оспорва въззивната жалба. Моли съда решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания.

Въззивната инстанция е сезирана и  с насрещна въззивна жалба ,подадена от ответника по иска търговското дружество „Г. – Ф. ” ООД ,  ЕИК *********.С насрещната въззивна жалба решението на районния съд се обжалва в частта , в която е уважен иска по чл. 224 ал. І от КТ за 2007г. , 2008г. и 2009г. в общ размер на 3058, 10лв. Твърди се в  насрещната  въззивната жалба, че  решението на районния съд в обжалваната част  е неправилно, като  незаконосъобразно и необосновано . Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново  решение по съществото на спора от въззивната инстанция, с което  се   отхвърли предявения иск.В  насрещната  въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната. В отговора  се оспорва насрещната  въззивната жалба. Моли съда решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания.

ІІ. Правни изводи.

Решението на районния съд    е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).

Решението на районния съд   е  процесуално допустимо ( няма основания за обезсилване   на съдебното решение ,  при хипотезите на  чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .

І. По въззивната жалба на Е.Д.Д..

Жалбата е неоснователна.

Претенцията на ищцата е за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение,  на основание чл.  222 ал. 1 от КТ. Според посочената правна норма при „съкращаване на щата“( трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на това основание )   работника или  служителя има право на обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат на уволнението ,но за не повече от един месец. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение, като се има предвид възнаграждението , което е получено  от работника или служителя  за пълен работен месец преди уволнението. Претенцията на ищцата е за заплащане на обезщетение за м. октомври на 2018г. в размер на 1239, 85лв.( чиста сума за получаване ).От заключението на приетата по делото СИЕ  се установява ,че  размера на обезщетението съвпада с претенцията на ищцата .

Съдебната практика на съдилищата в РБ , включително и  съдебната практика на ВКС е еднозначна по  въпроса за  правната природа на  иска по чл. 222 ал. 1 от КТ. Приема се ,че иска е осъдителен и в тежест на ищеца е да докаже претърпените вреди в резултат на уволнението – оставането без работа в резултат на уволнението и размера на вредата . Доказването на обстоятелството ,че в резултат на уволнението работника или служителя е останал без работа може да стане с всички доказателствени средства по ГПК, като най-често на практика това става с трудовата книжка или с удостоверение от Бюрото по труда.    

Районният съд е отхвърлил иска с мотива ,че ищцата не  е  представила доказателства за оставането си без работа  след уволнението в продължение на един месец. Този извод на районния съд е обоснован и законосъобразен. В производството пред районния съд ищцата не е представила доказателства в подкрепа на иска,въпреки дадените указания с доклада по чл. 146 от ГПК(виж протокола от с. з. ,проведено на 04. 02. 2020г. ) .Във въззивното производство също не са представени доказателства в подкрепа на иска.  Във въззивната жалба се твърди ,че иска е доказан по основание и  по размер от представения с исковата молба препис от фиш за заплата за м.октомври на 2018г. , в който  работодателя е начислил обезщетение по чл.221 ал. 1 от КТ в размер на 1239,85лв. Това възражение е неоснователно. Начисляването на обезщетението от страна на работодателя е свързано с необходимостта от счетоводно отразяване на задължението.Начисленото обезщетение по ведомостта за работните заплати и във фиша за работната  заплата ще бъде  изплатено на работника или служителя след представяне от негова страна  на писмени доказателства  пред  работодателя за оставането без работа  в продължение на един месец след уволнението. Ако такива доказателства не бъдат представени обезщетението няма да бъде изплатено ,въпреки начисляването му по съответните ведомости.

Следва да се отбележи също така,че с отговора на исковата молба  работодателя е оспорил иска по чл. 222 ал. 1 от КТ ,което подкрепя извода на съда за функцията по начисляване на обезщетението от страна на работодателя.        

ІІ. По въззивната жалба на търговското дружество „Г. – Ф. ” ООД  с. Калугерово.

Жалбата е неоснователна.

Въззивната жалба е в частта, в която е уважена претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2007г.,2008г. и 2009г.( чл. 224 ал. 1 от КТ). В отговора на исковата молба и във въззивната жалба се твърди ,че тези вземания на ищцата са погасен по давност ,предвид разпоредбата на чл. 176а от КТ. Твърди се същи така ,че вземанията са изплатени от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е преди подаване на исковата молба в съда . И двете възражения са неоснователни. 

За да се уважи иска за  заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2007г.,2008г. и 2009г е необходимо правото на отпуск да не е погасено по давност, като това изискване се отнася единствено до неизползвания платен годишен отпуск за календарните години предхождащи годината на прекратяване на трудовото правоотношение. В настоящият случай обаче това изискване е неприложимо, тъй като разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ, която предвижда, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това правото му на ползване се погасява по давност е била обнародвана в бр. 18 от 2011 г. на ДВ и е влязла в сила след като вече се е било породило правото на  ищцата  да използва платен годишен отпуск за  2007,  2008 и 2009г. Тази разпоредба се отнася до отпуските от 2010г. до настоящия момент, тъй като съставлява материалноправна норма и има действие занапред и не й е изрично придадено обратно действие- чл. 14, ал. 1 ЗНА. За неизползваните отпуски до края на 2009г. включително е действал друг правен режим, според който те не са погасени по давност. Правото да бъдат използвани тези отпуски съществува и към настоящия момент, като те могат да бъдат ползвани от работника или служителя или да бъдат обезщетени парично при прекратяване на трудовото правоотношение.

В  Заповед №10/ 28. 09. 2018г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата,работодателя е посочил ,че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 2007г. – 20дни ,  за 2008г. – 10 дни  и  за  2009г. -15дни. Размерът на неизползвания платен годишен отпуск съвпада с този установен в заключението на приетата по делото СИЕ. Дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ е начислено във фиша за работната заплата на ищцата за м. септември на 2018г. От заключението на приетата по делото СИЕ  се установява ,че до подаването на исковата молба в съда 31. 07. 2019г. работодателя не е изплатил на ищцата обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ.В заключението на СИЕ е посочено ,че  за периода 29. 11. 2018г. – 22. 07. 2019г., на шест транша ,работодателя е изплатил на ищцата  сумата 2301,47лв. , без да посочи основанието за заплащане на сумата . Като се има предвид  приложената към исковата молба  „Декларация“ на работодателя от 02. 05. 2019г. следва да се приеме,че с посочената сума са погасявани задълженията по чл. 224 ал. 1 от КТ. Ето защо съвсем правилно в заключението на СИЕ тази сума е приспадната от дължимите обезщетения по чл. 224 ал.1 от КТ.  Според СИЕ с част от сумата са погасени дължимите обезщетения по чл. 224 ал. 1от КТ за 2007г. , 2008г.и 2009г.

При положение ,че правните и фактическите изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция , решението на районния съд , като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди . 

Предвид на гореизложеното и на  основание чл.  235 от ГПК  във вр. с   чл. 271 ал. І  от ГПК   и чл. 272   от ГПК    Пазарджишкия окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 867/ 13. 08. 2020г.  на районен съд Пазарджик  ,постановено по гр. д. №  3154/ 2019г. по описа на същия съд.

           

 

На основание чл. 280 ал.ІІІ т.3  от ГПК ( гражданско дело с цена на исковете под 5000лв. )  решението на въззивната инстанция  не подлежи на  касационно обжалване 

                                                                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ :