Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Д.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 419 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ в общ размер на 400 000 лв.
В исковата молба на Е.Р.Г. и Г.И.Г. се твърди, че на 16.08.2014 г., около 10.45
часа, на първокласен път I-8, свързващ гр. София с гр. Сливница, в района на км 29 е реализирано ПТП с
участието на лек автомобил „Форлксваген Шаран“ с
немски рег. № LU-****, управляван от Т.Д.и
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СО **** ВК, управляван от И.Г.Г., син на ищците.
Твърди се в исковата молба, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“
се отклонил вляво спрямо първоначалната си посока на движение, навлязъл в
лентата за насрещно движение и с лявата си странична част се е ударил в лявата
странична част на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който се движил правомерно
в противоположна посока. Твърди се, че в следствие на удара лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ се насочил неконтрулируемо в дясна
посока, ударил се в намиращ се наблизо пътен знак, след което последвало
въртене около вертикалната ос на лекия автомобил и същият се установил в покой.
Твърди се, че при пътния инцидент починал водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“.
Твърди се, че настъпилата внезапна смърт на И.Г.Г.
била приета изключително болезнено от неговите родители, ищци по делото и
довела до нестихващи душевни болки и страдания. Изложени са твърдения, че
приживе между тях и сина им съществувала хармонична връзка, основана на обич и
уважение, а с факта на смъртта на детето си изживели най-страшния родителски
кошмар – да надживеят собственото си дете.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил рег. № LU-****, да им заплати сумата от по 200000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди за всеки един от двамата. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗК „Д.Д.А.Ф.“
АД чрез представителя си „А.България – Регулиране на щети“ ЕООД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения.
Страните не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Б..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
За вреди, настъпили след 11.01.2009 г.,
приложимото право се определя по правилата, установени с Регламент (ЕО) №
864/2007 на ЕП и на Съвета, където в глава ІІ, чл. 4, т. 1 е предвидено, че
освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. Аналогично е и разрешението, дадено
в чл. 105 ал.1 от българския КМЧП.
Определянето на приложимия закон следва с оглед разпоредбата на чл. 18 от
Регламент /ЕО/ 864/2007 г., съгласно която увреденото лице може да предяви иск
за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се
търси, ако приложимото към извъндоговорното
задължение право или приложимото към застрахователния договор право предвижда
това. С оглед на тези съображения, приложимият закон е българският. Същият
предвижда правото на пряк иск на увредения спрямо застрахователя на деликвента по риска „ГО”, съобразно нормата на чл. 226 от КЗ /отм., но релевантен към датата на процесното ПТП/
като с оглед представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
АО-328/26.08.2014 г. на Община Драгоман, ищците са възходящи от първа степен на
починал в ПТП и като такива са активно материалноправно
легитимирани да претендират обезвреда за причинените им вреди с оглед факта на смъртта
на техния син.
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ /отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество,
противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да
обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят, че към датата
на ПТП по отношение на лек автомобил автомобил „Форлксваген Шаран“ с немски рег. № LU-**** е налице
валидно сключен договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност» при ответното
дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието, както и неговата противоправност се установява с оглед влязлата в сила присъда
46/14.12.2018 г. на ОС-София по нохд 798/2017 г., с която Т.Д.е признат
за виновен за това, че на 16.08.2014 г. на ПП I-8, участъка на 29-ти км,
землището на гр. Сливница при управление на МПС „Фолксваен Туран“ с
рег. № LU-**** е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 16 ал.1 т.3 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.Г.Г..
Присъдата е изменена с решение № 244/27.07.2022 г. на
САС, по нохд 923/21 г. в частта
относно размера на наложеното
наказание и потвърдена в останалата
й част респ. решението на
САС е потвърдено с решение № 235/29.06.2023 г. по н.д. 394/2023 г. на ВКС и присъдата
е влязла в сила. Същата е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК и
следва да бъде зачетена по отношение деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват, както от присъдата на наказателния
съд, така и от заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д..
Ищците са възходящи от първа степен на починал в ПТП, предвид което, както
беше посочено вече в рамките на съдебното решение, притежават активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените им, вследствие смъртта на техния син, вреди. Същите са от кръга на
близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л.Г.Г.,
син на ищците, в съдебно заседание от 08.04.2024 г., които съдът цени при
съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК като непосредствени лични впечатления,
които пресъздават обективно състоянието им.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на сина си представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му
с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на дете, с което са
поддържали близки връзки и взаимно са се подкрепяли, възрастта на починалия,
справедливо би било да се присъди сума от по 150 000 лв. за всеки един от
двамата като за горницата до пълните предявени размери исковете като
неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В представените
пълномощни е посочено, че представителството е осъществено по този ред респ.
искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради
което е основателно.
С оглед размера на заявените искове,
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по
него и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4
от Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение, в релевантната й
редакция, съобразно датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие същото на сума от по 5 530 лв. за всеки един от двата иска.
Припадащата се част от тази сума възлиза на сума от по 4 147, 50 лв. за
всеки един от исковете или сумата от 8 295 лв., изчислена като общ размер.
Видно от списъка по чл. 80 от ГПК ищците са внесли и депозит в размер на
500 лв. за допуснатите по делото експертизи. Припадащата се част от сумата,
съобразно уважената част от исковете възлиза на 375 лв., която им се следва с
оглед нормата на чл. 78 ал.1 от ГПК.
В нарочна молба от 05.04.2024 г. ответникът е заявил искане за разноски,
съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК за сумата от 11 060 лв. –
адвокатско възнаграждение. Липсват ангажирани доказателства за реалното
заплащане на горната сума, поради което не са налице изискванията на чл. 78
ал.3 от ГПК и на ответника не се следват разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 12 000 лв. / ДТ – 4%, дължима за
уважената част от исковете/.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Д.Д.А.Ф.“, с
представител за уреждане на претенции „А.България – Регулиране на щети“ ЕООД,
ЕИК ****, със съдебен адрес:*** – адв. Т.Б. да
заплати на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ на Е.Р.Г., ЕГН ********** и Г.И.Г.,
ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв.
Я.Д. сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. за всеки един от
двамата – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 16.08.2014 г.
на ПП I-8 в землището на гр. Сливница, при
което е причинена смъртта на И.Г.Г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 16.08.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението като отхвърля исковете за горницата до пълните им заявени
размери от по 200 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата
от 375 /триста седемдесет и пет/ лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Д.Д.А.Ф.“, с
представител за уреждане на претенции „А.България – Регулиране на щети“ ЕООД,
ЕИК ****, със съдебен адрес:*** – адв. Т.Б. да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Я.Д.
сумата от 8 295 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Д.Д.А.Ф.“, с
представител за уреждане на претенции „А.България – Регулиране на щети“ ЕООД,
ЕИК ****, със съдебен адрес:*** – адв. Т.Б. да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 12 000
лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: