|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 143 |
||||||||||
|
гр. Видин,
22.11.2018г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
първи административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
двадесет и трети октомври |
|||||||||
|
през две хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Антония Генадиева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
192 |
по описа за |
2018 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
||||||||||
|
Производството
е по чл. 197 и
сл. от АПК, вр. с чл. 103 от
АПК. Образувано е по жалба на Н.В.Н. *** против Решение №
812100 – 7808 /26.04.2018г. на Главния секретар на МВР, с което се отказва
възобновяване на административното производство по издаване на влязъл в сила
административен акт - Заповед № 368з – 357/ 17.03.2016г., издадена от
Директора на ОДМВР - Видин за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОДМВР –
Видин, на основание чл.99,т.2 и т.4 от АПК и е оставено без разглеждане
искането за възобновяване на производството, на основание чл.99,т.1 от АПК. В жалбата се развиват съображения, че решението е
незаконо -съобразно и необосновано, както и че при издаването му е нарушен и
процесуалният закон. Твърди се, че като мотив за
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е
предположението, че е извършил престъпление. Посочва се, че неправилно му е
наложено въпросното наказание, без да са били налице безспорни доказателства
за неговата виновност и без наличието на влязла в сила присъда. Иска се да бъде постановено решение, с което да се
отмени решението, с което е постановен отказ за възобновяване на
производството, да се възобнови същото, след което да се отмени заповедта за
прекратяване на служебното му правоотношение. Претендират се и направените по
делото разноски. Ответникът по жалбата – Главният секретар на МВР,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да не я
уважава, тъй като постановеното решение е правилно и законосъобразно. От данните по делото във връзка с оплакванията в
жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е
подадена в законовия срок и от надлежна страна. От фактическа страна съдът намира за установено
следното: Видно от обстоятелствата по делото е, че със Заповед
№ 368з – 357/ 17.03.2016г. на Директора на ОДМВР Видин на Н.Н. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194,ал.2,т.4,
чл.197,ал.1,т.6 вр. с чл.203,ал.1,т.8 и т.13 и чл.204 от ЗМВР, поради това,
че при извършена полицейска операция на 23.12.2015г. е установено, че за
времето от м.ноември 2015г. до 23.12.2015г. в гр.Видин, жалбоподателят, след
като предварително се е сговорил с лицето Милен Ангелов от гр.Видин, с цел да
набави за себе си имотна облага – сумата от 10 000 лева, направил опит
да възбуди и поддържа заблуждение у Красимир Ангелов Кирилов – служител на
ГПУ Брегово, уверявайки го, че пострадалият от ПТП, настъпило на 02.11.2015г.
– Цветан Бориславов Петков, причинено от него, се намира в много тежко
здравословно състояние и ако заплати на пострадалия сумата от 10 000
лева, воденото срещу него в тази връзка досъдебно производство № 25 / 2015г.
по описа на ОСО при ОП – Видин, ще бъде прекратено и няма да бъде уволнен от
работа. Срещу него е образувано и сл.д. № 30 / 2015г. по описа на ОСО при ОП
– Видин за извършено престъпление по чл.209,ал.1 от НК, като е задържан и в
арестно помещение на РУ – Видин. На 09.03.2016г. Н. е привлечен в качеството си на
обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер – по
чл.210,ал.1,т.2 във вр. с чл.209,ал.1 вр. с чл.18,ал.1 от НК. Прието е в заповедта, че действията му представляват
злоупотреба с доверие, деянието му е несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, както и че с тези си действия уронва
престижа на службата, както и че деянието му представлява дисциплинарно
нарушение, съставомерно по чл.194,ал.2,т.4 вр. с чл.203,ал.1,т.8 и т.13 от
ЗМВР вр. с т.19, т.45, т.8, т.49, т.50 и т.51 от Етичния кодекс на държавните
служители в МВР, поради което и му е наложено наказание „уволнение” и на
основание чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят е заемал длъжността старши полицай -
/водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред” на сектор
„Охранителна полиция” при РУ Видин към ОД на МВР – Видин. Не е спорно по делото, че Заповед № 368з – 357/
17.03.2016г. на Директора на ОДМВР - Видин за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен
служител от ОДМВР – Видин не е била оспорвана по административен и/или
съдебен ред и е влязла в законна сила. От доказателствата по делото е видно,
че въпросната заповед е влязла в сила на 06.04.2016г. По делото са представени доказателства, че с Присъда
№ 38 от 22.06.2017г. по НОХД № 652 / 2016г. по описа на Районен съд – Лом Н.
е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.2 вр. с чл.209,ал.1 вр. с чл.18 от
НК. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура - Лом, като с Решение от
19.10.2017г. по ВНОХД № 107 / 2017г. по описа на ОС – Монтана, оправдателната
присъда е потвърдена. Решението на ОС – Монтана е влязло в законна сила. С молба вх. № 67 / 10.01.2018г. до АС – Видин
жалбоподателят е поискал да бъде възобновено административното производство и
отменена Заповед № 368з – 357/ 17.03.2016г., издадена от Директора на ОДМВР –
Видин, да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди прекратяване
на служебното му правоотношение и изплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа. Позовал се е на разпоредбите на чл.99,т.1,т.2 и
т.4 от АПК и чл.232,чл.237,ал.1 и чл.239 от ЗМВР, като излага твърдения за
незаконосъобразност на заповедта, с която му е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Посочва,
че не са били налице предпоставките за налагане на такова дисциплинарно
наказание, както и че в производството пред дисциплинарно - наказващия орган
са нарушени, както процесуалните правила, така и материалния закон. Посочва, че по повдигнатото му обвинение е признат
за невиновен и оправдан, за което представя и описаните по – горе писмени
доказателства – присъда на РС - Лом и решение на ОС – Монтана. По повод на искането е образувано адм.дело №
11/2018г. по описа на АС Видин, което е прекратено с определение от
10.01.2018г. В определението съдът приема, че влязъл в сила индивидуален
административен акт, съгласно чл.99 от АПК, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по – горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред – от органа, който го е издал при наличие на посочените в
разпоредбата обстоятелства. Прието е, че молбата за възобновяване е подадена пред
некомпетентен орган и е следвало същата да се подаде до Министъра на
вътрешните работи. Производството е прекратено и изпратено по компетентност
на Министъра на вътрешните работи. Определението е обжалвано пред ВАС, който
с определение № 3782 / 23.03.2018г. по адм.д. № 2547/ 2018г. е приел, че
компетентния по – горестоящ орган не е Министъра на вътрешните работи, а
Главния секретар на МВР, поради което и е отменил определението в тази му
част, а в останалата част то е оставено в сила. Съдът е изпратил административната
преписка на Главния секретар на МВР за произнасяне по молбата за
възобновяване на административното производство и отмяна на заповед № 368з –
357/ 17.03.2016г. на Директора на ОДМВР Видин. В изпълнение на задължителните мотиви на влезлия в сила
съдебен акт Главният секретар се е произнесъл с обжалваното в настоящото
производство решение. В оспореното решение административният орган отказва да
възобнови производството поради факта, че не са налице основанията на
чл.99,т.2 и т.4 от АПК, както и че искането за възобновяване на
производството на основание чл.99,т.1 от АПК е недопустимо. При така установената фактическа обстановка, Съдът
намира от правна страна следното: Оспореният акт е издаден от компетентен орган,
предвид мотивите на влязло в сила определение № 3782 / 23.03.2018г. по адм.д.
№ 2547/ 2018г. на Върховен административен съд, V отд. и по аргумент от чл. 177,ал.2 от АПК. Спазена е предвидената в закона писмена форма, с
излагане на фактически и правни основания. Съдът приема, че не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спорно по делото е приложението на материалния
закон. Жалбоподателят е поискал възобновяване на
производството по издаване на влязъл в сила административен акт на основание чл.99,т.1,2
и т.4 от АПК. Според разпоредбата на чл. 99,т.1 от АПК влязъл в
сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред
съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е
нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Разпоредбата на чл. 100 от АПК обаче казва, че в случаите по чл.99,т.1
възобновяването на административното производство се извършва по инициатива
на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на
омбудсмана, а в случаите по чл.99, т.2
- 7 - и по искане на страна в производството. Т.е. искането на
жалбоподателя за възобновяване на производството на основание чл.99,т.1 от
АПК е недопустимо, тъй като той не е от лицата, по чиято инициатива може да
бъде направено предложение за възобновяване на административното производство
по този текст. В този смисъл и обжалваното решение в тази му част е
законосъобразно. На следващо място разпоредбата на чл.99,т.2 от АПК
гласи: влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил
оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган, когато се открият нови обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта,
които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да
бъдат известни на страната в административното производство. Жалбоподателят
счита, че оправдателната присъда, респ. решението, с което е потвърдена тя, са
нови обстоятелства/доказателства по смисъла на чл.99,т.2
от АПК. Отмяна на основание чл.99,т.2
от АПК може да се допусне при наличието на нови писмени
доказателства или нови обстоятелства, които са съществували към момента на
постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които
факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото
при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички
необходими доказателства, установяващи твърденията ѝ, и то най-късно до
постановяване на административния акт, който се иска да бъде отменен. Нови
"обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността,
които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или
доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на
устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато
то е било висящо. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите
обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Основанието по чл.99,т.2
от АПК касае непълнота на фактическия и доказателствен материал,
която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи
на небрежност на страната. Според съда влизането в сила на присъдата, с която
жалбоподателят е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение не представлява такова доказателство по смисъла на чл.99,т.2 от
АПК, съответно правилно е отказано възобновяването на производството от
административния орган. Изложените в жалбата пространни мотиви за
несъответствието на заповедта на Директора на ОДМВР Видин с материално правни
и процесуално правни разпоредби е основание за незаконосъобразност по чл.146 от
АПК и съответно основание за възобновяване по смисъла на чл.99,т.1
от АПК. В молбата, с която е поискано възобновяването на
производството е посочено и правното основание на чл.99,т.4 от АПК, като отново
позоваването е на цитираната по – горе оправдателна присъда и потвърдителното
решение на въззивната инстанция. Безспорно е, че Н. е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.210,ал.1,т.2 вр. с
чл.209,ал.1, вр. с чл.18 от НК. В молбата е изложено твърдение, че заповедта
за уволнение е основана на твърдението, че той е извършил престъпление от общ
характер, като заповедта за уволнението му е била издадена преждевременно,
без да е взето предвид обстоятелството, че към онзи момент срещу него не е
имало влязла в сила присъда. Посочва също така, че резултатът от воденото
срещу него дисциплинарно производство следва да зависи от влязлата в сила присъда,
което в случая не е било направено. Поради това, че оправдателната присъда
вече е факт се иска възобновяване на административното производство на
основание чл.99,т.4 от АПК и
отмяна на заповедта за уволнение. Според нормата на чл.99,т.4
от АПК възобновяване може да бъде допуснато, когато
административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е
признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение,
който впоследствие е бил отменен. За да постанови обжалвания отказ за възобновяване,
административния орган е съобразил, че не са налице предпоставките на чл. 99, т. 4 от АПК, а именно, че като
фактическо основание за издаване на заповедта на директора на ОД на МВР -
Видин е послужило установеното в дисциплинарното производство деяние, което е
преценено като тежко дисциплинарно нарушение, а не извършеното от него тежко
умишлено престъпление от общ характер. Дисциплинарното производство, респ.
наложеното му в последствие дисциплинарно наказание е за извършено от него
деяние, квалифицирано като нарушение на правилата на Етичния кодекс на
държавните служители в МВР, а именно на т.19, т.45, т.8, т.49, т.50 и т.51 от
същия, респ. служебното му правоотношение е прекратено на основание чл.203,ал.1т.8 и т.13 – за злоупотреба с
доверие и за извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение, като заповедта не е оспорена и е влязла в сила. Служебното му
правоотношение е прекратено на основание чл.226,ал.1т.8 от ЗМВР, според който
текст това става при налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение". Съдът намира, че искането на жалбоподателя за
възобновяване на производството по издаване на административен акт и на
основание чл.99,т.4 от АПК, също е
неоснователно. Възобновяването по Глава седма
от АПК е възможно при наличието на сложен фактически състав,
изискващ: - влязъл в сила общ или индивидуален административен акт; -
необжалван по съдебен ред; - наличие на някое от посочените в чл. 99 от АПК основания. Изброените в чл. 99 и чл. 103 от АПК основания са въведени
изчерпателно и не могат да се прилагат разширително, тъй като това особено
производство засяга стабилитета на административния акт. Всяко от основанията
представлява общо формулиран порок. Производството по възобновяване е
извънреден способ за контрол върху влезлите в сила административни актове.
Основанието по чл. 99,т.4 от АПК
изисква административният акт да е основан на документ, който по надлежния
съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно
учреждение, който впоследствие е бил отменен. В настоящия случай посоченият
от Н. конкретен факт – влязлата в сила оправдателна присъда срещу него е
неотносима и не изпълнява хипотезиса на посоченото от него основание за
възобновяване по чл.99,т.4 от АПК. Съобразно чл.194,ал.3
от ЗМВР се предвижда носене на дисциплинарна отговорност,
независимо че деянията могат да са основание за търсене и на друг вид
отговорност, поради което резултата от търсената спрямо жалбоподателя
наказателната отговорност е неотносим спрямо протеклото дисциплинарно
производство, приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт, по
чиято законосъобразност очевидно жалбоподателя не е възразил. Според съда следва да се има предвид
обстоятелството, че заповедта, с която на Н. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”, както бе посочено и по – горе е поради това, че
деянието, което се твърди, че е извършено от него, е несъвместимо с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР. В този смисъл законосъобразността на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” не е имало пречка да бъде
разгледана при евентуалното ѝ обжалване по реда на АПК, от каквото
обжалване Н. не се е възползвал. Дисциплинарната отговорност по принцип е
различна от наказателната / арг. от 194,ал.3 от ЗМВР/, поради което без
значение за реализирането ѝ е обстоятелството дали деянието на
служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се преценява към момента на
издаването ѝ, като органът е длъжен да ангажира доказателства за
наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на
акта към този момент /чл.142,ал.1 и чл.170,ал.1 от АПК/. В този смисъл без
значение за законността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
са констатациите, направени по – късно в хода на разследването по
образуваното наказателно производство. При наличието на разпоредбата на
чл.194,ал.3 от ЗМВР, съгласно която държавните служители от МВР носят
наказателна отговорност, независимо, че деянията им могат да бъдат основание
за търсене и на друг вид отговорност. Следователно преценката дали би могло с
едно деяние да се реализира едновременно и дисциплинарна отговорност, и
наказателна такава, е преценка по същество, предоставена на съда, който
решава административния спор. По посочените съображения не е имало пречка
едновременно с дисциплинарната отговорност в конкретния случай да се търси и
наказателна такава, като реализирането на дисциплинарната не е обусловено от
реализирането на наказателната, тъй като твърдяното като извършено от
служителя деяние може да осъществява признаците едновременно и на нарушение
на служебната дисциплина и на престъпление. Съответно и оспорването и на
двата вида отговорност от страна на служителя следва да се реализира по реда,
предвиден за оспорването на всяка една от тях – респ. по АПК или НПК, като
законосъобразността на наложеното наказание в дисциплинарното производство не
означава непременно, че законосъобразно е наложено и наказанието за извършено
престъпление и обратно – обстоятелството, че деянието не съставлява
престъпление не означава, че не е и дисциплинарно нарушение. Поради това и те
подлежат на обжалване по различен ред и се разглеждат в отделни производства. По изложените съображения съдът приема, че
оспореният акт е законосъобразен. Не са налице основания за отмяната му.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Мотивиран така и на основание чл. 200 АПК,
вр. с чл. 103, ал.3 АПК, Административният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Н. *** против Решение №
812100 – 7808 /26.04.2018г. на Главния секретар на МВР, с което се отказва
възобновяване на административното производство по издаване на влязъл в сила
административен акт - Заповед № 368з – 357/ 17.03.2016г., издадена от
Директора на ОДМВР - Видин за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОДМВР –
Видин, на основание чл.99,т.2 и т.4 от АПК и е оставено без разглеждане
искането за възобновяване на производството, на основание чл.99,т.1 от
АПК,като неоснователна. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
||||||||||