№ 88
гр. ***** , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101135 по описа за 2020 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Х. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, област ****, ул. „Шипка” № 19 против Л. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. „Стоян Михайловски” № 129, ет. 3, с която са предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК за
предоставяне на родителските права спрямо малолетното Л. Л. С.; определяне на
местоживеенето на детето, определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, за
осъждане на ответника да заплаща на детето Л., чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 250 лева, с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на предявяване иска.
Ищецът твърди, че с ответника са живели на съпружески начала и че от връзката им
имат родено дете – Л. Л. С., роден на 28.12.2019 г., ЕГН ******. Твърди, че с ответника са се
завърнали от *******, където последният е работел 11 години, но поради разпространението
на COVID – 19 работодателят му намалил оборота и ответникът трябвало да напусне
страната. Установили се да живеят в жилището на ответника в гр. ****. Твърди, че
промяната не се отразила благоприятно на ответника, че същият се пристрастил към
телефонните игри и че това му занимание го обсебило изцяло. Игнорирал семейните си
задължения, което породило чести спорове между тях. Постепенно ангажиментите по
поддържане на дома и бита, грижите за детето и прехраната се поели от нея, а ответникът се
усамотявал и с часове наблюдавал телефона. Това довело до нейната реакция, като се
опитвала да разговаря с него и да го накара да участва в живота на семейството им, но
ситуацията оставала непроменена. Твърди, че при едно от спречкванията им на тази тема,
ответникът неочаквано за нея започнал да нанася удари с юмруци по главата, които били
около 7-8 на брой. Излага, че болката била толкова силна, че не помни как е паднала на
1
земята, продължавайки да стиска детето в ръце, което пищяло. Краят на инцидента бил
поставен след намесата на майката на ответника, която дошла, чувайки писъците на ищеца
от долния етаж, на който живее. Посочва, че още същата вечер след инцидента се прибрала в
гр. *****, твърдо решена да продължи живота си без ответника, като в грижите за детето
помагали нейните родители и семейството на брат ѝ.
Случилото се накарало ищеца да осъзнае, че ответникът не е подходящ мъж за нея, че
не може да му има доверие и да разчита на него в ежедневието, че проявеното насилие
показвало безчовечната му същност и липсата на уважение към личността , пренебрегване
на отговорността за правилното израстване на детето им, че у него е налице дефицит на
родителски капацитет. Детето било още бебе, поради което денонощно грижи за него
полагала преимуществено тя. Познавала потребностите на детето и можела да отговори на
тях адекватно, полагала усилия за неговото правилно развитие.
Моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето при
нея на адреса, посочен в титулната част на исковата молба, да ѝ предостави упражняването
на родителските права по отношение на детето, а на ответника да определи режим на лични
отношения с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 ч. до
18:00ч. в нейно присъствие, предвид ниската възраст на детето и привързаността му към нея,
и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и да
осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен
представител, в размер на 250 лева, считано от датата на раздялата на родителите –
08.11.2020 г., платима до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
за всеки ден от просрочието, като бъде допуснато предварително изпълнение на решението
в частта за издръжката.
С молба вх. № 699/25.02.2021 г., подадена от ищеца в изпълнение на дадените от съда
указания, уточнява, че претендираната месечна издръжка е само за бъдеще време, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие на детето или
до настъпване на промяна в обстоятелствата за присъждането ѝ. В този смисъл заявената
едва с писмената защита претенция за присъждане на издръжка за минало време – от
08.11.2020 г., е след изтичане на законоустановения срок за предявяването ѝ, поради което е
недопустима и съдът не дължи произнасяне по нея.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, подаден от ответника,
в който изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва същите като
частично неоснователни.
Не оспорва, че детето е в ранна детска възраст и се нуждае от грижите на майката,
поради което в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъдат
предоставени на майката, както и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса
на майката.
Оспорва като неоснователно искането за ограничен режим на личен контакт между
него и детето, като счита, че това не е в интерес на детето.
Оспорва като частично неоснователен иска за размера на издръжката, като счита, че
претендираният размер на издръжката не коренспондира с възрастта на детето и нуждите
му. Заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200лв.
2
Изразява становище по обстоятелствата, на които се основава иска, като:
Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са живели на съпружески начала, както и че
по време на съвместното им съжителство се е родило детето Л. Л. С..
Не оспорва обстоятелството, че е работил в чужбина, но предвид пандемичната
обстановка през 2020 г. е бил на работа в ***** през предходната година за малък период от
време и от завръщането си през месец ноември 2020 г. до настоящия момент се намира в
България.
Оспорва обстоятелството, че причината за поддържането на дома и бита и грижите за
детето са поети от майката, тъй като той се занимавал само с телефона си и телефонни игри
и че прехраната на семейството е била поета от ищеца.
Оспорва обстоятелството, че е бил ищеца с юмруци в главата.
Оспорва обстоятелството, че има дефицит на родителски капацитет.
Навежда следните твърдения:
Страните били разделени, когато ищецът го уведомила, че е бременна и че той ще
става баща. Тогава той поел отговорността да бъде родител и правел всичко възможно, за да
осигури дом и уют на Н. и на детето им. Влагал всичките си спестявания от годините, в
които е работил в *****, в етажа от къщата в ****, като довършил етажа, обзавел го и го
оборудвал с необходимите за едно домакинство уреди и всички удобства за детето. През
месец декември 2019 г. страните се нанесли да живеят в **** в неговия етаж, а през периода
септември-ноември 2019 г. живели на същия адрес, но на етажа на неговите родители.
Въпреки всичко, което правел за семейството си, той не срещал разбиране от страна на Н.,
която непрекъснато му повтаряла, че го търпи заради детето и непрекъснато вдигала
скандали, тъй като все била недоволна от него. След раждането на детето, когато вложил
всичките си спестявания за доизграждането и обзавеждането на дома им, семейството
останало без средства и се наложило той отново да замине да работи в *****. Работил 3
месеца и половина и през месец юни се прибирал при семейството си. След това кръстили
детето, завел Н. на почивка. Тя обаче непрестанно недоволствала, че, тъй като нямат
автомобил, се налагало да са зависими от други хора. В края на август той получил покана за
работа за около 2 месеца от работодателя си в ***** и след като обсъдил предложението с
Н. тя се съгласила той да отиде, за да изкара пари за автомобил. Договорът му бил до
27.11.2020 г., но тъй като Н. била в конфликт с бащата на Л., той се принудил да се върне на
06.11.2020 г., въпреки че му оставало много малко до края на договора.
Твърди, че през цялото време ищецът е била подпомагана в отглеждането на детето от
неговата майката, като непосредствените грижи за детето преимуществено се осъществявали
от ищеца. През това време той е осигурявал всички материални потребности на
семейството, а Н., която била в майчинство, се грижела за дома и детето. Заявява, че майка
му имала готовност да го подпомага в отглеждането на детето в дните на осъществяване на
режима на личен контакт между баща и син. Детето било отгледано в дома им в **** и
познавало обстановката. В този дом имало условия за детето при осъществяване на личния
режим, поради което счита, че няма пречки режимът на личен контакт да се осъществява с
приспиване.
По отношение на случая на домашно насилие, изложен в исковата молба, твърди че
същият е провокиран от непрекъснатите скандали, предизвиквани от Н.. Изразява съжаление
за стореното, изразено и пред съда в съдебното заседание по дело № 1137/2020 г., като
3
заявява готовност да понесе отговорността за този инцидент, който бил изолиран случай.
Твърди, че няма профил на насилник, че не е осъществявал насилие спрямо детето, поради
което контактите между дете и баща не следвало да бъдат преустановявани.
След инцидента осъществявал контакти с детето посредством видео връзка чрез
месинджър, но този вид общуване не бил достатъчен, за да има трайна връзка между
родител и дете. Посочва, че пред социалните Н. е казала, че няма да възпрепятства контакта
между баща и син.
Твърди, че от момента на фактическата раздяла - месец ноември 2020 г., до
настоящия момент изпраща ежемесечно издръжка за детето - през месец ноември в размер
на 160лв., а през месеците декември 2020 г. и януари 2021 г. по 200лв. За коледните
празници изпратил подаръци на детето.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да определи
местоживеенето на детето Л. Л. С. в дома на майката на адрес: гр. *****, ул.
„Ал.Стамболийски” 12, да предостави на ищеца упражняването на родителските права
върху малолетното дете Л. Л. С., да определи режим на личен контакт между него и детето,
както следва: да има право да взема при себе си детето всяка първа и трета седмица от
месеца с приспиване в петък и събота, като взема детето от ***** от дома на майката в
петък в 16:00 ч. и го връща на майката в неделя в 16:00 часа; през първата половина от
зимната, пролетна и Великденската ученически ваканции; всяка нечетна година по време на
Новогодишните празници, всяка четна година по време на Коледната ваканция, всяка
нечетна година на рождения ден на детето и един месец през лятната ваканция, както и да
предостави възможност на бащата за осъществяване на по един ежедневен телефонен
контакт с детето, като задължи майката да предостави възможност на бащата да осъществява
този контакт с детето чрез аудиовизуална комуникация за по 1 час чрез „Скайп", „Вайбър",
„Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация; да го осъди да
заплаща по 200 лв. ежемесечна издръжка за детето чрез майката, като негов родител,
считано от датата на последното съдебно заседание, тъй като представя доказателства за
платени издръжки по време на висящността на процеса.
С уточнение на отговора на исковата молба вх. № 498/09.02.2021 г., депозирано във
връзка дадените от съда указания, ответникът уточнява претенцията си за режим на
свиждане с детето през първата половина на зимната ваканция, Новогодишните празници и
Коледната ваканция, като заявява, че желанието му е да взема детето при себе си така, че
през всяка нечетна календарна година детето да прекарва Коледа при бащата, а да празнува
настъпването на всяка четна Нова година при майката, а именно бащата да взема детето,
както следва: всяка нечетна календарна година през първата половина от Коледните
празници от 10:00 ч. до 18:00 ч. с преспиване; по 3 дни с преспиване по време на
новогодишните празници при празнуването на всяка настъпваща нечетна Нова година, като
взема детето от 10:00 часа на 31.12. на всяка четна календарна година и го връща на майката
на 02.01. в 18:00 часа на всяка настъпила нечетна Нова година.
Посочва, че в отговора на исковата молба е допусната техническа грешка, като
вместо пролетната ваканция е изписано зимна ваканция. Заявява, че желанието му е да взема
детето с преспиване всяка календарна година през първата половина по време на пролетна
ученическа ваканция, като го взема в 10:00 ч. в първия ден на пролетната ваканция и го
връща в 18:00 ч. в деня, в който изтича половината от пролетната ваканция.
По отношение на претенцията за режима на лични отношения с детето по време на
рождените му дни уточнява, че искането касае само детето Л., като в отговора е допусната
4
техническа грешка чрез изписването на "всяко едно от децата". В тази връзка уточнява, че
претенцията му за режим на личен контакт с детето е всяка нечетна година на рождения ден
на детето и заявява нова такава – един ден след рождения ден на детето на всяка четна
година.
По отношение на претендирания личен контакт през лятото, бащата претендира да
взема детето през всяка календарна година по време на лятната ваканция за 1 месец, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като майката следва да уведоми писмено
бащата до средата на месец май на текущата календарна година през кой месец от лятната
ваканция през тази календарна година ще ползва платен годишен отпуск, като при липса на
уведомление за това, бащата ще взема детето през месец август на тази календарна година,
независимо дали майката е в платен годишен отпуск.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалните си представители, поддържа
исковата молба и оспорва отговора, подаден от ответника. От нейно име процесуалният ѝ
представител заявява, че ищецът счита, че около 4 – годишна възраст детето ще бъде по –
осъзнато, ще познава баща си и едва тогава би могло да се осъществява исканият от
ответника режим на лични отношения. Посочва, че в отговора е допусната грешка, тъй като
посоченият адрес на местоживеене на детето, а именно: гр. *****, ул. „Ал. Стамболийски”
№ 12, е адресът на адвокатската кантора. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. В
дадения от съда срок представя писмена защита. Ответникът, лично и чрез своя процесуален
представител, поддържа отговора на исковата и уточнението към него. Моли за уважаване
на исканията му по отношение на режима на лични отношения. Моли да не бъдат
присъждани разноски в полза на ищеца. В дадения от съда срок не е депозирал писмена
защита.
В съдебно заседание не се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” –
****. Представен е социален доклад. ДСП – ***** е представлявана от социален работник
Д.Ж., като е представен и социален доклад.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като
безспорни са отделени обстоятелствата, че: страните са живели на съпружески начала; от
съвместното им съжителство имат родено едно дете - Л. Л. С., малолетен, роден на
28.12.2019 г.; ответникът е работел в ***** и се е върнал в България на 06.11.2020 г.;
страните са се разделили на 08.11.2020 г. поради извършен акт на домашно насилие от
страна на ответника, при който майката е напуснала дома на бащата, в който са живели
заедно, и е взела детето със себе си като се е установила да живее в гр. *****; понастоящем
детето се отглежда от майката, подпомагана от нейните родители и семейството на брат ѝ.
По делото не е спорно, а и от представеното и прието като писмено доказателства
удостоверение за раждане на Л. Л. С., издадено въз основа на акт за раждане №
2326/30.12.2019 г. от Община ****, се установява, че детето е родено на 28.12.2019 г. от
родители Н. Х. И. и Л. П. С..
5
В представения резултат от образно изследване от извършената на 08.11.2020 г.
рентгенография на лицеви кости в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД – гр. ****, Клиника по
образна диагностика, е посочено, че липсват рентгенови данни за травматични костни
изменения.
Представено е медицинско удостоверение № 1141/10.11.2020 г., издадено от д-р Сийка
Михова – лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – ****” АД по
желание на Н. Х. И., според което по предварителни данни за случилото се на 08.11.2020 г.
и от лист за преглед на пациент в Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г. Старнски” ЕАД –
гр. **** от 08.11.2020 г., а именно:”…Рентгенография на носни кости – липсват рентгенови
данни за травматични костни изменения…”, е направено заключение, че се касае за счупване
на носни кости, контузия на главата, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните
области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат
получени в указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Представени са удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Н.И. и Л. С., издадени
на 13.11.2020 г. от Община *****, от които е видно, че лицата са с регистрирани такива в гр.
*****, ул. „Шипка” № 19 от същата дата.
Според справка – данни за осигуряването на Л.С. за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г., издадена от ТД на НАП Велико Търново, офис – ****, същият получава
парично обезщетение за безработица, а от удостоверение за декларирани данни изх. №
150192100027185/11.01.2021 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис – **** е видно, че
същият е декларирал справка – данни за осигуряване за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г.
Представени са 5 бр. разписки, издадени от Еконт за извършени преводи от Л.С. на
Н.И., както следва: 160 лева - за Л. на 20.11.2020 г; 200 лева – издръжка за дете за месец
декември 2020 г. и 200 лева - издръжка за дете за месец януари 2021 г., 200 лева – издръжка
за месец февруари 2021 г., 200 лева – издръжка за дете за месец март 2021 г.
От служебно изискана информация от „Бюро по труда” – ****, постъпила с вх. №
1627/27.04.2021 г., и от Община ****, Дирекция „Приходи от мести данъци и такси”,
постъпила с вх. № 1635/27.04.2021 г., както и от служебно направена справка обезщетение
за безработица и представено удостоверение изх. № **********-1/10.05.2021 г., издадено от
НОИ, ТП – ****, се установява, че Л.С. е регистриран като безработен от 12.11.2020 г. и към
момента, а полученото от същия обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 1 от КСО през
месец октомври 2020 г. за периода от април 2020 г. до април 2021 г. е в размер на 3714.50
лева. Към дата 23.04.2021 г. същият няма декларирано движимо и недвижимо имущество на
територията на Община ****.
При извършеното проучване от ДСП – **** социалните работници са установили, че
6
хигиенно – битовите условия, при които живее бащата са много добри. Жилището
представлява етаж от къща, в една от стаите на който е обособен детски кът. В двора към
къщата има обособен детски кът с люлки и други приспособления за игра. Към настоящия
момент С. е безработен и е регистриран в БТ – ****. По негови данни, предвид прекратяване
на трудовите му правоотношения в чужбина, ще му бъде изплатено обезщетение. На единия
етаж от къщата живеят родителите му, които биха оказали помощ и подкрепа при
отглеждането на малолетния Л..
Според социалния доклад, представен от ДСП – ***** детето е в добро здравословно
състояние. Майката полага много добри грижи за детето и то се отглежда в сигурна и
спокойна среда. Детето има изграден режим на отглеждане, съобразен с неговата възраст.
Жилището, в което се отглежда детето живеят родителите на майката и нейният брат със
семейството си. Хигиенно – битовите условия са много добри. За детето е осигурена страя,
която е обзаведена според нуждите му. Майката е подпомагана от ДСП – **** с месечна
помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 40 лева. Същата отглежда дете по 2 години и не работи.
Споделила е, че получава финансова помощ от родителите си и че след раздялата бащата е
изплащал всеки месец средства за детето в размер на 200 лева. Майката е подкрепяна от
своите близки и роднини. Изразила е желание да запише детето на детски ясли след като то
навърши 2 години. Заявила е, че не възнамерява да възпрепятства контактите между детето и
неговия баща в бъдеще, но се притеснява от ниската му възраст. Към момента контактите
между бащата и детето се осъществяват чрез телефонен разговор и интернет. Родителите на
детето са във влошени отношения и контактуват по въпроси, свързани с детето, единствено
по телефон и интернет. Социалните работници са установили, че майката притежава нужния
родителски капацитет и качества. Становището на социалните работници е, че детето има
нужда най – вече от майчина грижа, предвид възрастта му, както и че е в негов интерес то да
поддържа емоционална връзка с всички близки и роднини.
В съдебно заседание представителят на ДСП – ***** посочи, че в телефонен разговор
майката е споделила, че здравословното състояние на детето и цялото семейство е добро и
че с бащата не са се чували последните няколко седмици. След като му е съобщила, че
детето е добре, не са водили телефонни разговори. Социалният работник е посъветвал
майката да осъществят отново връзка с бащата, за да се уговорят, идвайки по повод делото,
той да види детето.
По делото са разпитани две групи свидетели, а именно: свидетелите К.Ж.М. – майка
на ищеца и К.Х.И. – брат на ищеца, както и свидетелите Л.Н. С. – майка на ответника и
В.П.Д. – съжител на сестрата на ответника.
В своите показания свидетелят М. посочва, че страните са се разделили в началото на
месец ноември, след нанасянето на побоя. Оттогава дъщеря и детето живеели при тях, на
приземния етаж, който направили специално за тях. Ползвали спалня, баня и тоалетна,
кухня, всекидневна и килер. Твърди, че Н. се грижи много добре за детето. Те имали тясна
връзка и то не можело без нея да заспи. Дъщеря го възпитавала на култура и спорт, макар
7
че е малък. Ходели на разходки. Те също им помагали. Детето от малко не спяло нощем,
първо били коликите, а сега все още плачело. Детето било много привързано към майка си и
без нея не можело да заспи. То търсело само майка си. Когато майка му излизала от стаята,
то започвало да плаче. Детето не отивало при непознати. То не познавало баща си. Всеки
ден бащата и детето имали връзка по Скайп, освен когато детето спи или е на разходка, но
детето си играело и въобще не го отразявало. Ако бащата не можел да го види, Н. му
пишела. Тя държала много детето да има връзка с баща си, дори дъщеря му предложила, в
присъствието на свидетеля, да излязат на разходка, но него го било страх, че те ще му
направим капан, да го „закопчеят“. Тя искала те да бъдат като приятели. Относно нуждите
на детето посочва, че то има нужда от памперс-гащи, кърпички, минерална вода, адаптирано
мляко, плодове. Миналия месец всички били болни от КОВИД и свидетелят плащала всички
разходи за детето заедно с лекарствата, които били 700 лв. Детето имало проблем с нослето
и ходели на специалисти, като прегледът струвал 70 лв. Имало и други разходи, например
дърва, защото се отоплявали на централно парно, както и климатик. Разходите на детето за
месец били около 500 лв. Твърди, че когато бащата се чува с детето, не питал какво е
ежедневието му, от какво има нужда или какви са навиците му, какво яде вече или какво
обича. Изпратил два пъти по едно костюмче и една кола, а неговите родители не са се
обаждали от ноември месец 2020 г. Твърди, че дъщеря не била взискателна. Разполагала
според възможностите си и не обичала лукса. Докато Л. бил в *****, дъщеря се оправяла
сама, защото вземала хубаво майчинство. Изнася, че когато са живели заедно, ответникът
помагал на дъщеря колкото да държи детето, защото било ревливо. При гостуването в
дома им два пъти се случвало ответникът да е бил там и свидетелят го е виждала да седи, да
пуши цигара, да играе на телефона. Когато Н. му казвала, че детето плаче, той винаги се
отзовавал и го вземал. Детето се родило на 28.12.2019 г., а Л. заминал за ***** през месец
февруари 2020 г. Причината да замине не били финансови проблеми, защото Н. имала
спестявания и той също. Н. не искала той да заминава за *****, дори се страхувала, защото
не знаела какво да прави – трябвало да учи и да гледа детето. Страхувала се да остане сама,
защото детето много плачело. Л. се върнал през лятото - юни-юли месец 2020 г. Стоял около
един месец и пак заминал за *****. Дъщеря пак не била съгласна той да заминава, искала
той да работи в България, за да бъдат семейство, защото имат дете. Зет казал, че за 1000
лв. е абсурд да работи тук и как ще им стигат тези пари. Във връзка с инцидента, посочва, че
когато дъщеря си дошла, споделила, че е била с детето, то е плачело, той влязъл викал,
викал и накрая започнал да я бие. Той казал на свидетеля, че си е изпуснал нервите. Когато
детето било болно, Н. се обадила на бащата 2-3 пъти да му каже, защото били много
разтревожени. Той не попитал дали детето има нужда от нещо, само питал как е. Детето
имало диагноза слаби капиляри, което било наследствено. За тази диагноза Н. информирала
бащата, като му предложила да си поделят разходите, но той казал, че изпраща 200 лв.
Свидетелят твърди, че ходила да помага на дъщеря си в ****, защото тя не смеела да помоли
свекърва си, която била на възраст. Нейната свекърва ходила пожелание да помага и да
гледа понякога детето, за да може Н. да напазарува. Когато детето било на 40 дни – месец
февруари 2020 г. те гостували на дъщеря си и стояли два дни. След 2-3 седмици отново
8
отишли и стояли 3-4 дни - това било на 31.03.2020 г. След месец април отишли и стояли 3-4
дена, после през месец май или юни за около една-две седмици. През месец юли свидетелят
пак отишла и стояла 5-6 дни. После, когато заминал зет , отишла през месец август-
септември и стояла около една седмица. От тогава до 08.11.2020 г. не е ходила. Твърди, че
след раждането на детето, когато е ходила в ****, зет бил там 3 пъти. Сега живеели в една
къща и свидетелят помагала при отглеждането на детето. За детето готвили отделно, защото
за него трябвало да има 2-3 яденета и десерт. Заявява, че трябва да продължи връзката между
бащата и детето.
Според показанията на свидетеля И. след раздялата на страните сестра му живеела в
тяхната къща на долния етаж, който той с помощта на майстори пригодил за живеене.
Основни грижи за детето полагала сестра му. Тя била грижовна майка и се справяла с всичко
сама. Твърди, че сестра му не ограничава контактите на бащата с детето. Бил е свидетел на
разговорите на бащата с детето по скайп или фейсбук. Знае, че Н. е поканила Л. да дойде, за
да се срещне с детето, да излязат тримата, за да може детето да го опознае и да не се
стресира. Той е казал, че няма да дойде, защото тя му правила капан. Неговите родители не
се обаждали да попитат как е детето. При тези видеовръзки сестра му оставяла детето,
движела телефона за да го види баща му. Той говорел нещо, но детето не реагирало, а си
играело. Твърди, че Л. не се интересувал от здравословното на детето, предвид това че то
имало проблеми с кръвотечение и все още го има. Водили за това детето много пъти на
доктор. Знае от сестра си, че когато тя казала на ответника, че детето има такъв проблем, той
отговорил, че и неговата майка е била така, че не се е интересувал как спи детето, какво яде,
какво му е здравословното му състояние, че даже не е забелязал, че детето върви. Сестра му
споделила, че Л. всеки месец изпраща около 200 лв., но не е изпращал нищо допълнително.
Когато правили ремонта на етажа, сестра му казала на ответника, че правят етажа за детето,
но той не проявил загриженост. Детето било много привързано към майка си и то, когато
нея я няма, плачело много. Твърди, че от раждането на детето до раздялата Л. е прекарвал
със семейството си не повече от 3 месеца. Сестра му е споделила, че той й е казвал, че в
България няма да работи за 500 лв. – 1000 лв. След като се родило детето, той сам е искал да
замине за *****. Казал на сестра му, че ще имат нужда от средства занапред. Тя му е
отговорила, че има спестени пари, защото е ходила преди това в *****, а и на него също не
са му били свършили спестяванията. Опитвала се да го разубеди, да не заминава за *****.
Твърди, че причината за раздялата на страните е въпросното насилие, което той проявил,
след като се върнал третия път от *****. Сестра му искала да къпе детето и го е помолила да
помогне, но той пак е бил на телефона в другата стая. Той казал, че тогава си е изтървал
нервите и станал инцидента, в който е посегнал и тя паднала с детето. Тя е държала детето
в ръцете си, а той я налагал много пъти. Знае от сестра си, че той преди това е проявявал
агресия върху нея и в *****, като я душил за гушата. Твърди, че майка му помага в
отглеждането на детето.
Свидетелят С. дава сведения, че грижата на сина и Н. била за детето. Твърди, че
не е чувала те да се карат за нещо по-странично. Ако трябвало нещо да се направи за детето,
9
тя понякога повишавала тон. Той бил търпелив и мълчал. Техните спречквания ставали пред
свидетеля. Тя като кажела, че трябва нещо за детето, той веднага се отзовавал. Синът
казал, че тръгва за *****, понеже нямат кола и са зависими и тя също искала кола, но парите
привършили. Н. казала пред свидетеля, че иска кола. Казала ѝ, че Л. ще отиде за 2-3 месеца в
*****, за да си купят кола, за да могат да бъдат самостоятелни и да ходят където искат. Това
било, когато детето било на 5-6 месеца. Когато детето било на 3 месеца, Л. трябвало да
замине, защото го извикали. Последният път синът се върнал от *****, защото избухнал
скандал между Н. и съпруга на свидетеля и тя се оплаквала по телефона на сина . До 3-
месечна възраст на детето Л. не давал на свидетеля да се качва горе да им помага. Той
изцяло помагал на Н.. Коликите на детето били по-силни. Той го носел, приказвал му,
люлеел го. Каквото трябвало всичко доставял. Когато детето било на 3 месеца Л. заминал за
***** и после се върнал. Тогава детето било вече по-голямо и той си играел с него на
дивана, а Н. ходела до магазина. Видяла сина си веднъж да сменя памперс. Когато бил в
България, си търсел работа и сега си търсел работа. Посочва, че след като Н. си тръгнала,
свидетелят не е виждала внука си. Не е идвала в *****, за да го види. Опитала на два пъти да
разговаря с Н., но тя била вулгарна и не искала да контактува с тях, защото били стари хора.
Това било 1-2 седмици след като си заминала. Тя я блокирала по телефона и свидетелят не
можела да звъни. Л. им показвал снимки на детето, които Н. му е пращала. Тя не винаги
отговаряла на питанията на сина . Веднъж свидетелят говорила с майката на Н., защото
върнали колета на детето. Те тогава отговорили лошо и повече не са говорили. Синът
изпращал пари за ремонта на етажа. Твърди, че Н. не е участвала със собствени средства в
ремонта. След раждането на детето синът полагал грижи за детето. Помагал за къпането.
Грижел се детето, да има дрешки. Когато Н. казала, че детето започва да сяда, веднага му
купил барбарон. Ходел за мляко, защото кърмата не му стигала, ходел за пюрета. Разхождал
сам детето, особено през лятото. Свидетелят помагала за детето, след като заминал Л..
Детето израснало само с Н.. То имало характер. Когато живели заедно, синът се разправял
с разходите, после като заминал - Н.. Доколкото знае синът е изпращал пари, защото Н.
казвала, че ще отиде да види дали има превод. Ходили на почивка всички - дъщеря ,
страните и те до ***** за 3-4 дни. Детето било с тях. Обикаляли *****, ****. Твърди, че
майката на Н. е идвала в **** няколко пъти. След като Н. се прибрала в ***** синът
непрекъснато се интересувал за детето. Говорел по телефона с Н. и питал как е детето. Те
били на настроения - един път му отговаряли, когато звънял, а имало период, в който го била
блокирала – след ноември 2020 г. и след това. Когато през март детето било болно, той
започнал да пита всеки ден как е. Тогава тя веднъж му отговаряла, веднъж - не. Наскоро пак
било така. Твърди, че Н. е добра майка и че добре се грижи за детето. Заявява, че ще помага
при отглеждането на детето, ако то идва в **** при тях, но че ще остави сина си той да си
поеме грижата като баща.
Според показанията на свидетеля Д. ответникът бил търпелив човек, затворена
личност и трудно контактувал с хора. Страните били затворени хора. Л. бил баща, който
наистина се интересувал от детето си. Свидетелят е виждал Л. навън сам с детето, с количка.
10
Виждал е, ако детето се разплаче, той да го взема от количката и да го разхожда, докато Н. е
на пейката. Майката се грижела за детето, бдяла над него. Виждал е майката на Л. да помага
при отглеждането на детето много пъти. Гледала по всякакъв начин да отмени младото
семейство. Помагала също в храненето и къпането. Пред него никой не я е молил за това. Тя
е настоявала да окаже помощ на семейството. Дядото не бил активен при отглеждането на
детето. Л. повечето време бил в ***** отколкото в България. Когато разбрал, че ще има дете,
започнал да прави етажа си. Към този момент той бил на тухла и нямал мазилка. Свидетелят
твърди, че лично е работил у тях. Л. изпращал пари, купували се материали и се правел
етажа. След раждането на детето Л. заминал за *****, защото свършил парите и за да събере
средства за автомобил, което той е споделил лично на свидетеля. Желанието да си купят
кола било общо. Имал планове да остане да работи в **** заедно със свидетеля.
Собственикът на фирмата им бил комшия. Твърди, че страните не са показвали, че имат
проблеми. Отношенията им били студени. Имало реплики, строги погледи. Тя често се
сърдела. Ако Н. поискала нещо, а той не е съгласен, тя го гледала строго, защото Л. не бил
склонен веднага да го направи. Тя не била агресивен човек. Той бил търпелив и спокоен.
Бил грижовен и се радвал на детето. Гледал детето да е задоволено отвсякъде. Купувал му
всичко. Посочва, че не е виждал бащата или майката да имат лошо отношение към детето. За
случката през ноември 2020 г. свидетелят научил на следващия ден. Л. и баща му споделили
на свидетеля, че ответникът си е изпуснал нервите, че не е издържал и че я е шамаросал.
Споделил със свидетеля, че Н. го е блокирала и не му дава да види детето. Казвал му е, че
всеки ден пише. Чувствал се виновен и винаги казвал, че е виновен. Майката на Л. била в
състояние да помага при грижите за детето. Счита, че ответникът би бил способен да се
грижи за детето.
Показанията на четиримата свидетели съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК,
доколкото същите като роднини и близки на страните проявяват естествено пристрастие.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частите, в които същите възпроизвеждат
разказано им от техния роднина - страна по делото, а не лични възприятия, както и в
частите противоречащи на приетото за установено с решението по специалния Закон за
защита от домашно насилие.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК са изслушани родителите на детето.
При изслушването майката Н.И. заяви, че на двамата им е трудно да намерят общ
език помежду си, но държи детето да се запознае с баща си. Не отрича, че бащата се е
грижел добре за детето и е помагал при отглеждането му, докато са били в ****, но след
като се преместили питал само как е детето. Очаквала, че той ще задава повече въпроси за
детето. Това я ядосвало и обиждало и затова на моменти не искала да комуникира.
Блокирала го за 1-2 дена, заради такива реакции. Март месец ответникът не е имал контакти,
тъй като тя и баща били много зле и не било до нищо. Всичко, което тя правела е да се
чувства добре детето. Той искал детето на една година и три месеца да ходи до ****, но тя
не знаела как то ще преодолее този път. Получавала майчинство за втора година в размер на
11
360 лв. и детски надбавки от ДСП - ***** - 40 лв. Семейството помагало за всичко
останало. Ако съдът постанови свиждане с преспиване, за детето предимно щяла да се грижа
майка му. Заявява, че не е редно да се забранява на бабата да вижда детето и че не би
ограничила контакта им. Установили, че детето има слаби капиляри, което било
наследствено, но за това нямало лечение и тя започнала народна медицина. Детето било
много привързано към нея и може би до 3 години щяла го гледа вкъщи.
При изслушването бащата Л.С. твърди, че е помагал при отглеждането на детето.
Заявява, че има намерение при осъществяване на режима на лични отношения, да взема
детето в определения ден и час, да го води в неговото жилище и да прекарва времето с него,
да полага грижи за детето с помощта на роднините си, а след това да го връща в определения
ден и час. Посочва, че не обича разходките, но не е спирал Н.. Когато тя му казала, че е
бременна, тогава започнал етажа и напуснал постоянната си работа в *****, за да се върне да
живее в България, за да построи етажа и да остане при детето си. Сега го спирал да отиде в
***** синът му, не делата. Заявява желанието си да се вижда с детето и то да знае кой е баща
му, както и решението си да се установи в България, за да може да контактува с детето.
Твърди, че е записан в Бюрото по труда и се подписва всеки месец, но не е получил
предложения за работа в България. В момента търсел работа чрез приятели и познати, но
нямало обекти в тази пандемия. Н. била непостоянна. Преди 3 дни му изключила разговор,
защото той се изплезил на детето. Твърди, че близо месец не е знаел как е детето, нито го е
виждал. В деня на прощапулника – месец януари, тя му изпратила снимки как е проходил и
не знае защо твърдят, че преди два дни е разбрал, че синът му е проходил. Относно това, че
на детето му тече кръв от носа, още януари 2021 г. на първото дело тя казала, че може да е
наследствено. Той разговарял с майка си и тя му казала, че е била така като дете. Два дни
преди рождения ден на детето станало това с подаръците, скандали, блокиране. На
12.01.2021 г. страните провели два разговора и той отново бил блокиран по телефона и по
месинджър за 2-3 седмици. Питал за детето, но нямало кой да му отговори. Наближило
второто дело и той отново бил отблокиран. Дошъл тук и споделил информацията, която има,
но в един от тези разговори му било заявено, че я клевети пред съдийката. Чул хиляди
обвинения, че не се интересувал от детето. Знаел, че детето е болно, но нямало на кого да
звънне. Звънял и по телефон и по месинджър и два пъти му написала да дойде и да попита
съда. Посочва, че не се е виждал дълго време с детето и за него е чужд човек. В началото
можели да провеждат срещите си тук, за да свикнат, но държал да има собствено време.
Това означавало 2-3 месеца да се виждат, докато свикне детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат
да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, спорът се решава от районния
съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на детето съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.
12
Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не
поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите
на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е.
определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен
акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни
права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес.
Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде
възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези
по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на детето и държавната политика за
осъществяването ѝ.
Отношенията между родители и детето имат важно значение, както за семейството и
всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в тези отношения с оглед
тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното
развитие, така че постановеният от него съдебен акт да защити в най – голяма степен
интересите на детето. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на
развитие на едно нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него
задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във
всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от
родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на детето в по –
голям обем и упражняването на родителските функции.
По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че страните са
живели на съпружески начала; че от съвместното им съжителство имат родено едно дете –
Л. Л. С., малолетен, роден на 28.12.2019 г.; че родителите са се разделили на 08.11.2020 г.,
като майката заедно с детето са напуснали дома на бащата в гр. ****, в който са живели
заедно, и са се завърнали в гр. *****, като са се установили да живеят в дома на родителите
, че понастоящем детето се отглежда от майката, подпомагана от родителите и
семейството на брат ѝ.
Във връзка с твърденията, наведени в исковата молба, относно причината за раздялата
на родителите, следва да се посочи, че по молба на Н. Х. И., лично и в качеството на
майка и законен представител на малолетния Л. Л. С., подадена едновременно с настоящата
искова молба, пред РС – ***** е образувано г. д. № 1137/2020 г. по реда на ЗЗДН.
Докладчик това дело е настоящият състав на съда, който по искане на молителя е издал
заповед за незабавна защита по г. д. № 1137/2020 г., като е наложил мерки за незабавна
защита на майката и детето по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН от осъществено спрямо тях на
08.11.2020 г. домашно насилие от Л. П. С. до произнасяне на съда с краен акт по делото. С
невлязло в сила решение от 25.05.2021 г., постановено по същото дело, са наложени мерки
за защита на Н.И. по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, последната от които за срок от 12
13
месеца, и мярка за защита на малолетното дете Л. С. по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Ответникът е съгласен, че с оглед възрастта на детето, за него би било по – добре
родителските права да бъдат предоставени за упражняване от майката, като съдът определи
и местоживеенето на детето при нея. Доколкото по делото не са налице доказателства, които
да разколебават съда, че това е в интерес на детето, то родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като местоживеенето на детето да бъде
определено при нея.
Основните спорни моменти по делото са тези относно режима на лични отношения и
размера на издръжката.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия
родител, съдът следва да определи и режим на лични конткти на детето с другия.
Съдът не се нуждае от специални знания или доказателствена обусло-веност, за да
приеме, че правилното развитие на едно дете предполага пълноценно общуване и контакти с
двамата родители. Тази негова потребност не следва да страда от факта, че родителите по
някакви причини са преустановили съвместното си съжителство, какъвто е настоящият
случай. Напротив, в името на детето те следва да превъзмогнат личните си преживявания и
разочарования, разногласия и противоречия, за да компенсират онези липси, които са се
породили в живота на детето вследствие от раздялата им - необходимостта от привикване
към различна семейна среда, в която преимуществено присъства само единият родител,
фактическо отсъствие на другия родител, липсата на сигурността, която му дава „пълното”
семейство.
Определяйки режима на лични отношения между детето и родителя, съдът следва да
съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето,
неговата възраст, потребности, режим и начин на отглеждане, създадени навици,
здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата, в която се
отглежда, при недопускане детето да бъде подлагано на стрес и при съблюдаване на неговия
най – добър интерес. Преценката е служебна. Извършва се от съда, който не е ангажиран с
конкретните желания на родителите.
Желанието на ответника да му бъде определен по - разширен режим на лични
отношения с детето е оправдан, но то не може да бъде уважено във вида и обема, в който той
претендира.
Детето Л. е на 1 година и 5 месеца, твърде ниска възраст, за да се приеме, че това дете
може да пътува два пъти в месеца от гр. ***** до гр. **** и обратно, че може да пребивава в
дома на ответника, находящ се в друго населено място, с преспиване, като не бъде при
майката за времето от петък следобед до неделя следобед, и че това няма да наруши
цялостния му режим и създадени навици. Такова откъсване от обичайните условия и грижи,
а и от установената от 08.11.2020 г. обстановка, няма как да не предизвика сътресение и да
14
не наруши нормалното му ежедневие, при положение, че от раждането на детето до издаване
на заповедта за незабавна защита по г. д. № 1137/2020 г. непосредствените контакти с баща
му са били в рамките на няколко месеца, а през останалото време - чрез електронни средства
за комуникация, а след издаване на заповедта – само чрез електронни средства за
комуникация. Това би било изпитание както за детето, така и за майката и на този етап не е
отговаря адекватно на интересите на детето. При навършване на по-голяма възраст на детето
няма пречка желаният режим да се осъществи в неговата пълнота, но към настоящия момент
искането е неоснователно.
От събраните по делото гласни доказателства, както и от изслушването на майката
безспорно се установи, че бащата търси контакт със сина си, изпраща подаръци и редовно
превежда средства за издръжката на детето. Предвид ниската му възраст обаче, редките и
непродължителни контакти с бащата до и след завеждане на г. д. 1137/2020 г.,
регламентацията на контактите на бащата с детето трябва да предвижда адаптационен
период – до навършване на четиригодишна възраст на детето, през който срещите да бъдат
без преспиване при бащата. Съдът намира, че една по – голяма продължителност на този
период, а именно до навършване на 6 – годишна възраст на детето, каквото е становище
ищцовата страна е изразила за първи път в представената по делото писмена защита, не би
било в интерес на детето. Присъствието на бащата в живота на сина му и пълноценното
общуване помежду им е от съществено значение за правилното формиране на малолетното
дете, като фактът, че родителите не живеят заедно, не би следвало да ограничава детето от
възможността да общува пълноценно със всеки един от тях. Предвид горното, съдът намира,
че следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, при който до
навършване на четиригодишна възраст на детето бащата да го взема всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в съботния ден, без
право на преспиване, и от 10:00 часа в неделния ден до 17:00 часа в неделния ден; всяка
четна година по време на Великденските празници - два дни в събота и неделя от 10:00ч. в
съботния ден до 17:00ч. в съботния ден, без право на преспиване на детето, и от 10:00 ч. в
неделния ден до 17:00ч. в неделния ден; всяка нечетна година на Коледните празници – на
24.12. от 10:00 часа до 17:00 часа и на 25.12. от 10:00 часа до 17:00 часа, без право на
преспиване на детето у родителя; всяка четна година на Новогодишните празници – два дни:
на 31.12. на четната година от 10:00 часа до 17:00 часа, без право на преспиване на детето у
родителя, и на 01.01. на настъпилата нечетна година от 10:00 ч. до 17:00 ч., без право на
преспиване на детето у родителя; всяка нечетна година на рождения ден на детето на 28.12.
от 10:00 часа до 17:00 часа и всяка четна година в деня, следващ рождения ден на детето от
10:00 часа до 17:00 часа, а след навършване на четиригодишна възраст на детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 18:00 часа в
неделния ден с право на преспиване на детето у родителя; след навършване на
четиригодишна възраст на детето до навършване на седемгодишна възраст на детето: всяка
четна година по време на Великденските празници - два дни в събота и неделя от 10:00 часа
в съботния ден до 18:00 часа в неделния ден с право на преспиване на детето у родителя, а
след навършване на седемгодишна възраст на детето: всяка четна година през първата
половина по време на пролетна ученическа ваканция от 10:00 часа на първия ден до 18:00
часа на последния ден от първата половина на пролетната ваканция, с право на преспиване
на детето у родителя; след навършване на четиригодишна възраст на детето: всяка нечетна
година на Коледните празници – на 24.12. и на 25.12. - от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа
на 25.12., с право на преспиване на детето у родителя; всяка четна година на
Новогодишните празници – на 31.12 на четната година и 01.01 на настъпилата нечетна
година от 10:00 часа до 18:00 часа, с право на преспиване на детето у родителя; всяка
15
нечетна година на рождения ден на детето на 28.12. от 10:00 часа до 18:00 часа и всяка четна
година в деня, следващ рождения ден на детето от 10:00 часа до 18:00 часа; от навършване
на четиригодишна възраст на детето до навършване на петгодишна възраст на детето,
същото да е с баща си 15 дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, а след навършване на петгодишна възраст на детето – един месец
непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като майката
следва да уведоми писмено бащата до средата на месец май на текущата календарна година
през кой месец от лятната ваканция през тази календарна година ще ползва платен годишен
отпуск, като при липса на уведомление за това, бащата ще взема детето през месец август на
тази календарна година, независимо дали майката е в платен годишен отпуск. Без оглед
възрастта на детето, майката следва да предостави възможност на бащата да осъществява по
един ежедневен телефонен контакт с детето чрез аудиовизуална комуникация за по 1 час
чрез „Скайп", „Вайбър", „Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална
комуникация, съобразен с режима на детето.
Неоснователно е искането на бащата, предвид местоживеенето на детето в гр. *****,
режимът на лични отношения да започва от петъчния ден. От една страна, бащата, като
всеки осъзнал отговорността спрямо детето си родител, може да организира контактите със
сина си и в гр. *****, а когато пътуванията на детето от гр. ***** до гр. **** са неизбежни,
в интерес на детето би било да контактува със своя баща и по време на тези пътувания, но
срещите следва да бъдат в рамките на съботния и неделния ден, съобразно обичайно
възприетия режим от съдебната практика.
Предвид обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните се предоставят на майката, като детето ще продължи да
живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката, която следва да
се заплаща от бащата. Последният изразява готовност да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 200 лева, като спорът между страните е по отношение на разликата до
претендирания размер от 250 лева.
Задължението за издръжка на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на неговото раждане, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК
те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал. 1 от
СК, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
през 2020 г. е в размер на 152.50 лева, а през 2021 г. е в размер на 162.50 лева месечно, арг.
от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. чл. 1, ал. 1 от ПМС № 350 от 19.12.2019 г. и чл. 1, ал. 1 от ПМС №
331 от 26.11.2020 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в
сила от 01.01.2020 г. и от 01.01.2021 г. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие
дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка,
която е в интерес на детето, съобразно възрастта и потребностите му, гарантира стабилност
в неговото ежедневие и съответства на доходите на родителя.
Съобразно Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд, „нуждите
16
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи
към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използват за цели извън издръжката.“ Другият критерий е възможностите на родителя. При
определяне на конкретния размер съдът отчита и размера на собствената издръжка на
задълженото лице, както и дали последното има задължение към други лица.
С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло, съпътствани от здравни, образователни, социални потребности, спортни занимания
и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента
детето Л. е на 1 година и 5 месеца, което означава, че детето се намира във възраст, в която
детето се нуждае от подходяща храна, памперс – гащи, играчки. Относно заболяването на
детето, което е диагностицирано за наличието на слаби капиляри, при изслушването майката
посочи, че за лечението му се прилага народна медицина. От друга страна, детето расте и се
налага всеки сезон да се купуват нови обувки и дрехи. Изброените потребности на детето са
обичайните за неговата възраст, като не са налице данни, че същото има и специални нужди.
В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991
г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ
на нуждите за неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.
Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във
връзка с осигуряване на развитието на детето. Съдът отчита и факта, че понастоящем
икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на
цените на стоките и услугите, като темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си. Според
задължителните разяснения в т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. От приетите по делото писмени
доказателства се установи, че от месец ноември 2020 г. бащата не работи по трудово
правоотношение, регистриран е в „Бюрото по труда” – гр. ****, а през месец октомври 2020
г. е получил 3714.50 лева обезщетение за безработица. Същият няма декларирано движимо и
недвижимо имущество на територията на Община ****. Майката получава обезщетение за
отглеждане на дете до 2 – годишна възраст в размер на 360 лева. Съобразно задължителните
указания, дадени с Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС, семейните
добавки, които се получават в полза на децата следва да бъдат съобразени при определяне
на размера на издръжката. Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП - *****,
помощите които се получават от майката за детето са в размер на 40 лева.
17
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил размера на претендираната
издръжка за разликата от 200 лева до 250 лева, както и началния момент на нейната
дължимост, по съображения, че претендираният размер не кореспондира с възрастта и
нуждите на детето и че е представил доказателства за заплатена издръжка по време на
висящността на процеса.
По така направените възражения съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е заплатил
издръжка в полза на детето, както следва: на 20.11.2020 г. – 160 лева; на 17.12.2020 г. - 200
лева, на 14.01.2021 г. - 200 лева; на 19.02.2021 г. - 200 лева и на 19.03.2021 г. - 200 лева,
които не са оспорени от ищеца, а и в самите платежни документи изрично са посочени
основанията за извършените преводи. С решение № 152/22.12.2020 г. по г. д. № 4162/2019 г.
на ВКС, IV г.о. е прието, че интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на
издръжката. Не съществува и забрана за длъжника да изпълни предварително, но това
изпълнение, след изчерпване на предварително заплатената сума съобразно дължимите
месечни вноски, не го освобождава от задължението му да плаща и занапред периодично
средства за ненавършилото пълнолетие дете, като при забава се дължи законна лихва.
Предвид установеното ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна
ръка и размера на минималната работна заплата през 2020 г. – 610 лева и през 2021 г. - 650
лева, предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване
на нуждите и благополучието на малолетното дете, съдът намира, че за задоволяване на
потребностите на детето общият размер на необходимата месечна издръжка, дължима от
бащата и майката, е в рамките на около 340 лева. От този размер следва да се приспадне
месечната помощ за детето в размер на 40 лева. Остатъкът от 300 лева от необходимата
издръжка за детето следва да се разпредели – 100 лева, които да се поемат от майката и 200
лева, които следва да се заплащат от бащата. Посоченият размер на издръжката е реален с
оглед възрастта и потребностите на детето. При определяне размера на издръжката съдът
отчита обстоятелството, че майката осъществява фактическото отглеждане на детето и
полага ежедневни грижи за него. Същият не е прекомерен и бащата би могъл да я осигурява,
като по делото няма данни същия да има задължение да издържа и други лица. Ответникът е
в трудоспособна възраст, в която би следвало да осъществява трудови функции с цел да
осигурява издръжката на малолетното си дете. Ирелевантно е дали заплащането на издръжка
в посочения размер би създавало затруднения за бащата, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от
СК задължение на родителите за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно,
без значение дали изпълнението му ще ги затрудни, за което, впрочем, няма и твърдения по
делото. Напротив, бащата изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 200 лева.
Този характер на издръжката цели осигуряването на средства, които да гарантират на
детето начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно,
а несъмнено първото и най-важно задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за
детето си, да му осигури условия да отрасне здраво и да се образова, за да има добра
18
житейска реализация. Издръжката на детето му следва да е приоритет за всеки един баща.
Предвид определения размер от 200 лева на дължимата от бащата месечна издръжка,
считано от датата на подаване на искова молба – 24.11.2020 г., заплатената от същия сума в
общ размер на 960.00 лева през периода 20.11.2020 г. – 19.03.2021 г., ще бъде изчерпан за
периода от 24.11. 2020 г. до 17.04.2021 г., включително. Ето защо искът по чл. 143 от СК за
заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.11.2020 г. следва да бъде отхвърлен за периода от датата на
подаването на исковата молба – 24.11.2020 г., до 17.04.2021 г., включително, а да бъде
уважен в размер на 200 лева, считано от 18.04.2021 г., с падеж 5 - то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, като за
разликата от присъдения до претендирания размер от 250 лева месечно, считано от
18.04.2021 г., същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с
уважената част от иска по чл. 143 от СК. Претенцията за разноски е заявена своевременно,
представен е списък на разноските, според който се претендират разноски в размер на 300
лева за платено адвокатско възнаграждение, които са и документално установени. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл. 143 от СК, но такива не са претендирани, поради което не
следва да се присъждат.
Съдът намира за неоснователно искането на ответната страна да не бъдат присъждани
разноски в настоящото производство по съображения, че същото е такова по спорна съдебна
администрация.
В случаите на спорна съдебна администрация въпросите, които следва да бъдат
разрешени се отнасят за решаване от съда /тоест макар и да не е исково това производство е
двустранно и спорно/. Поради това въпросът за присъждане на разноските следва да се
подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това
важи за всички инстанции /виж определение № 18/07.01.2014 г. по ч.г.д. № 3859/2013 г. на
ВКС, ІІІ г.о, определение № 306/04.09.2017 г. по ч.г.д. № 2722/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о/.
Настоящият състав на съда е запознат с определение № 385/25.08.2015 г. по ч.г.д. №
3423/2015 г., на ВКС, І г.о., в което е застъпено противното становище, но предвид
отсъствието на тълкувателна съдебна практика по посочения въпрос, на този етап съдът
приема за правилно първото становище по следните съображения: Правото на разноски по
делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в
рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция,
тъй като съгласно чл. 81 от ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции.
Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни
19
доказателствени средства - ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. В цитираната разпоредба
законодателят не предвижда изключения, нито провежда разграничение между исковото
производство и това по спорна съдебна администрация. Същевременно следва да се посочи
и това, че характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне
на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на другия
родител с малолетното дете, но не и това по иска за присъждане на издръжка, какъвто в
случая е предявен. /виж „Българско гражданско процесуално право”, девето преработено и
допълнено издание, изд. „Сиела”, пар. 122 „Брачен процес”, стр. 702-703/.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240 лева
адвокатско възнаграждение по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - ***** държавна такса в размер на 288.00
лева върху уважения размер на претендираната издръжка по чл. 143 от СК, изчислена върху
тригодишния платеж.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за присъждане
на издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Л. Л.
С., ЕГН ******, роден на 28.12.2019 г., на майката Н. Х. И., ЕГН ********** с адрес: гр.
*****, област ****, ул. „Шипка” № 19.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Л. Л. С., ЕГН ****** да е в дома на неговата
майка Н. Х. И., ЕГН **********, находящ се на адрес: гр. *****, област ****, ул. „Шипка”
№ 19.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Л. П. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. ****, ул. „Стоян Михайловски” № 129, ет. 3 с детето Л. Л. С., ЕГН ******, както
следва: до навършване на четиригодишна възраст на детето бащата да го взема всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в съботния ден,
без право на преспиване, и от 10:00 часа в неделния ден до 17:00 часа в неделния ден; всяка
четна година по време на Великденските празници - два дни в събота и неделя от 10:00ч. в
съботния ден до 17:00ч. в съботния ден, без право на преспиване на детето, и от 10:00 ч. в
неделния ден до 17:00ч. в неделния ден; всяка нечетна година на Коледните празници – на
24.12. от 10:00 часа до 17:00 часа и на 25.12. от 10:00 часа до 17:00 часа, без право на
преспиване на детето у родителя; всяка четна година на Новогодишните празници – два дни:
20
на 31.12. на четната година от 10:00 часа до 17:00 часа, без право на преспиване на детето у
родителя, и на 01.01. на настъпилата нечетна година от 10:00 ч. до 17:00 ч., без право на
преспиване на детето у родителя; всяка нечетна година на рождения ден на детето на 28.12.
от 10:00 часа до 17:00 часа и всяка четна година в деня, следващ рождения ден на детето от
10:00 часа до 17:00 часа, а след навършване на четиригодишна възраст на детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 18:00 часа в
неделния ден с право на преспиване на детето у родителя; след навършване на
четиригодишна възраст на детето до навършване на седемгодишна възраст на детето: всяка
четна година по време на Великденските празници - два дни в събота и неделя от 10:00 часа
в съботния ден до 18:00 часа в неделния ден с право на преспиване на детето у родителя, а
след навършване на седемгодишна възраст на детето: всяка четна година през първата
половина по време на пролетна ученическа ваканция от 10:00 часа на първия ден до 18:00
часа на последния ден от първата половина на пролетната ваканция, с право на преспиване
на детето у родителя; след навършване на четиригодишна възраст на детето: всяка нечетна
година на Коледните празници – на 24.12. и на 25.12. - от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа
на 25.12., с право на преспиване на детето у родителя; всяка четна година на
Новогодишните празници – на 31.12 на четната година и 01.01 на настъпилата нечетна
година от 10:00 часа до 18:00 часа, с право на преспиване на детето у родителя; всяка
нечетна година на рождения ден на детето на 28.12. от 10:00 часа до 18:00 часа и всяка четна
година в деня, следващ рождения ден на детето от 10:00 часа до 18:00 часа; от навършване
на четиригодишна възраст на детето до навършване на петгодишна възраст на детето,
същото да е с баща си 15 дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, а след навършване на петгодишна възраст на детето – един месец
непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ЗАДЪЛЖАВА майката Н. Х. И., ЕГН ********** да уведоми писмено бащата Л. П. С.,
ЕГН ********** до средата на месец май на текущата календарна година през кой месец от
лятната ваканция през тази календарна година ще ползва платен годишен отпуск, като при
липса на уведомление за това, бащата ще взема детето Л. Л. С., ЕГН ****** през месец
август на тази календарна година, независимо дали майката е в платен годишен отпуск.
ЗАДЪЛЖАВА майката Н. Х. И., ЕГН ********** да предостави възможност на
бащата Л. П. С., ЕГН ********** да осъществява по един ежедневен телефонен контакт с
детето Л. Л. С., ЕГН ****** чрез аудиовизуална комуникация за по 1 час чрез „Скайп",
„Вайбър", „Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация,
съобразен с режима на детето.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом.
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „Стоян Михайловски” №
129, ет. 3 да заплаща на малолетното дете Л. Л. С., ЕГН ******, чрез неговата майка и
законен представител Н. Х. И., ЕГН ********** с адрес: гр. *****, област ****, ул. „Шипка”
№ 19 месечна издръжка в размер на 200 лева /двеста лева/ считано от 18.04.2021 г., с падеж
5 - то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лева за периода от
датата на подаването на исковата молба – 24.11.2020 г., до 17.04.2021 г., включително, както
21
и за разликата от присъдения до претендирания размер от 250 лева месечно, считано от
18.04.2021 г.
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „Стоян Михайловски” №
129, ет. 3 да заплати на Н. Х. И., ЕГН ********** с адрес: гр. *****, област ****, ул.
„Шипка” № 19 разноски за производството пред настоящата инстанция по съразмерност в
размер на 240 лева /двеста и четиридесет лева/ – за платено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от СК
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „Стоян Михайловски” №
129, ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС - ***** дължимата по делото държавна такса
съобразно присъдената издръжка по чл. 143 от СК, в размер на 288.00 лева /двеста осемдесет
и осем лева/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане
в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна
такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - ****.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
22