Р Е Ш
Е Н И Е №
град София, 17.08.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение,
І-16 състав, в публично заседание на двадесет и девети февруари, през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от съдия Желязков гр. дело №
15404 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от И.Б.Ц., против УМБАЛСМ „П.”, с правно
основание чл. 49, вр.с чл.45 от ЗЗД.
С
исковата молба се твърди, че
са причинени неимуществени и имуществени вреди на ищеца
вследствие на действията на медицински
екип лекари в ответното болнично заведение. Твърди се, че на
17.12.2011 г. при височинна
травма е получил счупване на лявата петна кост, бил
приет спешно за лечение в ответната
болница, Секция „Ортопедична травматология” и опериран от д-р Т. и д-р Г.. Поддържа, че при операцията
му е поставен метален имплант –
плака и Киршнерова
игла,
стойността на които -
839.60 лв. е заплатил.
Поддържа, че поради неправилното поставяне на металния имплант, което е неподходящо за този вид счупване,
състоянието му се влошило, претърпял
втора операция в друго болнично заведение и се развил тежък гноен
процес на крака. Това станало причина за развитието
на остеомиелит. В следствие на горното претърпял болки, силен отток,
възникнала опасност от усложнения,
както за крайника така и за живота на
ищеца. Били проведени общо пет операции, последвала
е операция в МБАЛ „Свети Панталеймон” ООД Плевен, където му било
проведено изследване на ядреномагнитен резонанс и е извършена шеста поредна операция.
Ищецът твърди, че е лекуван със
силни антибиотици увредили стомаха бъбреците и черния му дроб. Твърди,
че във връзка
с лечението е заплатил и разходи на обща
стойност 570.00 лв., които представляват стойност на капсули
с разтворими антибиотици. Поддържа, че ответника
не е изпълнил задълженията си по Закона за
здравето да му осигури своевременна,
адекватна и безопасна медицинска помощ да предотврати възникването на вътреболнична инфекция, вследствие на която
е получил усложненията и е допуснал неправомерни действия при изпълнение
на служебни задължения от страна
на персонала, в причинна връзка с които за него
са настъпили посочените по-горе увреждания. За периода 17.12.2011 г. до
15.10.2012 г. търпял
болки и страдания, продължава да търпи
такива и в момента, изпитва страх от
неизвестността за бъдещото развитие на заболяването, прогнозите, за които са неблагоприятни.
С Експертно решение на ТЕЛК му била
призната и намалена работоспособност 80% вследствие на уврежданията.
Искането е да се осъди
ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 409.60 лв., представляващи стойността на заплатените консумативи при операцията и последващи разходи по причина
на извършването им, както и законните
лихви върху тези суми и сторените
по делото разноски.
Ответникът
УМБАЛСМ „П.” оспорва иска, като твърди, че
проведеното лечение е било навременно и адекватно на състоянието на ищеца.
Поддържа твърдението, че операторът при проведената операция д-р Т. е прекратил трудовите правоотношения с болницата считано от 16.01.2012 г. Оспорва да е допусната
вътреболнична инфекция в УМБАЛ „Н.Й.П.”, оспорва наличието на причинна връзка
между възпалителния процес и неправомерни действия от страна
на служители на болницата. Оспорва
при условията на евентуалност, и иска за неимуществени
вреди като неоснователно завишен.
По делото са конституирани
като трети лица помагачи „Л.И.” АД – страна по застрахователно правоотношение лечебното заведение за
покриване на рискове, свързани с медицинската дейност, както и д-р Н.Т. – посочен от ищеца
като пряк причинител на възложената му от ответното лечебно заведение дейност.
Предявен е обратен иск срещу
третото лице помагач Н.П.Т. с искане да бъде осъден
да заплати обезщетение в размер над заплатената от застрахователя сума при условието,
че бъде уважен
главния иск.
Третото лице помагач „Л.И.” оспорва исковата претенция по основание
и размер, излага доводи за
липса на причинна връзка между действията на оператора при осъществяване на
оперативната интервенция и настъпването на вредите.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск Н.Т., чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Навежда се възражение за неоснователност на твърденията на ищеца, че последващите оперативни интервенции спрямо пациента са били
извършени, за да поправят допуснатите грешки на първата операция. Посочва, че е
извършил правилен професионален избор на вложения имплант,
като излага доводи в тази насока. Оспорва твърдението за наличие на вътреболнична инфекция в лечебното заведение, от която
ищецът, като пациент е получил възпаление. В отговора на исковата молба се
извършва анализ на последователно извършените прегледи и интервенции в други
лечебни заведения, както и на отразените диагнози и извършени изследвания, въз
основа на прочит на епикризите, приложени по делото.
В качеството на ответник по обратния иск, предявен срещу него, оспорва същия
като неоснователен. Прави искания за събиране на доказателства – назначаване на
СМЕ, което е уважено.
Към исковата молба са приложени и приети от съда като
писмени доказателства, 6 бр. Епикризи, съответно от
УМБАЛСМ „П.”, МБАЛ „Д-р С.И.”- Монтана и
МБАЛ „Доверие”-София, както и от МБАЛ”Св. Пантелеймон”; фотокопия на снимки от образно изследване –
на хартиен носител, Експертно решение на РЗИ и ЕР на ТЕЛК за ищеца, както и
платежни документи – фактури, отразяващи извършени плащания на медицински
консумативи и на медикаменти.
Към отговора на исковата молба са представени и приети
като писмени доказателства, заверени копия от всички документи, които формират
„История на заболяването” /ИЗ/ за пациента И.Б.Ц.; Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника по обратния иск д-р Н.Т., считано от
16.01.2012 г., както и Добавък към застрахователна
полица – за удостоверяване на възникналото застрахователно правоотношение с
третото лице ЗК”Л.И.”АД. С допълнителна молба от 29.05.2013 г. ответната страна
представя 14 листа Санитарно- микробиологични изследвания за контрол на
дезинфекциите /л.97- лист 111 от делото/ - за опровергаване на твърдението на
ищеца за възникнала вътреболнична инфекция, като
причина за предизвиканите следоперативни усложнения.
В изпълнение на дадени от съда спрямо ответника
задължителни указания, с молба от 11.07.2014 г., пълномощникът на ответната
страна адв.Й. представя и по делото са приети като
писмени доказателства, заверени копия от Дневник за стерилизация, както и
извадка от Дневник за издаване на стерилни пакети, за релевирания
период на лечение на ищеца. За нуждите на допуснатата и назначена
съдебномедицинска експертиза е изискана и представена от ответното дружество,
рентгенова снимка – оригинал, на счупването на лява петна кост на ищеца Ц..
По искане на страните и
за отговор на формулираните от тях въпроси и задачи, с определение от
16.10.2013 г. е допусната съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Т. Д.- С.,
специалист ортопед-травматолог.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, както и след като обсъди становищата и
възраженията на страните, намира установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде налице основание за ангажиране на деликтната отговорност при непозволено увреждане, следва да
се установи наличието или настъпването
на следните елементи от фактическия състав:
вреда, действие или бездействие
на конкретно лице, противоправност на деянието в
двете му посочени форми, вина, както и
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата вреда. За да се
ангажира обективната отговорност за вреди на юридическо лице, какъвто е конкретният случай, с насочване на иска срещу
лечебно заведение, следва да се установи неправомерно деяние на конкретно лице
– пряк причинител, на чието е възложено осъществяването на правни или фактически
действия от възложителя - ответник,
който отговаря за вредите, настъпили при или по повод осъществяването на
съответните действия, по силата на чл.49
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които може да се направи обоснован извод, че
действително, ищецът И.Б.Ц., след извършено оперативно лечение, последващо лечение, рехабилитация, оперативна интервенция
за премахване на поставените имплант и Киршнерова игла, е получил възпаление на костта – остеомиелит, в тежка форма, което на свой ред е
предизвикало необходимост от ново антибиотично
лечение и оперативна намеса.
Хронологията на проведеното лечение и извършените на
ищеца изследвания, лечебни и оперативни процедури са подробно описани и
синтезирани в заключението на СМЕ, изготвено от д-р Д. /лист 225-226 от
делото/, съответно – допълнено с допълнително заключение от 19.02.2016 г.
/л.252-253 от делото/:
На 17.12.2011 г И.Б.Ц. бил приет
за лечение в „П.” с Диагноза: СЧУПВАНЕ на ЛЯВАТА ПЕТНА КОСТ,
което получил предишния ден, след падане от височина. На 20.12.2011 г. бил опериран
– извършено било открито
наместване и заковаване с метална пластина, винтове и Киршнерова игла. На 23.12.2011 г. бил изписан с отбелязано подобрение, като му били дадени наставления да не натоварва крака.
На
26.01.2012 г. ищецът постъпил в болница „Сердика” / с диагноза: „Състояние
след СЧУПВАНЕ на ЛЯВАТА ПЕТНА КОСТ. Метална остеосинтеза”. На 26.01.2012 г. бил опериран за втори
път за изваждане
на Киршнеровата игла. На 29.01.2012 г. бил изписан без данни за инфекция на оперативната рана.
На
07.05.2012 г. И.Ц. постъпил в Отделение по физиотерапия на МБАЛ - Монтана с диагноза: „Състояние след СЧУПВАНЕ на ЛЯВАТА ПЕТА. ОМ”. При постъпването
имал болки в областта на лявото ходило и ограничен
обем на движения в лявата глезенна става. На 15.05.2012 г. бил изписан с подобрение в
обема на движения на глезена.
На
28.06.2012 г. ищецът Ц. постъпил в болница”Доверие” с диагноза: „СЧУПВАНЕ на ЛЯВАТА ПЕТНА КОСТ. Състояние след
открито наместване и метална остеосинтеза”. При
постъпването бил с болки, оток с ливидност на ходилото и тежка
остеопороза на крака. От рентгеновата снимка се виждал добре изразен костен калус и метална остеосинтеза. На
28.06.2012 г. бил опериран за трети път - за
изваждане на металната пластина и шест винта.
На
10.08.2012 г. ищецът постъпил за пореден път в МБАЛ „Д-р С.И.” - Монтана, за първи път с различна диагноза: „ФЛЕГМОН
на ЛЯВОТО ХОДИЛО с давност 1 седмица”. На 13.08.2012
г. бил опериран за четвърти път - отстранен флегмон на крака. За първи път след тази операция била изолирана бактерия „Ешерихия коли”. На 14.08.2012 г. ищецът бил изписан.
На
31.08.2012 г. ищецът постъпил отново в болницата в Монтана с диагноза: „ФЛЕБОТРОМБОЗА
на ЛЯВОТО БЕДРО и ПОДБЕДРИЦА”. На 31.08.2012
г. бил опериран за пети път - ексцизионно почистване, като на 05.09.2012 г. бил изписан с подобрение.
На
21.09.2012 г. му било направено ЯМР изследване на стъпалото, като от изследването се
установил остеомиелит на лявата петна
кост. На 05. 10. 2012 г. И.Ц. постъпил в болница „ Св Пантелеймон” - Плевен с диагноза: „ОСТЕОМИЕЛИТ на ЛЯВАТА ПЕТНА КОСТ”. На 05.10.2012 г. пациентът бил опериран
за шести път - за
изваждане на костни секвестри и изчистване на гнойното гнездо в петата.
На
07.11.2012 г. И.Ц. бил
освидетелстван от ТЕЛК /ЕР № 2682/. Комисията определила 80 % нетрудоспособност за 2 г. с диагноза: „СЪСТОЯНИЕ след СЧУПВАНЕ на ЛЯВАТА ПЕТНА КОСТ. МО”.
В първоначалното си експертно заключение, вещото лице
посочва, че ищецът се движи с 2 патерици, има секретираща рана и анкилоза
на глезена.
В
допълнителното заключение на СМЕ се посочва, че от Историята на заболяването
при ответното лечебно заведение и конкретно в представения по делото в ИЗ
„температурен лист” е отразено, че веднага след операцията, на ищеца е било
назначено лечение с антибиотик – Цефазолин, което
било преустановено на следващия операцията ден. Това лечение, според вещото
лице е било профилактично, а не
лечебно, поради обстоятелството, че не е имало данни в общото състояние и в състоянието на
крайника и оперативната рана, които да говорят за възпалителен процес. Според вещото лице, изборът на конкретния антибиотик
и прилагането му в деня на операцията е било
извършено съгласно приетите медицинските стандарти за лечение на счупване като
това при ищеца.
Установена е продължителността на лечение, както и
извършените оперативни интервенции на ищеца, хроничният и според вещото лице,
пожизнен характер на страданието /точка 17 от заключението –лист 228 от делото/.
Относно характера и тежестта на уврежданията не се спори между страните, поради
което съдът намира за доказано, че е налице първият от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
При така установените факти относно характера и вида на
уврежданията, мястото на произшествието, следва да се установи дали е налице действие или бездействие на конкретно
лице – служител на ответника, от което да е настъпил вредоносният резултат,
както и дали същото е противоправно по своята
същност.
Безспорно, д-р Н.Т. е извършил действия по провеждане на
оперативна намеса и последващо медикаментозно
лечение, които са отразени в историята на заболяването на пациента- ищец. За да
се извърши преценка дали тези действия се явяват противоправни,
съобразно наведените от ищеца твърдения в исковата молба, следва да се отговори
на следните въпроси: Правилно ли е подбран и поставен металният имплант, при първата операция с 6 винта, съответно-
монтиран ли е с подходящите винтове; Възникнала ли е вътреболнична
инфекция в УМБАЛСМ”П.” към датата на извършване на оперативната интервенция и
именно при престоя в това лечебно заведение ли ищецът е бил поразен от бактерия
„Ешерихия коли”?
За да се отговори пълноценно на тези въпроси, следва да
се разгледат в съвкупност събраните писмени доказателства и да се съобразят
изводите, направени в първоначалното и допълнителното заключения на СМЕ, останали
неоспорени от страните и съответно приети от съда, като компетентно и
добросъвестно отдадени.
По отношение на твърдяното от ищеца използване на
неподходящ имплант /десен вместо ляв, нестерилизиран,
с остри ръбове/, са дадени подробни отговори в заключението на СМЕ. Металната
пластина, каквато представлява имплантът, по
дефиниция е с остри ръбове, което обосновава и лекарската забрана, до създаване
на околна тъкан около ръбовете, пациентът да стъпва на петата си. Вещото лице
д-р Д. изрично посочва, че е допустимо и правилно, с оглед вида и
местоположението на конкретните фрактури, имплантът
да бъде изрязван и нагаждан по своята форма от оператора, за да се пригоди към
счупената кост. Същото се отнася и за избора на
т.нар „ляв” или „десен” имплант и възможността
да бъде поставен огледално, съобразно необходимостта да бъде прикрепен или
свободен спрямо ходилото. Вещото лице посочва, че във всеки комплект, състоящ
се от имплант - метална плака и винтове, се предлагат
различни по вид монтажни винтове, като в прерогатив на оператора е да прецени
кои от тях да ползва с оглед най-подходящо прикрепяне на импланта.
В допълнителното заключение от 19.02.2016 г. на СМЕ се посочва, че с оглед характера и местоположението на счупването
е било взето решение за лечение
чрез операция, което решение е било правилно и навременно. По време на операцията
е била направена преценка, че не
може да се
постигне пълно анатомично възстановяване на петната кост
и металната пластина е била
коригирана и не е използвана заключващата й роля. Поставянето на шест метални винта
е било достатъчно за този вид
счупване.
В заключението на СМЕ се дава подробен, конкретен и
изчерпателен отговор на всички поставени въпроси /лист 226 –лист 230 от
делото/. Съдът не намира в отговорите данни за осъществени неправомерни
действия на лекарския екип, осъществил операцията на 20.12.2011 г.
Така изложените факти обуславят решаващ извод, че
действията на лекаря д-р Н.Т. не се
явяват противоправни по своята същност.
С оглед на възприетото от съда, че действията на лекаря,
осъществил операция на ищеца на 20.12.2011 г. в УМБАЛСМ „Н.Й.П.” не са противоправни – безпредметно се явява обсъждането на наличие на вина, като елемент от състава
на непозволеното увреждане.
В тежест на ищцовата страна е
възложено да установи наличието на
всички обективни елементи, в това число – причинно-следствена
връзка между поведението на сочения като деликвент и
настъпване на вредоносния резултат. По делото не се установява по несъмнен
начин, но и не следва да се гради извод върху предположения в насока, че в
лечебното заведение е била налице вътреболнична
инфекция и то конкретно – с бактерията Ешерихия коли.
Тези твърдения на ищцовата страна се опровергават от
представените дневник за стерилизация и дневник за издаване на стерилни пакети,
както и санитарно-микробиологичните
изследвания за контрол на дезинфекцията. Доказателства за противното и в
подкрепа на тезата на ищеца не са представени и събрани по делото.
Недоказано се
явява и фактическото твърдение, че ищецът е получил твърдяната инфекция в
лявата петна кост с Ешерихия коли и по време на
престоя си в ответната болница. За първи път данни за възпаление се констатират
на 10.08.2012 година, в МБАЛ „Д-р С.И.”-Монтана, където за първи път е била поставена диагноза: „ФЛЕГМОН на ЛЯВОТО ХОДИЛО”. В историята на заболяването от това лечебно
заведение изрично се приема, че инфекцията е с давност 1 седмица и съдът не намира по делото доказателства, които опровергават тази
констатация, нито страните оспорват епикризата. За първи път след операция, извършена на 13.08.2012 г.
е била изолирана бактерия „Ешерихия коли”.
Действително, налице е презумпцията инфекцията да се
приеме за релевантна и предизвикана от операция с давност една година назад в
миналото, но това предположение се отнася и за още две последващи
оперативни интервенции, които ищецът е
претърпял след първата операция на 20.12.2011 г. – съответно на 26.01.2012 г. в
болница „Сердика”, гр.София и на 28.06.2012 г. в болница „Доверие”, гр.София.
Следва да се съобразят и отразените в приетите епикризи и представеното от третото лице помагач резултати
от клинични изследвания, от които е видно, че конкретно в периода на престоя в
УМБАЛСМ „Н.Й.П.” не е констатирано завишаване на показатели, от които да се
направи извод за възникнал възпалителен процес.
Ето защо, съдът намира, че не е доказано наличието на
причинна връзка между действията на медицинския екип в хода на операцията и последващото лечение, нито между увреждането и твърдяната,
но недоказана вътреболнична инфекция в ответника
УМБАЛСМ „Н.Й.П.”.
При така разкритата фактическа обстановка, не може да се формира
извод, че служители на ответното лечебно заведение са проявили противоправно
действие или бездействие, което да се намира в пряка причинна връзка с
уврежданията, за да бъде ангажирана безвиновната
отговорност на техния работодател – УМБАЛСМ „Н.Й.П.”.
Изложените фактически обстоятелства обуславят
заключението, че не са налице повече от един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане – противоправност
на действията на лекуващия лекар д-р Т., осъществил първа операция на счупване
на лява петна кост /нито на друг член на медицинския екип/, както не е налице и
причинна връзка между тези действия и настъпилия вредоносен резултат.
Безспорно, ищецът И.Ц. е претърпял и
продължава да преживява тежко, трайно и мъчително влошаване на здравословното
си състояние, което напълно е променило живота му, неговите възможности,
социална и лична реализация и му причинява физическо и психическо страдание. Той
е преживял значителни по обем интензитет болки и страдания, за което са събрани
доказателства по делото, но не е налице основание да се търси отговорността на конкретния
ответник.
Ето защо, обективно съединеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди от увреждането, в размер на 30000 лева следва да се приеме
за неоснователен и недоказан и да бъде отхвърлен.
По делото безспорно се установява, че за провеждане на
адекватно лечение на претърпяната фрактура, на ищеца е бил поставен имплант –метална плака и „Киршнерова”
игла, както и че същите са бил заплатени от ищеца, на стойност 839,60 лева.
Установява се и не се спори между страните, че ищецът е заплатил за закупуване
на медикаменти, сумата в размер на още 570 лева. Тъй като ответното дружество, на изложените
по-горе мотиви не отговаря за настъпване на увреждането, не може да се ангажира
и отговорността му за претърпените от ищцата имуществени вреди в посочения
размер, поради което и този иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът не следва да се произнася по обратния иск, относно отговорността
на лекаря, извършил операцията, конституиран в процеса като трето лице помагач,
който се предявява в условията на евентуалност, при уважаване на главния иск.
Неговата отговорност е обусловена и с оглед на възприетия краен извод за липса
на основание за ангажиране на деликтна отговорност на
ответника и на същите мотиви, не са налице и предпоставките за произнасяне
относно съответната отговорност на сочения за деликвент
д-р Т..
Предвид изхода на делото ищцовата
страна следва да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1078 лева, както и
сумата от 350 лева – депозити за назначените СМЕ. От третото лице помагач е
представено доказателства за изплатено възнаграждение за адвокат, но разноски
не са претендирани, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Водим от изложеното, съдът
Р е ш
и :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Б.Ц., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат П.Г.С., съдебен адрес:***, офис 333, против „УМБАЛСМ
„Н.Й.П.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.********, за сумата от 30 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди претърпени от увреждане в резултат от
проведено оперативно и следоперативно лечение в периода от 20.11.2011 г. –
23.12.2011 г., в едно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до датата на изплащането, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Б.Ц., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат П.Г.С., съдебен адрес:***, офис 333, против „УМБАЛСМ
„Н.Й.П.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр. ********, за сумата от 1409,60
лева – обезщетение за имуществени вреди претърпени от увреждане в следствие от
проведено оперативно и следоперативно лечение в периода от 20.11.2011 г. –
23.12.2011 г., в едно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до датата на изплащането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Б.Ц., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат П.Г.С., съдебен адрес:***, офис 333, да заплати на „УМБАЛСМ „Н.Й.П.” ЕАД, ЕИК ********, с
адрес: гр.********, сумата в размер на 1078 лева-
възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 350 лева – разноски за
извършена експертиза.
Делото е разгледано с участието на трето лице- помагач - ЗК„Л.И.”
АД, ЕИК *********, както и на трето лице – помагач Н.П.Т., ЕГН **********.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от връчването му, пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: