О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 18, 15.01.2020 г., град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 15.01.2020 г., в закрито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
……………, прокурор ……………, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 356 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
против Т.К.К. да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите, за които в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №
175/30.05.2019г. по частно гражданско дело № 266/2019г. на РС Котел, както
следва : 500.00 лева неплатена главница по договор за паричен заем № 5434476 от
24.04.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата; 87.61 лева
договорна лихва за периода от 24.05.2018г. до 19.01.2019г; 236.25 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.4.2018г. до
19.01.2019г; 236.25 лева такса за експресно разглеждане на документите; 245.00
лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 14.33
лева мораторна лихва върху главницата за периода от 20.01.2019г. до 21.05.2019г.,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.05.2019г. до
окончателното изпълнение на задължението.
С
определение № 330 от 01.10.2019г. съдът е прекратил на основание чл.130 от ГПК
поради недопустимост производството по делото, в която се предявяват
установителни искове за следните суми : 236.25 лева такса за експресно
разглеждане на документите; 236.25 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 28.4.2018г. до 19.01.2019г; 245.00 лева разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
С определение № 16 от 15.01.2020г.
съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
определение № 330/01.10.2019 г, като пункт 1-ви от диспозитива на
определението да се чете „Прекратява на
основание чл.130 от ГПК поради недопустимост производството по гражданско дело
№ 356 по описа на РС Котел за 2019 г. в частта му, в която е предявен
установителен иск за следните суми :
500 лева неплатена главница по договор за паричен заем № 5434476 от 24.04.2018г.,
сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, 87.61 лева договорна лихва за
периода от 24.05.2018г. до 19.01.2019г, 14.33 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.01.2019г. до 21.05.2019г., както и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението на 28.05.2019г. до окончателното изпълнение на задължението“ вместо „Прекратява на
основание чл.130 от ГПК поради недопустимост производството по гражданско дело
№ 356 по описа на РС Котел за 2019 г. в частта му, в която е предявен установителен
иск за 236.25 лева такса за експресно разглеждане на документите; 236.25 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.4.2018г. до
19.01.2019г; 245.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение“.
Предмет на делото са тези
установителни искове, с които се иска да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение, оспорена в тази ù част от ответницата, а именно :
236.25 лева такса за експресно разглеждане на документите; 236.25 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.4.2018г. до
19.01.2019г; 245.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът
следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на
страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени
искания.
Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото,
както следва :
Обстоятелствата,
от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД моли съда да признае
за установено в отношения с ответницата Т.К., че ответницата дължи на ищеца
част от вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение № 175/30.05.2019 г. по ЧГД № 266/2019 г. на РС Котел за следните
парични суми : 236.25 лева такса за експресно разглеждане на документите;
236.25 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
28.4.2018г. до 19.01.2019г; 245.00 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение – всички те произтичащи от договор за
паричен заем № 5434476/24.04.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
ответницата, като вземанията по договора са били цедирани на настоящия ищец с
договор от 01.02.2019г.
Тъй
като заповедта в тази ù част е била оспорена от ответницата, съобразно
указанията на съда, ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК искове за
установяване на оспореното вземане.
Твърди
се, че на 24.04.2018 г. между „Вива кредит“ ООД, от една страна, и ответницата,
от друга, бил сключен договор за паричен заем № 5434476, за сума в размер на
500.00 лева, която заемателят се задължил на върне на заемодателя заедно с
договорна лихва в размер на 87.61 лева. Връщането било уговорено да се извърши
чрез 9 равни месечни вноски, всяка по 91.54 лева, първата платима на
24.05.2018г, последната – на 19.01.2019г. Ответницата не била направила никакви
погашения до договора.
Заемателят
бил избрал да ползва допълнителна услуга експресно разглеждане на документите
за одобрение на заема, поради което дължал такса в размер на 236.25 лева.
Заемателят
поел задължение да представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на
договора (т.е. най-късно на 27.04.2018г) две алтернативно уговорени
обезпечения: 1/поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в
договора условия; 2/ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение по процесния договор, която да
е валидна за целия срок на договора. Тъй като заемателят не изпълнил задължението
си, била начислена неустойка в размер на 236.25 лева, която страните се били
договорили да се плати разсрочено чрез месечните анюитетни вноски.
Според
договора, заемателят се бил запознал с Тарифата на „Вива кредит“ ООД, която се
намирала във всеки търговски обект, както и на интернет страницата и
представлявала неразделна част от договора. В тази тарифа било посочено, че при
забава на плащанията, ответникът дължи на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разходи, изпращане
на писма, покани, електронни съобщения, както и разходи, свързани с дейността
на ангажирания за това служител. Тези разходи възлизали в общ размер 245.00
лева.
Всички
вземания по договора за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на
01.02.2019г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016г.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение и които ответницата е оспорила. Моли за
присъждане на разноските по заповедното и по настоящото производства.
Искът
с цена 236.25 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Исковете
с цена 236.25 лева и 245.00 лева са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор срещу исковата молба.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК на страните, че от страна на
ответницата не се признава нито едно от твърдените в исковата молба
обстоятелства по приетите за разглеждане искове. Тъй като ответницата не е
оспорила заповедта за изпълнение в частта ù относно вземането за
главницата, то съдът приема, че ответницата не оспорва, че е сключила договор
за кредит № 5434476/24.04.2018г. при посочените в исковата молба условия.
Съдът,
след като се съобрази със задължението си служебно да следи за наличие на
неравноправни клаузи, УКАЗВА на страните, че ще проверява за неравноправност
следните клаузи от договора за заем : чл.1, ал.3, уреждаща таксата за експресно
разглеждане на кредита и чл.5, ал.2, уреждаща неустойката.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да
докаже следните правно – релевантни факти:
1. че клаузите на договора са съобразен с
императивните изисквания на чл.20-24 от Закона за потребителския кредит в
актуалната му редакция към ДВ, бр. 20
от 6.03.2018 г.;
2. че клаузите на чл.1, ал.3 и на чл.5,
ал.2 са действителни като съобразени със ЗПК и ЗЗП;
3. кои са елементите, формиращи всяка
месечната погасителна вноска;
4. че направените разходи за събиране на
просрочените задължения са в размер на 245.00 лева;
5. че на 01.02.2019 г. кредиторът по
договора за кредит е прехвърлил в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД всички вземания, произтичащи от договора за кредит;
6. че договорът за цесия е бил съобщен на
длъжника.
Съдът
указва на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на фактите по
пунктове 1-4 и 6.
Съдът
следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито
съдебно заседание за 31.03.2020 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕДЯВЯВА
на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.
ДОПУСКА събиране на представените
писмените доказателства.
ПРЕПИС
от настоящото определение да се изпрати на страните.
УКАЗВА
на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги
напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам
на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на
медиаторите към Министерството на правосъдието.
С Ъ Д И Я :