О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486/05.03.2021 година, град Бургас
Административен съд -
Бургас, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
разгледа адм.д. № 529/2021 година,
Производството е по чл. 153 ал. 7 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от “Булелектрикс инженеринг” ООД
– Бургас с ЕИК ********* и адрес - град Бургас, булевард „Христо Ботев“ № 32,
ет. 5 против решение № 38/22.02.2021 година на директора на дирекция „ОДОП“ –
Бургас при ЦУ на НАП.
С решението е отказано спиране изпълнението на
ревизионен акт (РА) № Р- 02000220003413-091-001/27.01.2021 година, издаден от
органи по приходите, с който на дружеството са определени задължения в размер
на 28 673,81 лева.
В жалбата се оспорва отказа. Твърди се, че за
обезпечаване на определените задължения по РА е предложен поземлен имот с
построени в него сгради и това предложение е прието от публичния изпълнител
като е наложена възбрана с постановление. Предвид установената балансова
стойност на обезпечението и размера на дължимата сума по РА се изтъква, че то е
напълно достатъчно, за да покрие задължението към фиска. Оспорва се довода на
ответника, че стойността на възбранения имот не е достатъчна, за да обезпечи
пълния размер на държавното вземане, защото жалбоподателят е съдлъжник и
поръчител по два банкови кредита.
Иска се отмяна на отказа и спиране на изпълнението на
РА.
В писмено становище от процесуален представител на
ответника жалбата се оспорва като се поддържа, че представеното обезпечение
вече е ипотекирано в полза на трето лице и не е достатъчно, за да бъде
гарантиран в пълен обем интереса на държавата.
Съдът установи следните факти.
На 27.01.2021 година на жалбоподателя е издаден РА, с
който са определени задължения за корпоративен данък и данък върху добавената
стойност в размер на 18 428,29 лева – главници и 10 168,73 лева – лихви (лист
27 - 33).
На 11.02.2021 година РА е обжалван изцяло пред
директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП (лист 21 - 24).
На същата дата – 11.02.2021 година – от “Булелектрикс
инженеринг” ООД е направено и искане за спиране на изпълнението на РА, като е
предложено обезпечение – ПИ с идентификатор 07079.8.901 по КККР на град Бургас
с площ от 5645 квадратни метра, урбанизирана територия – за производствена и
складова база, както и построената в имота сграда с идентификатор 07079.8.901.7 по КККР на град Бургас с РЗП
784 квадратни метра и самостоятелни обекти в нея. Представено е доказателство
за правото на собственост върху сградата и земята, както и доказателство за
общата им балансова стойност – 262 360,74 лева (лист 17 - 19).
След като се е запознал с искането и приложените
доказателства, ответникът е изискал справка от Агенцията по вписванията за
предложеното обезпечение. От справка е установено (лист 15), че в началото на
2020 година върху поземления имот и сградата е наложено обезпечение – ипотека в
полза на трето лице – кредитор (търговска банка).
На 16.02.2021 година старши публичен изпълнител в ТД –
Бургас на НАП е наложил възбрана върху ПИ с идентификатор 07079.8.901 и сграда
с идентификатор 07079.8.901.7 (с шест
самостоятелни обекта от 07079.8.901.7.1 до 07079.8.901.7.6) по КККР на град
Бургас с обща балансова стойност 262 360,74 лева (лист 14).
С обжалваното решение директорът на дирекция ОДОП е
оказал спиране на изпълнението на РА. Мотивирал се е, че след проверка е
установено, че общата сума на очакваните плащания по банковите кредити, по
които “Булелектрикс инженеринг” ООД е ипотекирало земята и сградата, надвишава
балансовата стойност на имотите, затова предложеното обезпечение е
недостатъчно.
След като съпостави отново представените доказателства
и твърденията на страните, съдът приема следното.
Съгласно разпоредбата на
чл. 153 ал. 2 от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по
искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само
за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
Според чл. 153 ал. 3 от ДОПК, искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към
него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на
главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато
не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение
в същия размер.
Хипотезите, в които
изпълнението на РА се спира, са регламентирани в чл. 153 ал. 4 и ал. 5 от ДОПК.
Компетентният да разгледа искането орган е длъжен да спре изпълнението само ако
са изпълнени условията по ал. 4 - ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в
размера по ал. 3. В останалите случаи решаващият орган извършва преценка
съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре
изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да
наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество.
Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните
мерки от публичния изпълнител.
Предложеното обезпечение -
възбрана на недвижими вещи на дружеството, не е от изброените в чл. 153 ал. 4
от ДОПК, поради което решаващият орган, сезиран с искане по чл. 153 от ДОПК, не
е длъжен да спре изпълнението, а съобразно разпоредбата на чл. 153 ал. 5 от ДОПК следва да извърши преценка, която да обхваща както въпроса дали размерът
на обезпечението е достатъчен да покрие подлежащите на предварително изпълнение
задължения, така и дали видът на обезпечението гарантира в максимална степен
публичния интерес, т.е. доколко обезпечението е подходящо и обезпечава
сигурното и бързо събиране на публичните задължения.
Законът не регламентира
критериите, по които следва да се извърши преценката дали предложението е
подходящо, но най-общо тя следва да се съсредоточи по въпроса, дали
направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира правото на държавата да
получи удовлетворение на вземането, установено с РА - а именно на първо място дали
стойността му е достатъчна, дали длъжникът е единствен собственик, има ли
привилегировани кредитори - дали върху активите има наложени ипотеки или
особени залози, има ли други наложени възбрани върху същите имоти в полза на
други кредитори или за обезпечаване на задължения по други подлежащи на
изпълнение актове, както и налице ли са факти и обстоятелства, които биха
направили трудно събирането на установените задължения.
В случая, обжалваният
отказ е обоснован с изявление за големия размер на банковите кредити, за
заплащането на които върху земята и сградата е учредена ипотека, а оттам –
недостатъчната им стойност (по баланс) за покрият и вземането по РА. Отделен
мотив за отказа е самото ипотекиране на имотите, което ги прави трудно ликвидни
при насочване на изпълнителни действия от публичния изпълнител срещу тях.
Съдът счита, че цитираните
доводи не са обосновани от конкретно представената преписка.
От ответника не се
прилагат доказателства за размера на банковите кредити, по които търговецът е
предоставил земята и сградата като обезпечение, за да бъдат съпоставени с
балансовата стойност на същите имоти (262 360,74 лева), предложени в хода на
обжалването на РА, а оттам – да бъде направен извод за недостатъчност. Доказателствената тежест – в
тази насока – е възложена именно върху ответника, предвид твърдението в решението,
че е налице значително превишение на размера на кредитите над стойността на
имотите, което поставя в риск претенцията на фиска към дружеството.
От фактите, достъпни на
съда по делото, се констатира, че евентуалният размер на задължението на “Булелектрикс
инженеринг” ООД по РА, преди произнасяне на решаващия орган, е 28 673,81 лева,
дружеството е ипотекарен длъжник към банка със същите имоти, без изобщо да е ясен
размерът на кредита, който се обезпечава с тях, както и че балансовата стойност
на имотите възлиза на 262 360,74 лева, надхвърляща задълженията по РА. От тези
факти не може да бъде направено заключение за основателност на отказа, защото е
очевидно, че балансовата стойност на имотите превишава близо десет пъти размера
на задължението по акта - при липса на съответни данни за обезпечаването на каква
сума търговецът е ипотекирал имотите си към банката (от което пък да бъде
потвърден извода за неоснователност на искането).
Що се отнася до втория
основен аргумент за отказ в решението – недостатъчната защитеност на интересите
на фиска предвид недобрата ликвидност на възбранените имоти (заради ипотеката,
предхождаща възбраната), съдът приема, че преценката за основателността му също
е обусловена от размера на кредитите, по които търговецът е представил като
обезпечение възбранените земя и сграда. А доказателства в тази насока (или поне
твърдения с обявен конкретен размер на суми по кредити), както бе посочено,
липсват. Така мотивът на ответника, че вече учредената ипотека на предложените
имоти съществено ще затрудни тяхната последваща продажба от публичния
изпълнител – за покриване на задълженията по РА, остава недоказан.
Съгласно чл. 170 ал. 1 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, административният орган и лицата,
за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
В конкретния случай не се
установяват фактическите основания за отказа, а от единствено наличните по
делото съпоставими числа – размер на задължението по РА и размер на балансовата
стойност на имотите, предложени като обезпечение в хода на административното
обжалване на РА, съдът прави извод, че искането е основателно и следва да бъде
уважено.
Жалбоподателят е претендирал разноски и такива се
дължат от юридическото лице, в чиято структура е органа – ответник. Представено
е доказателство за 50 (петдесет) лева внесена държавна такса (неномериран лист
между лист 9 и лист 10).
Затова, на основание чл. 157 ал. 4 от ДОПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ решение № 38/22.02.2021 година на директора на
дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.
СПИРА предварителното изпълнение на ревизионен акт № Р
- 02000220003413-091-001/27.01.2021 година, издаден от органи по приходите при
ТД – Бургас на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати
на “Булелектрикс инженеринг” ООД –
Бургас с ЕИК ********* сумата от 50 (петдесет) лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: