РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
26
гр.
Пловдив, 03.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІІ отделение,
ХІІІ състав, в открито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пасков
при секретаря П. П. и участието на
прокурора Р. К., като разгледа докладваното от председателя Георги Пасков адм. дело № 412
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Д.М.С.,
ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Т.Е., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов”
№ 21 за присъждане на сумата общо в размер на общо на 130 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща 30 000 лева обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни битови
условия и 100 000 лева за неимуществени вреди, настъпили от неосигурено
навременно медицинско обслужване при изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 07.04.2014 г. до 11.02.2020 г.,
изразяващи се в : чувство на унижение и уронване на човешкото достойнство,
емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, обида, омерзение, болки,
страдания от липсата на адекватна медицинска помощ претърпени интензивни
физически болки и силен психически стрес и излагане на риск живота и здравето.
По отношение престоя в Затвора Пловдив и ищецът
твърди следното: липса на достатъчно жилищна площ, липсата на нормална
температура в помещенията (ниска през зимния сезон и висока през летния); лоши
хигиенни условия на санитарен възел и обща баня; наличие на хлебарки,
дървеници, недостатъчно обезпаразитяване на помещенията и липсата на достатъчно
препарати за хигиенни нужди; липса на адекватно и своевременно лечение; липса
на подходяща храна, с оглед здравословното му състояние; липса на пералня
(дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има
мухъл и плесен и дишат влага). С горното се презюмира
нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република
България. Претендира се присъждане на сторените разноски, както и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез
процесуалния си представител юриск. Ч. счита така
предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за
нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция, поради
липса на причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания.
На 28.04.2014 г. ищецът С. ***.2014 няма
данни, за помещението, в което е бил настанен и броя на лицата. Съответно от
30.04.2014 г. до 30.11.2015 г. е настанен в стая № 76 на пост № 2. Стаята е с
размер 26.10 кв. м., без площта на санитарния възел, като разполага с два
отваряеми прозореца с размери 1,20м. х 0,60 м. и 1,20 х1,20 м. Санитарният възел находящ се в
помещението бил с площ 2.00 кв. м. и разполагал с един отваряем прозорец с
размер 0,40 м. х 1,20 м. От 01.12.2015 г. до 29.12.2015 г. е настанен в стая №
78 на пост № 2. Стаята е с размери 10,30 кв. м. без площта на санитарния възел,
като разполага с един отваряем прозорец с размери 0,95м. х 1,20 м. Санитарният
възел находящ се в помещението бил с площ 3.67 кв. м. и разполагал с отдушник.
От 30.12.2015 г. до 03.02.2016 г. е настанен в стая № 76 на пост № 2. Стаята е
с размер 28.98 кв. м., без площта на санитарния възел, като разполага с два
отваряеми прозореца с размери 0,97 м. х 1,17 м. и 0,67 х 1,17 м. Санитарният възел находящ се в
помещението бил с площ 2.73 кв. м. и разполагал с един отваряем прозорец с
размер 0,15 м. х 1,20 м. От 31.05.2016 г. до 11.02.2020 г. е настанен в стая №
73 на пост № 2. Стаята е с размер 27.20 кв. м., без площта на санитарния възел,
като разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,17м. х 0,55 м. и 1,00
х1,17 м. Санитарният възел находящ се в
помещението бил с площ 4,81 кв. м. и разполагал с един отваряем прозорец с
размер 0,30 м. х 1,17 м. За всеки л. св. има осигурено легло с размери 90х180
см. и шкаф с размери 45х50 см. В санитарните възли има постоянно течаща студена
вода, до която л. св. имат неограничен достъп. Къпането на л.св. е в обща баня,
като всички л.св. имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за
разпределение на времето на л.св. от съответната група, а като работещите всеки
ден след приключване на работния процес. Ищецът е имал възможност да ползва
баня всеки ден, в подкрепа на което е представен и График за разпределение на
времето на л.св. от втори пост (л. 60), а от становище ИСДВР П. У.(л.54-57) е
установено, че от 01.06.2014 г. до 04.02.2016 г. ищецът С. е работил като
чистач на администрацията, а от 01.10.2016 г. е назначен на работа в Обособено
производство към ДП ФЗД на шест дневна седмица и осемчасов работен ден. Стаите
се отопляват с локално парно.
От
04.02.2016 г. до 30.05.2016 г. е преместен в ЗООТ „Хеброс“, където няма данни
за помещението, в което е бил настанен. Стаите в ЗООТ „Хеброс“ са с различна
площ, на базата на която се настаняват от 2 до 12 човека. Във всяко помещение
има легла, шкафове, столове и маса, като има монтирани две до три луминесцентно
осветление. Всяка стая е с височина 2,50 м, има два прозореца с размери 1,10 м.
х 1,30 м., а в по-големите са три прозореца. Тоалетната и умивалните са общи за
сградите, в първата сграда помещенията са с размери – тоалетна 4,50 м. х 3,30
м. и умивалня 3,20 м. х 2,90 м., а в втората сграда тоалетната и умивалнята са
с размер 3,50 м. х 5,00 м. Банята се ползва три пъти седмично, а работещите
ползват всеки ден. Стаите се отопляват с локално парно. По времето на престоя си в ЗООТ „Хеброс“ е
работил, като “работник по озеленяване“. Наказан е със заповед № 868/25.05.2016
г. на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на изолиране в
наказателна килия за 14 денонощия, след което със Заповед 965/10.06.2016г.
режимът за изтърпяване на наказанието е постановен на строг и преместен да
изтърпява наказанието си в Затвор Пловдив.
За гореописаните периоди няма данни с колко
други л.св. е пребивавал ищецът в спалните помещения, посочва се единствено, че
в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от
който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е
„Сведение за разпределение и движение на лишени от свобода“, което пък по
утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020
г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се
съхранява за срок от три години;
Съгласно
становище рег.№ 2475/10.03.2020 г. (л. 58) на Николай Христов Д. (техник
строителство и архитектура) през периода 01.04.2014 г. до 20.02.2020 г. не са
извършвани основни ремонти на стаите на лишените от свобода. Ремонтни дейности
са извършвани през 2017 г. - боядисване
на общите помещения на л. св., подмяна на дограмата с нова (ПВЦ) и е поставен
гранитогрес в общите умивални.
Проветряването
на стаята е по желание на л.св. и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. В
нито един момент не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало
да има мухъл. Дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив се осъществявало по едно и
също време.
Поделото е допусната и приета Съдебно-техническа експертиза, изготвена
от П.Т., чрез която следва да бъде получен отговор на следните въпроси : какъв
е размера на килията, колко лица са настанените в нея л. св., брой на
прозорците, както и размерите им, достига ли необходимото количество естествена
светлина в стаята, каква е осветеността на стаята, прозорците достатъчни ли са
за проветряване на помещението, има ли изградена климатична инсталация за
отопление и охлаждане, има ли стаята санитарен възел с течаща вода, какво е
обзавеждането на килията, чистата жилищна площ на един л. св. като извадят
квадратурата на леглата и мебелите. Вещото лице е направило заключението си на
базата на последното помещение, в което е бил настанен ищецът С., както и едно
съседно съответно стаи с № № 73 и 72 на пост № 2 в Затвора Пловдив.
Констатациите на вещото лице се припокриват с предоставените от ответника
писмени доказателства, с изключение на следните разминавания: в малка част от
килия №73 естествената светлина не е задоволително поради изградената стена на
тоалетната. Същевременно следва да се отбележи, че леглото на ищеца С. не е
разположено в тази част на стаята, а точно срещу прозорците. Площта
представляваща жизнената площ на ищеца в килията, съпоставена с броя на лицата,
които са настанени и площта на мебелите в нея възлиза на 2,24 кв. м. За
останалите стаи, в които е пребивавал ищецът, както и за периода в ЗООТ
„Хеброс“ вещото лице приема данните от писмените доказателства предоставени от
ответника.
Процесуалният
представител на ГДИН София старши юрисконсулт т. Ч. предоставени копия на
медицинската документация на ищеца С. (л. 62 – 122) по време на пребиваването
му в пенитенциарното заведение. Приложени са копия от декларации за информирано
съгласие, направление за хоспитализация, амбулаторни листове, епикризи, образно изследване, кръвни и др. изследвания,
служебни бележки за поставените му диагнози и др.
На 28.04.2014 г., ищецът С. *** с диагностицирани
хронични заболявания - бъбречно-каменна болест и диабет тип 2 - от неинсулинонезависим тип. Следва да се отбележи, че на 02.04.2014
г. преди постъпването му в затвора, ищецът С. започва да се подлага на лазерно
лечение за разбиването на камък в десния бъбрек. Лекуващият го специалист доц.
Шопов провежда първата процедура и посочва, че ефикасното лечение на тази
болест изисква третиране на камъка в продължение на 6 месеца с отделни
повтарящи се процедури. На 28.04.2014г., когато ищецът С. постъпва в затвора за
изпълняване на наказанието си, бива преустановено започналото вече лечение по
премахването на камъка в десния бъбрек. Тъй като терапията вече била започнала
и отделни парченца от разбивания камък вече са се били отделили и са започнали
да преминават през пикочните канали и предизвикват бъбречни колики, които са
съпроводени със силни болки. Ищецът многократно сигнализирал служителите на
затвора за състоянието си, като в отговор на влошеното си състояние получавал болкоуспокояващо лекарство „но-шпа“. Вследствие на засилените болки в бъбреците му са
му направени необходимите изследвани и прегледи, като на 20.05.2014г. доц. д-р
Шопов от Клиниката по урология към УМБАЛ „Св. Георги“ му издава служебна
бележка, в която е описана необходимостта от оперативно лечение, поради
наличието на възпалителен процес в десен бъбрек (л.121). На 11.06.2014 г.
ищецът С. е заплануван за операция, за което му е издадено удостоверение рег.№
118/28.05.2014 г. (л. 15). На 01.07.2014 г. е изписан от болницата, като в продължение на три
месеца се възстановява в домашни условия. На 22.07.2017 г. ищецът С. отново се
оплаква от болки в десния бъбрек, висока температура и затруднение при
уриниране. От горепосочената дата, до 06.08.2017 г., не е прегледан от лекар и
не са му направени изследвания, а са му предоставяни „аналгин“ и „парацетамол“ за
намаляване на болката и температурата. Поради оплаквания на ищеца от засилване
на болките в бъбреците в периода от 07.08.2017 г. до 09.08.2017 г. са му
предоставени „но шпа“, „спазмалгон“
и „бусколизин“, като от 10.08. до 14.8.2017 г. тези
лекарства са му давани под формата на мускулни инжекции. На 11.08.17 г. болният
С. вдига висока температура и губи съзнание. По спешност той е транспортиран в
ДКЦ - 7 за снимка на бял дроб поради съмнения за бронхопневмония, а
впоследствие е изпратен в стационар на Затвора Пловдив. На 12.08.17 г. (събота
вечер), докато се намира в стационара, С. вдига много висока температура и
започва да повръща. На място пристига екип на Спешна помощ, като дежурният
лекар констатира, че състоянието на болния е тежко и дава предписание веднага
да бъде преместен в болница. Поради липсата на съответното разрешение от администрацията
на затвора, ищецът С., с медицинско направление (л. 107) издадено от
лекар-ординатор на Медицински център при Затвора Пловдив, на 14.08.2017 г.
(понеделник) е изпратен и приет за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив. Там
му е поставен стент на десния бъбрек и е извършено
изследване с ЯМР, като след известно подобрение настъпва рязко влошаване. Назначено
му е второ изследване с ЯМР, което установява необратими увреждания и гной в
бъбрека. На 22.08.2017 г. д-р Ч.от УМБАЛ „Св. Георги“ заключава, че пациентът С.
е с опасност за живота и затова се налага десният му бъбрек да бъде отстранен,
описано в Етапна епикриза по И.З. № 50097/2017 г.
(л.73-75). Изследването установява, че
инфекцията е увредила тежко не само бъбрека на пациента. Тя е довела до сепсис
вторични огнища в белия дроб. На 23.08.17 г. е извършена дясностранна
нефректомия (операция за премахване на десния бъбрек)
на ищеца С.. На 03.09.2017 г. С. е изписан от болницата с назначено домашно
лечение.
На 27.09.2017 г . ищецът С. постъпва в
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Пловдив с оплаквания за болки в дясна подбедрица, където му е проведено консервативно лечение (л.
106). На 23.10.2017 г. ищецът постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив с
оплаквания за болки в дясна подбедрица и ходило,
съпроводени с оточност и зачервяване (л. 72).
Извършена му е на 25.10.2017 г. операция и назначено домашно лечение, като
усложнение е констатиран томбофлебит на дясна подбедрица. Изписан е на 30.10.2017 г., като на 31.10.2017
г. след усложнение постъпва в частна клиника „Медикус
Алфа“ СХБАЛ, където му е поставена диагноза „Рецидивиращ флегмон
на подбедрицата“ и му е проведено допълнително
оперативно лечение (л. 86). От 10.11.2017 до 16.11.2017г. отново постъпва в клиника
„Медикус Алфа“ за лечение на дясна подбедрица, поради незарастваща рана (л. 71). Ищецът С. се връща в затвора на 31.01.18 г.
Само месец по-късно той е приет във Втора градска болница по спешност. Там му е
извършена нова операция на крака, тъй като се установява, че гнойният процес
вече е засегнал костта с диагноза - остеомиелит. Хематогенно
разсеяната инфекция продължава да уврежда крака на ищеца и в края на м. февруари 2018 г. на дясната му подбедрица
се появява гнойна рана с некротични ръбове. Болният
се оплаква от силни болки, оток и зачервяване в областта на подбедрицата,
придружени от висока температура и втрисане. Във връзка с тези оплаквания, на
02.03.2018 г. ищецът С. постъпва в МБАЛ „Св. Пантелеймон“
- Пловдив, където му е поставена диагноза „Гангрена диабетика крузис“ и му е извършена операция, видно от епикриза ИЗ № 2555/2018 г. (л. 32-33).
В периодът
февруари - март 2019 г. г. Ищецът С.
започва да страда и от затруднения с уринирането, поради тази причина на 01.03.2019 г.
постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“, където са му извършени необходимите манипулации (уретротомия), видно от приложена епикриза
ИЗ №14018/2019 г. (л. 35).
Посоченото от фактическа страна се
установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от
разпита на свидетелите М.Р.Л., И.А.К., и Ташена Г. С.чиито
показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на
приетите и кредитирани от съда писмени доказателства. Отделно от посоченото,
съдът разглежда и критично показанията на разпитания свидетел Л., доколкото му
е и служебно известно, че същият е разпитан като свидетел, ищец, жалбоподател
по над 40 дела против ГДИН, със същата правна квалификация, поради което и
свидетелят е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в Затвора Пловдив. Съдът
разглежда критично и показанията на св. Славова, доколкото същата е в родствени
отношения с ищецът С. (съпруга на С.) и има личен интерес от излагане на
конкретни обстоятелства свързани твърдените от жалбоподателя обстоятелства.
От
показанията на свидетеля К. се установява, че същият познава ищеца, тъй като са
работили заедно в Затвора Пловдив. Според него менюто на храната в Затвора
Пловдив е достатъчно, известно му е, че ищецът С. е диабетик и е на диета. След
напускане на лекарите в Затвора Пловдив
за 1-2 седмици не е имало лекар.
От
показанията на свидетелят Л. става ясно, че двамата с ищецът С. са работили
заедно в Затвора Пловдив. Твърди, че естествената светлина, достъпа до чист
въздух, не са били достатъчни. През зимата не е било достатъчно отоплението,
през лятото липсва охлаждане на помещенията. Санитарните помещения са с лоша хигиена,
в банята работят малко душове и къпането е затруднено. Храната е лошо
приготвена, като на ищецът С. има изготвена хранителна диета. Знае, че му е
премахнат един бъбрек и има здравословни проблеми.
В показанията
на свидетелката С.(съпруга на ищеца С.) става ясно, че ищецът страда от
бъбречни заболявания и диабет още в периода преди изтърпяване на наказанието в
Затвора Пловдив. Твърди, че е доставяла на С. *** необходимите му зеленчуци,
плодове, млечни и местни храни, за да спазва необходимата диета. След наложена
забрана да внася тези храни, ищецът С. пуска молба, за да може отново да си ги
внася при свижданията. Твърди, че лекар в Затвора Пловдив не е имало около 2
месеца. Лекарствата, които са били необходими на С., както тя ги е носила, но
са му предоставяни и от Затвора Пловдив. Проблеми с бъбреците ищецът С. е имал
и преди започване изтърпяването на наказанието в Затвора Пловдив. В тази връзка
е започнал процедура по разбиването на камък в десния бъбрек, която не е
завършена поради влизането в пенитенциарното
заведение от С.. След представянето на бележката от лекуващ лекар за нуждата от
оперативно лечение на С. той е изпратен на операция в УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив. През 2017 г. С. отново се оплаква от силни болки в бъбрека и висока
температура, но лекарят на Затвора Пловдив му предоставя само лекарства за
температурата и обезболяващи, без да му бъдат назначени изследвания и да бъде
изпратен на специалист за преглед. Вследствие на влошеното му състояние е
изпратен в затворническа болница в София. При приемането му в УМБАЛ „Св.
Георги“ – Пловдив лекарите констатират лоши показатели на кръвта, урината,
кръвната захар и др. Получава възпаление на белия дроб. От направените изследвания
е установено, че е необходимо да му бъде направена животоспасяваща операция,
при която е наложително да му бъде премахнат десния бъбрек, за което лекарите
искат съгласие от Славова. В последствие от полученото натравяне
на кръвта и образуните съсиреци
С. получава тромбофлебит на единия крак и последват
няколко операции в УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив и „Медикус Алфа“.
По делото е допусната и приета
Съдебно-медицинска експертиза (л. 327-329), изготвена от проф. д-р Е.П.Д., дм, дмн
нефрология, вътрешни болести, чрез която следва да бъде
получен отговор на следните въпроси: страда ли
ищецът от бъбречно-каменна болест; изисква ли това състояние медикаментозно лечение; какво
включва лечението на това заболяване; съответства ли лечението, провеждано на ищеца,
докато е в Затвора - Пловдив с изискванията на съвременната медицина; необходимо
ли е провеждането на профилактични прегледи при състояние като това на С.; отговаря
ли на изискванията на добрата медицинска практика предписването на лекарства
без провеждане на изследвания при продължителни повтарящи се оплаквания при
здравословно състояние, в което се е намирал ищецът; какво влияние оказва върху
бъбречната функция продължителната липса на обстойни изследвания,
профилактични прегледи и целенасочено лечение; може ли да се приеме, че
настъпилият сепсис е бил предотвратим при навременна медицинска намеса по
отношение на бъбречната инфекция; при наличие на обективни данни за образувал
се голям камък в десния бъбрек, какво е следвало да се извърши при усложняване
на състоянието с висока температура; инфекцията, довела до отстраняването на
десния бъбрек на ищеца, засегнала ли е левия му бъбрек; съществува ли връзка
между обострилата се бъбречна инфекция при ищецът Савов и появилите се
впоследствие „флегмон“ и „гангрена“ на десния му крак;
възможно ли е стресът, притесненията и напрежението от пребиваването в затвора
да са допринесли за влошаване на здравословното състояние на ищеца и в каква
степен ?
Според предоставеното експертно заключение от
вещото лице се изяснява следното:
Ищецът страда от бъбречно-каменна болест,
като същата изисква медикаментозно лечение при бъбречна криза и при установен
химически анализ на бъбречните камъни. Винаги при
бъбречна криза се прилагат болкоуспокояващи медикаменти и спазмолитици, като при установен химически анализ на камъните се прилагат
медикаменти, с цел намаляване големината на конкремента.
Бъбречните камъни се подлагат на урологични методи за
тяхното елиминиране, когато е невъзможно спонтанно елиминиране. При бъбречна колика ищецът е получавал лекарството „но-шпа", което има спазмолитично и обезболяващо действие.
На по-късен етап по решение на уролог е насочен към инвазивно лечение. Месец
по-късно след лечението е отново с болки в десен бъбрек, висока температура и
затруднено уриниране, поради което е приложено лечение с „аналгин" и „парацетамол". Те имат обезболяващо действие и
понижават високата температура. Ищецът е бил с висока температура и смущения в
уринирането, които са прояви на възпалителен процес на пикочните пътища. Това
състояние изисква уточняване с лабораторни изследвания и лечение на възпалителния
процес. Правилата за добра клинична практика задължително включват лечение на
възпалителния процес, което не е проведено. Наличието на бъбречно-каменна
болест изисква периодичен контрол на пациента. Неотговаря на изискванията на
добрата медицинска практика предписването на лекарства без провеждане на
изследвания при продължителни повтарящи се оплаквания при здравословно
състояние, в което се е намирал ищецът. Продължителната липса на обстойни
изследвания, профилактични прегледи и целенасочено лечение оказва негативно
влияние с реална възможност за необратимо увреждане на бъбречната функция. Може да се приеме, че настъпилият сепсис е бил
предотвратим при навременна медицинска намеса по отношение на бъбречната
инфекция. При наличие на бъбречно-каменна болест, усложнена с инфекция на
пикочните пътища, висок фебрилитет и смущения в
уринирането трябва да се мисли за тежка бъбречна инфекция и недопускане на
септично състояние. Бъбречните инфекции са една от причините за сепсис. Във
връзка с наличието на обективни данни за образувал се камък в десния бъбрек и при
усложняване на състоянието с висока температура е необходим лекарски преглед от
специалист - нефролог или уролог, лабораторни
изследвания на кръв и урина с насоченост за определяне състоянието на
бъбречната функция, образна диагностика - ехография за уточняване дренажа на
бъбреците, особено на десния бъбрек, който е с камък, ядреномагнитен
резонанс. Камъкът може да запуши уретера, което води
до пионефроза - гнойно възпаление на бъбрека. Засягането
на левия бъбрек е очаквано в резултат на сепсис т.е. разпространяване на
инфекцията с кръвта и нейната циркулация в целия организъм и възможност за
ангажиране на левия бъбрек. На 01.03.2019 г. ищецът е лекуван в УМБАЛ „Св.
Георги" - Пловдив с поставяне на уретрален катетър
и изтичане на голямо количество урина. Това доказва наличие на функция на
левия бъбрек. В епикриза от УМБАЛ „Св. Георги"
гр. Пловдив с ИЗ № 65458 и дата на постъпване 23.10.2017 г. има изследвана
кръвна урея - 12,4 ммол/л и
креатинин 150 мкмол/л,
които доказват увреда на ляв бъбрек. Това се
потвърждава и от лабораторни данни в други приложени епикризи.
Увреждането на бъбречната функция се характеризира с 5 (пет) степени.
Изхождайки от това, увредата на ляв бъбрек е 2-ра към
3-та степен. Тази характеристика не е предпоставка за отстраняването на левия
бъбрек. Бъбречната
инфекция на ищеца е довела до сепсис. Сепсисът може да доведе до флегмон и гангрена на десния крак възможно на база
предшестващи увреди на кръвоносни съдове на десния крак. На левия крак няма такива
увреждания. Стресът, притесненията и напрежението нямат ефективно
влияние върху състоянието на бъбречната функция.
По делото е допусната и приета
Съдебно-медицинска експертиза (л. 384-386), изготвена от проф. д-р К.Г.Ч., дм, анестезиология и интензивно лечение, чрез която следва
да бъде получен отговор на следните въпроси: страда ли ищецът от сепсис; изисква
ли това състояние медикаментозно лечение; какво включва лечението на това
заболяване; съответства ли лечението, провеждано от ищеца, докато е в Затвора
Пловдив, с изискванията на съвременната медицина; необходимо ли е провеждането
на профилактични прегледи при състояние на като това на ищеца С.; какви са последиците от настъпилия сепсис и каква част от
тях са обратими; може ли да се приеме, че настъпилият сепсис е бил предотвратим
при навременна медицинска намеса по отношение на бъбречната инфекция; съществува
ли връзка между обострилата се бъбречна инфекция при ищецът С. и появилия се
впоследствие „флегмон“ и „гангрена“ на десния му крак;
създава ли установената гангрена опасност да възникне необходимост от ампутация
на дясна подбедрица на ищеца ?
Според предоставеното експертно
заключение от вещото лице се изяснява следното:
Първият въпрос според вещото лице е
некоректно поставен, тъй като понятието „страда ли" от медицинска гледна
точка се приема като хроничен процес, който изисква и съответното продължително
амбулаторно лечение. Не съществува понятие като „хроничен сепсис".
Сепсисът е остро настъпило животозастрашаващо състояние, което изисква болнично
лечение, а в случаите на настъпили животозастрашаващи
нарушения във функциите на жизненоважните органи и системи, то пациентите се
насочват към интензивно отделение. Сепсисът винаги е вторична диагноза, като
основната е етиологичната причина, довела до сепсис. При невъзможност за
овладяване на сепсиса като състояние, изходът е застрашаващ живота в зависимост
от степента на увреда и броя на засегнатите в
патологичния процес жизненоважни органи и системи. По коректно би било да се
зададе въпросът като „Понесъл ли е ищецът сепсис?". В този случай ще
отговоря категорично с „Да". Пациентът е понесъл сепсис в периода на разгръщане на обострилата се бъбречна
инфекция, довела до „уросепсис“. От предоставените
материали по делото е видно, че влошаването на състоянието при пребиваването в
Клиниката по урология на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив, е било
свързано не само с влошаване на състоянието и функцията на бъбреците, но и с
присъединяване на дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Последващите състояния, свързани с флегмона
и гангрената на десния крак, безусловно са довели до разгръщането на септично
състояние, но липсват данни за наличието на абнормна дисфункция на други жизненоважни органи и системи. Тези
състояния, съответно, не могат да се нарекат като състояния на „сепсис". Състоянието
на сепсис изисква провеждане на медикаментозно лечение, но единствено и само в
болнични условия. Основното
правило в лечението на сепсиса е премахването
на етиологичната причина за неговото развитие. В конкретния
случай, става въпрос за тежко възпаление на десния бъбрек и извършването на дясностранната нефроектомия
(премахването на десния бъбрек) е била не само наложителна, но животоспасяваща. След овладяване на етиологичната причина за възникване на
сепсиса се провежда комплексно
медикаментозно лечение, включащо
приложението на широкоспектърни антибиотици (Цефтиаксон,
Ципрофлав, Имепенем, Амикацин), нискомолекулен хепарин за профилактика на дълбоки венозни тромбози (Фраксипарин), витамини (Витамин С и Витамин В компл.), електролитна компенсация (Калциев глюконат), средства за компенсиране на водния баланс (Рингер), биопродукти (по показания). В случаите на дисфункция на жизненоважни органи и системи, съответно се
провежда и специфично лечение, целящо компенсиране на тяхната функция. В конкретният случай, при ищецът С. е проведена кислородотерапия по повод на клинично проявилата се
дихателна недостатъчност. Прилаганите
в Затвора Пловдив средства са симптоматични и не биха довели до оздравителен
процес и несъответства на етиологичната
причина за влошаване на здравословното му състояние. Сепсисът не може да
бъде диагностициран и лекуван извън болнични условия.
При минимални съмнения за развитие на септично състояние, което би могло да
доведе до сепсис, е необходима консултация със специалист по специалност,
отговаряща на етиологичната причина, и при нужда - хоспитализация в съответното
отделение. Сепсисът е състояние, което не налага провеждането на профилактични
прегледи, тъй като дехоспитализацията на пациент със сепсис е допустимо
единствено тогава, когато са овладени дисфункциите на
всички жизнено важни органи и системи или са в компенсирано състояние. Въпреки това ищецът С. би могъл
да се причисли към групата на „полиморбидните
пациенти“, тъй като са диагностицирани редица
хронични заболявания, които налагат провеждането на профилактични прегледи и то
от няколко специалиста: наличието на усложнен неинсулинозависим
захарен диабет с полиневропатия изисква профилактични
прегледи от ендокринолог; наличието на хронична
бъбречна недостатъчност, продукт на бъбречно-каменна болест, пиелонефрит и извършената дясностранна
нефректомия, изисква профилактични прегледи от нефролог; наличието на стеноза на
уретрата, при клинична проява, изисква прегледи от
уролог; наличието на артериална хипертония, изисква профилактични прегледи от
кардиолог. Не трябва да забравяме захарният диабет, като изключително коварна
болест, която би могла във времето съществено да влоши нарушените функции на
жизненоважни органи и системи.
Последиците от настъпилия сепсис за ищеца С. са тежки, тъй като
етиологичната причина за настъпването на състоянието „уросепсис"
е тежко възпаление на десния бъбрек. Това е довело до необходимост от
извършване на оперативна интервенция за отстраняване на десния бъбрек (дясностранна нефректомия). По
отношение на обратимостта на нарушенията в резултат на настъпилия сепсис, е
трудно да се отговори еднозначно, тъй като възстановяването е строго
индивидуално и зависи както от клиничната тежест на състоянието, така и от
наличието на придружаващи заболявания. След извършването на дясностранната
нефректомия (премахването на десния бъбрек)
състоянието на пациента се е подобрило и е довело до неговата дехоспитализация без клинични данни за наличието на
нарушения във функциите на жизненоважни органи и системи. Съществена роля в
продължителното и трудно възстановяване на ищеца С., като и последващото
развитие на флегмон и гангрена на десния му крак, в
значителна степен се дължи на диагностицирания през
2011 г. неинсулинозависим захарен диабет, усложнен с полиневропатия и полинефропатия.
На поставения въпрос,
свързан с възможността настъпилият сепсис да е бил предотвратим при навременна
медицинска намеса по отношение на бъбречната инфекция, вещото лице не е
представило отговор.
Вещото лице не свързва
появилия се флегмон и гангрена на десния крак с
лекуваната бъбречна инфекция, още повече, че заболяването на десния крак се
развиват в дома, след дехоспитализацията на ищеца С.. Въпреки това, вещото лице счита,
че има достатъчно предпоставки за появата на тромбофлебита
с последващо развитие на флегмон
и гангрена на десния крак, като за основна такава посочва захарния диабет.
По изясняване възможността установената
гангрена да създаде опасност от ампутация на дясна подбедрица
на ищеца, то вещото лице счита, че не е в неговата компетентност да отговори
коректно на подобен въпрос. Същият следва да бъде отправен към лекар със
специалност „Обща хирургия".
Тъй като вещото лице е лекар
със специалност „Анестезиология и интензивно лечение“, не би могъл да отговори
коректно на въпрос свързан с възможността стресът, притесненията и напрежението
от пребиваването в затвора да са допринесли за влошаване здравословното
състояние на ищеца. Същият е убеден, че стресът, притесненията и напрежението
от пребиваването в затвора допринасят към затруднения в поддържането на
нормални нива на кръвната захар, което би довело до нестабилност по отношение
на неинсулинозависимия захарен диабет. Неинсулинозависимия захарен диабет при С., една от
причините за възникване на септичните състояния и затегнатото възстановяване
при провеждане на лечебния процес.
По делото е допусната и приета
Съдебно-медицинска експертиза (л. 351-358), изготвена от В.П.К., независим
експерт по съдебна психология и психични състояния, чрез която следва да бъде
получен отговор на следните въпроси: как се е отразило върху психическия статус
на ищеца С., при пребиваването му в битовите условия на затвора; в случай, че пребиваването на С.
в затвора при посочените условия е предизвикало у него психоемоционален стрес,
да се определят неговите нива на основа на скалата за измерване на
психоемоционален стрес; възможно ли е констатираните здравословни проблеми при
ищеца С., да са били обострени от нивата на
психоемоционалния стрес; възможно ли е да се отграничат
нивата на стрес, провокирани от пребиваването на С. при битовите условия в
затвора, от тези, които са свързани със самия престои в мястото за лишаване от
свобода ?
Експертното решение на вещото лице
предоставя следното заключение по поставените въпроси :
Пребиваването на ищецът С. ***
се е отразило неблагоприятно върху психическия му статус. Пребиваването в
затвора на ищеца С. е предизвикало у него психоемоционален стрес. Този
психоемоционален стрес може да бъде разделен условно на три нива: ниско, средно
и високо, които са описани и обяснени подробно в експертизата. Възможно е
констатираните здравословни проблеми при С. да са били обострени
от нивата на психоемоционалния стрес. Възможно е да се отграничат
нивата на стрес, провокиран от пребиването на ищеца С. при битовите условия в
затвора, от тези, свързани със самия престой в мястото за лишаване от свобода.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
Административен съд – Пловдив, II
отделение, ХІІІ
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, на първо място намира, че исковата претенция е допустима. Искът е предявен и от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за
ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за лишаване от
свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията.
По
същество исковата молба е частично основателна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В
спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и
ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването
на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
От
наличните по делото доказателства, както вече се посочи и по-горе, се установява,
че С. ***.2014 г. и е пребивавал в него до 04.03.2021 г. вкл., поради което за
периода от 07.04.2014 г. до 27.04.2014 г. вкл. (общо 27 дни) искът е недоказан,
доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото
от него заведение, а именно Затвора Пловдив. По идентичен начин и за периодите
от 11.06.2014 г. до 01.10.2014 г. вкл., от 14.08.17 г. до 31.01.2018 г.вкл., от
02.03.2018 г. до 09.03.2018 г.вкл. и от 01.03.2019 г. до 05.03.2019 г. вкл., за
които периоди ищецът С. не е пребивавал в Затвора Пловдив (бил на
стационарно/болнично и домашно лечение) искът се явява недоказан. Това от своя
страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е
сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от
посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ ще бъдат разгледани само в периодите от 28.04.2020 г. до 10.06.2014
г. вкл., от 02.10.2014 г. до 13.08.2017 г. вкл., от 31.01.2018г. до
02.03.2018г. вкл., от 10.03.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл., и от 05.03.2019 г.
до 11.02.2020 г. вкл., досежно Затвора Пловдив, в
които периоди се установи, че лицето действително е пребивавало на територията
на горепосоченото пенитенциарно заведение.
По
отношение престоя на ищеца в Затвора Пловдив от събраните по делото доказателства
се установява, че на С. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4
кв.м., доколкото за горепосочените
периоди не са предоставени данни за брой на л. св., в което е бил настанен С.,
поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в помещение,
в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
Не се установява обаче нарушение
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив,
в т.ч. и тези, в които е пребивавал С., е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от
приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, освен това, през голяма част от
пребиваването в това затворническо заведение се установява, че ищецът е
работещ, а като такъв, е имал достъп до баня всеки работен ден. Що се касае до
твърдението, че на л.св. вследствие от лоши хигиенни условия в банята на
Затвора Пловдив е получил гъбична инфекция,
настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не са представени
доказателства от ищеца в тази насока, а от друга съгласно амбулаторен лист (л.
114) ищецът е получил кожен обрив на лицето следствие от използването на
козметични средства „гел за бръснене“, с поставена
диагноза „алергичен контактен дерматит“, както и
получен „себорея капитис“,
т.е. пърход по главата, видно от амбулаторен лист (л.
93), за които му са предписани съответните терапии. Следва да се отбележи, че
констатираните кожни заболявания са характерни за голяма част от хората и няма
доказа връзка между проявлението им и престоя на ищеца в пенитенциарното заведение
и още повече, че от администрацията на Затвора Пловдив му е оказана
своевременна помощ от лекар специалист.
Като
недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на
хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период
на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди,
а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в
помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. И
тук, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме,
че помещенията, в които е пребивавал С., са с лоши хигиенни условия, но както
вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях
санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното
няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни
условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в т.ч. и за
наличието на мухъл, доколкото решение на самите л.св. е да сушат дрехите си в
спалните помещения. А и няма данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието
на мухъл в килиите.
Като
недоказани следва да се приемат и твърденията за течове на отходни води от
тавана на тоалетната, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че дори и да не е бил извършван основен ремонт в Затвора Пловдив, своевременно е извършвана подмяна на
течащи кранчета и са отстранявани течове. Действително, от твърденията на ищеца
и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че тоалетните, в които е
пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че първо,
свидетелят Л. не е пребивавал в едно спално помещение с ищеца и втора,
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависи от настанените л.св.
Недоказани
според съда са изцяло оплакванията на ищеца и за двата искови периода, свързани
с неосигуряване на достатъчно светлина и
вентилация в местата за лишаване от
свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била
изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че
всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци повечето
по два, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и
на достатъчно дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните
помещения на Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза и по един
прозорец или отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и
поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по усмотрение
на настанените там лица. От допуснатата и приета делото Съдебно-техническа
експертиза (л. 189-194), е установено, че за една част от едно от помещенията,
в които е пребивавал ищецът дневната светлина не е в достатъчна степен, но това
не засяга позицията на леглото, на което е бил настанен С.. Установено
е, че в останалата част от помещенията на Затвора Пловдив е осигурено и
необходимото изкуствено осветление, като в тази насока са показанията на свидетелят
Л., който е настанен в сходно помещение на това, в което е бил ищецът С.. В
тази връзка, действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на
прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с
широко популярните строителни стандарти, касателно
нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има
предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при
която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това
и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните
сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно
липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически
се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за проникване
на свеж въздух отвън. Установява се също така, че и през исковия период за съществена
част от времето С. е бил устроен на работа, на шест дневна работна седмица,
което е индикация, че в по-голямата част от деня той е бил извън спалните
помещения. Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на
дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е било достатъчно,
което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца
практически е била налице възможност да е извън тези помещения през деня, не
може да се счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, като
дори и разпитаните по негово искане свидетели не са дали показания в такава
насока. Поради това и тези оплаквания и за двата установени периода на престой
съдът намира за недоказани.
По
делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено студено през
зимата в исковите периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо повече,
във всяко едно от становищата на Затвора Пловдив се сочи, че отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление, което обстоятелство не се
отрича и от разпитания по делото свидетел. Действително, същият посочва, че
парното е работило от 06,00 часа сутрин до 20,00 часа вечерта, което не води до
автоматичен извод, че е било много студено, а показва, че през активната част
от денонощието помещенията са били отоплявани.
Оплакването на ищеца относно преживени от
него неблагоприятни усещания на студ през зимния период и горещина през летния
сезон, престоя там, също са
неоснователни. Установено е, че в
затвора няма изградена климатична инсталация за охлаждане, но следва
да се има предвид, че поставянето на такава не е нормативно установено
задължение на ответника. Освен това, налице са данни, че през 2017 г. е била
подменена дограмата на прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма, което в
значителна степен има отношение към запазване на вътрешната температура и
изобщо изолацията на помещенията, респективно подобряване
на условията на престой.
Що
се касае до оплакването на ищеца относно това, че спрямо него не е била извършвана индивидуална и групова
възпитателно - корекционна работа, то съдът намира и него за напълно
неоснователно касателно за периода на установен
престой. Както се посочи и по-горе, от доказателствата по
делото е категорично установено, че за периода са били проведени дейности по
осмисляне престоя на ищеца в затвора, като същият е бил трудово ангажиран и не
се е налагало конкретно провеждане на психологическо консултиране, поради липса
на установени кризисни състояния, като и самият ищец не е депозирал искане за
такова. Отделно от посоченото, ищецът е бил устройван на работа в
обособено производство по изрично негово желание, но е бил спрян от поради
серия от дисциплинарни прояви. Следва да се има предвид тук, че трудовите
мероприятия съставляват също част от социално-възпитателната работа при
изпълнение на присъдата, съобразно с указаното в чл.129 от ППЗИНЗС, а
прилагането на наказания на ищеца, за което са налице данни от писмените
доказателства, е проявна форми на възпитателната и
корекционна работа, прилагана спрямо него.
Недоказани са твърденията на
ищеца, които са свързани с предоставяните хранителни дажби в затвора, тъй като
е бил поставен на диета, която е съобразена със заболяването му. Същото е
потвърдено от разпитаните свидетели по делото. Следва да се отбележи, че св. К.
определя менюто, като достатъчно. Данни за седмичното меню и състава на
дневните дажби са видни и от предоставените от ответника писмени доказателства
(л. 171-178). Допълнително за здравословните му нужди са му предоставяни
хранителни продукти от близките му, както и са удовлетворени писмените му молби
за допълнителни хранителни пратки, в тази насока са и свидетелските показания
на Ташена Славова.
По отношение на предоставеното
медицинско осигуряване е налице на ищеца С. следва да се отбележат следните
моменти:
При
възникването на първата криза, свързана с бъбречно-каменната му болест,
конкретно свързана с десния бъбрек от администрацията на Затвора Пловдив му е
оказано пълно съдействие за извършената хирургична намеса, съчетана с
прекъсване изпълнението на наказанието за домашно лечение.
Спорът
между страните е свързан основно с обстоятелствата, които са довели до
влошаване здравословно състояние на ищеца С. през пребиваването му затвора
Пловдив от 22.07.2017 г. до 14.08.2017г., когато от страна на администрацията
на Затвора Пловдив не е предоставена необходимата медицинска грижа, което води
след себе си тежки последици за здравословното му състояние и през следващите
няколко години. Същите се изразяват непредоставяне на необходимата медицинска
грижа, в следствие на което настъпването на сепсис с последващо отстраняване на
десен бъбрек, с цел запазване живота на ищеца С., както и увреждане на белите
дробове, ляв бъбрек и други възпаления на крайник, които са провокирани от
наличието на други негови хронични заболявания (захарен диабет). В потвърждение
на гореизложеното са изготвените приложени и приети по делото съдебно
медицински експертизи. Не следва да се кредитира твърдението в експертизата на
проф. д-р П., че втората криза е настъпила един месец след първата операция,
доколкото от представените документи и свидетелски показания става въпрос за
период от три години по-късно. Въпреки това става ясно, че действията на
администрацията на Затвора Пловдив неотговарят
на изискванията на добрата медицинска практика, тъй като са предписвани лекарства
без провеждане на изследвания при продължителни повтарящи се оплаквания при
здравословно състояние, в което се е намирал ищецът. Продължителната липса на
обстойни изследвания, профилактични прегледи и целенасочено лечение оказва
негативно влияние с реална възможност за необратимо увреждане на бъбречната
функция. Може да се приеме, че настъпилото остро животозастрашаващо състояние „сепсис“
е бил предотвратим при навременна медицинска намеса по отношение на бъбречната
инфекция.
Недоказани остават твърденията за връзка
между изпитани от ищеца С., по време на престоя му в Затвора Пловдив, стрес, притеснения и напрежение и възникналите
инфекции на бъбреците.
Съдът кредитира изготвената експертиза от вещото лице проф. д-р К.Г.Ч., дм, но само доколкото заключенията и са съответни на
приетата и кредитирани от съда експертиза на
проф. д-р Е.П.Д., дм, дмн
нефрология, вътрешни болести, тъй като
вещото лице е лекар със специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ и не
би могъл да отговори коректно на част от въпросите, което е видно от
представеното заключение. На поставения въпрос, засягащ възможността стресът,
притесненията и напрежението от пребиваването в затвора да са допринесли за
влошаване здравословното състояние на ищеца вещото лице изразява лично убеждение,
касаещо връзката на стресът, напрежението с поддържането нормалните нива на
кръвната захар, което не е категорична констатация, а описва стандартни
признаци, които допринасят към затруднения в поддържането на нормални нива на
кръвната захар, която може да доведе до нестабилност по отношение на неинсулинозависимия захарен диабет, който е една от
възможните причини за възникване на септичните състояния.
Съдът не кредитира изготвената експертиза
от вещото лице В.П.К., тъй като в нея са описани общи стресови състояния на
индивида, които се отразяват неблагоприятно върху по-голямата част от
изтърпяващите наказания лишаване от свобода. В същата няма конкретни доводи за
връзката между обостреното здравословно състояние на
ищеца и психоемоционалния стрес, а само се допуска подобна възможност, което не
може да бъде прието като доказателство за наличието на взаимовръзка между
постъпването в затвора и настъпването на възникналите тежки инфекции и
заболявания.
С оглед на
приетите писмени и гласни доказателства съдът приема, че има извършено
нарушение от страна администрацията на Затвора Пловдив във връзка с неосигурено
навременно медицинска помощ на ищеца С. при пребиваването му затвора Пловдив в
периода от 22.07.2017 г. до 14.08.2017г., довело до трайното му увреждане със
загуба на орган и тежки последици влошили здравословното му състояние и през
следващите няколко години. При така установената фактическа обстановка са
налице бездействия от страна на служителите на ГДИН при Затвора Пловдив.
Според настоящата инстанция са налице
конкретно установено неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора
Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за
вреди изразяващи се в неосигурена
навременно медицинска помощ, в периода от 22.07.2017 г. до 14.08.2017г., вкл, които са довели ищецът до „сепсис“, което остро
животозастрашаващо състояние, последвано от трайно увреждане със загуба на
орган и тежки последици влошили здравословното му състояние и през следващите
години, и следва да бъдат присъдени 50 000.00
лева.
Съдът също така намира, че са
налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника
ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора
Пловдив за периодите от 28.04.2014 г. до 10.06.2014 г.,вкл., от 02.10.2014 г.
до 14.08.2017 г. вкл., от 01.02.2018 г. до 02.03.2018 г. вкл., от 10.03.2018 г.
до 28.02.2019 г. вкл и от 06.03.2019 г. до 11.02.2020
г. вкл. (общо 1 680 дни), които
водят до извода, че битовите условия в посочените затворнически заведения за
тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство следа да
бъдат присъдени 11 760.00
лева.
Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно
отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им,
поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е
мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина
на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, неосигурена
навременно медицинска помощ, при които е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна
доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства,
които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата
на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и
степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е
търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната
(за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 61 760.00 лева, съобразявайки
актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ
приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е
адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и
Русия (така Bizjak v. Slovenia,
жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev
and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост
от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението
се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn
vs Hungary, жалба 5433/17,
решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. Ето защо, според този съд, при положение, че се
установи липсата на навременна
медицинска помощ, проведено лечение, което
неотговаря на изискванията на добрата медицинска практика,
че за период от 1680 дни е налице
единствено пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора
Пловдив, т.е. констатирани са нарушения, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически и
физически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена
и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение
за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно
11.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
С оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца адв. Т.Е.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. На основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото
дело в размер на 1 550 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
По
отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални
по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи,
поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Ето защо
и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение,
ХІІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, да заплати на Д.М.С., ЕГН **********, адрес *** , обезщетение в размер на 61 760.00 (шейсет и една хиляди
и седемстотин и шейсет) лева, ведно със законната лихва считано от
11.02.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в периода от 28.04.2014 г. до 10.06.2014 г.,вкл., от
02.10.2014 г. до 14.08.2017 г. вкл., от 01.02.2018 г. до 02.03.2018 г. вкл., от
10.03.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл и от 06.03.2019 г.
до 11.02.2020 г.,вкл.
в Затвора Пловдив, както и неосигурено
навременна медицинска помощ в периода от 22.07.2017 г. до 14.08.2017г.
в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
размер от 130 000.00 лв. за останалите периоди от престоя му в Затвора
Пловдив, и оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” №
21 да заплати на Д.М.С., ЕГН **********,
с адрес , сумата от 10 (десет) лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” №
21, да заплати в полза на адв. Т.Е., с
адрес ***, „Делови Център Пловдив“ , ет. 6, офис 606, сумата от 1
550 (хиляда петстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по адм.
дело № 412 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: