Решение по дело №889/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,  17.06. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен наказателен състав, в публично заседание от двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                    ПАВЕЛ ПАНОВ

 

в присъствието на секретаря Таня Георгиева и прокурор Димитър Младенов, като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД № 889/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С присъда от 12.11.2019г. по НОХД №14498/2019г., СРС, НО, 12 състав, подсъдимият  С.В.С. е признат за виновен  за това , че:

За периода от 01.02.2016г. до 31.05.2019г. в гр. София, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си В.С.С., съзнателно не е изпълнил  задължението си в размер на повече от две месечни  вноски -  една непълна месечна вноска за месец февруари  2016г в размер на 37,89лв и 39 пълни месечни вноски, всяка една  в размер на 75лва посочения период общо в размер на 2962,89лв, като до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е изпълнил задължението  си и не са настъпили  други вреди последици, поради което на основание чл.183,ал.3 от НК не е наказан.

За периода от 01.02.2016г. до 31.05.2019г. в гр. София, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си Р. С. С., съзнателно не е изпълнил  задължението си в размер на повече от две месечни  вноски -  една непълна месечна вноска за месец февруари  2016г в размер на 37,89лв и 39 пълни месечни вноски, всяка една  в размер на 75лва посочения период общо в размер на 2962,89лв, като до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е изпълнил задължението  си и не са настъпили  други вреди последици, поради което на основание чл.183,ал.3 от НК не е наказан.

 

Срещу присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила  жалба защитата на подсъдимия чрез неговия защитник, с искане за  прекратяване на наказателното производство, предвид основанията на ч.183, ал.3 от НК.

Софийски градски съд, в разпоредително заседание от 09.03.2020г, по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на експертизи.  

В съдебно заседание защитата  поддържа жалбата с искане делото да бъде прекратено, тъй като подзащитният му е изплатил дължимите издръжки на децата си и  са налице основанията на чл.183, ал.е3 от НК.

 

Прокурорът  изразява становище, че жалбата е неоснователна. Подсъдимият правилно е бил признат за виновен от първата инстанция, предвид , че същият е не бил платил дължимите  издръжки на децата си, след като е сторил това, деянието не се декриминализира, но виновният не се наказва. В този смисъл пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият  С. не взема участие в съдебното заседание.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в  жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че  същата е постановена  при условията на ч.371,т.2 от НПК.

Правилно първата инстанция  е приела , че  доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят  самопризнанията на подсъдимият,  с оглед на което е одобрила същото и е възприела изложената в обвинителния акт фактическа обстановка , която е следната :

  С.В.С. е роден на 23.06.2983г. в гр. София, ЕГН **********,българин, с българско гражданство,  разведен , осъждан, със средно образование, готвач, работи.

Съгласно  справка за съдимост  подсъдимият е осъден за престъпление по  чл. 343б, ал.1 от НК  с определение, с което е ободрено споразумение по нохд № 82/2018г. на СРС, влязло в сила  на 02.04.2018г.

С Решение по гр. дело № 17589/2014г. на  89 състав, III ГО, СРС, влязло в сила на 14.10.2014г, бракът между подсъдимия С. и свидетелката В.бил прекратен и било постигнато споразумение относно родителските права, режима на лични контакти и дължимата от С. издръжка. Съгласно споразумението подсъдимият следвало да плаща 75 лава месечна издръжка на всяко едно от деца -  В.С.и Р. С., чрез тяхната майка И.В..

 В периода от 14.10.2014г- до месец февруари 2016г. подсъдимият С. плащал издръжки на двете си деца в общ размер на 888,33лв.

 В периода от месец февруари 2016г. до края на месец май 2019г., подсъдимият С.  не заплащал месечна издръжка на двете си малолетни деца, като  на общия размер на дължимата сума бил 5925,78лв.

На 12.11.2019г. подсъдимият С. предал на И.В., майка и законен представител В.С.и Р. С. сумата от 5925,78лв, представляваща дължимата и неизплатена  месечна издръжка на малолетните му деца В.С.и Р. С. за периода от месец февруари 2016г до месец май 2019г.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява от преценения доказателствен материал, събран в наказателното производство, както следва:  самопризнанията , направени от  подсъдимия С. и приобщените по реда на чл.283 от НПК   доказателства  от досъдебното производство.

Въззивният съд споделя фактическите констатации на първата инстанция, като намира, че за да формира изводите си, съдът е извършил правилна преценка на доказателствените източници по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване по делото.

Липсата на  противоречие в наличния по делото доказателствен материал  и  деференцираното производство, по което е приключило  делото пред първа инстанция  не налагат детайлен анализ .

Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна районният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият  С. е извършил престъпление по чл.183, ал.1 от НК и това е така , тъй като  от обективна страна се  установява, че същият в периода от месец февруари 2016г до месец май 2019г не е плащал месечни издръжки в размер на 75лв на всяко едно от децата си - В.С.и Р. С., за  което е бил осъден, с влязло в сила решение на Съда.

От субективна страна деянията са извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по чл.183, ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Осъзнавал е факта на влязлото в сила решение по Гражданско дело  № 17589/2014г. на 89, III ГО, СРС, както и произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирал това свое задължение. От друга страна не са налице доказателства за обективната невъзможност деецът да заплаща присъдените издръжки.

В този смисъл въззивната инстанция се съгласява изцяло със становището на СРС, че е налице извършено престъпление от подсъдимия С. по чл.183,ал.1 от НК.

Неоснователно е искането на защитата за прекратяване на наказателното производство. В съдебно заседание възможностите за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно посочени в чл.289,ал.1 вр. чл.24,ал. 2-т.10 и ал.5 от НПК. В конкретния случай, установените по делото факти, признати от подсъдимия, както беше посочено, осъществяват от обективна и субективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което същият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Съгласно на чл.183, ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. С посочената  разпоредба  са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Именно, поради това въпреки осъществено престъпление по чл.183, ал.1 НК, е предвидена и възможност да не бъде наказан дееца, ако са налице основанията на чл.183,ал.3 от НК. В случая, предвид представената разписка от процесуалния представител на И.В., майка и законен представител  на В.С.и Р. С., преди даване ход на делото, се установява, че подсъдимият е изпълнил задълженията си на 12.11.2019г. Този факт съобразен с обстоятелството, че по делото не са налице данни да са настъпили други вреди последици  обосновава, както правилно е съобразила първата инстанция, приложение на чл.183, ал.3 от НК, а именно  деецът, който е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК , да не бъде наказан.

Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата, като по гореизложените съображения  намира, че  същата следва да бъде изменана в посочената част,  с оглед на което и на основание чл. 334‚ т.6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И

 

Потвърждава Присъда от 12.11.2019 г. по НОХД 14498/2019г. по описа на  12 състав, НО, СРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        2.