Решение по дело №683/2020 на Районен съд - Ловеч

                                         

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                        №

                                          гр.Ловеч,  22.02.2021 г.      

                 

                               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

 

при секретаря…………ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА……....…………...и в присъствието на

прокурора………………………………………………..…...като разгледа докладваното от

съдията  …………….гр.дело № 683 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:  

             Производство по реда на чл.239 от ГПК.

           Съдът е сезиран с искова молба, подадена  от Е.Е.А., с пост.адрес: ***, чрез адв. И.Т.М. против А.Д.М.,***, К. МИИХАЙЛОВ А., с адрес: *** и Д.Г.М., с адрес: ***, и тримата ответници в качеството им на солидарно отговорни.

            Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.45, ал.1, вр. чл.51, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 4000 лв.

        Наведени са твърдения, че ищцата А. е пълномощник на фирма „СТАР 2018" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ул.„И. Асен II" №31. Именно като представител на посоченото дружество на ищцата й се налага непрекъснато да пътува, тъй като дейността на представляваната от нея фирма е свързана с набиране на работна ръка за различни предприятия в Кралство Нидерландия като трудов посредник. При едно от многобройните й пътувания до гр.Угърчин на 30.04.2019г., свързано с посещение на местното полицейско управление с цел подаване на жалба за измамни действия спрямо нея от лица, с които е имала взаимоотношения именно по повод намирането им на работа в Холандия, същата, на излизане от сградата на РУ - гр. Угърчин, бива нападната в гръб от тримата ответници непосредствено до полицейското управление, намиращо се в центъра на града. Същите я повалят на земята с удари в гърба и по главата, дърпали я за косата, като след падането й продължават да я удрят с ръце и крака по цялото тяло, включително лицето и главата. Твърди, че в резултат на това получава множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно разстройство на здравето. Свидетел на случилото се става полицейският инспектор Д., който вижда всичко от кабинета си и се притичва на помощ на пострадалата А.. Заявява, че така описаната фактическа обстановка се потвърждава в рамките на проведеното ДП №ЗМ 80/2019г. по описа на РУ - Угърчин, като е възприета и в мотивите на съда към Решение № 330/ 04.11.2019г. по НАХД № 678/2019г. по описа на PC - Ловеч, с което тримата ответници са осъдени за престъпление по чл.325, ал.1 от НК и изразяващо се в това, че същите като съизвършители и в съучастие на 30.04.2019г. в гр.Угърчин, обл.Ловешка, на площад „Свобода" в близост до сграда на РУ - Угърчин, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нападнали Е.Е.А. ***, като й отправили обидни думи и заплахи за живота и й нанесли побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно разстройство на здравето, като последното се потвърждава, както от представеното от А. съдебномедицинско удостоверение №Г-44/01.05.2019г., така и от назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза. Твърди се, че извършените от ответниците противоправни действия спрямо ищцата са предизвикали силно негативно психоемоционално състояние в последната, както непосредствено след нападението, на което пряк свидетел става инспектор Д., и изразяващо се в силен стрес, безпокойство и уплаха, така и в следващите три - четири седмици след инцидента. Около месец след случая А. изпитвала болки в областта на главата, в лявата лицева половина и в областта на лявото ухо. Налагало се да спи настрани обърната надясно, както и да употребява медикаменти - болкоуспокояващи и седативни. Избягвала срещи с повечето от близките и приятелите си, тъй като се чувствала неудобно и се притеснявала от евентуални коментари и въпроси за причинените й наранявания и нанесени обиди. Нещо повече. Въпреки, че до този момент ищцата често посещавала гр.Угърчин, обстоятелството, че нападателите й са именно от същото населено място, както и заплахите им, че ще бъде физически ликвидирана, ако продължи да си търси невърнатите парични средства, предоставени от нея на извършителите за посрещане на първоначалните им режийни разходи при заминаване на осигурената им от потърпевшата работа в Нидерландия, А. за няколко месеца спряла да посещава града именно поради уплахата да не се повтори вече реализираното нападение, тъй като очевидно нападателите й нямат притеснение нито от закона, нито от публичността на извършеното щом са го сторили веднъж на центъра на града и то непосредствено до полицейския участък. Твърди се, че отправените обидни реплики и заплахи спрямо пострадалата, докато й бил нанасян побоя на градския площад, както и самото физическо посегателство спрямо нея от страна на ответниците като цяло причинили на ищцата здравословно неразположение, психически дискомфорт, депресивно състояние, стремеж към изолация вкъщи и нежелание за комуникация с близки и приятели в продължение на месец след преживяното, като всичко това споделяла единствено и само в много тесен кръг от близки. Излага, че притеснението на ищцата се засилило още повече от това, че още на същата дата по време на инцидента А. е посетила Отделение по образна диагностика към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД - Велико Търново, за да провери здравословното си състояние в резултат на болезнените отоци по главата си. Проведено е компютърно - томографско изследване, видно от което на пострадалата е открита кръгла, хиподенсна лезия, данни за липом.

          Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Изтъква, че посочената норма регламентира генералния деликт, като фактическият състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и претърпяната вреда, вина, като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 от ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното. Счита, че първата от описаните по-горе предпоставки на генерален деликт, а именно противоправното поведение е установено по делото с решение №330 от 04.11.2019г., постановено по НАХД №678/2019г. по описа на Районен съд - Ловеч, II състав. Съгласно посоченото решение обвиняемите ответници са признати поотделно, че всеки един от тях в съучастие с останалите е отправил обидни думи и заплахи за живота на А. и й нанесли побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно разстройство на здравето. С това решение ответниците са освободени от наказателна отговорност, като на всеки един от тях е наложена глоба, административно наказание, в размер на 3000лв. Сочи, че решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава обвиняемите от наказателна отговорност и им налага административно наказание, е приравнено по значение на влязлата в сила присъда (т.15 от TP №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Затова на основание чл.300 от ГПК така постановеното решение е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Излага още, че  с влязлото в сила решение по реда на чл.78а от НК с обвързваща съда, а и страните сила, са установени обстоятелствата по причиняване на увреждането, неговата противоправност и виновността на извършителите. Затова и причинените спрямо ищеца вследствие на противоправното поведение на ответниците неимуществени вреди подлежат на обезвреда. Счита, че при определянето на размера на обезщетението на основание чл.52 от ЗЗД следва да се приложи общият критерий за справедливостта. Отбелязва, че последната не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определянето на размера на обезщетението (ППВС №4/1968г.). Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Изтъква, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически, психически и емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Цитира съдебна практика.

         Предвид изложените критерии, ищцата счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от причиненото деяние, засегнало ищцата, би представлявала сумата от 4000лв. /четири хиляди лева/. Твърди се, че вследствие на нанесения побой, ищцата е усещала физически болки в рамките на няколко седмици, съпроводени с приемането на лекарства - болкоуспокояващи и успокоителни. Не е излизала от дома си, доколкото се опасявала от нови срещи с ответниците, ако отново посети гр.Угърчин, което населено място последната често е посещавала до този момент по служебни причини. Изпаднала в депресивно състояние, променила се, като вече не била така жизнерадостна, както преди. Преживяното е намерило сериозно отражения в живота на ищцата, както физически, така и психически и емоционално. Същата се е чувствала безсилна и опозорена, че лица, на които е помогнала финансово, сега й нанасят побой, като я заплашват с физическо ликвидиране и всичко това се случва публично, в центъра на града, през деня, като неустановен брой лица са станали очевидци на случилото се. Дни по - късно дори ищцата разбира от свои близки от гр.Угърчин, че в интернет пространството има видеоклип, на който е записано нападението над нея, което усилва чувството за обида и накърнено достойнство в резултат на тази гавра, доколкото последната се е ползвала с добро име пред не малко жители на гр.Угърчин, които са ползвали нейните услуги по намиране на работа. Изтъква, че съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. делинквентът винаги е в забава. Следователно, пострадалата от деликта може да претендира законна лихва от дена на забавата, а това е денят на увреждането - 30.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

         В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно отговорните ответници А.Д.М., К.М.А. и Д.Г.М., на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи претърпени от ищцата болки и страдания, дискомфорт от изживян шок, страх вследствие на причинени от солидарно отговорните ответници на 30.04.2019г. в гр.Угърчин непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи4 се в отправяне на обидни думи и заплахи за живота, както и нанасяне на побой – удари с ръце и крака, дърпане на коса, които причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно разстройство на здравето, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането – 30.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

        Претендирани са и съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.

        Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на всеки от ответниците е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

        Книжата се считат редовно връчени и на тримата ответници при условията на отказ, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1, предл.посл. от ГПК.

        В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.

             С определение, постановено в закрито заседание на 09.12.2020 г. съдът е допуснал като писмени доказателства по делото представените такива с ИМ и е насрочил делото в  открито съдебно заседание .

             С изпратените на ответниците съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са им указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

             В насроченото открито съдебно заседание  ответниците, редовно призовани, не са се явили и не са изпратили процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. От страна на ответниците не е направено и искане  за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, поради което съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, договорно упълномощения процесуален представителна ищеца -адв.М. е отправил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

             Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице  законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.

             Настоящият съдебен състав приема, че в  случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество.

             След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема предявеният иск, квалифициран като иск за непозволено увреждане с правно основание чл.45, ал.1, вр.чл.53, ал.1 от  ЗЗД, следва да бъде уважен.

             С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от  ГПК ответниците следва да заплатятна ищцата сторените по делото разноски в общ размер на 760.00 лв., от които 600.00 лв. – адвокатски хонорар и 160.00 лв. -  държавна такса.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

              ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗЗД, А.Д.М., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, К.М.А., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** и Д.Г.М., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ, при условията на солидарност, на Е.Е.А., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** сумата от 4000лв. /четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи претърпени от ищцата болки и страдания, дискомфорт от изживян шок, страх вследствие на причинени от солидарно отговорните ответници на 30.04.2019г. в гр.Угърчин непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на обидни думи и заплахи за живота, както и нанасяне на побой – удари с ръце и крака, дърпане на коса, които причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно разстройство на здравето, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането – 30.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Д.М., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, К.М.А., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** и Д.Г.М., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ, при условията на солидарност, на Е.Е.А., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** сумата от 760.00 лв/ седемстотин и шестдесет/ лева – разноски по делото.

             Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: