Решение по адм. дело №455/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Образувано е по жалба на Л. М. А., гражданин на Сирия, представляван от адв.Т. Л., назначена на основание чл.25 от ЗУБ, срещу решение № 2831 от 31.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Жалбоподателят твърди, че административният орган не е обсъдил и анализирал всички правнорелевантни факти и обстоятелства, които са от съществено значение, за да се прецени необходимостта да му бъде предоставена исканата закрила. Сочи се нарушение на чл. 35 от АПК, чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и разпоредбите на глава II от Директива 2011/95/ЕС. Подчертава, че производството касае непълнолетно лице, а административният орган е подходил формално към преценката за неговия най-добър интерес. Моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата – председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител, счита жалбата неоснователна. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на обжалваното решение и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ – [населено място], Военна рампа с вх. № ПМЗ-ВР-639/28.11.2024 г. (л.43/53 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), жалбоподателят е поискал предоставянето на международна закрила от Република България. Същият бил регистриран въз основа на попълнен регистрационен лист с вх. № 508898/28.11.2024 г. (л.41/51 и л.42/52 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), съгласно който Л. М. А. е сирийски гражданин, роден на [дата]., с постоянен адрес в [населено място], религия – мюсюлманин, с начално образование, без професия, неженен, с адрес в Р България - [населено място], [улица]. В графата „Документи за самоличност“ на регистрационния лист няма попълнена информация. По отношение на семейството му е отбелязано, че баща му, майка му, тримата му братя и двете сестри са с местонахождение в Сирия.

Видно от писмо рег. № ПМЗ-ВР-705/03.12.2024 г. (л.41 от АД № 5376/2025 г. на АССГ) на директора на РПЦ - София до директора на СП – Сердика към АСП и до председателя на ДАЗД, към него момент Л. М. А., рег. № 508898, [ЛНЧ], е пребивавал на адрес: [населено място], [улица], РПЦ – София, отдел ПМЗ – кв. Военна рампа ДАБ-МС. В него е отразено още, че лицето е непридружен непълнолетен сирийски гражданин, с етническа принадлежност – арабин, вероизповедание – мюсюлманин, говорещ арабски и турски език.

Със Заповед № ЗД/Д-С-СК-682/12.12.2024 г. на директора на АСП (л.39 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), да представляват жалбоподателя като непридружен непълнолетен са определени Г. А. Т. – на длъжност „главен социален работник“ в отдел „Закрила на детето“ в ДСП - Сердика и А. А. А. – на длъжност „социален работник“ в същия отдел.

От писмо изх. № СЛ/Д-Р/1657-009/11.03.2025 г. на директора на АСП (от л.29 до л.31 от АД № 5376/2025 г. на АССГ) до председателя на ДАБ и до началника на отдел „ПМЗ-кв.Овча купел“ към ДАБ се установява, на 31.10.2024 г. в ОЗД към ДСП – Русе е получено увидомително писмо от ГПУ – Русе, че на същата дата в 08:30 часа на ГКПП – Русе – Дунав мост изход, в зоната на отговорност на ГПУ – Русе е задържано лице, непълнолетен сирийски гражданин с имена: Л. А.. Същият няма документи за влизането си страната по законоустановения ред и прави опит да я напусне, укрит в ремаркето на товарен автомобил. На 31.10.2024 г. момчето е прегледано от педиатър в УМБАЛ „К.“ – Русе и е установено, че е в добро общо състояние. Непридруженият непълнолетен разказва, че семейството му е напуснало Сирия нелегално, поради военните действия там, когато той е бил на двегодишна възраст. Родителите му са в Сирия, като семейството е многодетно – общо 6 деца. Живели са в [населено място] и [населено място], Р Турция. Там е учил до 9 клас. Взаимоотношенията му със семейството са добри и имат изградена емоционална връзка. Осигурена е възможност момчето да контактува с членовете на семейството му и роднини чрез социални мрежи и видео чат. Желае да започне процедура по предоставяне на международна закрила на територията на Р България и процедура по събиране с другите членове на семейството. С. Л. А. е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. със Заповед № ЗД/Д-Р-123/31.10.2024 г. на директора на ДСП – Русе. По случая се работи от отдел ОЗД към ДСП – Русе. Детето се намира в Кризисен център за деца, чужди граждани и деца бежанци в риск (КЦДЧГДБР)-SOS Детски селища-[населено място], [улица].

На 05.03.2025 г. с жалбоподателя, чрез мобилното приложение „Вайбър“, било проведено интервю от длъжностно лице на ДАБ при МС, в присъствието преводач и представител от НБПП, резултатите от което са обективирани в протокол (л.34 - л.36 от адм.д. № 5376/2025 г. на АССГ). В него жалбоподателят заявил, че е напуснал Сирия нелегално през 2014 г. Със семейството му заминали за Турция и пребивавали там около 10-11 години. Близките му се върнали в Сирия през 2020 г., тъй като положението в Турция станала сложно. Баща му взел пари на заем. Той останал още три години. Работел. Животът му бил неспокоен и искал да напусне Турция. Пристигнал нелегално в България на 31.10.2024 г. Минал транзит за Румъния, но там го арестували и го върнали в България. Пътувал сам. Заявява, че има братовчеди в друга държава-членка на ЕС. Всичките му близки били в [населено място], а той е тръгнал сам, защото нямали финансова възможност. Посочва, че никога не е бил арестуван и не е бил осъждан в Сирия. Твърди, че е напуснал страната си по произход поради войната там. Дава обяснение, че сега е на възраст, на която в Сирия биха го взели да воюва, а той не желае това. Нямал е проблеми заради етноса си, но твърди, че ако сега се върне би имал такива. Заявява, че е мюсюлманин-сунит и никога не е имал проблеми заради религията си. Разказва още, че е бил свидетел на военни действия в Сирия по времето на Б. А. и няма да се върне там преди да свърши войната. Иска да получи закрила в България и да подаде молба за събиране на семейството в [населено място].

В отговор на писмо на ДАБ (л.40 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), с писмо с рег. № М-3178/11.03.2025 г. на Държавна агенция "Национална сигурност" (л.33 от АД № 5376/2025 г. на АССГ) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена международна закрила в Р България на жалбоподателя в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Представено е становище от главен експерт в ПМЗ – [жк], РПЦ – София към ДАБ (л.22 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По АД № 5376/2025 г. на АССГ е приложена и справка от 29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС (от л.23 до л.28 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), от която се установява, че на 08.12.2024 г. Б. А. е напуснал Сирия. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната, в това число и военни лица. На 19.12.2024 г. генералния секретар на ООН е потвърдил ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период. Все още има съобщения за въоръжени действия на североизток, но ситуацията със сигурността в големите градове са стабилизира. Групировката „Ислямска държава“ продължава да бъде настояща заплаха и израелските въздушни удари се повтарят през седмиците след заминаването на А., но ген.секретар на ООН заявява, че тези атаки трябва да бъдат прекратени незабавно. Към 29.12.2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в Сирия са възобновили дейността си. От началото на 2024 г. до 29.12.2024 г. приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в Ракка (25%), Алепо (Халеб)(20%) и Дараа (20%). ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва сирийците, преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности, както и да раздава основни помощи на завърнали се семейства. На 07.01.2025 г. международните полети от летището в Дамаск са възобновени. Според местни хора, при пристигането на терминалите, при новото правителство, пътниците вече не се чувстват като под наблюдение и персоналът не взема подкупи. На 06.01.2025 г. Световната здравна организация (СЗО) осъществява първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна Сирия. На 08.01.2025 г. специалният пратеник на ООН заявява, че докато ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява, то безредиците продължават в крайбрежните райони, Хомс и Хама. Съобщава за конфликт между Сирийската национална армия и сирийските демократични сили. Хуманитарната ситуация също остава сложна. ВКБООН и партньорските организации увеличават хуманитарната помощ, за да осигурят потребностите на завърналите се сирийци, включително и парична помощ.

След анализ и преценка на събраните по административната преписка доказателства председателят на ДАБ е издал оспореното решение, в което е приел, че липсват предпоставките по чл. 8 от ЗУБ и чл. 9 от ЗУБ, поради което и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Жалбата е подадена чрез ДАБ до АдмС – Русе с вх. № КП-04-3217/15.05.2025 г. (л.5 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), която с придружително писмо рег. № 508898/20.05.2025 г. е изпратена от административния орган, ведно с преписката към нея, до АдмС – София – град (л.3 от АД № 5376/2025 г. на АССГ). По постъпилата жалба е образувано АД № 5376/2025 г. на АССГ. С определение № 18817 от 02.06.2025 г. АССГ задължил страните да предоставят данни за актуален адрес на жалбоподателя във връзка с местната подсъдност по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. С молба от 16.06.2025 г. (л.48 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), процесуалният представител на Л. А., предоставил на съда регистрационна карта на непридружения непълнолетен (л.49 и л. 50 АД № 5376/2025 г. на АССГ), от която се установява, че жалбоподателят е с адрес в [населено място]. С определение № 22141 от 26.06.2025 г. на АССГ, делото е изпратено на АдмС – Русе за разглеждане по компетентност, а съдебното производство по АД № 5376/2025 г. е прекратено. В АдмС – Русе, по препратената жалба, е образувано настоящото производство.

По делото е представена Справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия (към 30.09.2025 г.) вх. № МД-02-528/31.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС (л.17 и л.18 от делото). От нея е видно, че на 25.08.2025 г. министерството на финансите на САЩ официално премахва Сирия от санкционните разпоредби на Кодекса на федералните разпоредби и оттогава международната търговия на страната е възобновена. На 05.09.2025 г. е създаден сирийски фонд на резервите, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаване на работни места. В бюлетин на ВКБООН от 26.09.2025 г. се посочва, че към 25.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия, а 1 863 863 от вътрешно разселените лица са се завърнали по домовете си. ВКБООН продължава да улеснява безопасното завръщане на сирийските бежанци, да предоставя парични помощи за връщане и реинтеграция, както и да раздава основни помощни комплекти. Подкрепата продължава и в рамките на финансирания от ЕС проект FRIT VolRep, като първата дейност за парична помощ ще започне през седмицата 27 септември – 04 октомври. Основните причини, които сирийците посочват за завръщането си в страната по произход, са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Демографският профил на завърналите се лица показва балансирано разпределение по пол, с много деца и възрастни в трудоспособна възраст и малък дял възрастни хора. Наблюдава се забележимо увеличение на завръщащите се през лятото деца в училищна възраст, свързано с училищната ваканция в Турция и подготовка на учебната година в Сирия. Първоначално парламентарните избори в Сирия са насрочени за провеждане между 15 – 20 септември 2025 г., но с кратко предизвестие са отложи за 05.10.2025 г.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателят на ДАБ, съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ вр. чл. 75, ал. 1 ЗУБ. Спазена е предвидената в закона форма като актът съдържа всички изискуеми реквизити.

В производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съответствие на чл. 68, ал. 1 от ЗУБ, производството е започнало по молба, заведена в ДАБ под вх. № ПМЗ-ВР-639/28.11.2024 г. (л.43/53 от АД № 5376/2025 г. на АССГ), подадена от жалбоподателя и същият е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист вх. № 508898/28.11.2024 г. (л.41/51 и л.42/52 от АД № 5376/2025 г. на АССГ). Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите. При съставянето на регистрационния лист и при провеждане на интервюто на кандидата е назначен преводач на родния му език (арабски), по който няма възражения, като лицето е заявило, че преводът е бил разбираем и между него и превода не е имало комуникативни пречки. Съгласно изискванията на чл. 74, ал. 1 от ЗУБ има изготвено и приложено от интервюиращия орган становище на главен експерт в ПМЗ – [жк], РПЦ – София към ДАБ (л.22 от АД № 5376/2025 г. на АССГ). В съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, е поискано становище от ДАНС и такова е приложено по преписката.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са уредени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Общо условие и за двата е лицето да е чужденец, като дефиницията за това е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗУБ. По делото не е спорно, че жалбоподателят - гражданин на Сирийската арабска република и попада в тази категория лица.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992 на Служба на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКООНБ), в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., изразът „основателни опасения от преследване" е ключовият израз в определението.

Административният орган, изхождайки от установените по преписката факти, е направил правилен извод за липса на такова преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, което да обосновава опасенията на жалбоподателя и което да се основава на някое от обстоятелствата по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или спрямо него да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Л. А. не заявява да е бил или да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Жалбоподателят е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, както и че никога не е имал проблеми заради религията си. По тези причини, не може да се обоснове извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ.

По делото не са установени и основателни опасения от жалбоподателя за действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ спрямо него. Основното опасение, споделено от жалбоподателя, е свързано с неговото нежелание да бъде „взет като военен“ и включен в реални военни действия.

В Насоки за международна закрила № 10: Молби за статут на бежанец, свързани с военна служба в контекста на член 1А (2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. относно статута на бежанците, раздел ІІI „Международно право относно военната служба“, б. „A“ - Право на държавите да изискват военна служба, § 5 е посочено, че държавите имат право на самозащита, както според Устава на ООН, така и съгласно обичайното международно право и в тази връзка имат право да изискват от гражданите си да изпълняват военна служба за военни цели и това само по себе си не нарушава правата на личността. В тази връзка, глава V „Специални случаи“, буква „В“ „Дезертьори и лица, избягващи военна служба“, § 167 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН (преиздаден през 2019 г., Женева), гласи: „В страни, в които военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Освен това, независимо дали военната служба е задължителна или не, дезертьорството неизменно се счита за престъпление. Наказанията могат да варират в различните страни и обикновено не се считат за преследване. Страхът от преследване и наказание за дезертьорство или избягване на военна служба сам по себе си не представлява основателен страх от преследване съгласно определението. Дезертьорството или избягването на военна служба, от друга страна, не изключва дадено лице от това да бъде бежанец и едно лице може да бъде бежанец, освен че е дезертьор или укриващ се от военна служба.“ В § 168 е подчертано, че ако единствената причина за избягване на военната служба е неприязън към нея или страх от бойни действия, то това не е основателна и достатъчна причина да се определи лицето като бежанец.

В § 26 от Насоки за международна закрила № 6: Молби за предоставяне на статут на бежанец, основани на религия, съгласно член 1А(2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. относно статута на бежанците е посочено, че в случаите, когато военната служба е задължителна, статут на бежанец може да бъде предоставен, ако отказът от военна служба се основава на действителни политически, религиозни или морални убеждения или на основателни причини, свързани със свободата на съвестта. Наказателното преследване (prosecution) и наказание в съответствие със закон с общо приложение обикновено не се считат за преследване (persecution), т.е. за такова по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Освен това, кандидатът може да подаде молба за предоставяне на статут на бежанец, когато отказът му да служи във войската не е причинен от предвидени тежки наказания, но въпреки това лицето има основателен страх от сериозен тормоз, дискриминация или насилие от други лица (например войници, местни власти или съседи) заради отказа си да служи.

По делото няма данни жалбоподателят да членува в политически партии или да е изразявал несъгласие да служи в армията (участва във военни действия) поради религиозни (същият принадлежи към религиозното мнозинство в страната си по произход – мюсюлманин сунит) или други морални убеждения (т.нар. conscientious objection). На съда е служебно известно, че законодателството в Сирия не само, че не предвижда непропорционални и дискриминационни наказания за неотбиване на военната служба от сирийските младежи, но всъщност позволява освобождаването от такава за определени категории лица – например освободени са лицата със статут „ученици“, както и студентите в рамките на периода на своето следване. Следователно, ако жалбоподателят продължи да учи в страната си по произход, то той не би подлежал на военна служба до завършване на образованието си.

На следващо място, в Насоки за международна закрила № 10: Молби за статут на бежанец, свързани с военна служба в контекста на член 1А (2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. относно статута на бежанците, глава IV “Анализ по същество“, Б „А“, т.ii “Възражение срещу военната служба в конфликт, противоречащ на основните правила на човешкото поведение“, е посочено, че молбите за бежански статут, свързани с военна служба, могат да бъдат основание и на възражение срещу конкретен въоръжен конфликт или срещу средствата и методите за водене на война (поведението на страната в конфликта). Първото възражение се отнася до незаконната употреба на сила (jus ad bellum), докато второто се отнася до средствата и методите за водене на война, както са регулирани от международното хуманитарно право (jus in bello), както и от международното право в областта на правата на човека и международното наказателно право.

В случая няма никакви данни, че при завръщане на жалбоподателя в държавата по произход той ще бъде принуден от новите сирийски власти да участва в агресивни военни действия или в такива, които предполагат извършване от негова страна на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗУБ. Напротив, след сваляне на режима на Б. А. в Сирия се наблюдава постепенен процес на възстановяване и демократизация, който е станал повод и за скорошното премахване на икономическите санкции на ЕС спрямо Сирия 1. Освен това Заключението на Европейския съвет от 23 октомври 2025 г. по отношение на Сирия, гласи: „Като припомня предходните си заключения, Европейският съвет изтъква отново подкрепата си за мирен и приобщаващ преход в Сирия без вредна външна намеса, както и значението на защитата на правата на всички сирийци и на правосъдието в условия на преход и помирението. Европейският съюз ще продължи да подкрепя пътя на Сирия към стабилизиране и възстановяване.“ ^2.

На следващо място, следва да се има предвид, че жалбоподателят е напуснал Сирия в много ранна детска възраст със семейството си и е пребивавал в Турция около 10 години. По негови данни, той е напуснал Турция, тъй като „живота там беше неспокоен.“ В интервюто си Л. А. заявява, от една страна, че има братовчеди в друга държава-членка на ЕС и от друга страна, че е минал транзит през България за Румъния, където са го арестували и върнали в България. В с.з. разказва: „……аз останах в Турция да работя, а после да отида в Европа.“ И още: „Исках да живея в Холандия. Имам близки в Холандия.“ Очевидно е, че действителната цел на жалбоподателя не е да получи закрила в България, а е търсене на по-добър начин на живот в друга държава от ЕС, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Както беше посочено, в бежанската история сирийския гражданин няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия. Няма нито един наведен довод, че същият е обект на преследване и от някоя друга организация. Такива данни няма и по отношение на семейството му в Сирия. В с.з. Л. А. е заявил, че: „В Сирия не е съвсем добре положението.“, „…искам да остана тук…..да продължавам тук да уча. Искам и моите родители да дойдат при мен.“ Посочените обстоятелства водят на извод, че жалбоподателят всъщност е икономически мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКООНБ.

Както бе посочено по-горе, основно значение при определяне дали едно лице отговаря на законовите изисквания за бежанец е понятието „основателен страх от преследване“. В глава IV – Анализ по същност, буква „А“ – Основателен страх от преследване, т. 13 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, основателният страх от преследване зависи от конкретните обстоятелства по случая, разгледани в светлината на актуалната информация за страната по произход. След преглед на информацията за тази страна, съдът счита, че към настоящия момент, няма основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните източници не сочи, към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, както и действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Посочените мотиви по време на проведеното от ДАБ интервю, настоящият състав намира, че не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не е налице основание за предоставяне на статут на бежанец. Кандидатът не е преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения. Спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Съдът намира за правилни изводите на органа, че жалбоподателят не е доказал наличието на необходимите по закон предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.

На следващо място, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай, чужденецът не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В проведеното интервю с жалбоподателя същият е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут е тази регламентирана в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а именно: тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в Сирия и за съществуващи проблеми, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Действително, в протокола от проведено с жалбоподателя интервю, е отразено неговото изявление: „Аз съм бил свидетел на военни действия в града ми, там убиваха и колеха хора, това беше по времето на Б. А..“ Жалбоподателят обаче не твърди в страната си на произход да е заплашван лично и индивидуално спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Освен това, следва да се има предвид, че Л. А. е напуснал Сирия преди повече от 10 години и обстоятелствата, за които говори са се случили по време на стария режим в страната и понастоящем не са актуални.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съответства на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г., тълкувана по задължителен начин в решение на Съда на ЕО (сега Съд на ЕС) от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07, Elgafaji. Понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В този смисъл е и практиката на ВАС по сходни случаи (вж. решение № 3091 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2025 г., IV о., решение № 4594 от 2.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2025 г., IV о., решение № 4715 от 8.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2025 г., VIII о. и др.).

За да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ситуацията със сигурността в държавата по произход на жалбоподателя търпи непрекъснато развитие, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Жалбоподателят е посочил в интервюто си, че преди напускане на страната си по произход е живял в [населено място]. От регистрационната му карта и от проведеното с него интервю се установи, че родителите му, заедно с тримата му братя и две сестри, се намират в Сирия, в [населено място]. От приложените по делото справки е видно, че за 2024 г. приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, като 25 % от тях са се установили именно в [населено място], където се намира и семейството на Л. А.. Възобновена е търговията с петрол, както и работата на летището в Дамаск. Свалени са санкциите на САЩ и Европа. В страната се завръщат все повече сирийски бежанци, включително деца и се подготвят за новата учебна година. Освен това, доколкото от информацията от общодостъпни източници и от справките, става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Във вече цитираното съобщение от Съвета на ЕС е посочено, че „…сега сирийският народ има шанс за повторно обединение и изграждане на нова, приобщаваща, плуралистична и мирна Сирия, свободна от вредно чуждестранно вмешателство. В съответствие с призива си за търсене на отговорност ЕС ще запази санкциите, свързани с режима на А., както и санкциите, основани на съображения за сигурност, включително за оръжия и технологии, които биха могли да се използват за вътрешни репресии. Освен това ЕС ще наложи допълнителни целенасочени ограничителни мерки срещу нарушителите на правата на човека и тези, които подклаждат нестабилност в Сирия. ЕС ще продължи да работи с преходното правителство по предприеманите от него стъпки за осъществяване на стремленията и за защита на човешките права и основните свободи на целия сирийски народ, без разлика.“

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че обстановката в страната на произход на жалбоподателя е претърпяла съществена промяна, като същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, тъй като безредиците не засягат цялата територия на страната, налице са въоръжени действия в отделните й части и това не може да бъде приравнено на безогледно насилие. Следва да се вземе предвид и изложеното в справките и други достоверни източници за предприети действия за подобряване условията в Сирия. Доколкото в страна все още съществуват въоръжени конфликти, то те са локализирани в определени части на Сирия и не са повсеместни и освен това не са насочени пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в страната жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. От значение е и обстоятелството, че Сирия е в процес на възстановяване на политическите институции и изграждане на нова политическа култура, а новото правителство на Сирия е със заявка за постигане на единство на нацията и защита на цивилното население, което същевременно получава подкрепа от всякакъв характер от ЕС, УНИЦЕФ и ВКБООН.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният орган правилно е приел, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. От интервюто на жалбоподателя не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат той да попада в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на Съда на ЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, за което по делото липсват данни. Напротив, от цитираните справки и други източници, може да се направи извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за завръщането им. Предвид това обосновано административният орган е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Твърдения в тази насока, не са наведени от жалбоподателя.

По отношение направеното възражение, че в обжалвания акт не е взет предвид най-добрия интерес на детето по смисъла на чл.6а от ЗУБ вр. § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт, съдът намира, че правата на непридружения непълнолетен са охранени в хода на административното производство в достатъчна степен чрез назначаване на представител по чл.25 от ЗУБ, който е присъствал и при провеждане на интервюто с жалбоподателя именно с цел осигуряване на неговия най-добър интерес. Както бе посочено по-горе, определени са и социални работници, които да представляват непридружения непълнолетен и които са гаранция за съблюдаване на най-добрия му интерес по време на производството за международна закрила.

Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, че административният орган само формално е преценил висшия интерес на детето. По силата на § 59 от Общия коментар № 14(2013) на Комитета по правата на детето, публикуван през ноември 2014 г. от УНИЦЕФ, семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на неговите членове и особено на децата (преамбюл на Конвенцията). Правото на детето на живот в семейството е защитено от Конвенцията (чл.16). Според § 60 предотвратяването на разделянето на семейството и запазването на неговото единство са важни съставни части от системата за закрила на детето и се основават на правото, предвидено в чл. 9, § 1, което изисква "детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато такова разделяне е необходимо за най-добрите интереси на детето". Както се установи от бежанската история на жалбоподателя, семейството му е заминало от Турция за Сирия без него, тъй като са имали финансови проблеми, баща му е взел пари на заем, а Л. А. е останал, за да работи. Следователно, в настоящия случай не може да бъде направен извод, че такова разделяне е необходимо за най-добрите интереси на непълнолетния жалбоподател. Напротив, в негов интерес е той да живее със семейството си.

Според § 52-79 от Общия коментар № 14(2013) на Комитета по правата на детето върху Конвенцията на ООН за правата на детето при оценката и определянето на най-добрите интереси на детето следва да се вземат предвид следните елементи: възгледите на детето, идентичността на детето, запазването на семейната среда и поддържането на взаимоотношенията, закрилата и безопасността на детето, наличието на уязвимо положение, детето на здравеопазване и правото на детето на образование. Съгласно § 80 и 81 от Общия коментар основната оценка на най-добрите интереси на детето е обща оценка на всички относими елементи на тези интереси, като тежестта на всеки от тях зависи от останалите. Нормата на § 75 изисква да се вземе под внимание уязвимото положение на детето, например ако то има увреждане, принадлежи към малцинствена група, ако е бежанец или търсещо убежище лице, жертва на малтретиране, живее на улицата и пр. Целта на определянето на най-добрите интереси на дете или деца в уязвимо положение следва да бъде свързана не само с пълното ползване от всички предвидени в Конвенцията права, но и с останалите норми в областта на правата на човека, отнасящи се до такива специфични ситуации, например като тези в обхвата на Конвенцията за права на хората с увреждания, Конвенцията за статута на бежанците и др. Посочените елементи, които следва да се вземат предвид при оценката на най-добрия интерес на детето, са възприети и в Практическото ръководство на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището относно висшия интерес на детето в процедурите за предоставяне на убежище, публикувано през 2019 г., в частност в Глава 1, § 1. 6 от ръководството. В него един от основните елементи на висшия интерес на детето са именно: „възможности за събиране на семейства (член 10 от КПД, член 23, параграф 2 от ДУП (преработен текст);“ и „цялост на семейството (член 9 от КПД, член 8, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ и член 25 от директивата относно признаването), запазване на семейната среда и поддържане на отношенията;“ Отново според Практическото ръководство на ЕСПОУ относно висшия интерес на детето в процедурите за предоставяне на убежище: „По време на процедурите за предоставяне на убежище следва да се осигури спазването на концепцията за целостта на семейството, освен ако загрижеността за благосъстоянието или безопасността на детето не сочат противното. На детето следва да бъде дадена възможност да предостави допълнителна информация по своя случай, например относно нова връзка с членове на семейството или роднини или предстоящо пристигане на членове на семейството или роднини в друга държава от ЕС+ (65). Тази информация следва да бъде оценена по подходящ начин. В случаите на разделени от семействата си деца трябва да бъдат проверени и оценени (семейните) връзките, за да се определят потенциалните рискове. Доколкото това е възможно, братята и сестрите не следва да се разделят, с оглед на висшия интерес на съответното дете, и по-специално на неговата възраст и зрялост. Промените в мястото на пребиваване на непридружените деца следва да бъдат сведени до минимум.“ (виж §2 „Запазване на целостта на семейството“).

Анализът на горецитираните текстове в светлината на бежанската история на Л. А., води до извод, че в най-добър негов интерес, както вече беше посочено, е да бъде с родителите си, братята и сестрите си, още повече, че самият той заявява такова желание. Освен това, както вече бе посочено по-горе, от събраните доказателства и най-вече от бежанската история на жалбоподателя, не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми, както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. Само по себе си обстоятелството, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен не съставлява основание за предоставянето на международна закрила. Най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила (вж. решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71). В този смисъл е и съдебната практика на ВАС ( виж Решение № 1878 от 20.02.2023 г. по адм. д. № 8939/2022 г., ІV отд. на ВАС; Решение № 5367 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 42/2023 г., ІV отд. на ВАС). За пълнота, съдът следва да отбележи, че отчита добрата социализация на Л. А. в настоящата му среда, но това обстоятелство не е въведено като предпоставка от законодателя за предоставяне на закрила нито по чл. 8 от ЗУБ, нито по чл. 9 от ЗУБ. В обобщение, съдът счита, че оспореното решение представлява законосъобразен административен акт, поради което депозираната срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. М. А., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], роден на [дата]., срещу решение № 2831 от 31.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.