РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
855/10.6.2021г.
гр.
Пловдив, 10 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХI с., в закрито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като разгледа адм.дело №
1396 по описа за 2021 г., взе
предвид следното:
Производството е по чл. 34, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба на „ЛаДиг“ООД,
ЕИК ***, с адрес на управление в с.***, представлявано от С.Б., против мълчалив
отказ по искане за спиране на проверка № П-16001621064611-ОРП-001/13.04.2021 г.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения
мълчалив отказ с доводи, че в хипотезата на чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК приходната
администрация е в условия на обвързана компетентност и не разполага с
правомощия за преценка по целесъобразност.
Иска се отмяна на оспорения мълчалив отказ
и да бъде изпратена преписката до директора на ТД на НАП гр.Пловдив със
задължителни указания за спиране на ревизията.
Съдът, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и представените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване акт.
Ето защо същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С молба с вх. № Д-11-РД-20-1733/18.05.21
г. е поискано спиране на проверка № П-16001621064611-ОРП-001/13.04.2021 г. за
срок от 3 месеца на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК. Като мотив в молбата е
посочено, че за даване на изчерпателен отговор на искане за представяне писмени
обяснения и документи е необходимо повече време на жалбоподателя с оглед
усложненията, резултат от въведеното извънредно положение и епидемиологична
обстановка.
По силата на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, административният орган спира производството при подадена молба на
субекта - еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца.
Законодателят не е въвел изрично изискване молбата да се мотивира или да се
изтъкват конкретни причини в подкрепа на направеното искане, т.е. ревизиращият
орган няма право на преценка, дали да спре производството еднократно, при
подадена молба от субекта.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, производството се спира при подадена молба на
субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца.
Следователно, на преценка от органа по реда на чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежат обстоятелствата - дали е налице молба за
спиране, депозирана ли е същата от лице, което може да поиска спиране на
производството, както и дали не са налице данни производството вече да е било
спирано на това именно основание, предвид изискването спирането на такова
основание да е само еднократно. В случай, че са налице посочените в закона
формални предпоставки за спиране – молба на субекта и липса на предходно
спиране на същото основание, то за органа, възложил производството, не
съществува основание да откаже спирането му, като на автономна преценка,
съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежи въпросът относно продължителността на
спирането в рамките на предвидения максимален срок по чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК от три месеца. Ето защо и наличието или липсата на
изложени конкретни мотиви и причини, поради които е направено искането за
спиране, на практика не е и относимо към преценката за неговото уважаване,
доколкото такова изискване не е поставено в закона, а единствено изложените
основания за спиране биха могли и следва да се обсъждат в светлината на
преценката относно срока, за който това спиране да бъде постановено. В тази
насока следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК е императивна и за административния орган съществува
задължение при установяване наличието на законовите основания за това,
изчерпателно изброени в законовата норма, да спре производството. Автономната
преценка на административния орган, както се посочи, се разпростира върху
проверка на формалните основания за спиране по този ред – наличие на молба,
изходяща от субекта на правото да се иска спиране, липса на предходно спиране,
постановено по този ред, както и срока, за който да се постанови спиране.
Относно последната преценка /за срока на спирането/ именно органът може и
следва да съобрази представените от молителя доказателства и като вземе предвид
срока на производството и етапа на
развитие на същото да прецени как и доколко представените доказателства и
изводимите от тях обстоятелства се отразяват върху хода на производството. Ето
защо, в случая посредством процесния мълчалив отказ, административният орган е
процедирал незаконосъобразно. Следвало е при наличие на установени основания за
спиране, визирани в чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, органът да постанови такова, като вече с оглед на
мотивите и доказателствата, посочени в искането, да прецени за какъв срок да е
същото, съблюдавайки максимално предвидения в закона срок.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен.
Делото следва да се върне като преписка на
органа по приходите при ТД на НАП Пловдив, провеждащ проверката, за
постановяване на заповед/решение за нейното спиране по подаденото искане за
спиране.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК от АПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ за спиране на проверка № П-16001621064611-ОРП-001/13.04.2021
г. за срок от 3 месеца на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК по молба с вх. № Д-11-РД-20-1733/18.05.21 г.,
подадена от С.Д.Б.в качеството му на представляващ „ЛаДиг“ООД.
ВРЪЩА делото като преписка на проверяващия орган при ТД на НАП Пловдив за
постановяване на заповед за спиране на проверката по молба за спиране вх. № Д-11-РД-20-1733/18.05.21
г., подадена от С.Д.Б.в качеството му на представляващ „ЛаДиг“ООД, при
съобразяване с мотивите на това определение.
Преписи от настоящето определение да се
изпратят на жалбоподателя и на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив.
Определението е окончателно.
Административен съдия: