РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Перник, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Търговско дело №
20201700900081 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* чрез адв.
С.Г., със съдебен адрес: *** срещу В. АНГ. К., ЕГН ********** от ***.
В исковата молба се твърди, че със заповед № *** за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от *** г. по ч.гр.д. № 264/2020 г. на
РдРС, е постановено незабавно изпълнение, като бил издаден и изпълнителен лист № *** г.
срещу ответника. Твърди, че за удостоверяване на вземането ищецът е представил запис на
заповед от *** г., издадена от В. А. К.. Излага доводи, че с нотариална покана рег. № ***,
том *, акт № *** г. ответникът бил поканен да се яви на седмия работен ден, следващ деня
на връчване на поканата в 15:30 часа, която покана била получена от пълномощник на К..
Твърди, че с констативен протокол акт № **, том ***, рег. № *** г. на Нотариус Ц. С. е
удостоверено, че длъжникът не се е явил на 03.12.2019 г. на отправената му покана за
връчване на записът на заповед за плащане. Изложеното в исковата молба сочи, че обуславя
правният му интерес от предявяване на иска.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено че В. А.
К. дължи на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата в размер на 36000 лева на основание запис на
заповед от *** г., както и да бъде осъден да заплати направените разноски, както по
заповедното, така и в исковото производство.
С исковата молба не се представят писмени доказателства. Такива са представени към
заявлението с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по ч.гр.д. № 264/2020 г. на РдРС. Няма и направени доказателствени искания.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника В. А. К.. В
отговора твърди, че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на „ВИП
1
ТРАНС 2012“ ЕООД, между което дружество и ищеца на *** г. бил сключен договор за
ползване на услугата Euro Shell Card. Излага доводи, че „ВИП ТРАНС 2012“ ЕООД се е
занимавало с транспортна дейност и спедиция, като договорът касаел предоставяне ползване
на карти на ищеца, които позволявали зареждане в негови обекти, заплащано по определена
в договора схема. Сочи, че дружеството изпитвало финансови затруднения, поради което
натрупало задължения към ищцовото дружество, а в договора била включена арбитражна
клауза, на основание която ищцовото дружество се е обърнало към АС при БТПП с искова
молба, като е поискал изпълнение на сумата от 49570.69 лева с ДДС, представляващи
главница по фактури и 14445.51 лева договорни неустойки. Поддържа, че с решение от
03.01.2020 г. по ВАД № 85/2019 г. на АС при БТПП, „ВИП ТРАНС 2012“ ЕООД било
осъдено да заплати на ищеца сумите от 48553.45 лева, представляващи главница по
фактури, както и сумата от 14294.35 лева – неустойки. Поради натрупаните задължения към
ищцовото дружество на 27.09.2019 г. до СГС била подадена молба по реда на чл.625 от ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на която било образувано т.д.
№ 1963/2019 г. на СГС, по която с решение № 890 от 15.06.2020 г. по т.д. № 1963/2019 г. на
СГС на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, „ВИП ТРАНС 2012“ ЕООД било обявено в
несъстоятелност, била обявена неговата неплатежоспособност, определена била началната
дата, открито било производство по несъстоятелност, наложен бил общ запор и възбрана
върху имуществото на длъжника, като било постановено и прекратяване на дейността им.
Сочи, че с решението било спряно производството по делото и било указано на
кредиторите, че могат в едногодишен срок да внесат първоначалните разноски, с указания,
че при невнасянето им, ще се прекрати и ще се постанови заличаване на длъжника.
Твърди, че процесният запис на заповед бил обезпечение на задълженията на „ВИП
ТРАНС 2012“ ЕООД към ищеца по сключения на *** г. договор за ползване на услугата
Euro Shell Card, като на *** г. по електронен адрес бил известен от ищеца за необходимостта
от подготвяне на запис на заповед за сумата от 36000.00 лева, но нов формуляр, за което
поискали от ответника да им изпрати сканирана личната си карта. Сочи, че на *** г. чрез
електронен адрес получил запис на заповед от ищеца, с указания за подписване на същия.
Поддържа, че по отношение на процесния запис на заповед е налице каузално
правоотношение, което било правоотношението по сключения на *** г. договор за ползване
на услугата Euro Shell Card.
Излага доводи, че каузалното правоотношение било погасено по силата на закона, тъй
като непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнението права
се погасявали на основание чл.739, ал.1 от ТЗ. Твърди, че ищецът не е предявил вземанията
си по сключения на *** г. договор за ползване на услугата Euro Shell Card пред съда по
несъстоятелността, поради което поддържа, че същите са погасени ex lege, като са погасени
и обезпеченията издадени за тях.
По изложените в отговора на исковата молба моли съда да отхвърли предявения иск,
като му се присъдят сторените разноски.
Към отговора на исковата молба в потвърждение на изложеното в него прилага
писмени доказателства и прави доказателствени искания: за назначаване на комплексна
съдебно-техническа и икономическа експертиза, за допускане до разпит на двама свидетели
и за даване на обяснения от директора на ищцовото дружество. Моли да им бъде
предоставена допълнителна възможност за представяне на заверени преписи от решение от
03.01.2020 г. по ВАД № 85/2019 г. на АС при БТПП и решение № 890 от 15.06.2020 г. по т.д.
№ 1963/2019 г. на СГС.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество е депозирало допълнителна
искова молба, в която е заявено становище, че поддържа предявения иск и становище, че не
2
оспорва твърденията и представените доказателства от ответника за наличие на договорни
отношения между „Шел България“ ЕАД и „ВИП ТРАНС 2012“ ЕООД, които счита за
неотносими към предмета на доказване по настоящия спор. В допълнителната искова молба
възразява срещу твърденията на ответника за наличие на каузално правоотношение, което
по силата на закона да е погасено, като твърди, че поетото задължение по записа на заповед
е абстрактно, каузалното правоотношение не било погасено, тъй като производството по т.д.
№ 1963/2019 г. на СГС спряно и вземания не могат да се предявяват. Твърди, че с
депозирането на молба за откриване на производство по несъстоятелност и с твърденията си
за погасяване на каузалното правоотношение ответникът злоупотребявал с права, и целял да
постави ищеца в невъзможност за удовлетворяване на вземанията си.
В допълнителната искова молба възразява за допускане на поисканите от ответника
доказателства, тъй като не оспорва твърденията за наличие на търговски взаимоотношения
между „Шел България“ ЕАД и „Вип Транс 2012“ ЕООД. Възразява и срещу направеното от
ответника доказателствено искане за допускане на сочените от страната двама свидетели, за
които твърди, че не работят при ищеца.
Поддържа, че ответника е поел надлежно лично задължение по запис на заповед към
*** г., което е абстрактно задължение възникващо на основание самия запис на заповед и
задължението е независимо от причините поради което и поето.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е подал допълнителен писмен отговор, в
който отново оспорва предявения иск и твърди, че процесният запис на заповед обезпечава
изпълнението на договора между „ВИП ТРАНС 2012“ ЕООД и ищцовото дружество, като
заявява, че поддържа направените в отговора на исковата молба доказателствени искания.
По изложеното в допълнителния отговор моли съда да постанови решение, с което
предявения иск да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените разноски, включително
и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, за осъщественото от адв.
Л. процесуално представителство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г., който поддържа предявеният
иск и моли съда да постанови решение, с което същият да бъде уважен, като им се присъдят
направените разноски.
Ответникът В. А. К. не се явява и не се представлява. В депозирани по делото писмени
молби чрез пълномощника си адв. Л. оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли,
като му се присъдят направените разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК и е с правна квалификация
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.535 и чл.538 от Търговския закон.
От приложените писмени доказателства, се установява, че по ч. гр.д. № 00264/2020 г.
по описа на РРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №
*** г., с която е разпоредено В. А. К. да заплати на „Шел България“ ЕАД сумата от 36000
лева, дължима по запис на заповед, издаден на *** г., предявен за плащане с нотариална
покана рег. № ***, том *, акт № *** г. на ***г., ведно със законната лихва, считано от
23.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. На същата дата, въз основа на
издадената заповед за изпълнение РРС е издал и изпълнителен лист.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
3
длъжникът е подал възражение за недължимост на сумата, като в едномесечния срок от
съобщаването заявителя „Шил България“ ЕАД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Видно от приложения оригинал на запис на заповед, съдържаща се в кориците на
образуваното частно гражданско дело (л.7 от ч.гр.д. № 3342/2020 г. на СРС) на *** г. в ***
ответника В. А. К. е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил
да плати без протест и без разноски сумата 36000 лева на ищеца „Шел България“ ЕАД на
падеж: на предявяване и с място на плащане: ***. Не се спори, че процесния запис на
заповед е предявен за плащане с нотариална покана рег. № ***, том *, акт № *** г. на *** г.
на ответника К..
В хода на делото ответника твърди, че процесния запис на заповед е послужил като
обезпечение за задълженията на „ВИП ТРАНС 2012“ ЕООД към ищеца по сключения на ***
г. договор за ползване на услугата Euro Shell Card, който факт е обявен за безспорен между
страните в с.з. проведено на 24.06.2021 г. В тази връзка по делото е приет договор за
ползване на услугата Euro Shell Card от *** г., сключен между ищеца и „Вип Транс 2012“
ЕООД. От съдържанието на договора се установява, че ищеца е предоставил на основния
картодържател – „Вип Транс 2012“ ЕООД правото да използва карти EuroShell Card, за да
получава доставки от доставчиците в държавите, посочени в приложение № 2 към договора,
като съгласно уговореното между страните, за да бъде регистрирана продажба на закупени
стоки и услуги чрез издадената карта на името на и за сметка на основния картодържател,
приносителят на картата следва да се легитимира с нея. Съгласно договора издадените на
името на основния картодържател карти имат кредитен лимит, като основният
картодържател се е задължил да заплаща фактурите, издадени от „Шел България“ ЕАД.
Във връзка с въведеното от ответника възражение, че „Вип Транс 2012 г.“ ЕООД е
обявено в несъстоятелност, по делото е прието и приложено влязло в сила решение № 890
от 25.06.2020 г. по т.д. № 1963 по описа на СГС за 2019 г., от което се установява, че е
обявена неплатежоспособността на „ВИП Транс 2012“ ЕООД, с начална дата – *** г.,
открито е производство несъстоятелност, обявен е в несъстоятелност длъжника „ВИП Транс
2012“ ЕООД, постановено е прекратяване дейността на предприятието „ВИП Транс“ ЕООД,
като е спряно производството по т.д. № 1963/2019 г. на СОС, като е указано на кредиторите
и на длъжника,че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
срок една година от вписването на решението п молба на длъжника или на кредитора, като
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи доказателства
за предплащане на сумата от 3000 лева, необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
От приетото решение № 261083 от 08.07.2021 г. по т.д. № 1963/2019 г. на СГС се
установява, че производството по т.д. № 1963/2019 г. на СГС е прекратено, като е заличен от
търговския регистър дружество „ВИП Транс 2012“ ЕООД (в несъстоятелност).
За установяване дължимостта на суми от страна на „ВИП транс 2012“ ЕООД по
договора, за чието обезпечение е издаден от ответника процесния запис на заповед, по
делото е изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, то която се установява, че
към датата на издаване на процесната запис на заповед „ВИП Транс 2012“ ЕООД – в
несъстоятелност, по представените по делото документи е имал задължение към ищеца с
общ размер от 31 321.51 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установено от събраните по делото
писмени доказателства, както и изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.
4
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявеният от ищеца иск е по чл.415 вр.чл.422 от ГПК, и е предявен в
законоустановения едномесечен срок, като касае вземането по заповедта, поради и което
производството се явява допустимо.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при
която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната
част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 от ГПК,
ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът -
длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя
конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи
основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като
причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към
погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на
каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в
съответствие с общото правило на чл.157, ал.1 от ГПК, като всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1
от ГПК - менителнично вземане.
В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът е посочил
като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед,
послужил за издаване на заповедта за изпълнение. В срока за отговор ответника е възразил
против твърденията на ищеца, като твърди че записа на заповед служи за обезпечаване на
договор за заем, като в тази връзка е приложеният и приет по делото договор за ползване на
услуга Euro Shell Card от *** г., сключен между ищеца и „ВИП Транс 2012“ ЕООД.
Няма спор между страните, че процесният запис на заповед обезпечава именно
задължения на „ВИП Транс 2012“ ЕООД по договор за ползване на услуга Euro Shell Card от
*** г., който факт е обявен за безспорен между страните, поради което и следва да се
приеме, че е установена връзка между записа на заповед и валидно възникналото каузално
правоотношение между поемателя по записа на заповед и трето за правоотношението по
абстрактаната сделка лице – длъжник по каузалното правоотношение и приета между
издателя на записа на заповед и поемателя обезпечителна връзка между записа на заповед и
каузалното правоотношение (със страни поемателя на запис на заповед и трето лице-
длъжник по каузалното правоотношение), поради което погасяването на задължението по
каузалното правоотношение може да има ефект върху погасяване на задължението,
5
основано на запис на заповед. В този смисъл е решение № 60061 от 27.07.2021 г. по т.д. №
232/2020 г. на ВКС, II т.о.
Ответника твърди, че обезпечените задължения са погасени по силата на закона, тъй
като същите не били предявени от ищеца в производството по несъстоятелност. Тези
възражения настоящия съдебен състав намира за неоснователни, тъй като ответника не е
противопоставил по същество възражения за същинско погасяване на вземането по
сключения договор между ищеца и „ВИП Транс 2012“ ЕООД, чрез някой от погасителните
способи, като плащане, компенсация, новация, цесия, погасителна давност и прочие, в който
смисъл е решение № 92/06.07.2017 г. по т.д. № 569/2016 г. на Първо т.о. на ВКС, т.е.
обявяването в несъстоятелност, не попада в тази хипотеза и не изключва отговорността на
издателя на записа на заповед. Ответника не е противопоставил възражения за недължимост
на сумите от страна на „ВИП Транс 2012“ ЕООД по обезпечения с процесния запис на
заповед договор между ищеца и търговското дружество, поради което и не е спорно, че
„ВИП Транс 2012“ ЕООД дължи суми на ищеца по обезпечения договор с издадения от
ответника запис на заповед.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, следва да се вземе предвид и факта, че в хода на
проведеното първоинстанционно производство, третото задължено лице „ВИП Транс 2012“
ЕООД (в несъстоятелност), чиито задължения обезпечава процесния запис на заповед, е
заличено от търговския регистър, което се установява от приложеното по делото влязло в
сила на 17.07.2021 г. решение № 201083 от 08.07.2021 г. по т.д. № 1963/2019 г. на СГС. Но
дори и заличаването на търговското дружество, същински длъжник по обезпечения договор,
не попада в хипотезата на погасяване на вземането и не изключва отговорността на издателя
на процесната запис на заповед. При това положение, тъй като отговорността на ответника
по издадения от него запис на заповед не е погасена, следва да се изследва редовността на
записа на заповед.
При проверка редовността на процесния запис на заповед от външна страна по
смисъла на чл.535 и чл.536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови
реквизити. При това положение следва да бъде съобразен падежа на записа на заповед и
падежа на каузалното правоотношение, което е обезпечена с него.
Относно значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като
имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията,
обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед
задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е
настъпила след тази дата, е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, намерила израз
в решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 171 от
11.11.2014 г. по т. д. № 2913/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 249 от 2.02.2015 г. по т.
д. № 4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. В тях е прието, че записът на заповед установява
изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на
заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за
реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение
по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай
би се постигнало до неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция
на записа на заповед. Ако обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на
всички видове задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна,
наказателна лихва, такси и др./, следва да бъде съобразявана изискуемостта на задължения
от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед. При доказана обезпечителна
функция на записа на заповед, какъвто е и настоящият случай, вземането на основание
ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа , и съгласно условията на
каузалното правоотношение. В противен случай би се стигнало до това, че на основание
6
менителничния ефект би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа
на ефекта, за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент.
В този смисъл е решение № 252 от 21.03.2018 г. на ВКС, по т. д. № 951/2017 г., II т. о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
В настоящият случай , няма спор, че процесния запис на заповед е предявен на
ответника на *** г. с нотариална покана от ищеца. При това положение следва да се
изследва въпроса за дължимостта на обезпеченото с нея вземане. От изслушаната и приета
съдебно – икономическа експертиза се установява, че от приложените по делото документи,
експерта е установил, че „ВИП Транс 2012“ ЕООД е имал задължения към ищеца в общ
размер на 31321.51 лева, който факт и не се спори между страните. Ищецът с предявения иск
претендира признаване дължимост на сумата в размер на 36000 лева, като дължима по
процесния запис на заповед. С оглед приетата по делото СИЕ искът за установяване
дължимост на главницата е основателен за сумата от 31321.51 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 36000 лева, искът за признаване дължимост на сумата следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, поради което и следва да се признае за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 31321.51 лева, представляваща
неплатено задължение по Запис на заповед, издаден на *** г., за която сума е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д.№ 264/2020 г. по описа на РРС, а за разликата до пълният предявен размер
от 36000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателно е и направеното в исковата молба искане за присъждане на законна лихва
върху доказаната за дължима сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като искът е предявен по реда
на чл.422 от ГПК, и е продължение на проведеното вече заповедно производство, поради
което и искът се счита предявен именно от датата на подаване на заявлението с искане за
издаване в полза на кредитора на заповед за незабавно изпълнение. В тази връзка върху
признатата за дължима главница, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и
претендираната законна лихва, считано от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото и представения от ищеца списък на разноските, на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените в заповедното и
исковото производство разноски съразмерно с уважената част от иска.
В исковото производство ищецът е представил списък на разноските, съгласно който
претендира следните такива: държавна такса в исковото производство в размер на 720 лева,
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 1932 лева. В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 720 лева – държавна такса и 1284
лева, адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното и исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете, като ответника се възложи сумата в размер на 1743.56 лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство и сумата от 2307.35 лева –
разноски в исковото производство.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В. А. К., ЕГН ********** от ***, че
ДЪЛЖИ на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*** сумата от 31321.51 (тридесет и една хиляди лева триста двадесет и един лев и петдесет и
една стотинки) лева, представляваща неплатено задължение по Запис на заповед, издаден на
*** г. от В. А. К. и предявен му за плащане с нотариална покана рег. № ***, том *, акт №
*** г. на *** г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 264/2020 г. по
описа на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над приетия за установен размер от
31321.51 лева до пълният предявен размер от 36000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, разноски по заповедното
производство в размер на 1743.56 (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и петдесет и
шест стотинки) лева, както и направените в исковото производство разноски в размер на
2307.56 (две хиляди триста и седем лева и петдесет и шест стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8