Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Ели Гигова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1576 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
евентуално съединени искове, както следва: главен иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ и евентуален иск с правна
квалификация чл. 135 ЗЗД.
Ищцата - А.Г.М., твърди, че е назначена за синдик на „Н.х.г.” ООД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.03.2015 г., постановено по т.д. № 3750/ 2013 г. по описа на СГС, VI-18 състав, като за начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2012 г. Посочва, че ответникът „Н.х.г.” ООД– в несъстоятелност се е разпоредил със свой недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдив, местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда, представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща разгърната площ от 1 324, 04 кв.м., като направил непарична вноска в капитала на дружеството „Л.ц.А.“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху описаните недвижими имоти. Извършеният апорт е вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Л.ц.А.“ ООД на 30.06.2010 г., както и в Служба по вписванията при РС – гр. Пловдив на 11.10.2010 г. Ищцата счита, че така извършеният апорт има характер на безвъзмезден акт, тъй като в резултат на непаричната вноска дружеството „Н.х.г.” ООД се е лишило от притежавани от него имоти за сметка на придобити дялове, чиято стойност, обаче, зависи изцяло от имущественото състояние на търговското дружество „Л.ц.А.“ ООД, което към датата на осъществяване на апорта не е притежавало никакви активи. Безвъзмездността на апорта следва и от това, че ответникът „Н.х.г.” ООД е прехвърлил придобитите дялове от капитала на „Л.ц.А.“ ООД на трето лице само 12 дни след извършване на апорта, без да е получил покупна цена за тях. Ищцата твърди, че към датата на осъществяване на апорта дружествата „Н.х.г.” ООД и „Л.ц.А.“ ООД са свързани лица, тъй като управителят и съдружник в „Л.ц.А.“ ООД – Б.И.А., е съпруг на управителя и съдружник в „Н.х.г.” ООД – Н.С.А.. С оглед на това и доколкото апортът е извършен в тригодишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Н.х.г.” ООД, което е станало на 24.06.2013 г., счита, че е осъществен фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, при който възниква правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването на тази сделка за относително недействителна по отношение на тях.
Ищцата твърди също, че към момента на извършване на апорта „Н.х.г.” ООД е имал възникнали задължения към следните кредитори: - за главница в размер на 75 070, 11 лв. към „О.Б.Б.” АД, възникнало по договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 30.09.2008 г., - за главница в размер на 350 107, 58 лв. към „О.Б.Б.” АД, възникнало по договор за ипотечен кредит от 22.08.2008 г., - за главница в размер на 684 540 лв. към „Б.Л.”, възникнало по договор за заем от 05.01.2008 г., - за главница в размер на 408 008 лв. към „Б.Л.”, възникнало по договор за заем от 04.03.2008 г., - за главница в размер на 3 115 627 лв. към „Б.Л.”, възникнало по договор за заем от 04.01.2010 г. Посочва, че действието по извършване на непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД е такова, с което длъжникът „Н.х.г.” ООД уврежда своите кредитори, тъй като то води до намаляване на имуществото, от което те могат да се удовлетворят – дружеството се лишава от правото на собственост върху недвижим имот, а в замяна придобива право на собственост върху дялове, върху които принудително изпълнение се осъществява по-трудно в сравнение с това върху недвижими и движими вещи. Заявява, че към датата на осъществяване на апорта длъжникът е знаел, че уврежда своите кредитори, тъй като е бил наясно, че срещу прехвърленото право на собственост върху недвижими имоти, няма да получи активи, с които да погаси вземанията си към всички свои кредитори. Счита, че при прилагане на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ТЗ по отношение на процесната сделка, по която страните са свързани лица, следва да се приеме, че и дружеството – преобретател на имота, също е знаело, че с извършване на апорта се увреждат кредиторите на „Н.х.г.” ООД. С оглед на това счита, че е налице и фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.
Поради изложеното, ищцата моли съдът на основание чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност на извършената от „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижими имоти, представляващи УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, и изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда, представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси. При условията на евентуалност и ако главният конститутивен иск бъде отхвърлен, ищцата моли съдът да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД– в несъстоятелност на извършената от „Н.х.г.” ООД– в несъстоятелност непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД при предпоставките на чл. 135 ЗЗД. Прави искане при увА.аване на който и да е един от предявените конститутивни искове, съдът да осъди ответника „Л.ц.А.“ ООД да върне описаните недвижими имоти, ведно с всички подобрения по тях, в масата на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът по иска - „Н.х.г.” ООД– в несъстоятелност, го оспорва. Твърди, че по отношение на извършения апорт не могат да бъдат проведени успешно нито един от предявените отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, тъй като преди тяхното предявяване дружествените дялове от капитала на „Л.ц.А.“ ООД, които „Н.х.г.” ООД е записал срещу извършената непарична вноска, са продадени на трети добросъвестни лица. Твърди, че извършеният апорт не е безвъзмезден, защото срещу прехвърленото право на собственост ответникът е получил друго имуществено право, а именно правото на собственост върху дружествени дялове. Посочва, че в случая в резултат на извършения апорт и на последващото прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Л.ц.А.“ ООД „Н.х.г.” ООД е получило в патримониума си вземане срещу трети лица за получаване на парични средства в размер на 746 250 лв., от което могат да се удовлетворят всички негови кредитори. Заявява, че дружествата „Л.ц.А.“ ООД и „Н.х.г.” ООД не са свързани лица. Оспорва, че апортът е извършен в срока, посочен в разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счита, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ТЗ е неприложима в случая, като заявява, че „Л.ц.А.“ ООД не е знаел, че приемайки „Н.х.г.” ООД като съдружник, извършващ непарична вноска в капитала, ще увреди кредиторите на това дружество.
Ответникът - „Л.ц.А.“ ООД, не заяевява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възрА.ения, намира за установено
от фактическа стрА.следното:
С нотариален акт № 107, том V, дело № 584/
2009 г. на нотариус с район на действие Пловдивски районен съд, съставен на 15.12.2009
г. „Вани – НБ” ЕООД продава на „Н.х.г.” ООД
следния недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в
село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска, местност „Османова могила”,
съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по
ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица
3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж”
сграда, представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща
разгърната и застроена площ от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху
имота.
От протокол, съставен на 30.04.2010 г., е
видно, че съдружниците в дружеството „Н.х.г.” ООД – С.М.П.и Н.С.А., са взели
решение да бъде увеличен капитала на дружеството „Л.ц.А.“ ООД чрез извършване
на апорт на недвижим имот, собственост на „Н.х.г.” ООД, представляващ урегулиран
поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска,
местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за
плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м.
по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., ведно с изградената в него със
степен на завършеност „груб строеж” сграда, представляваща хладилна база за
плодове и зеленчуци с офиси с обща разгърната и застроена площ от 1 324, 04
кв.м., ведно с всички подобрения върху имота.
От протокол, съставен на 07.06.2010 г., се
установява, че С.М.П.и Н.С.А., в качеството си на съдружници в „Н.х.г.” ООД, са
взели решение да приемат извършената оценка на недвижимия имот, предмет на
апортната вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД, както и това, че пазарната оценка
на апортната вноска съответства на 14 925 броя дружествени дялове по 50 лв.,
чиято обща стойност е в размер на 746 250 лв. В т. 3 от този протокол е
обективирано и решение, с което съдружниците в „Н.х.г.” ООД са приели
дружеството да участва в капитала на „Л.ц.А.“ ООД с гореописаната в протокола
непарична вноска.
От представените по делото два броя протоколи
се установява, че на 10.06.2010 г. е
проведено общо събрание на съдружниците в „Л.ц.А.“ ООД, на което са взети
следните решения: 1) за приемане на извършената оценка на недвижимия имот,
предмет на апортната вноска, собственост на „Н.х.г.” ООД, чиято пазарна
стойност съответства на 14 925 броя дружествени дялове по 50 лв. на обща
стойност 746 250 лв.; 2) за приемане на „Н.х.г.” ООД за нов съдружник в „Л.ц.А.“
ООД, който ще участва в капитала с 14 925 броя дружествени дялове по 50 лв. на
обща стойност 746 250 лв., чрез непарична вноска, представляваща право на
собственост върху недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в село
Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска, местност „Османова могила”,
съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по
ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица
3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж”
сграда, представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща
разгърната и застроена площ от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху
имота; 3) за увеличаване на размера на внесения капитал на „Л.ц.А.“ ООД чрез
приемане в капитала на дружеството на непарична /апортна/ вноска, с парична
стойност в размер на 746 250 лв., внесена от „Н.х.г.” ООД, което увеличение да
бъде разпределено в 14 925 дялове от капитала на стойност по 50 лв. всеки.
От извършената справка за вписаните
обстоятелства в търговския регистър по партидата на „Л.ц.А.“ ООД се установява,
че на 30.06.2010 г. е извършено вписване на направения апорт на описания
недвижим имот, собственост на „Н.х.г.” ООД, както и вписване на това юридическо
лице като съдружник в „Л.ц.А.“ ООД с участие в капитала на дружеството в размер
на 746 250 лв.
На 12.07.2010 г. между „Н.х.г.” ООД, в
качеството му на продавач и Б.И.А., в качеството му на купувач, е сключен
договор за продА.ба, с който продавачът продава на купувача 7 463 броя
дружествени дялове от имуществото на „Л.ц.А.“ ООД по 50 лв. всеки, чиято обща
стойност е 373 150 лв., срещу получаване на покупна цена за това в размер на
373 150 лв. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните.
На 12.07.2010 г. между „Н.х.г.” ООД, в
качеството му на продавач и Ч.Ш., в качеството му на купувач, е сключен договор
за продА.ба, с който продавачът продава на купувача 7 462 броя дружествени
дялове от имуществото на „Л.ц.А.“ ООД по 50 лв. всеки, чиято обща стойност е
373 100 лв., срещу получаване на покупна цена за това в размер на 373 100 лв. Договорът
е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна стрА.следното:
По главния иск с
правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ:
На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед
твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е
сезиран с предявен конститутивен иск, с който ищцата А.Г.М., като процесуален
субституент, упрА.нява едно преобразуващо право, възникнало в полза на
кредиторите на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД - в несъстоятелност да обявят
за относително недействително по отношение на тях на действие, извършено от
несъстоятелното дружество по внасяне на непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“
ООД, представляваща право на собственост върху недвижими имоти - УПИ I – 009206
– хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, и
изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда,
представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси. Доколкото ищецът
твърди, че това действие има безвъзмезден характер и е осъществено в полза на
юридическо лице, което е свързано лице с длъжника, то трябва да се приеме, че чрез
предявения в настоящия процес главен конститутивен иск се упрА.нява
потестативното право, уредено в чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което и следва
да отговори на въпроса дали то е възникнало в полза на кредиторите на „Н.х.г.”
ООД - в несъстоятелност по отношение на действието по извършване от длъжника на
процесния апорт.
В чл. 649, ал. 1 ТЗ е предвидено правото на синдика, който е лице, различно от носителите на потестативните права, уредени с нормата на чл. 647 ТЗ, които са кредиторите на несъстоятелния длъжник, да ги упрА.ни пред съда чрез предявяване на конститутивен иск. Искът по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, за разглеждане на който е образувано настоящото дело, е предявен от А.М., която се установява, че има качеството на синдик на „Н.х.г.” ООД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.03.2015 г., постановено по т.д. № 3750/ 2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, и следователно е процесуалноправно легитимирА.да предяви пред съда този конститутивен иск, който е допустим и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ в редакция й към момента на предявяване на иска и на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, т.е. след изменението с ДВ. бр. 20 от 28.02.2013г., се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1) извършване от несъстоятелния длъжник на безвъзмездна сделка; 2) страна по тази безвъзмездна сделка да е свързано лице с длъжника; 3) безвъзмездната сделка да е извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
В случая, както беше посочено, с предявения конститутивен иск се атакува действието по извършване от „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност на непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижими имоти, представляващи УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, и изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда - хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси. С оглед на това и за да направи извод дали това действие попада в приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ съдът трябва да се произнесе по това какъв характер има апорта на недвижим имот в капитала на търговско дружество, включително дали представлява сделка, дали е еднострА.или двустрА.и дали има възмезден или безвъзмезден характер.
Апортът /непаричната вноска/ на недвижим имот в капитала на едно търговско дружество представлява особен вид сделка за отчуждаване на вещ, която има транслативен ефект. При извършване на тази сделка правото на собственост върху една вещ се прехвърля в патримониума на търговското дружество, в което е направен апортът, а лицето, което го извършва, придобива участие в това търговско дружество. В случая на последващ апорт, а не на учредителен такъв, при който с внесената вещ се увеличава капитала на дружеството, какъвто се твърди да е този, предмет на предявения в процеса конститутивен иск, описаните правни последици настъпват от момента на вписване на апорта в търговския регистър по партида на дружеството, чийто капитал се увеличава с непаричната вноска.
За да се приеме, че апортът е извършен и е произвел присъщото си вещнопрехвърлителното действие, трябва да се установи, че са установени всички елементи от сложния му фактически състав, който включва, от една страна, наличието на волеизявление на собственика на вещта за това, че е съгласен да извърши непарична вноска в капитала на едно търговско дружество като му прехвърли правото на собственост върху своя вещ, което трябва да е изразено в предвидената в чл. 73 ТЗ форма, и от друга страна, формиране на воля и от самото търговско дружество да приеме апортираната вещ, което в случаите на последващ апорт става с вземане на решение от общото събрание, което е волеобразуващия орган на юридическото лице, за увеличаване на капитала /тогава, когато непаричната вноска се извършва от лице, което не е съдружник във вече учредено дружество с правноорганизационна форма ООД, трябва наред с решението за увеличаване на капитала, от общото събрание да бъде взето и решение за приемане на собственика на апортираната вещ като съдружник/.
При съобразяване на описания фактически състав, при който апортната сделка се счита извършена и на нейните правни последици, се налага изводът, че в правоотношението, което възниква от нея, има две страни – едната е длъжникът, който се разпорежда със своята вещ, а другата е дружеството, в чийто патримониум разпоредителната сделка е породила правни последици, изразяващи се в придобиването на правото на собственост върху вещта, предмет на непаричната вноска. След като апортът е сделка, която порА.да правни последици в патримониума на трето лице, то съдът счита, че в хипотезата, когато тя е извършена от длъжника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, тя може да бъде предмет на отменителните искове по чл. 647 ТЗ.
От приетите по делото доказателства, както и от извършената от съда служебна проверка за вписаните обстоятелства и обявените актове в търговския регистър по партидата на „Л.ц.А.“ ООД, се установява, че „Н.х.г.” ООД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с Решение от 06.03.2015 г., постановено по т.д. № 3750/ 2013 г. по описа ан СГС, ТО, VI-18 състав, е извършило непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска, местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда - хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща разгърната и застроена площ от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху имота. Това е така, тъй като се доказа, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който апортът на недвижим имот във вече учредено дружество порА.да правно действие, а именно: 1) от „Н.х.г.” ООД е формирана воля за апортиране на описания недвижим имот в капитала на „Л.ц.А.“ ООД, което е видно от протокол от 07.06.2010 г., в който е обективирано прието от общото събрание на съружниците в това дружество решение за извършване на непаричната вноска и за участие като съдружник в търговско дружество „Л.ц.А.“ ООД, като тази воля е изразена от законния представител на „Н.х.г.” ООД в изготвената декларация-съгласие, представляваща, дадено по реда на чл. 73 ТЗ съгласие на вносителя на непаричната вноска /при съставяне на съгласието са спазени предвидените в чл. 73 ТЗ изисквания за формата, в която то трябва да бъде дадено – писмена с нотариална заверка на подписа на вносителя, и за съдържанието на изявлението за съгласие – то съдържа точно и пълно описание на недвижимия имот, който е предмет на извършвания апорт/; 2) формиране на воля от дружеството „Л.ц.А.“ ООД да приеме непаричната вноска, изразяваща се в право на собственост върху притежаваните от „Н.х.г.” ООД недвижими имоти – взети са решения от общото събрание на съдружниците в това търговско дружество за увеличаване на капитала и за приемане на „Н.х.г.” ООД като съдружник, както и за изменение на дружествения договор, в който тези обстоятелства да бъдат отразени, което е видно от протокол от 11.06.2010 г. за проведено общо събрание на съдружниците в „Л.ц.А.“ ООД, в който е отразено и това, че всички описани решения са взети с единодушие; 3) вписване на 30.06.2010 г. в търговския регистър по партидата на „Л.ц.А.“ ООД на увеличаването на капитала чрез извършената непарична вноска, от който момент апортът порА.да вещнотранслативния си ефект по прехвърляне на правото на собственост в патримониума на това дружество.
С оглед на изложеното, се налага крайният извод, че по делото се доказва, че твърдяната в исковата молба разпоредителна сделка е извършена. За дата на нейното извършване трябва да се приеме момента, в който е осъществен и последният факт от описания фактически състав, при който апортът порА.да присъщите си последици по преминаване на правото на собственост от патримониума на вносителя в този на търговското дружество, което е датата на вписване в търговския регистър по партидата на дружеството на увеличаването на капитала с извършената непарична вноска, т.е. 30.06.2010 г.
За да се приеме, че е налице фактическият състав на чл. 647, ал. 1 , т. 1 ТЗ, трябва да се докА.е, че извършената от длъжника правна сделка има безвъзмезден характер. Съдът намира, обаче, че това условие не е изпълнено по отношение на извършения апорт, който не е безвъзмездна сделка.
Една сделка е безвъзмездна за страната по нея тогава, когато със сключването й тя се разпорежда с притежавано от нея имуществено право като същевременно не получава насреща никакво имуществено благо, което да стане част от нейния патримониум. Когато срещу отчужденото право страната по сделката придобива друго имущество, то тази сделка има възмезден характер. При извършване на непарична вноска на вещ в капитала на едно търговско дружество, се получава разместване на блага в имуществената сфера на вносителя – той се разпорежда с притежаваното от него до този момент право на собственост върху вещта, като също така по силата на тази сделка получава друго имуществено право – неговото имущество се увеличава с придобитите срещу извършената непарична вноска дялове от капитала на дружеството. Това придава на апорта възмезден характер. В тази насока е и практиката на ВКС, постановена по ред на чл. 290 ГПК - Решение № 122/ 21.07.2016 г., постановено по т.д. № 3484/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
След като процесната сделка, която се установява, че несъстоятелният длъжник „Н.х.г.” ООД е извършил, е възмездна, то това означава, че по отношение на нея в полза на кредиторите на несъстоятелността няма как да възникне правото по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, което се упрА.нява с предявения в настоящия процес главен иск, тъй като то предполага атакуваната сделка да има безвъзмезден характер. Това прави този иск неоснователен и като такъв той следва да се отхвърли.
По евентуално предявения иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД:
Предвид неоснователността на
главния иск се налага изводът, че в
настоящото производство се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на
евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.
В чл. 649, ал. 1 ТЗ е уредено правото на синдика, въпреки, че не е носител на материалното потестативно право по чл. 135 ЗЗД, което възниква в полза на кредиторите на длъжника, да го упрА.ни пред съд тогава, когато то е свързано с провеждане на производство по несъстоятелност по отношение на този длъжник, т.е. когато цели попълване на масата на несъстоятелността с имущество, което в резултат на увА.аване на този иск ще може да се осребри в хода на това производство по универсално принудително изпълнение. В настоящия случай, както беше посочено, ищцата Ана М. има качеството на синдик на „Н.х.г.” ООД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.03.2015 г., постановено по т.д. № 3750/ 2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, поради което и доколкото от фактите, изложени с исковата молба, се установява, че предявяването на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД има за цел попълване на масата на несъстоятелността на това дружество, то следва да се приеме, че неговият синдик е процесуалноправно легитимиран да го предяви. Следователно предявеният евентуален иск е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност.
С иска по чл. 135 ЗЗД се упрА.нява едно преобразуващо право, което възниква в полза на кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията, извършени от неговия длъжник, с които последният го уврежда. За да се приеме, че това право е възникнало следва да се установи настъпването на всички елементи от фактическия състав на посочената правна норма, които са следните: 1) че ищецът е кредитор на длъжника; 2) че длъжникът е извършил конкретно действие; 3) че така извършеното действие уврежда кредитора; 4) че е налице знание у длъжника, че с извършването на това действие той уврежда кредитора; 5) че е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, че уврежда кредитора в случаите, когато извършеното действие е възмездно по своя характер. Обстоятелството, че конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД се предявява от синдика на несъстоятелния длъжник, както и че по отношение на последния е открито производство по несъстоятелност, създава определена специфика, която се изразява в това, че първият елемент от посочения фактически състав не трябва да се установява в производството по неговото разглеждане. Това е така, тъй като синдикът е процесуален субституент не на едно конкретно лице, а на всички кредитори на несъстоятелността, които са тези с приети вземания, както и поради факта, че тяхното качество на такива вече е установено по окончателен за всички участници в производството по несъстоятелност начин – с акта на съда, с който са одобрени изготвените от синдика списъци на приети вземания по чл. 692 ТЗ или със съдебно решение, с което е увА.ен положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ или такъв по чл. 637 ТЗ. Ето защо и в настоящото производство съдът няма да разглежда въпроса дали длъжникът „Н.х.г.” ООД има кредитори и кои са те, тъй като те са установени в производството по несъстоятелност, като ще трябва да се произнесе по това дали по делото се доказва настъпването на останалите елементи от описания фактически състав, при който се порА.да правото по чл. 135 ЗЗД.
Както вече беше посочено в мотивите на съда при разглеждане на предявения главен иск, по делото се доказа, че „Н.х.г.” ООД е извършило това действие, което е предмет и на предявения конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД, а именно непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска, местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда - хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща разгърната и застроена площ от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху имота. За дата на извършване на тази разпоредителна сделка се приема момента, в който е осъществен и последният факт от фактически състав, при който апортът порА.да присъщите си последици по преминаване на правото на собственост от патримониума на вносителя в този на търговското дружество, което е моментът на вписване в търговския регистър по партидата на „Л.ц.А.“ ООД на увеличаването на капитала с извършената непарична вноска, т.е. 30.06.2010 г.
За да отговори на следващия въпрос, който е дали апортът на недвижим имот в капитала на едно търговско дружество е действие, което уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник, съдът съобразява, че увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав, при който възниква потестативното право по чл. 135 ЗЗД, е налице в два случая, които са следните: 1) когато в резултат на извършеното правно действие длъжникът е намалил имуществото си, както и 2) когато в резултат на това действие длъжникът е затруднил възможността на кредиторите си да се удовлетворят от имуществото му. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение № 219/ 17.02.2010 г., постановено по т.д. № 752/2009 г. на ВКС, II т.о.
В случая с извършения апорт длъжникът „Н.х.г.” ООД се е разпоредил с притежавано от него имуществено право, представляващо право на собственост върху недвижим имот, находящ се в село Брестник, с което свое действие той е намалил своето имущество, тъй като от него е излязло описаното вещно право. Както беше посочено, обаче, извършването на непарична вноска в капитала на едно търговско дружество, е сделка, която има възмезден характер и в резултат на нейното осъществяване вносителят на недвижимия имот също получава едно имуществено право, което става част от неговия патримониум, което представлява право на собственост върху дружествени дялове от капитала на търговското дружество, в капитала на което е извършен апортът на вещта. Ето защо и при извършване на разпоредителното действие апорт не може да се приеме, че длъжникът просто намалява имуществото си, тъй като той получава едно право, което е оценимо в пари и от стойността на което кредиторите могат да получат удовлетворяване. В процесния казус в резултат на апорта длъжникът „Н.х.г.” ООД е станал титуляр на правото на собственост върху 14 925 броя дружествени дялове от имуществото на „Л.ц.А.“ ООД, което право е станало част от неговото имущество и следователно въпреки осъщественото разпореждане с недвижим имот, не може да се направи извод, че активите на дружеството са намалели със стойността на този имот, тъй като то е придобило насреща друго право.
Това, че една сделка е възмездна не означава, че с нейното извършване длъжникът не уврежда кредиторите, тъй като въпреки, че срещу имуществото, с което той се е разпоредил, е получил друго, последното може по вид да е такова, с което да не може да се гарантира възможността на кредиторите да се удовлетворят от него в същата степен, в която биха могли да се удовлетворят от прехвърленото в полза на трето лице имуществено право. С оглед на това и съдът трябва да се произнесе по това дали кредиторите на „Н.х.г.” ООД могат реално да бъдат удовлетворени за своите вземания от придобитите дружествени дялове, и дали би могло да се постигне удовлетворяване в същата степен, в която биха могли да се удовлетворят при насочване на изпълнение върху прехвърления недвижим имот.
Активът, с който длъжникът „Н.х.г.” ООД се е разпоредил в резултат на апорта е недвижим имот, чиято стойност се определя от пазарните условия, като колебанията в пазарните цени на недвижимите имоти не са толкова резки, поради което за кредиторите съществува сигурност, че при неизпълнение от длъжника на поето към тях парично задължение, те могат да насочат изпълнението към притежавана от него вещ, която е със стабилна пазарна цена и не би се изменила във времето с голяма амплитуда. Същевременно, активът, който длъжникът придобива при внасяне на този недвижим имот в капитала на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД, представлява дружествени дялове. Пазарната стойност на дружествените дялове не се влияе само от търсенето и предлагането на пазара на такъв вид имущество, както е при недвижимите имоти, а зависи и от финансовото състояние на самото търговско дружество, което представлява динамична величина, която може бързо да се промени в рамките на много кратък период от време. Финансовото състояние на търговското дружество, от своя страна, може да бъде променено не само поради настъпване на определени външни за него факти, каквито са състоянието на икономиката и конкретно на сферата, в която то осъществява търговската си дейност, но и в резултат на конкретни действия на неговите органи по управление, които могат да бъдат такива, имащи за резултат намаляване на актива на дружеството чрез безвъзмездно отчуждаване на вещи, както и увеличаване на размера на задълженията му чрез поемане на такива в голям размер. Промяната на имущественото състояние на дружеството се отразява и на стойността на ликвидационния дял на съдружника, придобил дружествени дялове в резултат на извършената непарична вноска, която пряко зависи от него – намаляване на имуществото води до намаляване на стойността на ликвидационния дял на съдружника, от който всъщност се удовлетворяват кредиторите тогава, когато изпълнението е насочено върху притежаван от длъжника дружествен дял.
В обобщение на изложеното, трябва да се приеме, че при извършен апорт на недвижим имот субектът, който прави непаричната вноска, се лишава от един актив, който има сравнително стабилна пазарна цена, която се изменя по-трудно и в резултат само от пазарните условия, а придобива актив, чиято пазарна стойност може да бъде лесно и бързо променена и то не само в резултат на определени икономически фактори, а и от действия на органи на дружеството, върху които кредиторите на длъжника не могат да влияят и срещу които те не могат да се защитят по съдебен ред, тъй като самото дружество не е техен длъжник. Ето защо и удовлетворяването на кредиторите от притежаван от длъжника недвижим имот следва да се определи като по-сигурно от тяхното удовлетворяване от актив, представляващ дружествен дял от капитала на ограничено отговорно дружество.
Освен изложеното, трябва да се посочи и че принудителното изпълнение спрямо дружествени дялове е по-трудно осъществимо от това, което е насочено към недвижим имот. Недвижимият имот на длъжника се осребрява в хода на образувано принудително изпълнение чрез извършване на публична продан, а за да се осъществи изпълнението върху притежаван от длъжника дружествен дял следва да се извършат редица действия – да се отправи изявление за прекратяване участието на това лице като съдружник в дружеството, за да може да се определи стойността на неговия дружествен дял от имуществото съгласно правилата, предвидени в императивната правна норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ, като в случаите, в които от дружеството не бъде доброволно изплатена тази стойност кредиторът трябва да води иск за неговото прекратяване в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК, който ако бъде увА.ен е последвано от образуване на производство по ликвидация на дружеството, в което вече кредиторът може да се удовлетвори, но това ще стане наред с всички останали кредитори на длъжника. Това също дава основание да се приеме, че когато длъжникът се лишава от правото собственост върху недвижим имот и за сметка на това придобива дялове от капитала на едно търговско дружество, той винаги затруднява възможността на своите кредитори да се удовлетворят и следователно ги уврежда.
С оглед всичко изложено, се налага крайният извод, че при извършен от длъжника апорт на недвижим имот в капитала на едно търговско дружество, той уврежда своите кредитори. В тази насока се е произнесъл и ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 122/ 21.07.2016 г., постановено по т.д. № 3484/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 57/ 19.07.2010 г., постановено по т.д. № 695/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Това означава, че действието на „Н.х.г.” ООД по извършване на непарична вноска в капитала на „Л.ц.А.“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, ведно с изградените в него сгради и подобрения, уврежда кредиторите на това дружество.
Искът по чл. 135 ЗЗД не би могъл да се увА.и, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Това обстоятелство, обаче, следва да се приеме, че не е налице в настоящия случай, тъй като по отношение на „Н.х.г.” ООД е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено на 06.03.2015 г. по т.д. № 3750/ 2013 г. по описа на СГС, VI-18 състав, което означава, че по задължителен начин е установено, че дружеството-длъжник няма достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси възникналите в негова тежест и изискуеми задължения към всички свои кредитори. Ето защо и извършения от „Н.х.г.” ООД апорт на недвижим имот уврежда неговите кредитори.
След като се установи, че атакуваната с предявения иск разпоредителна сделка е увреждаща за кредиторите на „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност, то съдът трябва да отговори и на въпроса дали при нейното извършване това дружество е знаело за увреждането. Когато длъжникът е юридическо лице, както е в случая, знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на неговите органи на управление или съответните отговорни за това служители знаят за това, че увреждат кредиторите.
В случая трябва да се съобрази, че към 30.06.2010 г., когато е извършен процесния апорт „Н.х.г.” ООД е поело парични задължения към трети лица на основание сключени с тях договори. От списъка на приетите вземания, който е изготвен в производството по несъстоятеност на това дружество, е видно, че към посочената дата в негова тежест са възникнали парични задължения към „О.Б.Б.” АД по сключени два договора за кредит от 22.08.2008 г. и от 30.09.2008 г., както и към дружеството „Б.Л.” по сключени два договора за заем. По делото не се твърди тези договори да са сключени от името на „Н.х.г.” ООД чрез пълномощник, поради което съдът приема, че воля за сключване на тези сделки и поемане на задължения по тях е изявена чрез законния му представител, който е физическото лице, избрано за негов управител. След като физическото лице от състава на управителния орган на дружеството-длъжник е подписало тези договори, то трябва да се приеме, че то е знаело за задълженията, които се поемат към други субекти, които стават негови кредитори и които в случай на неизпълнение ще се удовлетворят от притежаваното от длъжника имущество. Това означава, че и дружеството-длъжник е знаело за съществуването на тези факти.
Следва да се приеме и това, че длъжникът чрез своите органи е съзнавал, че с извършения апорт уврежда кредиторите си, тъй като се лишава от един лесно реализуем в хода на принудително изпълнение актив, какъвто е недвижимия имот, като придобива такъв, чиято стойност зависи от имущественото състояние на търговското дружество „Л.ц.А.“ ООД, каквито са дружествените дялове, които освен това могат и много по-лесно да се прехвърлят впоследствие и да се извадят от неговото имущество, за да се избегне възможността за удовлетворяване на кредиторите от стойността им. Изводът за наличие на знание за увреждане на кредиторите се подкрепя и от факта, че само 12 дни след придобиване на дружествените дялове в резултат на процесния апорт „Н.х.г.” ООД се е разпоредил и с това имущество чрез договори за покупко-продА.ба, за да получи насреща парични средства, които лесно могат да бъдат извадени от патримониума му или дори да бъдат укрити от кредиторите.
Следователно съдът приема, че „Н.х.г.” ООД е знаело, че с процесната сделка уврежда своите кредитори.
Както беше посочено в настоящото решение, апортът на недвижим имот във вече учредено дружество е възмездна сделка. Освен това страни по правоотношението, което се порА.да от нея, са две лица, като за да породи тази сделка действие трябва да се извършат две насрещни волеизявления от тези лица - изявлението на вносителя на вещта за съгласие с извършената непарична вноска и изявление на дружеството, в капитала на което се извършва непарична вноска, за нейното приемане. След като апортът е възмездна сделка, която за да породи правни последици изисква да има изявление за осъществяването й освен от собственика на вещта и от самото дружество, то следва да се приеме, че за да възникне правото на кредиторите да поискат от съда да я обяви за относително недействителна спрямо тях, трябва да се установи, че и юридическото лице, което придобива апортираната вещ, е знаело, че извършването на апорта уврежда кредиторите на длъжника. Ето защо съдът трябва да разгледа и това дали от събраните по делото доказателства се установява, че лицата от органите на дружеството „Л.ц.А.“ ООД са знаели, че с извършения от „Н.х.г.” ООД апорт се увреждат неговите кредитори.
Ищецът се позовава на уредената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание, чието приложение при предявен иск за обявяване на относителната недействителност на сделка или действие с оглед открито производство по несъстоятелност на длъжника, е разширено с нормата на чл. 649, ал. 4 ТЗ, в която е предвидено, че презумпцията се прилага и когато третото лице, което е получило имущество в резултат на атакуваната сделка, е свързано с разпоредилия се длъжник лице.
От извършената справка за вписаните обстоятелства по партидата на „Н.х.г.” ООД и „Л.ц.А.“ ООД, както и от приетите по делото две удостоверения за семейно положение, издадени от Столична община, се установява, че към датата на извършване на непаричната вноска управителят на „Н.х.г.” ООД – Н.С.А. и единият от двамата овластени управители на „Л.ц.А.“ ООД – Б.И.А., са съпрузи /този факт не се и оспорва от страна на ответника, който възразява единствено по отношение на това, че посоченото обстоятелство на наличие на брачна връзка между тези две физически лица, може да доведе до извод за това, че двете дружества, които са страни по апорта, са свързани лица/. Съдът намира, че фактът, че управителите на двете договарящи юридически лица са съпрузи не им придава качеството на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ, тъй като не покрива нито една от уредените в тази норма хипотези, включително тази на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ, която изисква да е налице брак между самите лица, които се определят като свързани, които в случая са дружества и такава връзка между тях не може да има. Това, че управителите на „Н.х.г.” ООД и „Л.ц.А.“ ООД са съпрузи не придава качеството свързани лица на тези дружества и по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. За да се определят едни лица като свързани съгласно тази правна норма, трябва да се установи, че едното от тях участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на другото. Прякото участие може да се изразява в това, че едното лице е управител на другото или съдружник в него, а хипотезата на косвено участие би била осъществена когато едното лице е едноличен собственик на капитала или управител на някакво търговско дружество и участва еъе формирането и изразяването на неговата воля, а пък това дружество, от своя страна, е управител или съдружник в другото лице, което се сочи, че е свързано с първото. Настоящият случай, обаче, изобщо не е такъв, тъй като „Н.х.г.” ООД не контролира нито пряко, нито косвено – чрез своя законен представител и един от съдружниците в него Н.С.А., управлението и капитала на „Л.ц.А.“ ООД, защото нито „Н.х.г.” ООД, нито Н.С.А. са съдружници или управители в „Л.ц.А.“ ООД, нито пък „Н.х.г.” ООД и Н.С.А. са съдружници или упраители в друго търговско дружество, което участва в управлениет или капитала на „Л.ц.А.“ ООД.
След като „Н.х.г.” ООД и „Л.ц.А.“ ООД не са свързани лица, то в случая не е приложима законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 4 ТЗ за наличие на знание у третото лице -преобретател на апортирания имот, и този елемент от фактическия състав на потестативното право по чл. 135 ЗЗД трябва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от ищеца, който черпи благоприятни правни последици от неговото настъпване.
Въпреки, че фактът на наличие на грА.дански брак между управителите на двете договарящи дружества не е от значение за определяне на последните като свързани лица, то той трябва да бъде съобразен при изследване на въпроса за наличие на знание у органите на тези правни субекти, че извършвайки апорта на недвижим имот те увреждат кредиторите на „Н.х.г.” ООД. Двете лица, които се установи, че са съпрузи към момента, в който апортът е произвел правно действие, участват както във върховния орган, така и в управителния орган на двете дружества, които са страни по апортното правоотношение- Н.С.А. е вписана като управител на „Н.х.г.” ООД и като съдружник, който притежава ½ дялове от капитала на търговското дружество, а нейният съпруг Б.И.А. е вписан като един от двамата овластени управители на „Л.ц.А.“ ООД и като съдружник, който притежава ½ дялове от капитала на това търговско дружество. Връзката, която съществува между съпрузи, е такава, която предполага, че тези лица живеят в едно домакинство и че между тях е налице голяма близост. От тази близка връзка между съпрузите може да се направи извод, че тогава, когато единият от тях е управител и съдружник в едно търговско дружество другият знае обстоятелства около дейността на това дружество, включително и такива за поетите от него задължения към трети лица по сключени сделки. Ето защо и съдът намира, че Б.А.е знаел, че дружеството, в което неговата съпруга Н.А.е управител и съдружник, който притежава половината от дяловете от капитала му, а именно „Н.х.г.” ООД, има кредитори по сключени от него сделки. Освен това трябва да се приеме, че Б.А.е съзнавал, че когато „Н.х.г.” ООД се разпорежда със свой недвижим имот като го апортира в капитала на дружеството, в което той притежава половината от капитала и е овластен да го управлява съвместмо с друго лице, се увреждат кредиторите на това юридическо лице, тъй като те няма да могат да се удовлетворят от недвижимия имот, чиято пазарна стойност не се променя бързо във времето, а ще трябва да търсят удовлетворяване от дружествени дялове, които са имущество, което се отчуждава по-лесно от един имот, и чиято стойност може да се измени в посока на понижяване чрез действия на лица от върховния и управителния орган на „Л.ц.А.“ ООД, в които органи това лице има участие.
Освен това при изследване на въпроса дали е налице знание за увреждане у „Л.ц.А.“ ООД съдът съобразява, че по делото е доказано, че 12 дни след като апортът е произвел действие между „Н.х.г.” ООД и лицето Б.А.е сключен договор, с който дружеството е продало на последния 7 463 броя дружествени дялове от имуществото на „Л.ц.АЖ“ ООД, които са ½ от тези, които то е придобило в резултат на процесния апорт. На същата дата е сключена и втора сделка, с която „Н.х.г.” ООД е продало останалата част от придобитите дружествени дялове на Ч.Ш., който е вторият от двамата съдружници в дружеството „Л.ц.АЖ“ ООД, притежаващи всички дялове от капитала преди апорта. Следователно в резултат на тези сделки само 12 дни след апорта дружествените дялове вече не са част от имуществото на „Н.х.г.” ООД, а освен това са придобити от двамата първоначални съдружници в „Л.ц.АЖ“ ООД, с което тяхното дялово участие в капитала се е възстановило като това преди апорта – всеки от тях има по ½ част. Близката роднинска връзка между управителя на „Н.х.г.” ООД и Б.А., както и това, че в изключително кратък период от време от момента на придобиване на дружествените дялове от „Н.х.г.” ООД е сключена сделка, с която те са прехвърлени на Б.А., който е съдружник в „Л.ц.АЖ“ ООД, са факти, от които може да се заключи, че целта на извършените сделки по апорта и последващата продажба на дружествени дялове, е била недвижимият имот, находящ се в с. Брестник, да бъде изваден от патримониума на „Н.х.г.” ООД и то без да бъде увеличавано реално имуществото на това дружество с дружествени дялове от капитала на „Л.ц.АЖ“ ООД. Постигането на тази цел, която както управителят на „Н.х.г.” ООД, така и Б.А., са търсили чрез сключените сделки, очевидно води до увреждане на кредиторите на дружеството, тъй като от неговия патримониум излиза недвижим имот, като той не придобива реално и дружествени дялове в дългосрочен план. Дори и да се приеме, че в патримониума на дружеството -длъжник е постъпила уговорената между страните по договорите за продажба на дялове покупна цена, то това не може да гарантира интереса на кредиторите в дългосрочен план, тъй като разпореждането с парични средства е изключително лесно и неформално, а и длъжникът лесно може да укрие тяхната наличност от кредиторите си, включително в хода на образувано срещу него принудително изпълнение. С оглед на това също следва да се заключи, че Б.А.е знаел, че като даде съгласие да приеме недвижимия имот, предмет на апорта, от „Н.х.г.” ООД ще бъдат увредени неговите кредитори.
След като физическото лица Б.А., което е в състава както на върховния, така и на управителния орган на „Л.ц.АЖ“ ООД , знае, че „Н.х.г.” ООД има задължения към свои кредитори, както и че чрез извършване на непарична вноска на недвижим имот в капитала на „Л.ц.АЖ“ ООД това дружество ги уврежда, то и самото дружество „Л.ц.АЖ“ ООД е знаело за това.
С оглед всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, което прави предявеният в процеса евентуален конститутивен иск основателен.
В исковата молба синдикът е направил искане в случай на уважаване на някой от предявените при условията на евентуалност отменителни искове съдът да постанови връщане на имота, предмет на извършения апорт, в масата на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ в редакцията на нормата след изменението с ДВ. бр. 20 от 28.02.2013 г. синдикът е легитимиран да предявява и осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, обусловени от исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД. Искът по чл. 135 ЗЗД попада в приложното поле на чл. 649, ал. 2 ТЗ, поради което трябва да се приеме, че искането за осъждане на „Л.ц.АЖ“ ООД да върне в масата на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност този недвижим имот, който е внесен в капитала на „Л.ц.АЖ“ ООД, е предявено от лице, което е легитимирано да стори това съгласно изричната законова разпоредба.
Предназначението както на специалните отменителни искове по чл. 647 от ТЗ, така и на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е да бъде попълнена на масата на несъстоятелността. С оглед на това и като последица от уважаването им в закона е предвидено, че възниква материалното право за връщане в масата на несъстоятелността на даденото от длъжника по обявената за относително недействителна сделка или действие, за да може към него да бъде насочено универсалното принудително изпълнение чрез осребряване на това имущество и разпределяне на получените от това парични средства между кредиторите. Ето защо и предвид крайният извод на съда за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД ответникът „Л.ц.АЖ“ ООД следва да бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност полученият в резултат на извършения апорт недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска, местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда, представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща разгърната и застроена площ от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху поземления имот.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в размер от 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. Ответникът „Л.ц.АЖ“ ООД следва да бъде осъден да заплати тази сума в полза на масата на несъстоятелността на „Н.х.г.” ООД – в несъстоятелност.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответникът „Л.ц.АЖ“ ООД следва да бъде осъден да заплати по сметката на СГС сума в размер на 141 лв., представляваща държавна такса по предявените искове по чл. 135 ЗЗД и иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, която държавна такса на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ не се внася предварително.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г.М. - синдик на „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност, със съдебен адрес:***, срещу „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, и „Л.ц.АЖ“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ателие Д, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност на действието, извършено от „Н.х.г.“ ООД по внасяне на непарична вноска в капитала на „Л.ц.АЖ“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска, местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда, представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща разгърната и застроена площ от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху поземления имот, който апорт е вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Л.ц.АЖ“ ООД на 30.06.2010 г.
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност от Ана Г.М. - синдик на „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност, със съдебен адрес:***, срещу „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, и „Л.ц.АЖ“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ателие Д, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност действието, извършено от „Н.х.г.“ ООД по внасяне на непарична вноска в капитала на „Л.ц.АЖ“ ООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска, местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240 кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., ведно с изградената в него със степен на завършеност „груб строеж” сграда, представляваща хладилна база за плодове и зеленчуци с офиси с обща разгърната и застроена площ от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху поземления имот, който апорт е вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Л.ц.АЖ“ ООД на 30.06.2010 г.
ОСЪЖДА „Л.ц.АЖ“ ООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, ателие Д, ДА ВЪРНЕ в масата на несъстоятелността на „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, следните
недвижими имоти, получени в
резултат на извършена от „Н.х.г.“ ООД непарична вноска в капитала на „Л.ц.АЖ“
ООД, която е вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията по
партидата на „Л.ц.АЖ“ ООД на 30.06.2010 г., представляващи урегулиран
поземлен имот, находящ се в село Брестник, Община Родопи, Област Пловдивска,
местност „Османова могила”, съставляващ УПИ I – 009206 – хладилна база за
плодове и зеленчуци и офиси по ПУП на с. Брестник, целият с площ от 3 240
кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 214 кв.м., при съседи: полски път, имот №
66, имот № 62, имот № 63 и имот № 68, ведно с изградената в него със степен
на завършеност „груб строеж” сграда, представляваща хладилна база за плодове и
зеленчуци с офиси, състояща се от
хладилна база, със застроена площ от 900, 60 кв.м., и офис сгради на два етажа
със застроена площ от 423, 44 кв.м. или с обща разгърната и застроена площ на
цялата сграда от 1 324, 04 кв.м., ведно с всички подобрения върху поземления
имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Л.ц.АЖ“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ателие Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на масата на несъстоятелността на „Н.х.г.“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Л.ц.АЖ“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ателие Д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 141 лв. /сто четиридесет и един лева/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, която не се внася предварително на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: