РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20223100900651 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от М. Д. Х. (с предходно
фамилно име А.) срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД за осъждане на
ответника за сумите от:
1/ 50000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К.
К. ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в претърпени болки и страдания от
счупване на главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение
в движенията на десния горен крайник, претърпени психични изживявания и
състояние на емоционален стрес, ведно с дължимата законната лихва
върху главницата от 50000.00 лв., считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата;
2/ 49.83 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К. К.
ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в сторени направени разходи за
медикаменти в размер на 25.43лв., консумативи в размер на 7.00лв.и
проведено лечение в размер на 17.40лв., ведно с дължимата законна лихва
върху главницата от 49.83 лв., считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата,
всичките суми дължими по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ****** с валидност
до 22.06.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на 18.03.2018 г. на път трети клас 208,
1
при км. 42 + 050 е настъпило ПТП, при което, водачът Х. К. К., при
управление на моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. №
****** със закачено за него полуремарке „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, в
следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
ищцата М. Д. Х. (с предходно фамилно име А.) изразяваща се в счупване на
главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за период от около месец и половина
при благоприятно протичане на оздравителния процес. В следствие на
причинените травматични увреждания от настъпилото ПТП, ищцата
претърпяла продължително възстановяване за период повече от една година.
Ищцата твърди, че в следствие на ПТП – то е претърпяла болки и
страдания, емоционален стрес и психически дискомфорт. Излага се, че след
претърпените лечебни интервенции е следвало да отложи сключването на
граждански брак, както и по лекарска препоръка й се наложило да отбягва
забременяване до приключване на лечението й.
Освен причинените неимуществени вреди на ищцата били причинени
и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на направени разходи за
медикаменти, консумативи и проведено лечение в общ размер от 49.83 лв.
/7.00лв. за копие на диск от ренгенография, 17.40лв. за болничен престой,
13.98лв. закупено лекарство Диклонервовид и 11.45лв. заакумено лекарство
Хепароид/.
Срещу виновния водач Х. К. К. е образувано досъдебно производство,
като с влязло в законна сила споразумение, обективирано в протокол №
1/12.01.2022 г. по НОХД № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия,
последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице – ищцата М. Д. Х. (с
предходно фамилно име А.), Е. Д. А. и М.М.И., за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, отложено с три годишен изпитателен срок,
както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача К. е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
****** със срок на действие от 23.06.2017 г. до 22.06.2018 с ответника, който
следва да заплати обезщетение за вредите, причинени от застрахования.
Ищцата предявила писмена претенция с вх. № ЦУ 99 - 943 от
2
23.02.2022г. пред ответника за изплащане на обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди, по която е определено обезщетение в
общ размер от 5000.00 лв., като до момента на е постъпило плащане от
ответното дружество.
Поради наличие на причинната връзка между поведението на
застрахования водач и претърпените неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на настъпилото ПТП, ищцата моли съда да постанови решение за
осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните
размери, както и за сторените в производството съдебни разноски.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, чрез процесуалния
представител подържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
По делото е постъпил отговор от ответната страна ЗАД „ОЗК -
Застраховане" АД, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Излагат се съображения, че исковата молба е допустима. Оспорват се
предявените искове по размер, като ответникът прави изрично признание на
иска за неимуществени вреди до размера от 5000.00 лв. Ответникът не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по застрахователна
полица № ****** със срок на валидност от 23.06.2017 г. до 22.06.2018 г. на
моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. № ******, както и
обстоятелството, че на 18.03.2018 г. е настъпило ПТП между застрахования
автомобил с водач Х. К. и лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордожа“ с
рег. № ****** с водач Ю. К. Х., в който ищцата е била пътник.
Твърди се, че по предявената от ищцата писмена претенция към
застрахователя, последният е определил обезщетение в размер на 5000.00 лв.,
като на 20.04.2022 г. е отправено предложение за сключване на споразумение,
но такова не било постигнато между страните. Ответникът излага, че
определеното от него обезщетение в размер на 5000.00 лв. репарира
причинените неимуществени вреди в пълен размер. Твърди, че при
определянето на размера е съобразен и фактът на съпричиняванане на
вредоносния резултат от пострадалото лице, изразяващо се в липса на
поставен предпазен колан. Излагат се съображения, че претендираната сума
за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за
справедливост.
По отношение на претенцията за обезщетение за претърпените
имуществени вреди от ищцата, ответното дружество излага, че искът е
частично основателен, доколкото при формиране на размера ищцата не е
съобразила евентуалния си принос за претърпените увреждания.
Оспорват се твърденията на ищцата за продължителен
възстановителния период, негативни психични изживявани, стрес и
невъзможност за забременяване, както и причинно – следствената им връзка с
3
процесното ПТП.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск
за обезщетение за претърпени имуществени вреди в цялост, а по отношение
на предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, моли
за отхвърляне на иска за размера над 5000.00 лв. до претендирания размер от
50000.00 лв. Моли и за присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представите
поддържа подадения отговор, моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
По делото не е постъпил отговор от третото лице помагач Ю. К. Х. в
указания едномесечен срок. Не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила споразумение от 12.01.2022г. по НОХД
№20213130200057 по описана Районен съд – Провадия Х. К. К. се е признал
за виновен за това, че при управление на моторно превозно средство - влекач
„Скания Р 500”, с рег. № ****** със закачено за него полуремарке „Стас О 38
3 ФАК“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
16, ал. 1 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на ищцата М. Д. Х. (с предходно фамилно име А.)
изразяваща се в счупване на главичката на дясна лъчева кост, обусловило
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от
около месец и половина при благоприятно протичане на оздравителния
процес, престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, пр.1 и пр.2,
вр.чл.342, ал.1 от НК и е приел да му се наложи наказание от лишаване от
свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Съгласно заключението по допусната съдебно автотехническа
експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на 18.03.2018г. на път
трети клас 208, при км.42+0550 е настъпило ПТП между товарен автомобил
„Скания П 500", с рег.№****** с прикачено ремарке марка „Стас О 383
4
ФАК", с рег.№******, управляван от Х. К. К. и лек автомобил „Сеат
Кордоба", с рег.№******, управляван от Ю. К. Х., с пътничка М. Д. А..
Водачът К. допуснал товарния състав да се движи около средата на пътното
платно при преминаване на тунел със следващ за посоката на неговото
движение остър ляв завой, в резултат на които си действия заема частично
насрещната пътна лента. В същия момент в насрещната пътна лента се е
движил лекия автомобил „Сеат". Водача Х. е извършил спасителна маневра в
дясно, но поради малката ширина на десен пътен банкет не успява да
предотврати удара. Удара между двата автомобила е настъпил с минимална
застъпна повърхност в предните им леви части. След удара автомобилите са
се установили на около 10 метра след точката на удар на база ниските
скорости на движение от около 40 км/ч за всеки един, към момента на удара и
преди него. Вещото лице М. е посочило, че пътното платно било асфалтово,
мокро, съставено от две срещуположни пътни ленти, с ширини за по 3.5 метра
и 3.6 метра, ограничени в ляво и дясно от затревени банкети, разделени от
единична непрекъсната бяла линия. Пътни знаци не били описани или
заснети, максималната допустима скорост на движение е била 90 км/ч за
лекия автомобил и 70 км/ч за тежкотоварния състав. Лекият автомобил се е
движил в посока гр.Провадия, а товарния състав в посока гр.Айтос. Основна
особеност на района на ПТП е наличието на тунелно съоръжение и на остър
ляв завой в посоката на движение на излизащия от тунела товарен състав.
Тунелното съоръжение, подхода към острия завой и самия завой се
характеризират с тесен пътен участък сравним с ширина за движение в права
посока. Процесния остър ляв завой е определил късо разстояние за реакция
след напускане на тунела от страна на водача на товарния автомобил и малко
време за завръщане в пътната му лента. Височината на тунела е 4 метра, което
определя, че товарния състав не е имал техническата необходимост при
съобразена скорост с преминаване на тунела да използва средната част от
пътното платно, ето защо за да определи минимална дистанция от стените на
тунела следва да се движи с по-ниска скорост от останалите лекотоварни
автомобили е заключило вещото лице. От своя страна водача на лекия
автомобил е имал по-къса дистанция за реакция, определена от десния за него
остър завой - при водача на лекия автомобил няма диагонална видимост
спрямо ширината на пътното платно, тъй като взора му се прекъсва от
наличната в дясно в банкета растителност. Според установените данни по
5
делото, и двамата водачи са управлявали със скорост от около 40 км/ч, към
момента на удара и преди удара. Пътния участък и за двамата водачи е
предполагал по-ниска скорост на движение от максимално позволената за
района на ПТП. Преди настъпване на удара, товарния състав е напуснал
тунела и е изпълнявал маневра ляв завой спрямо острия ляв завой по пътния
участък, а лекия автомобил се е движил по дъгата на остър десен завой.
Опасната зона за лекия автомобил е 29.8м., а за камиона 33.40 метра. Според
изследваните опасни зони, водачите са нямали възможност да спрат аварийно
преди точката на ПТП, дори и само в зоната на реакция, преди техническото
осъществяване на аварийно спиране - средната дължина на зоната на пряка
видимост е била 20 метра. По делото няма описани или заснети пътни знаци,
ограничаващи скоростта на движение до различна от предвидената за
движение в извънградска зона. Водача на лекия автомобил е изпълнил
спасителна маневра в дясно, която е била правилна, но поради централното
разположение на товарния състав спрямо ширината на пътното платно е
нямало възможност за разминаване. И двамата водачи са управлявали със
скорост не превишаваща максимално допустимата за района на ПТП.
Основна причина за настъпилото ПТП се явява поведението на водача на
товарния състав, избрал движение по пътното платно с заемане частично на
насрещната пътна лента. В заключението е посочено, че по делото няма
достатъчно данни за да се определи дали пострадалата е била или не с
поставен правилно, изправен предпазен колан. Вещото лице заключава, че
липсата на описани или заснети технически данни за деформиране предното
арматурно табло пред пътниците на предните седалки, или описание и
заснемане на гърбовете на предните седалки, води до извода, че пътниците в
лекия автомобил са били обезопасени с предпазни колани.
От заключението по допусната съдебно медицинска експертиза се
установява, че ищцата М. Д. Х. е получила счупване на главичката дясна
лъчева кост, обусловило трайно затруднение на движението на десен горен
крайник повече от 30 дни, контузия на корема, контузия на главата с
ожулване в основата на носа, обусловили в съвкупност временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените травматични
увреждания могат да бъдат получени по начина описан в исковата молба при
този механизъм на ПТП. След ПТП пострадалата е била транспортирата до
МБАЛ „Света Анна“ – Варна и изписана на 21.03.2018г. Вещото лице М. е
6
посочило, че счупването причинява болки и страдания. Счупената кост
ограничава функцията на дясната ръка за около 45 дни. Тя причинява много
силни болки в първите часове, намаляващи до поносими след
обездвижването, след сваляне на гипсовата имобилизация болките се
засилват, с обезболяващи медикаменти са поносими. Лишенията и
дискомфорта са причинени от невъзможността пострадалата да си служи с
дясната ръка в срока на имобилизацията и първите дни след свалянето й,
необходима е помощ от трети лица. Няма данни за провеждана
рехабилитация. Пълното възстановяване настъпва обичайно след втория
месец, по данни на ищцата е възстановена напълно. Няма медицинска
документация за настъпили усложнения. Вещото лице М. посочва, поради
това, че счупването в областта на лакетната става е възможно ранно развитие
на артрозни промени. Съгласно заключението по т.11 при този механизъм на
ПТП – челен удар в лявата половина на лекия автомобил тялото полита
напред и на дясно, счупването на главичката се причинява от силата на
проведената по оста на крайника, от ръката към лакетната става – вид
защитна реакция. Контузията на корема може да се причини от напречната
лента на предпазния колан.
Вещото лице М. е заключило, че медицинските разходи и закупените
лекарства за относими към проведеното лечение.
Разпитана в съдебно заседание св. Ш.Х. излага, че са приятелки с М.. Тя
пътувала със сестра и братовчед си когато се случила катастрофата. М. била
със счупен лакът, травма на корема и контузия на главата. Бил й поставен
гипс на ръката, който тя носила един месец, после провела рехабилитация
още един месец в „Св. Клементина“, Варна, тъй като не можела да си
разтваря лакътя. Майка й дошла във Варна да й помага, тъй като не можела да
изпълнява ежедневните си задължения. Когато се видели с М. след 3 – 4
седмици от катастрофата, тя споделяла на свидетелката, че се чувствала
неприятно, ръката продължавала да я боли, била изплашена като видяла
сестра си в безсъзнание.
Разпитан в съдебно заседание св. Д. Д. /баща на ищцата/ споделя, че при
катастрофа през 2018г. пострадали и двете му дъщери – М. и Е.. Предният ден
М. правила годеж. В следствие на катастрофата М. получила счупване на
дясна ръка в лакътя. Била откарана в болница във Варна. При посещението в
7
болницата свидетелят видял, че М. е уплашена и стресирана, с гипсирана
ръка. След като била изписана от болницата М. се прибрала в квартирата си в
гр. Варна и майка й дошла да ги гледа със сестра й. Много я боляла ръката,
не можела да се обслужва сама. Майка й готвела и чистела. М. била цял месец
в гипс. И сега още се оплаква от болки, усеща студено, не може да вдига
тежко. Трудно държи бебето си. Свидетелят споделя, че сватбата била
отложена с година и нещо, за да се възстанови М. и сестра й, която била със
счупени зъби и не можела да се храни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
При съвкупния анализ на доказателствата се установява, че е настъпило
ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и противоправно от
Х. К., който факт е установен със споразумение, имащо характер на присъда
по НОХД №57/2021г. по описа на Районен съд - Провадия.
Деликвентът е признат за виновен, в това, че е причинил на ищцата
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на дясна
лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от около месец и половина при благоприятно протичане на
8
оздравителния процес.
Решението, досежно виновното противоправно поведение на водача,
както и факта на причиняване на телесните повреди на ищеца е задължително
за настоящата инстанция съобразно нормата на чл.300 от ГПК.
В следствие на ПТП ищцата получила и травми на корема и главата в
областта на носа.
От причинените травми ищцата е изпитала болки и страдания, които са
пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента. Във връзка
с лечението си ищцата е сторила разходи, за които е представила надлежни
писмени доказателства, всичките свързани оздравителния процес, съгласно
заключението на вещото лице М..
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди са установени по своето основание,
поради което пристъпва към определяне на техния размер.
Общият размер на имуществените вреди е установен по делото и се
равнява на 49.83лв., сторени направени разходи за медикаменти в размер на
25.43лв., консумативи в размер на 7.00лв. и проведено лечение в размер на
17.40лв.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават
и след това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на ищцата са й причинени
средна телесна повреда - счупване на главичката на дясна лъчева кост,
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за
период от около месец и половина и две леки такива – контузия на корем и
глава /ожулване в областта на носа/.
9
Събраните доказателства /свидетелски показания и медицинската
експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване ищцата е
изпитвала силни болки и страдания, както и неудобства. Тези болки са се
дължали основно на счупването, но те са били предизвикани и от
причинените леки травми на корем и глава. След изписването от болница
ищцата не е могла да се обслужва сама и да изпълнява ежедневните си
задължения. Степенувайки интензитета на болките и неудобствата през този
изминал период /18.03.2018г. до 07.10.2022г./ съдът приема, че най – силни са
били в първите няколко дни, след което след имобилизацията на ръката са
били в по – малка степен. След премахването на гипса след един месец от
поставянето му, раздвижването на крайникът също е предизвиквало болки,
които също съдът приема, че са отшумели основно в рамките на още един
месец.
Вещото лице М. сочи, че оздравителния процес е приключил, няма
настъпили усложнения и няма провеждани продължителни лечения.
Към настоящия момент ищцата епизодично изпитва болка в ръката
когато вдига тежко или при промяна на метрологичните условия.
За определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, е
необходимо да се съобрази и, че към момента на настъпване на процесното
събитие /18.10.2017г./ лимитът на застрахователна отговорност за
неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно пострадало лице
е 2000000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 10 000 000 лв.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки, страдания и
неудобство, тяхната продължителност, обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
съгл. чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ намира, че искът е основателен за
сумата от размер на 15000.00 лева за болките и страданията от физическите и
психическите травми.
При така определените размери за имуществени и неимуществени вреди
съдът пристъпва към разглеждане на въпроса на наличието на съпричиняване.
По делото не са ангажирани доказателства, че ищцата е била без предпазен
10
колан, като травмата на ръката би настъпила, дори и при поставянето на
колан според заключението по медицинската експертиза. Отделно от
изложеното именно при поставен колан би могла да се причини леката
телесна повреда в коремната област. Предвид изложените мотиви не е налице
твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, което
да предпостави приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно
намаляване на определеното от съда обезщетение.
По изложените съображения предявения иск за имуществени вреди
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 49.83лв., а за неимуществени вреди
за сумата от 15000.00лв., като за разликата над тази сума отхвърлен като
неоснователен.
Досежно задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ, именно само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице.
За неимуществените и имуществените вреди застрахователят е
уведомен на 22.02.2022г. /видно от уведомление на л.11 от делото/.
Следователно застрахователят дължи плащане на лихвите за забава
дължими от делинквента за неимуществени вреди за периода 22.02.2022г. до
датата на подаване на исковата молба 07.10.2022г.
Върху претенциите за имуществени и неимуществени вреди следва да
се присъди и законна лихва за забава считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.10.2022г.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 600.00лв. и съдебно деловодни разноски в
полза на бюджета на съдебната власт в размер на 250.00лв., възнаграждение
за вещо лице.
По делото е направена искане да бъде присъдено на адв. Шивачев
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
11
адвокатурата. В случая се касае за безплатна адвокатка правна помощ. На
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На
основание посочената разпоредба съдът определя възнаграждение от
4650.00лв., което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и
размерите по Наредба №1 от 09.04.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съразмерно уважената част от иска
адвокатското възнаграждение следва да се понесе от ответника в размер на
1393.61лв.
С оглед изходът от спора на ответника се следват разноски съразмерно
отхвърлената част от иска, които следва да се понесат от ищцата в размер на
4090.92лв. /съразмерно от 5000.00лв. адвокатско възнаграждение и 850.00лв.,
възнаграждение за вещи лица/. За основателно съдът приема възражението за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ищеца за сумата
от 5600.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, район „Възраждане“, кв. „Възраждане“, ул. „Света
София“ №7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА М. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес ****** сумата от 15000.00лв./петнадесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К. К. ПТП на 18.03.2018г.,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на главичката на
дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник, травма на корема и главата /ожулване в областта на носа/,
претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, ведно
с дължимата законната лихва върху главницата от 15000.00 лв., считано от
датата на уведомяване на застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното
изплащане сумата на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД от М. Д. Х., ЕГН **********, с
12
постоянен адрес ****** срещу „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район „Възраждане“, кв. „Възраждане“,
ул. „Света София“ №7, ет.5 да заплати сумата, съставляваща разликата
над 15000.00лв./петнадесет хиляди лева/ до пълния предявен размер от
50000.00лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на виновно
причинено от Х. К. К. ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в претърпени
болки и страдания от счупване на главичката на дясна лъчева кост,
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник,
травма на корема и главата /ожулване в областта на носа/, претърпени
психични изживявания и състояние на емоционален стрес, ведно с дължимата
законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата.
ОСЪЖДА „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, район „Възраждане“, кв. „Възраждане“, ул. „Света
София“ №7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА М. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес ****** сумата от 49.83 лв./четиридесет и девет лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К. К.
ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в сторени направени разходи за
медикаменти в размер на 25.43лв., консумативи в размер на 7.00лв. и
проведено лечение в размер на 17.40лв., ведно с дължимата законна лихва
върху главницата от 49.83 лв., считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата.
ОСЪЖДА „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, район „Възраждане“, кв. „Възраждане“, ул. „Света
София“ №7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд - Варна държавна такса и съдебно деловодни
разноски в размер на 850.00лв./осемстотин и петдесет лева/ и 5.00лв./пет
лева/, за издаване на изпълнителен лист на основание чл.78, ал.6 от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, район „Възраждане“, кв. „Възраждане“, ул. „Света
София“ №7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С. Б. З., към Адвокатска колегия
– Варна, личен №********** сумата от 1393.61лв. /хиляда триста
деветдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на основание
13
чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** ДА
ЗАПЛАТИ на „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, район „Възраждане“, кв. „Възраждане“, ул. „Света София“ №7,
ет.5 сумата от 4090.92лв. /четири хиляди и деветдесет лева и деветдесет и
две стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми на ищцата с
решението могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка, открита в
„Уникредит Булбанк“ АД: ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14