РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на десети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана Борисова като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15454 по описа за 2015 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2
и предл. 3 от ЗЗД.
Ищцата С.П.П.
твърди, че е собственик на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се
в гр. София, жк. „********, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4359.198.16.25, който придобила чрез покупко – продажба
през 1997 г. Излага, че поради желанието си да прехвърли имота на своя син,
била упълномощила майка си – ответницата А.М.И., да извърши сделката от нейно
име, във връзка с което ответницата се явила през 2014 г. пред нотариус К.С.,
рег. № *** при НК, с район на действие на СРС, като представила друг документ
за собственост на описания по – горе апартамент. Твърди се в тази връзка, че
бил представен Нотариален акт № 162, том V,
рег. № 4233, дело № 828 от 2006 г., на който бил придаден вид, че е по описа на
нотариус К.С., рег. № *** при НК, с район на действие на СРС, както бил
придаден и вид, че ответницата А.М.И. е собственик на апартамента. Нотариусът
констатирал, че представения нотариален акт е неистински документ, тъй като
печатът не бил поставен от нотариус К.С., не е на неговата нотариална кантора,
нотариалният акт не бил вписан в Агенция по вписванията. В исковата молба се
твърди още, че С.П.П. не е полагала подписа за „продавач“ в описания неистински
нотариален акт, а и никога не била участвала в такава сделка. Сочи, че била
сигнализирана Районна прокуратура – София и е образувана пр.пр. № 44932/2014
г., като с Постановление от 31.07.2015 г. наказателното производство било
спряно до издирване на извършителя на деянието. Съобразно с изложеното моли
съдът да прогласи нищожността на договора за покупко - продажба, обективиран
в Нотариален акт № 162, том V, рег. № 4233, дело № 828 от 2006 г. по описа на
нотариус К.С., рег. № *** при НК, с район на действие на СРС, поради липса на
съгласие и предписана от закона форма, както и да се отмени посочения
нотариален акт. Не претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответницата А.М.И. не оспорва
предявените искове. Излага, че всички фактически твърдения в исковата молба
отговарят на действителността. Заявява становище за основателност на исковете.
Не претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представен по делото нотариален акт № 162, том V,
рег. № 4233, дело № 828 от 2006 г. по описа на нотариус К.С., рег. № *** при
НК, с район на действие на СРС, е видно, че същият обективира договор за
покупко – продажба на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в бл.
***, вх. Г на 9-ти етаж, в жк. „Люлин“ в
гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 79.36 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 25,
заедно с 2.271% ид.ч. от общите части на сградата и заедно с правото на строеж
върху припадащата се част от терена на комплекса, който договор е със страни: С.П.П.,
ЕГН: **********, в качеството й на продавач, и А.М.И. , ЕГН: **********, като
купувач. Установява се от схема на самостоятелен обект в сграда с № 15 – 461038
– 23.10.2015 г., че описаният имот е с идентификатор 68134.4359.198.16.25 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 –
14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Независимо от липсата на оспорване на
исковата претенция, по делото е изслушана и приета съдебно – графологична
експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице графолог е заявило категоричен
извод, че подписът за „продавач“ и името под него в нотариален акт № 162, том V,
рег. № 4233, дело № 828 от 2006 г. по описа на нотариус К.С., рег. № *** при
НК, с район на действие на СРС, не са изпълнени
от ищцата С.П.П..
Нотариус К.С. е заявил в писмен
вид, че съгласно Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите, нотариалните
дела се пазят 5 години след което подлежат на архивиране и унищожаване, както и
че през посочената в нотариалния акт година – 2006 г., не е имал нотариално
дело с такъв висок номер - № 828.
Представено е и заверено копие от
Постановление от 31.07.2015 г. за
спиране на наказателното производство, образувано по пр.пр. № 44932/2014 г. за
престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 НК – съзнателно
ползване от неистински официален документ – процесния нотариален акт.
Производството е спряно до установяване на извършителя на соченото престъпно
деяние.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 и
предл. 3 ЗЗД нищожни са договорите, при
които липса съгласие, както и предписана от закона форма. Основателността на всеки от предявените
обективно съединени искове, се обуславя от установяване на съответния порок при
осъществяване на фактическия състав на сделката - липса на съгласие и липса на
форма. Възприето е с Решение № 97 от 08.02.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г. на I т.о. на ВКС, че предявяването на искове за прогласяване на нищожност на
една правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност
е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед
на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността
за страните по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да
се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от
естеството на поддържания от ищеца порок на сделката.
Нищожната сделка се счита, че не съществува в правния мир
и последиците от нищожността по чл. 34 ЗЗД са аналогични за всички основания по
чл. 26 ЗЗД. Атакуваната
сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за
обявяване на нищожността, т.е. основанията могат да съществуват едновременно,
но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от
въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност
на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя
основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците
изключва или поглъща останалите. Съобразно с тези разсъждения и
предвид наведените от ищеца фактически твърдения и заявения съответен петитум,
очертаващи предмета на делото, съдът намира, че исковете, по които е образувано
настоящото исково производство, са предявени при условията на евентуалност,
като главна претенция е основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД
– липса на съгласие. И това е така, защото неспазването на предписана от закона
форма обуславя възможност за конвертиране на договора за продажба на недвижим
имот в предварителен такъв, за който е предвидена обикновена писмена форма, т.
е. правните последици при наличие на този порок биха били различни. От своя
страна договорът за покупко - продажба,
като сложен юридически факт се сключва при обективиране на две насрещни припокриващи
се по съдържание волеизявления, като липсата на едно от тях, влече липса на
съгласие и сключената сделка е нищожна. Същата не поражда целените от страните
правни последици. В процесния случай волеизявлението на една от страните по
сделката - прехвърлителя – С.П.П. не извършено от същата, тъй като положеният в
документа подпис не е изпълнен от ищцата. Следователно страната - продавач не е
извършила волеизявление, елемент от фактическия състав на договора, поради
което между страните не е постигнато съгласие и сделката е нищожна.
Правоотношение между продавача С.П. и купувача – ответницата А.И. не е
възникнало – нито като облигационноправна връзка, нито като транслативен ефект
- правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в бл. ***, вх. Г
на 9-ти
етаж, в жк. „Люлин“ в гр. София с идентификатор 68134.4359.198.16.25, не
е преминало в правната сфера на купувача – ответницата И.. Последната не се
легитимира като носител на вещното право на собственост. Липсата на съгласие е
безспорно установена по делото от събраната по делото доказателствена
съвкупност, като следва да се отчете и наличието на признание от страна на
ответницата на този неизгоден за нея факт.
Ето защо при липсващ елемент от
фактическия състав на сделката изследването на въпроса как порокът липса на
форма се отразява върху сделката, е безпредметно, тъй като резултатът не може
да бъде различен - сделка въобще не е сключена. Поради това, и тъй като, не се
е сбъднало вътрешно процесуалното условие, съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.
Искането
за отмяна на нотариален акт №
162, том V,
рег. № 4233, дело № 828 от 2006 г. по описа на нотариус К.С., рег. № *** при
НК, с район на действие на СРС е неоснователно. На отменяване или обезсилване
подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по
обстоятелствена проверка, какъвто не е процесният. Той е нотариален акт за
сделка и не се отменя по този ред. Ако между страните по сделката бъде признат
порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена, легитимиращият
ефект на нотариалния акт, с който е извършена, ще отпадне с вписването на
съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респ. е развалена
или отменена сделката. В този смисъл е налице непротиворечива съдебна практика
- Решение № 1138 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4872/2007 г., II г. о, Решение № 206 от 16.03.2007 г. на ВКС по гр. д. №
2971/2005 г., I г. о., Решение № 98 от 16.02.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 291/2009 г., III г. о., ГК.
По
разноските:
При този изход на
спора на ищцовата страна се следват разноски, но предвид липсата на претенция
за присъждане на такива, съдът не дължи служебно произнасяне.
Ответната страна също не е
претендирала репариране на съдебно – деловодни разноски, но такива не й се и
следват.
Съдът констатира, че на ищцата с
разпореждане на л.13 от делото е указано да внесе по сметка на СГС държавна
такса за разглеждане на предявените искове, която е в размер на 4% от ¼
от данъчната оценка на недвижимия имот, описан по – горе, и възлиза на сумата
от 376.62 лева. Поради посоченото
ищцовата страна следва да бъде осъдена на основание чл. 71 вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 4 вр. с т. 2 ГПК да внесе държавна
такса в посочения размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за
покупко - продажба на недвижим имот, сключен между С.П.П., ЕГН: ********** - в качеството
й на продавач и А.М.И., ЕГН: **********, като купувач,
за апартамент № ***, находящ се в бл. ***,
вх. Г на 9-ти етаж, в ж.к. „Л.“ в гр. София, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.36
кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 25, заедно с 2.271% ид.ч. от
общите части на сградата и заедно с правото на строеж върху припадащата се част
от терена на комплекса, с идентификатор 68134.4359.198.16.25 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 14/06.03.2009 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, обективиран в нотариален акт № 162, том V,
рег. № 4233, дело № 828 от 2006 г. по описа на нотариус К.С., рег. № *** при
НК, с район на действие на СРС, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД -
поради липса на съгласие.
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН: **********,
на основание чл. 71 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК, да
внесе по сметка на СГС сумата от 376.62 лева /триста седемдесет и шест лв.
и шестдесет и две стотинки/ - държавна
такса по евентуално съединените искове.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: