Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019/
27.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на двадесети януари двехиляди
двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 943 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДМ Интернационал”
ООД – гр.*** против Решение № 260070/ 17.09.2020
г. по гр. д. № 571/ 2020 г. на Районен съд Хасково, с което е осъден да заплати
на Н.К.Ж. сумата от 1796.
56 лв., представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.06.2019
г. – 2902.2020 г. ведно със законната лихва.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
решението, като се поддържа, че между страните не е налице трудово
правотношение, тъй като представеният трудов договор не е подписан от страните.
Предвид изложеното иска да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с
което да се отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата Н.К.Ж. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Н.К.Ж. е предявила против „ДМ
Интернационал” ООД – гр.*** иск за неизплатено трудово възнаграждение от 1845 лв. за периода 01.06.2019
г. - 29.02.2020 г.
Основателността на иска е обусловена от съществуването на
трудово правоотношение между страните и престирането на труд от страна на
ищцата.
Наличието на трудово правоотношение между страните се
установява от приложения по гр. д. № 1518/ 2019 г. на РС Хасково Трудов договор
№ ***, с който ищцата Н.К.Ж. е назначена на длъжността *** в отдел „ДМ Интернационал” ООД при двучасов работен ден. Договорът е подписан от двете страни, като в съответствие
с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ работодателят е уведомил териториалното
поделение на НАП в гр.*** за сключения договор.
Съдът намира за доказан и факта, че през процесния период
– 01.06.2019 г. – 29.02.2020 г., ищцата е изпълнявала задълженията си по
трудовия договор. Ищцата е назначена на длъжността *** в търговско дружество с
предмет на дейност международен превоз на товари. Според чл. 4, пар. 2, б. „в“
от Регламент № 1071/ 2009 г. на ЕП и на
Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно
условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията
автомобилен превозвач и за отмяна на
Директива 96/26/ЕО на Съвета определеното за ръководител на
транспортната дейност лице може да ръководи
транспортната дейност на не повече от четири различни предприятия с общ
автомобилен парк от максимум 50 превозни средства. Цитираната разпоредба сочи,
че изпълнението на длъжността ръководител на транспортна дейност, която е
идентична с длъжността на ищцата, не изисква полагане на труд задължително на
определеното от работодателя място, като работата може да се извършва и от
разстояние. Косвен факт, че ищцата е работила от дома си, представлява и
обстоятелството, че по същото време е работила в друг превозвач „Еуромелос” ЕООД.
Освен това виновното неявяване на работа е основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, но до настоящия момент работодателят не е упражнил
потестативното си право да уволни ищцата на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
Съществуването на трудово правоотношение и готовността на работника или
служителя да изпълнява трудовите си задължения е достатъчно достатъчно
основание за изплащане на уговореното трудово възнаграждение дори и при
бездействие от негова страна, когато то не е по негова вина (чл. 267, ал. 1 КТ).
Следващият спорен въпрос е за размера на уговореното
трудово възнаграждение – 205 лв. според трудовия договр или 140 лв. според
уведомлението до НАП. По този въпрос е налице формирана сила на пресъдено нещо
по гр. д. № 1518/ 20109 г. на РС Хасково, по което с влязло в сила на
05.02.2020 г. решение от 22.01.2020 г. „ДМ Интернационал” ООД е осъден да
заплати на Н.К.Ж. трудово възнаграждение от 410 лв. по същия трудов
договор за м. април и май 2019 г., т. е. по 205 лв. на месец. Видно от
заключението на вещото лице за исковия период от 01.06.2029 г. до 29.02.2020 г.
неизплатеното брутно трудово възнаграждение възлиза на 1796. 56 лв.
Оплакването в жалбата, че на ищцата следва да се
присъди само чистия размер на трудовото възнаграждение от 1396. 37 лв. (след
преспадане на данъците и осигуровките), е неоснователно. Работодателят дължи на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение, но при изплащането по силата на т. нар. данъчен автоматизъм (чл.
42, ал. 5 ЗДДФЛ, чл. 7, ал. 1 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО) следва да удържи
сумите за данъци и осигуровки, които следва да внесе по сметка на републиканския
бюджет. В този смисъл на ищцата следва да се присъди дължимото според трудовия
договор възнаграждение в размер на 1796. 56 лв., от което при изплащането
следва да се удържат дължимите към бюджета данъци и осигуровки от 395. 19 лв.
според заключението на вещото лице. Поради това, като е уважил предявения иск
за сумата от 1796. 56 лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода 01.06.2019 г. – 29.02.2020 г., районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото „ДМ Интернационал” ООД следва да заплати на въззиваемата Н.К.Ж. направените разноски за адвокат във въззивното
производство в размер на 550 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260070/ 17.09.2020 г. по гр. д. № 571/
2020 г. на Районен съд Хасково
ОСЪЖДА „ДМ Интернационал” ООД да
заплати на Н.К.Ж. разноски по делото в размер на 550 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛEНОВЕ: 1.
2.