№ 53
гр. Стара Загора, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20245530200034 по описа за 2024 година
Обжалван е електронен фиш серия К №5480370 на ОДМВР град Стара
Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. В жалбата се оспорва издадения фиш и
извършеното административно нарушение.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з., но в писмена защита
чрез адвокат Н. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени,веществени /фото снимка/ – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния
фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
електронния фиш е приел за установено, че на 25.03.2021 година около 11.19
часа в град Стара Загора на бул. „Н. Петков“ до фирма „Анди“ в посока към
1
кв. „Зора„ при ограничение 50 км/ч за населено място жалбоподателят М. П.
управлява лек автомобил „Ситроен Берлинго„ с рег. № СТ 9948 АТ със
скорост 83 км/ч установена с техническо средство АТСС – ТФР – 1 – М 657.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от Справка за
собственост на МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, Протокол от проверка – 2-49-21 ,Протокол за използване на АТСС
№ 1642/26.03.2021 г., Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на Министъра на
МВР; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР; Фотоснимка
от 25.03.2021 година.
Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно
техническо средство /Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, Протокол от проверка – 2-49-21, Протокол за използване на АТСС
№ 1642/26.03.2021 г./, което по същество изключва възраженията в тази
насока.
От приложения клип от 25.03.2021 година се установява, че скоростта на
движение на лек автомобил „Ситроен Берлинго„ с рег. № СТ 9948 АТ е била
83 км/ч.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.21,
ал.1 ЗДП и на основание чл.182, ал.1 т.4 ЗДП е наложил административно
наказание – глоба в размер на 400 лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в електронния
фиш дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят при ограничение
на скоростта за управление на МПС 50 км/ч е превишил скоростта с 33 км/ч
/при отчетен толеранс/, от което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл.182 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е, че се движи в
населено място,че превишава максимално допустимата скорост/, предвиждал
е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил да
управлява МПС със скорост над максимално допустимата/.
Пътен знак Д-11 /„Населено място„/ се поставя в началото на населеното
място и не е необходимо да се поставя на всеки път в границите на това
2
населено място. В случая мястото на нарушението се намира в границите на
урбанизираната територия и жалбоподателят е знаел и съзнавал, че се движи
на път попадащ в границите на урбанизираната територия.
Следователно жалбоподателят П. е знаел, че се движи в населено място
т.е. съзнавал е всички обективни признаци от състава на административното
нарушение.
Жалбоподателят с деянието си е извършил формално административно
нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са осъществени всички
обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.21, ал.1
ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДП.
Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията
на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДП няма изискване скоростта на
движение на автомобилите да се установява само със стационарна АТСС. В
конкретният случай нарушението е установено с мобилна АТСС, която е
конкретизирана /АТСС – ТФР – 1 – М 657 /и отговаря из цяло не
техническите изисквания.
Правилно на основание чл.189, ал.4 ЗДП е наложено административно
наказание с електронен фиш.Административното нарушение е установено и
заснето с техническо средство изрично посочено и конкретизирано в
електронния фиш, същото е технически изправно и годно и в отсъствие на
контролен орган – без контролният орган да установява и констатира
нарушението.
Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизите на чл.189, ал.4
ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време, място и начин на
извършване, посочени са и обстоятелствата при които е извършено т.е.
спазена е формата, което прави възраженията неоснователни. Съдържа
издател – ОДМВР град Стара Загора и всички необходими реквизити.В
достатъчна степен е посочено наименованието на улицата,мястото и че
движението е в населено място, което изключва изискването на поставянето
на пътен знак ограничаващ скоростта.
За извършеното административно нарушение първоначално е издаден
електронен фиш № К4632414, като е санкциониран управителя и
представителя на ЮЛ собственик на автомобила „ Термис „ ООД /Справка за
регистрация на МПС/.В съответния срок управителя /Йоана Пеева И./ се е
3
възползвала от възможността на чл.189, ал.5 ЗДП и е подала декларация, в
която изрично е посочила, че към момента на нарушението автомобилът е
управляван от М. П..Такава декларация по чл.189, ал.5 ЗДП обаче
жалбоподателят П. не е подал и правилно е анулиран първоначалния фиш и е
издаден нов електронен фиш, с който е санкциониран.
Справката за регистрация на МПС е извлечение от масивите на КАТ-ПП,
същата съдържа всички необходими реквизити и установява собствеността на
автомобила, с който е извършено административно нарушение, което прави
възраженията в тази част също неоснователни.
Такива са и претенциите, че не е посочен трудов договор и, че
автомобилът не е управляван от жалбоподателя П..
Декларацията по чл.189, ал.5 ЗДП и разпоредбата на чл.189, ал.1 ЗДП не
поставят изискване за съществуване на връзка между работник и работодател.
Въз основа на декларацията по чл.189, ал.5 ЗДП може да бъде санкционирано
всяко трето лице различно от собственика на автомобила, какъвто е и
настоящият случай.Възраженията на жалбоподателя относно авторството на
деянието е следвало да се подставят и реализират чрез подаване на
декларация по чл.189, ал.5 ЗДП, което не е сторено.
Посочените доказателствени средства из цяло кореспондират по между
си, не съдържат никакво противоречие, което ги прави убедителни. Същите
установят конкретни доказателства, които образуват едно хомогенно цяло и
водят до единствено възможният извод относно главния факт в процеса –
установяват и доказват извършеното административно нарушение и неговият
автор.В тази връзка възраженията за недоказаност на административното
нарушение се явяват голословни.
Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.34 ЗАНН. Тези
срокове са относими към АУАН и наказателните постановления, но не и към
електронните фишове.В конкретният случай интервалът от извършване на
административното нарушение до налагането на административно наказание
и постановяването на СР е под абсолютната давност от 4 години и 6 месеца.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при налагането на административното
наказание даващи повод за отмяната му.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са
от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на
обществено опасни последици. Същите са широко разпространени в страната
и съдебния район и по своето естество са със завишена степен на обществена
опасност.
4
Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите
административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с
изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо
го като малозначително.
Следователно жалбата се явява неоснователна, а електронния фиш
следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №5480370 на ОДМВР град
Стара Загора, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400 лева /четиристотин/ на М. м П. от град Стара Загора, ул. „****,
ЕГН ********** и съдебен адрес – град а, ул. „*** /адв. Г. Н./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5