Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020 г.
СГС,
VI-4 състав, в закрито
съдебно заседание на осми декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов ч.гр. д. № 10468/20 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. Образувано е по жалба на В.А.В.,
която е длъжника по изпълнението, срещу
постановлението за разноски на ЧСИ А.Д.по изп.дело N 20208530400224, обективирано
в разпореждане от 09.09.2020 г. Според жалбоподателя
постановлението за разноски е незаконосъобразно, защото по реда на чл.248 ГПК е
постановено определение по ч.гр.дело N 2939/20
г. на СГС, с което е осъдена да заплати сумата от 200 лв., но веднага след като
е узнала за определението е поискана от съдебния изпълнител информация за
банковата сметка на взискателя, за да му се плати
сумата от 200 лв., но от кантората на съдебния изпълнител въпреки даденото
обещание не са я потърсили по телефона. На 13.08.2020 г. по телефона е било
съобщено, че вече е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело. Поддържа се от жалбоподателя, че не е станала
причина за образувано на изп.дело, защото е положила
максимални усилия да плати доброволно дължимата сума, но от страна на съдебния
изпълнител не е съдействано. Освен това в срока за
доброволно изпълнение е извършено плащане, поради което няма основание в полза
на взискателя да се приемат разноски от 400 лв. за
адвокатска защита, каквато не е предоставена, а размерът не е съобразен с
предвидения в Наредба N 1 размер за
образуване на изп.дело. Иска се да се отмени
обжалваното постановление.
Ответникът по жалбата И.Г.Ф., който е взискател по изпълнението, е представили отговор, с който оспорва
възраженията на жалбоподателя с довода, че уговореният размер от 400 лв.
включва адвокатско възнаграждение за образуване на изп.дело
и за процесуално представителство, защита и действия по него с цел
удовлетворяване на парично вземане. Освен това при уговаряне на адв.възнаграждение взискателят не
е знаел дали длъжникът ще плати в срока за доброволно изпълнение. Поддържа се,
че жалбоподателят е знаел за претенциите на взискателя,
но не е изпълнил задължението си и е изчакал образуване на изп.дело.
ЧСИ А.Д.е
представил мотиви, в които излага съображения за законосъобразността на
определените от него разноски в тежест на длъжника, които са в размер,
определен в Наредбата, включващ възнаграждение за образуване на изп.дело и за процесуално представителство, защита и
действия по него с цел удовлетворяване
на парично вземане.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, поради
което следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N 20208530400224 на ЧСИ А.Д.е образувано по молба И.Г.Ф.
въз основа на изп.лист от 27.07.2020 г. на СГС по
ч.гр.дело N 2939/20 г., с който В.А.В. е
осъдена да заплати сумата от 200 лв.
На 17.08.2020 г. длъжникът е получил
поканата за доброволно изпълнение, а с преводно нареждане от 18.08.2020 г.
длъжникът е платил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 313,60 лв.
С обжалваното разпореждане от 09.09.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението на длъжника за недължимост на разноски и
за прекомерност.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба на длъжника срещу постановлението за разноски на съдебния изпълнител чл.435 ал.2, т.7 ГПК.
Жалбата
на длъжника срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските по
изпълнението е частично основателна. Постановлението в частта, с която е
прието, че разноските са за сметка на длъжника, е правилно и законосъобразно,
защото е съобразено с правилото на чл.79 ал.1 ГПК, но при определяне на размера
е допуснато нарушение.
Според съда длъжникът с поведението си е станал причина за образуването срещу него на изп.дело N 20208530400224, поради което следва да понесе отговорността за разноски, която произтича от общото правило на чл.79 ал.1 ГПК. Не е налице никоя от хипотезите на чл.79 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, при които длъжникът по изпълнението не дължи разноски.
Повдигнатият в жалбата довод, че преди образуване на изпълнението длъжникът е искал да плати доброволно, но не го е сторил, защото не е знаел банковата сметка на взискателя, по същество е довод на длъжника за изпадане на кредитора в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД. На първо място следва да се спомене, че няма данни длъжникът да е поискал от взискателя да му посочи банкова сметка, ***, поради което не може да се приеме, че неизпълнението на задължението преди подаване на молбата за образуване на изп.дело е поради неоказано от кредитора съдействие.
На следващо място - когато дължимата престация е парична, както е в случая, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, респ. когато не е оказал съдействие на длъжника чрез посочване на банкова сметка, ***. За да се освободи длъжникът от задължението си, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация по предвидения в нормата на чл.97 ал.1 ЗЗД начин. При изпадане на кредитора в забава по отношение изпълнението от длъжника на парично задължение, е необходимо парите да се оставят от длъжника за пазене в банка по местоизпълнението – чл.97 ЗЗД.
Паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от задължението, а именно - внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице, различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Нормата на чл.2 от Наредба N № 3/2018 г. за Условията и реда за откриване на платежни сметки, изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти изрично предвижда възможност за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице / в подобен смисъл са решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 108 от 04.10.2012 г. по т.д. № 441/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 197 от 18.02.2014 г. по т.д. № 666/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Дори и да е налице забава на кредитора, доколкото длъжникът по паричното задължение не е депозирал дължимата от него сума в банка по местоизпълнението и не е уведомил кредитора за това, длъжникът не се освобождава от отговорност за последиците от забавата, както и от отговорност за направените от кредитора разноски по изпълнението, които са сторени поради неизпълненото парично задължение.
Жалбоподателят, който е длъжник по изпълнението, не е вложил дължимата от него парична сума по банкова сметка, ***ра, поради което не са настъпили правните последици на чл.97 ЗЗД. С непогасяване на паричното задължение длъжникът е станал причина за образуването на принудително изпълнение срещу него. В този смисъл съдът приема, че на основание чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на жалбоподателя длъжник.
По размер на разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на длъжника. Единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие по изпълнението се изразява в подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, в която се иска да се наложи запор върху банкови сметки и възбрана върху недв.имот на длъжника, но вземането по изп.лист е било погасено на 18.08.2020 г. - преди изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Дългът по изпълнителния лист е погасен изцяло на 18.08.2020 г. - преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат разноски за адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело.
На взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, когато дългът е погасен преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. В случая след изтичане на срока за доброволно изпълнение не са били предприети спрямо имуществото на длъжника принудителни действия, тъй като дългът е погасен още в срока за доброволно изпълнение, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Това е така, защото след срока за доброволно изпълнение не са били извършени принудителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
В молбата за образуване на изп.дело са посочени изпълнителните способи „запор“ и „възбрана“, но посочването на начин на изпълнение представлява част и е задължително съдържание на молбата за образуване на изпълнителното дело - чл. 426 ал. 2 ГПК. Следователно за посочването от взискателя на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнение не се дължи отделно адв.възнаграждение от това за образуването на изп.дело, доколкото в случая в срока за доброволно изпълнение задължението е погасено и срещу имуществото на длъжника не са сторени изпълнителни действия по приложение на изпълнителни способи.
При тези факти съдът намира, че взискателят има право на разноски за адв.възнаграждение в размер на 200 лв. – за образуване на изп.дело по чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г..
С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски на ЧСИ А.Д.по изп.дело N 20208530400224, обективирано в разпореждане от 09.09.2020 г., в частта, с която е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя И.Г.Ф. и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. – адвокатското възнаграждение на взискателя И.Г.Ф. по изп.дело N 20208530400224 на ЧСИ А. Д., възложено в тежест на длъжника В.А.В..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.