Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3327 27.09.2017
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД,
гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично
заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6929 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 439 от ГПК.
Ищецът М.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез п. адв.
Т.Ч. е предявил против ответника И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради изтекла
погасителна давност следните суми: сумата от 6200 лева (шест хиляди и двеста
лева), съгласно запис на заповед от 04.04.2008 г. с падеж 20.04.2008 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2008 г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 324 лева, за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 13.06.2008 г. по ч. гр. д. № 8304/2008 г. по описа
на ПРС, ХІІ гр. с., както и сумата от 11 000 лева (единадесет хиляди лева),
съгласно запис на заповед от 04.04.2008 г. с падеж 30.04.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.06.2008 г. до изплащане на вземането,
както и деловодни разноски в размер на 470 лева, за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 11.06.2008 г. по ч. гр. д. № 8305/2008 г. по описа на ПРС,
І гр. с.
Ищецът твърди, че през 2008 г. ответникът депозирал срещу
него заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 8304/2008 г.
по описа на ПРС, ХІІ гр. с., като била издадена Заповед за изпълнение от
10.06.2008 г. Заявителят се снабдил с изпълнителен лист от 13.06.2008 г. По
силата на тези документи ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от
6200 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 04.04.2008 г. с падеж 20.04.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2008 г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 324
лева.
През същата 2008 г.
ответникът образувал и второ ч. гр. д. № 8305/2008 г. по описа на ПРС, І гр.
с., като в негова полза била издадена Заповед за изпълнение от 06.06.2008 г. и
изпълнителен лист от 11.06.2008 г., по силата на които ищецът бил осъден да му
заплати сумата от 11 000 лева, дължими по запис на заповед, издаден на
04.04.2008 г. с падеж на 30.04.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.06.2008 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 470 лева.
Твърди, че въз основа
на така издадените два броя изпълнителни листи ответникът изобщо не образувал
изпълнителни дела срещу ищеца от момента на снабдяването с тях до настоящия
момент. Твърди, че единственото образувано ***е под *** по описа на ***. Същото обаче
имало за предмет събиране на сумата от 5 500 евро, дължима по запис на
заповед и присъдена съгласно изпълнителен лист от 15.12.2007 г. по ч. гр. д. №
9404/2007 г. по описа на ПРС, VІ гр. с., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 13.12.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1220 лева – разноски.
Сочи, че с договор за
прехвърляне на вземане от 24.04.2014 г. сключен между И.П.И. – ответник по
настоящото дело и Т. А. Д., И.И. прехвърлил безвъзмездно вземанията си по *** в
полза на Д., като преди прехвърлянето твърди, че не са присъединявани вземания
по други изпълнителни листове. Това било видно и от извършена по *** СИЕ с вх.
№ 8304/10.08.2015 г., изготвена от в. л. К. К., от която е видно, че
задължението по *** е единствено това по изп. лист от 15.12.2007 г. по гр. д. №
9404/2007 г. по описа на ПРС, без да са присъединявани други вземания.
Твърди, че вземанията
на ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 10.06.2008 г. по ч. гр. д. № 8304/2008 г.
по описа на ПРС, ХІІ гр. с. и изпълнителен лист от 13.06.2008 г., издаден по ч.
гр. д. № 8304/2008 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с., както и по Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
06.06.2008 г. по ч. гр. д. № 8305/2008 г. по описа на ПРС, І гр. с. и
изпълнителен лист от 11.06.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 8305/2008 г. по
описа на ПРС, І гр. с., са изцяло погасени поради изтичане на законоустановения
давностен срок, в който не били предприети каквито и да било действия, които
биха довели до прекъсване на давността съгласно чл. 116 от ЗЗД, нито пък са
настъпвали обстоятелства, довели до спиране на давността съгласно чл. 115 от ЗЗД.
Сочи, че вземането по
запис на заповед от 04.04.2008 г. за сумата от 6200 лева е станало изискуемо от
момента на настъпване на падежа му – 20.04.2008 г., като съгласно чл. 531, ал.
1 ТЗ исковете по записа на заповед се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Оттук следвало, че вземането по записа на заповед с падеж 20.04.2008 г. е
погасено поради изтекла 3-годишна давност на 20.04.2011 г.
По отношение на
вземането по втория запис на заповед за сумата от 11 000 лева, с дата на
издаване 04.04.2008 г. и с падеж 30.04.2008 г., същото било погасено на
30.04.2011 г., поради изтичане на 3-годишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
Твърди, че дори да се
приеме, че заповедта за изпълнение има последиците на съдебно решение и от
момента на влизането й в сила започва да тече нов 5-годишен давностен срок по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то по отношение на вземанията по двете заповеди
за изпълнение и изпълнителните листове към настоящия момент, този 5-годишен
срок отново е изтекъл. За вземането по изпълнителен лист от 13.06.2008 г. в
размер на сумата от 6200 лева главница, ведно със законната лихва и разноски,
давността твърди да е изтекла на 13.06.2013 г., а за вземането по изпълнителен
лист от 11.06.2008 г. за сумата от 11 000 лева, ведно със законната лихва
и разноски давността е изтекла на 11.06.2013 г.
Излага, че законната
лихва върху двете вземания, се погасява с тригодишна давност съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. От друга страна, вземането за законна
лихва, съставлява допълнително вземане, акцесорно по характера си, което се
визира в чл. 119 ЗЗД, поради което счита, че същото е погасено по давност.
В исковата молба е
подробно мотивиран правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск.
С оглед изложеното
моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност следните суми:
сумата от 6200 лева,
съгласно запис на заповед от 04.04.2008 г. с падеж 20.04.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2008 г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 324 лева, за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 13.06.2008 г. по ч. гр. д. № 8304/2008 г. по описа
на ПРС, ХІІ гр. с., както и сумата от 11 000 лева, съгласно запис на
заповед от 04.04.2008 г. с падеж 30.04.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.06.2008 г. до изплащане на вземането, както и
деловодни разноски в размер на 470 лева, за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 11.06.2008 г. по ч. гр. д. № 8305/2008 г. по описа на ПРС,
І гр. с.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковете.
Заявява, че не е налице правен интерес у ищеца от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, с който претендира да
са погасени по давност претендираните вземания по изпълнителен лист от
13.06.2008 г. за сумата от 6200 лева и изпълнителен лист от 11.06.2008 г. за
сумата от 11 000 лева, ведно със законните лихви върху главниците и
разноските по образуваните частно граждански дела.
Твърди, че с договор
за цесия от 06.10.2016 г. ищецът М.Г.В. безвъзмездно прехвърлил на З. П. Ч. вземането
си срещу ответника по делото И.П.И. съгласно изпълнителен лист №
3152/31.03.2016 г. и Заповед за изпълнение № 3154/21.05.2015 г. в размер на
1700 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2015 г.
до окончателното й изплащане. За събиране на така прехвърленото му вземане
цесионерът образувал *** *** по описа на
***, ***.
С договор за цесия от
06.10.2016 г. ищецът М.Г.В. безвъзмездно прехвърлил на С. З. Ч. вземането си
срещу ответника по делото И.П.И. съгласно изпълнителен лист № 4354/12.05.2016
г. в размер на 1237 лева. За събиране на така прехвърленото му вземане
цесионерът образувал *** по описа на ***.
С извършените
прехвърляния на вземания чрез сключените договори за цесия длъжникът М.Г.В.
цели увреждане интересите на ответника като кредитор, като препятства
извършването на извънсъдебно прихващане на насрещните им вземания до размера на
по-малкото от тях. С оглед на това ответникът предявил иск с правно основание
чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност по отношение на ответника,
в качеството му на кредитор на извършените цесии.
Твърди, че
възражението за изтекла погасителна давност е неотносимо към спора по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД. Ето защо счита, че не е налице правен интерес у ищеца за предявяване
на настоящия иск, още повече в посочения размер.
На следващо място,
излага, че съгласно константната практика на съдилищата, погасителната давност
е материалноправен институт изтеклата
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено, т.е. вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължавал да дължи. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен.
С оглед изложеното
моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковата
претенция като недопустима и неоснователна. Претендира направените по делото
деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените към исковата молба доказателства –
съобщение по чл. 131 от ГПК до З. П. Ч., искова молба от И.П.И. срещу М.Г.В. и З. П. Ч., договор за цесия от 06.10.2016г.,
сключен между М.Г.В. и З. П. Ч., нотариално уведомление за същия от
17.10.2016г., покана за доброволно изпълнение до И.П.И. по ***, Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
10.06.2008г. по ч. гр. д. № 8304/2008г. на ПРС и изп. лист от 13.06.2008г.,
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 06.06.2008г. по ч. гр. д. № 8305/2008г. на ПРС и изп. лист от
11.06.2008г., изп. лист от 31.03.2016г. по ч. гр. д. № 5992/2015г. на ПРС, XII-ти
гр. с-в на ПРС, съдебно-икономическа експертиза по***, молба за образуване на ***
от 11.01.2008г., въз основа на която е образувано ***, договор за цесия от
24.04.2014г., сключен между И.П.И. и Т. А. Д., постановление от 02.07.2014г. за
конституиране на нов взискател по ***, справка за образувани *** срещу М.Г.В., и
от представената от ответника молба от И.П.И. по ***, се установява следното:
През 2008г., съответно на 11.06.2008г. и на 13.06.2008г.
ответникът И.П.И. се е снабдил с два изп. листа срещу ищеца, издадени по реда
на чл. 417 от ГПК въз основа на записи на заповед, както следва – изп. лист от
11.06.2008г. по ч. гр. д. № 8305/2008г. на ПРС, I-ви гр. с-в
за сумата от 11 000 лева, дължима по запис на заповед от 04.04.2008г., с
падеж 30.04.2008г., предявен за плащане на 30.04.2008г., и законната лихва
върху главницата, считано от 05.06.2008г. до изплащане на вземането, както и
470 лева разноски, за заплащане на които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК от 06.06.2008г. по ч. гр. д. № 8305/2008г. на ПРС, I-ви
гр. с-в; и изп. лист от 13.06.2008г. по ч. гр. д. № 8304/2008г. на ПРС, XII-ти
гр. с-в за сумата от 6 200 лева, дължима по запис на заповед от 04.04.2008г., с
падеж 20.04.2008г., законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2008г.
до изплащане на вземането, както и 324 лева разноски, за заплащане на която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 10.06.2008г. по ч. гр. д. №
8304/2008г. на ПРС, XII-ти гр. с-в.
От исковата молба, съобщението и писмото по гр. д.
3282/2017г. по описа на ПРС, XII-ти гр. с-в безспорно
се установява, че ответникът по настоящото дело
И.П.И. е завел срещу ищеца и лицето З. П. Ч. иск по чл. 135 от ЗЗД за
обявяване по отношение на него за относително недействителен на договор за
цесия от 06.10.2016г., с който ищецът по настоящото дело М.Г.В. прехвърля свое
вземане срещу ответника И.П.И. на лицето З. П. Ч.. И. се легитимира като
кредитор с вземанията, предмет на настоящия спор, като твърди, че цесията го
уврежда, тъй като го лишава от възможността да извърши прихващане на вземането
на М.В. срещу него с вземанията, които той има срещу В. по изп. листове,
предмет на настоящия спор.
С оглед на така изложеното, неоснователно е възражението
на ответника за недопустимост на исковете като лишени от правен интерес, тъй
като ответникът с действията си предявява вземането си срещу ищеца по съдебен
път, предявява иск срещу него, легитимирайки се като кредитор на основание
процесните две вземания, с цел бъдещото им удовлетворяване чрез прихващане с
друго вземане, поради което за ищеца е
налице интерес да установи, че тези вземания са погасени по давност.
От останалите горепосочени доказателства не се установява
да е било образувано *** от страна на лицето, в чиято полза са издадени изп.
листове, или от негов частен правоприемник, за събиране на така посочените суми
до момента, като от същите е видно, че е образувано *** на ***, *** по молба на
ответника И.П.И. от 11.01.2008г. с длъжник ищеца М.Г.В. за сумата от 5500 евро,
дължима по запис на заповед и присъдена с изп. лист от 15.12.2007г. по ч.гр. д.
№ 9404/2007г. по описа на ПРС, VI-ти гр. с-в. От
останалите приложени по делото книжа, касаещи *** не се установява делото да е
било с предмет събиране на вземанията по двата изп. листа по ч. гр. д. № 8304/2008г.
на ПРС, XII-ти гр. с-в и по ч. гр. д. № 8305/2008г. на
ПРС, I-ви гр. с-в. Тези изп. листове са издадени
след образуване на това *** и няма никакви данни вземанията по тях да са
предявени за събиране в производството по***, нито за тях да е било образувано
друго изп. дело. Видно и от СИЕ по ***, същото продължава да е с предмет
събиране единствено на вземането по изп. лист за 5500 евро по .гр. д. № 9404/2007г.
по описа на ПРС, VI-ти гр. с-в. В този смисъл са и договора за
цесия от 24.04.2014г. и постановлението за конституиране на нов взискател от
02.07.2014г. – от същите се установява,
че по *** на *** длъжници са лицата М.Г.В. и З. П. Ч., с договора за цесия И.П.И.
прехвърля на Т. А. Д. вземането по това ***, Д. е конституиран като взискател
на 02.07.2014г., а със СИЕ от 10.08.2015г. се констатират задължения по това ***
само за главницата от 5500 евро по изп. лист от 15.12.2007г. по гр. д.
9404/2007г., ведно с акцесорните задължения за лихви, такси и разноски.
Следователно, няма никакви данни предмет на това изп. дело да са вземанията по
изп. листове по ч.гр. д. № 8304/2008г. на ПРС, XII-ти гр. с-в и
по ч. гр. д. № 8305/2008г. на ПРС, I-ви гр. с-в.
От справката за изп. дела, водени срещу взискателя, не се установява което и да
било от тях да е с предмет събиране вземането по процесните два изп. листа.
Представената от взискателя – ответник по делото молба от
12.04.2013г. по това изп. дело, в която същият сочи, че е получил плащания от М.В.
на определени суми, с които И.П.И. счита, че се погасяват задължения по изп.
листове, издадени по ч. гр. д. № 8304/2008г. на ПРС, XII-ти
гр. с-в и по ч. гр. д. № 8305/2008г. на ПРС, I-ви гр. с-в.
има характер на едностранно изявление, отправено от него до съдебния изпълнител
и касаещо вземанията по ***. Същото не изхожда от М.Г.В. и не удостоверява
негово изявление, че заплаща определена сума на основание изп. лист по ч.гр. д.
№ 8304/2008г. на ПРС, XII-ти гр. с-в и по ч. гр. д. № 8305/2008г. на
ПРС, I-ви гр. с-в.
Не се ангажират
доказателства от страна на ответника за действия, спиращи или прекъсващи
давността по отношение на вземанията, за които са издадени двата изп. листа -
по ч.гр. д. № 8304/2008г. на ПРС, XII-ти гр. с-в и по ч.
гр. д. № 8305/2008г. на ПРС, I-ви гр. с-в – нито за образувано *** и извършени изп.
действия, нито за признание на дълга от страна на длъжника, при все, че това му
е изрично указано с доклада по делото. Първото действие, извършено от
ответника, касаещо тези вземания, е предявяване на искова молба срещу ищеца
през 2018г., в мотивната част на която ответникът И. заявява, че се легитимира
като кредитор на ищеца В. на основание двата изп. листа, издадени за тези
вземания. Същото обаче не представлява прекъсващо давността действие, тъй като
искът няма за предмет установяване дължимостта на същите. Ответникът с определението по чл. 140 от ГПК е
бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи доказателства за образувани
*** за събиране на процесните вземания, респ. за прекъсване на давността, но не
изпълнил задължението си нито в указания срок, нито до приключване на
производството пред първата инстанция.
Други доказателства по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Искът е допустим, тъй като касае оспорване съществуването
на вземане, което ответникът претендира от ищеца и е предприел съдебни действия
във връзка с неговото бъдещо реализиране.
Ищецът твърди да не дължи вземанията като погасени по
давност, като доколкото това възражение изрично се навежда, и това е предметът
на спора, съдът е длъжен да се произнесе по него и да извърши проверка изтекла
ли е погасителната давност относно процесните вземания. Съображенията на ищеца
в подкрепа на твърденията му се основават на това, че вземането на ответника се
погасявало в тригодишна, евентуално – петгодишна давност, като с оглед
бездействието на кредитора и не предприемане на каквито и да било действия по
събиране на задължението, главницата и акцесорните претенции за лихва и
разноски са се погасили.
В случая, доколкото се касае за отрицателен установителен
иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на вземането си
спрямо ищеца, неговото основание и размер, както и твърденията си давността да
е спирала или прекъсвала.
Съдът
приема, че съгл. нормата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ давността за погасяване на
вземането в конкретния случай е тригодишна. В случая, доколкото вземането на
кредитора по изпълнителния лист не е установено с влязло в сила съдебно
решение, за него е неприложима нормата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД за петгодишната
давност.
В случая със
завеждане на заповедното производство е била прекъсната давността, като новият
тригодишен давностен срок започва да тече от издаване на изпълнителния лист по
чл. 417 ГПК, респ. от влизане в сила на заповедта за изпълнение. В това
производство длъжникът бива уведомен за издадената срещу него заповед, от
съдебния изпълнител, едва с поканата за доброволно изпълнение, след което същият
има възможност да възрази срещу нея и да се инициира исково производство, като
в случай, че не стори това в дадения му срок, заповедта влиза в сила и се
ползва със стабилитет, за разлика от несъдебните изп. основания по чл. 237 от ГПК отм. В конкретния случай обаче, ответникът не доказва тази заповед да е
била надлежно връчена на ищеца, поради което да е влязла в сила, поради което
новата тригодишна давност тече от датата на издаването на съответния изп. лист
– за вземането по ч. гр. д. № 8305/2008г. – 11.06.2008г., и за това по ч. гр.
д. № 8304/2008г. – от 13.06.2008г. В случай, че давността не е спирала или
прекъсвала, същата следва да изтече на 11.06.2011г., респ. на 13.06.2011г.,
като от следващия ден насетне - 12.06.2011г., респ. 14.06.2011г. вземанията са
погасени по давност и длъжникът може да се позове на същата. В конкретния
случай ответникът не ангажира каквито и да било доказателства нито да е
образувано изп. дело, нито да е било налице действие от страна на длъжника,
водещо до спиране или прекъсване на давността. Дори вземанията по записите на
заповед да се погасяваха с общата петгодишна давност, и тя би била изтекла най-късно
на 13.06.2013г., а исковата молба, при това от длъжника срещу кредитора, а не
обратното, е заведена на 11.05.2017г.
Ответникът не
ангажира доказателства за спиране или прекъсване на давността, като изходящата
от него молба, адресирана до *** по друго ***, в което твърди, че определени
плащания на ищеца не са по *** , а касаят процесните два изп. листа, не
представлява доказателство за действие, водещо до спиране или прекъсване на
давността. Тази молба представлява едностранно волеизявление на ответника –
кредитор, не изхожда от длъжника и не представлява документ, удостоверяващ
признаване на процесните вземания от длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД. Ответникът, твърдящ наличие на
такива документи, нито ги е представил, нито е искал събирането им, като
възможността за това се е преклудирала в първото с.з. по делото. Нещо повече,
същият е бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи доказателства за
образувани *** за събиране на процесните вземания, респ. за прекъсване на
давността, но не изпълнил задължението си.
С оглед на горното,
вземанията се явяват погасени по давност, поради което и исковите претенции
следва да се уважат.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, както следва: държавна
такса в размер на 719,76 лева (седемстотин и деветнадесет лева и седемдесет и
шест стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева (хиляда и
двеста лева).
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, че
М.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез п. адв. Т.Ч.,***, оф. *** НЕ ДЪЛЖИ на И.П.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** следните суми: сумата от 6200 лева (шест хиляди и двеста лева), съгласно запис на заповед от
04.04.2008 г. с падеж 20.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2008 г. до
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 324 лева (триста двадесет и четири
лева), за които суми е издаден изпълнителен
лист от 13.06.2008 г. по ч. гр. д. № 8304/2008 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с-в
по чл. 417 от ГПК, както и сумата от 11 000
лева (единадесет хиляди лева), съгласно запис на заповед от 04.04.2008 г. с
падеж 30.04.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.06.2008 г. до изплащане на вземането,
както и деловодни разноски в размер на 470
лева (четиристотин и седемдесет лева), за
което вземане е издаден изпълнителен лист от 11.06.2008 г. по ч. гр. д. №
8305/2008 г. по описа на ПРС, І гр. с-в по чл. 417 от ГПК, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплати на М.Г.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез п. адв. Т.Ч., със съдебен адрес: ***разноските по делото, от
които сумата в размер на 719, 76 лева
(седемстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) - държавна такса и 1200 лева (хиляда и двеста лева) – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!ВГ