Решение по дело №2132/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, ..................2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                                                                                   ИВАН КИРИМОВ

 

при секретаря Силва Абаджиева и с участието на прокурора Иван Петров, като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 2132/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 19.12.2019 г. по НОХД № 4371/2019 година, СРС, НК, 22 състав, е признал подсъдимия Д.Р. за невинен в извършването на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 алт.1 т.1 пр.1 от НК, поради и което го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от СРП, с които се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава или връщане на делото за ново разглеждане. В протеста и допълнението не се иска събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста, като счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин се доказва притежаването на наркотични вещества от страна на подсъдимия. Прокурорът намира, че въпреки относително малкия размер деянието се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед настъпилите несъставомерни последици - възникналия впоследствие пожар, поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен, като наложи съответно наказание по реда на чл.78а от НК.

Защитникът на подсъдимия – адв. И., счита протеста за неоснователен и незаконосъобразен. Пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, като счита, че извършеното от подсъдимия деяние, поради своята малозначителност, не е обществено опасно или обществената опасност е явно незначителна. Изтъква чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаното от него съдействие, сочи липсата на събрани от обвинението доказателства за възникнал пожар, поради което моли съда да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Подсъдимият Д.Р. редовно уведомен, не се явява, поради което въззивното производство е проведено в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3 НПК.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд, макар и да е събрал обективно, всестранно и пълно необходимите доказателства за разкриване на обективната истина по делото, е приел за установена фактическа обстановка, която не обхваща в пълен обем релевантните факти. Ето защо и въз основа на така събраните доказателства, настоящата въззивна инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Р. е роден на *** г. в гр. Велдхофен, Република Холандия, холандец, холандски гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, с лична карта № *******, издадена на ******* г. и валидна до *******г., личен № *******.

На 15.07.2018 г. около 02,00 ч. в апартамента, в който живеел подсъдимият по това време, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*******, възникнал пожар. По сигнал за това на телефонен номер 112 пристигнал на място екип на противопожарна охрана и аварийна безопасност, както и свидетелите К.М.и Ю.Г.- полицейски служители на 06 РУ-СДВР. Тъй като никой не отговарял на позвъняване на входната врата на жилището, било предприето проникване през терасата посредством стълба. След овладяване на пожара от служителите на противопожарна и аварийна безопасност, в апартамента влезли свидетелите М.и Г.. Последните установили самоличността на намиращия се там Д.Р. по документ за самоличност. При оглед на жилището те забелязали в едно от помещенията 1 бр. пликче със зелена тревиста маса, за което уведомили Дежурна част на 06 РУ - СДВР. С протокол за доброволно предаване подсъдимият предал намереното прозрачно найлоново пликче, съдържащо тревиста маса, с пояснение, че тревистата маса не е негова и не знае на кого е.

Видно от заключението на физико-химична експертиза представената за изследване растителната маса представлява високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с общо нето тегло 0,39 грама и процентно съдържание на активно действащо вещество тетрахидроканабинол 12,0%. Конопът е наркотично вещество с висока степен на риск и е поставен под контрол съгласно ЗКНВП. От протокола за оценка на наркотични вещества е видно, че стойността на нетното тегло на наркотичното вещество възлиза на 2.34 лева /при цена за грам - 6.00 лева/.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе от събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Ю.С.Г., К.Ц.М., Т.М.Р.и А.А.К.; заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза, експертна справка № 2363-Х от 15.07.2018 г., протокол за оценка на наркотични вещества, заповед за задържане на лице, протокол за доброволно предаване от 15.07.2018 г., протокол за претърсване и изземване от същата дата, определение на СРС-НО, писмени преводи и справка съдимост на подсъдимия.

Събраната по делото доказателствена съвкупност е еднопосочна и последователна, като от нея с пълна категоричност се установява, че на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с общо нето тегло 0,39 грама. Не се констатираха съществени противоречия, които да налагат подробното обсъждане на събраните доказателства, но се налага допълване на направения от СРС анализ, тъй като от първата инстанция са игнорирани едни доказателствени източници и са допуснати логически грешки при обсъждането им. В този смисъл въззивният съд намира, че събраните доказателствени материали са достатъчни, за да бъдат направени съответните правни изводи, които настоящият съдебен състав смята за правилни като краен резултат, макар и не по изложените в тях съображения.

Правилно и обосновано е решението на първата инстанция да се довери изцяло на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са обективни, логични и последователни. От показанията на свидетеля К.- собственик на процесното жилище, се установява, че по време на инкриминираното деяние същото е било обитавано от подсъдимия Д.Р., който е бил единствен наемател на апартамента. Въз основа на показанията на полицейски служители -  М.и Г. съдът установи фактите, свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние. По идентичен начин свидетелите описват възприятията си за осъществената от тях полицейска проверка, поводът да се случи това – сигнал за възникнал пожар, както случайно установено количество тревиста маса, намираща се във владение на подсъдимото лице. Посочените лица дават сведения и за извършеното в присъствието на подсъдимия и поемни лица претърсване на жилището. Въззивният съд счита, че поради многото подобни случаи в практиката на тези лица, обстоятелството, че разпитът им е проведен непосредствено след дванадесетчасова смяна в тъмната част на денонощието, а и индивидуалните паметови способности на всеки отделен човек, е напълно нормално те да не си спомнят с точност отделни елементи от фактологията на случилото се, поради което не се довери на казаното от тях в досъдебното производство за мястото на откритото наркотично вещество на легло в помещение в жилището, тъй като се опровергава от показанията на разпитаното поемно лице Р.и протокола от извършеното претърсване, според които наркотиците са се намирали на маса. Същевременно изложеното от полицейските служители за намерено наркотично вещество не стои изолирано, а намира потвърждение в показанията на свидетелката Р., и изготвените протокол за претърсване и изземване и протокол за доброволно предаване, видно от който подсъдимият Р. е предал на органите на реда 1 бр. малко прозрачно найлоново пликче, съдържащо зеленикава тревиста маса, с размер 2,5 х 2,9 см.

Като правилно и обосновано, в пълнота отговарящо на поставените задачи, съдът възприе заключението на изготвената физико-химична експертиза. Същата е изпълнена от вещо лице, разполагащо със специални познания в съответната област, поради което и настоящият съдебен състав възприе заключението като изцяло обективно и достоверно.

Въззивният съд, кредитира протокола от извършеното претърсване и изземване, като намира, че процесуално-следственото действие е осъществено съобразно изискванията на НПК. Настоящият състав намира за валиден и изготвения в хода на досъдебното производство протокол за доброволно предаване от 15.07.2018 г. Безспорно същият няма характер на протокол за процесуално действие, но е писмено доказателство, релевантно за делото само по себе си, тъй като е насочено към приобщаване към доказателствената съвкупност на веществени доказателства.

Действително при извършването на претърсване в обитаваното от подсъдимия жилище и съставянето на протокола за доброволно предаване не се установява да е бил назначен преводач, доколкото липсват доказателства посоченото в протоколите лице да е заклет преводач. В случая обаче не се касае за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. На първо място към момента на съставяне на тези протоколи и обективираните в тях изявления подсъдимият все още не е притежавал процесуалното качество обвиняем, поради което не е могъл да се ползва от правата по чл. 55 от НПК, вкл. и на преводач. Освен това обясненията на обвиняемия се събират по предвидения в НПК ред, поради което неговите изявления, отразени в протокола за доброволно предаване от 15.07.2018 г., нямат такова качество. Друг би бил въпросът, ако същите изявления биха могли да бъдат проверени, което в настоящият случай е невъзможно. Същевременно е видно, че назначения преводач – С.М.е присъствала и извършвала превод и при двете привличания на Д.Р. като обвиняем и при последващите му разпити, извършила е превод на постановленията, а писмен превод от второто и последно постановление за привличане на обвиняем е било връчено на подсъдимия на 27.02.2019г., поради което въззивният съд не споделя мотивите на първоинстанционния досежно разминавания, касаещи участието на преводач в наказателното производство. Дори и да се приеме обаче, че са били допуснати нарушения, предвид оправдаването на подсъдимия, правото му на защита е било реализирано в пълна степен.

Своите изводи относно чистото съдебно минало на подсъдимия съдът изгради въз основа на приложената по делото справка за съдимост.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до извод, че деянието, извършено от подсъдимия Р. съдържа обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1 от НК.

От обективна страна безспорно се установява, че на 15.07.2018 г., в град София, в апартамент, в ж.к. "Лагера“, ул. "*******подсъдимият Р. държал 1 бр. найлоново пликче, съдържащо коноп /марихуана/, с общо нето тегло 0,39 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 12 %, при цена за 1 грам - 6,00 лева, на стойност 2,34 лева. Конопът и активният му компонент тетрахидроканабинол имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство, и са поставени под забрана, съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Република България, и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.), като са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

От събраните в хода на наказателното производство доказателства се установява, че наркотичното вещество се е намирало във владение на подсъдимия: Р. е бил единствен наемател на жилището, само той е живеел там, към момента на откриване на наркотичното вещество в помещението не е имало други лица, като липсват доказателства такива да са присъствали в по-ранен момент. Обстоятелството, че пликчето с коноп /марихуана/ е било поставено на масата, не изключва владеенето му от подсъдимия, доколкото той е лицето, упражняващо фактическа власт върху помещението, в което се е намирало наркотичното вещество. При това положение може с увереност да се направи извода, че Д.Р. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, а именно държал е вещество (т. е. същото се е намирало в негова фактическа разпоредителна власт), което е наркотично по смисъла на посочените по-горе разпоредби на ЗКНВП.

Липсват доказателства, че подсъдимият Р. е имал издадено разрешително по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, следователно може да се направи абсолютно обоснован извод, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 пр. 1 от НК.

От субективна страна Д.Р. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е съзнавал, че държи в себе си наркотично вещество, което е и високорисково, знаел е, че без съответно разрешение няма право да притежава и държи това вещество, и въпреки че е разбирал, че с действията си извършва противоправно деяние, го е извършил.

Престъплението, извършено от подсъдимия е формално, на простото извършване т.е. за довършването му не е необходимо настъпването на вредни последици, като доводите на прокуратурата, свързани с възникналия пожар, са неотносими. Намереното у подсъдимия количество наркотично вещество не е голямо и стойността му не е висока, поради което са налице предпоставките престъплението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

По изложените съображения въззивният съд прие, че поведението на подсъдимия Р. формално осъществява обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 пр. 1 от НК.

Настоящият състав намира, че макар формално да е осъществен състава на престъпление, то по делото са налице фактори обуславящи явно незначителната степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което поведението на Р. следва да бъде разгледано на плоскостта на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно тази разпоредба не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. На първо място освен малкото количество и ниската стойност, няма данни наркотичното вещество да е било предназначено за трети лица, т. е. същото е било за лична употреба, което само по себе си значително намалява степента на обществена опасност на престъплението. Освен това личността на подсъдимия се характеризира с незначителна степен на обществена опасност: същият е неосъждан, със завършено средно образование, полага труд за осигуряване на издръжката си, при него липсват други криминалния прояви и не са събрани отрицателни характеристични данни. Освен това подсъдимият е млад човек, чужденец, гражданин на държава, в която е легализирана употребата на марихуана, поради което следва да се приеме, че подбудите и мотивите за извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, се коренят в недостатъчния му житейски и социален опит. Изложеното разкрива характеристиките на чл. 9, ал. 2 НК във втората му алтернатива - обществената опасност на деянието е явно незначителна. Поради това извършеното от подсъдимия не покрива признаците на престъпно деяние и той правилно е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Законосъобразно, на основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК, съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – наркотичното вещество.

Правилно, с оглед изхода на делото, съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена, а протеста, да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.12.2019 г., постановена по НОХД № 4371/2019 г. по описа на СРС, НО, 22 състав

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.