РЕШЕНИЕ
№ 1873
гр.Бургас, 24.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 11 ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Гергана Славова в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 2396 по описа на съда
за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Н.К.П., ЕГН:**********, с адрес ***. Касаторът
участва в производството лично.
Ответник по касация е ТД на НАП Бургас. Ответникът по
касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник –
юрисконсулт Десислава Чолакова.
Жалбата е насочена срещу решение № 436/03.08.2021г. по
АНД № 2691/2021г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 574674-F582432/27.04.2021г. на директора на дирекция Обслужване
в ТД на НАП Бургас, с което на П. е наложена глоба 30лв. за извършено
административно нарушение по чл.80 ал.1 от Закона за данък върху доходите на
физическите лица.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че до 30.04.2020г.
привлеченото към отговорност самоосигуряващо се лице не е подало по електронен
път съгласно чл.53 ал.7 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ
за календарната 2019г. Взето е предвид от АНО, че на 25.04.2020г. П. подала
декларация на материален носител, чрез лицензиран пощенски оператор.
Първоинстанционният
съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като е било осигурено правото на привлеченото към
отговорност лице да се защити. Приел, че материалният закон е приложен правилно,
при което потвърдил наказателно постановление.
В касационната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционният съд
не е обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон. Подробни
оплаквания в този смисъл се развиват и в касационната жалба. Иска се съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с което да
отмени наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация е представил писмено становище, с което оспорва
касационната жалба. В становището се обосновават доводи за неоснователност на
всяко от изложените в касационната жалба оплаквания. Иска се съдът да остави в
сила първоинстанционното решение. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат
нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която
решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
Правилността на обжалваното решение касационната инстанция преценя
съобразно изискванията на чл.218 от АПК – в рамките на направените от касатора
оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и
служебно.
Фактите по делото, отнасящи се до осъществяване състава на
административно нарушение, като цяло са безспорни и са правилно установени от
първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства – до 30.04.2020г. привлеченото към отговорност
самоосигуряващо се лице не е подало по електронен път съгласно чл.53 ал.7 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за календарната 2019г.
Правилна е и дадената от АНО и възприета от първоинстанционния съда правна
квалификация на деянието по чл.80 ал.1 вр. с чл.53 ал.7 и чл.50 от ЗДДФЛ.
Размерът на глобата е минимален.
Неоснователно е оплакването на касатора за необсъждане в
първоинстанционното решение на възражението за допуснато процесуално нарушение
по чл.40 от ЗАНН, изразило се в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя,
без наличието на предвидените в закона предпоставки за това, т.е. без надлежно
връчена покана до жалбоподателя за съставяне на акта в негово присъствие. Макар
и лаконични мотивите в първоинстанционното решение са достатъчно ясни и
отговарят на оплакването на жалбоподателя. Съдът е посочил, че съставянето на
акта в отсъствието на нарушителя не може да се разглежда като съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на лицето, след като това
право е било осигурено чрез надлежно връчване на самия акт. Настоящата
инстанция споделя това тълкувание на закона изцяло.
Неоснователно е оплакването на касатора за заобикаляне (и напрактика
пропускане) на установените в чл.34 от ЗАНН срокове за издаване на АУАН чрез
спиране на производството пред административнонаказващият орган, без да са
налице предпоставките за това. По делото са приложени два надлежно изготвени
протокола, от които се установи, че привлеченото към отговорност лице при две
посещения на адреса си не е било открито. Тези протоколи са официални
документи, установяващи посочените в тях обстоятелства. Правилно и в
съответствие с целта на закона производството е било спряно на основание чл.43
ал.6 от ЗАНН. При конкретните обстоятелства съдът приема, че е било извършено
щателно издирване, а чрез спирането на производството е отнета възможността за
злоупотреба с процесуални права, насочена към реализиране предпоставките по
чл.34 от ЗАНН и избягване на предвидената от закона административнонаказателна
отговорност.
В продължение на горното, както и предвид
обстоятелството, че след изпращането на декларацията на материален носител
органът е изпратил до жалбоподателката покана с указания за подаване по
електронен път, което задълженото лице упорито е отказало да направи, изводите на
първоинстанционния съд за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН
напълно се споделят от касационната инстанция, а направеното оплакване в този
смисъл е неоснователно.
По изложените съображения наказателното постановление се
явява законосъобразно. Първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва
да бъде оставено в сила на основание чл.221 ал.2 от АПК.
По повод направеното искане и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436/03.08.2021г.
по АНД № 2691/2021г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Н.К.П.,
ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на ТД на НАП Бургас 100лв. разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :