РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Варна , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ИВ. Р. против НП №23-0000096/15.02.2021г.
на Директора на РД „АА“ към ИА „Автомобилна администрация“ с което на
В. ИВ. Р. е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 2000
лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на разпоредбата на чл. 87, т.2 Наредба № 33от 03.11.1999г.
Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано поради непълно
изясняване на релевантната фактическа обстановка, респ. поради
несъобразяване с изложеното от жалбоподателя, поради което и е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, а изпраща
писмено становище от негов упълномощен представител, в което посочва, че
в издаденото НП липсва отразяване на всички релевантни факти и
обстоятелства в това число дата и място на извършване на нарушението.
Излага, че посоченият превоз на дървесина не е бил обществен превоз, поради
безвъзмездното му извършване, следователно за извършването му не е бил
1
необходим лиценз, респ. удостоверението за психологическа годност не е
било сред изискуемите по силата на чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП документи.
Отделно от това се навеждат твърдения за наличието на основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 13.11.2020г. в около 11ч. по път 11-29 гр.Добрич- гр.Варна след
разклона за село Изворско, жалбоподателят управлявал товарен автомобил
марка „ЗИЛ 131“ с рег.№ В 0653 НТ собственост на И. А. Д. и отдаден под
наем на ЕТ „Ми-В.Р.“.
При спирането на автомобила за проверка е установено, че водачът
извършва превоз на товари на дървесина-3,60 кубични метра дървен материал
(приет от проверяващите лица и в частност от св. Т. за обществен превоз) на
територията на България, без да притежава удостоверение за психологическа
годност.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В същото било прието, че превозът на товара бил обществен, поради
наличието на превозен билет от 13.11.2020г., видно от който купувач на
дървесината е „Веслес“ ЕООД, а получател е различно физическо лице – С.
Д..
В хода на проведеното съдебно производство беше разпитан свидетелят
Т. чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД"АА"-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
конкретно нарушение се защитава.
Противно на заявеното от жалбоподателя, съдът не констатира да са
били допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по какъвто и да е начин да е било накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
съда, в която са обективирани всичките му възражения в основната си част
свързани с вида на осъществения превоз.
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения.
При все това обаче съдът намира, че неправилно АНО е приложил
материалния закон, след като е констатирал нарушение по чл.87, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложил
наказание. Съгласно същата водачът на автомобил за обществен превоз на
товари следва да отговаря на следните изисквания - да притежава валидно
3
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
По делото не е налице спор между страните, че при извършената
проверка от контролните органи жалбоподателят е осъществявал превоз на
товари –дървен материал, с нает автомобил, както и че водачът не имал
удостоверение за психологическа годност видно от приложената по делото
справка.
Спорно в производството се явява обстоятелството дали извършеният
превоз представлява „обществен превоз на товари“ по смисъла на чл. 6, ал.1
ЗАвтП и § 1, т. 1. и т. 2 от ДР на ЗАвтП, респ. приложима ли е в случая
разпоредбата на чл. 87, т.2, доколкото тя касае единствено обществения
превоз на товари.
Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП ясно регламентира, че
обществен е всеки превоз извършен с моторно превозно средство срещу
заплащане.
Видно от вписаното в акта и в НП, е прието, че на процесната дата
жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на товари (дървен
материал) срещу заплащане.
Тази констатация обаче по никакъв начин не се подкрепя от събраните
по делото доказателства, като за да приеме изложеното АНО се позовава 1 бр.
превозен билет от 13.11.2020г., от който не се установява възмездността на
конкретния превоз, а единствено видът и произходът на превозваните дърва.
Основен е принципът в административнонаказателното производство,
че тежестта за доказване на нарушението се носи от
административнонаказващия орган.
След като в случая не е категорично установено, че превозът на чужд
товар е извършен срещу заплащане (или уговорка за такова), следва да се
приеме, че не е доказана възмездността на предоставената услуга, респ.
обществения характер на превоза.
При недоказаност, че конкретния превоз на товари е обществен такъв,
то на водача на МПС не може да се вмени и задължението по посочената за
4
нарушена норма на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност изискуемо точно при
такъв, а не при какъвто и да е друг вид превоз.
Поради изложеното и съдът намира, че обжалваното НП следва да се
отмени, като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН процесуалният представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално
представителство - минималния определен в Наредбата размера на
адвокатските възнаграждения. Представен е списък с разноски и
доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 300лв., поради което
и съдът намира, че следва да осъди РД „АА“ към ИА „Автомобилна
администрация“, да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в
размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000096/15.02.2021 год. на
Директора на РД „АА“ към ИА „Автомобилна администрация“, с което на В.
ИВ. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева,
на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение
на разпоредбата на чл. 87, т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г.
ОСЪЖДА РД „АА“ към ИА „Автомобилна администрация“гр.Варна да
заплати на В. ИВ. Р. сторените разноски в размер на 300.00 лева, на осн. чл.63
ал.3 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6