О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_260109
гр.
Варна, …26.02.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия М.Христова
ч.т.дело №33 по описа за
2021г. на ВнАС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от П.П.С., чрез адв.Д., срещу определение
№260934/02.12.2020г. по т.д.№483/20г. на ВОС в частта, с която е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на
дължимата за производството държавна такса
за разликата над 2000лв. до 4000лв., както и от заплащане на разноските
по делото, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че постановеното определение не е съобразено с
действителното имущество, доходи и здравословно състояние на ищеца. Твърди се,
че вследствие на ПТП на 08.08.2019г. П.С. е получил множество телесни
увреждания: дифузна травма на главния мозък, мозъчна контузия тежка степен,
субарахноидна хеворагия, мозъчен оток, фрактура на L5-трансверзален израстък,
фрактура на сакрум, фрактура на пубисна кост. След произшествието същият е
приет в тежко общо състояние в болницата, където му е проведено лечение в
продължение на 40 дни. Видно от издаденото Експертно Решение №2913/146 от
10.09.2020г. от УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД, че същият е бил временно
нетрудоспособен в периода от 08.08.2019г. до 01.08.2020г. /за близо година/ и
му е определена 50% работоспособност за срок от една година – до 01.09.2021г. с
водеща диагноза – дифузна травма на главния мозък. Към 12.01.2021г.
жалбоподателят не е напълно възстановен от получените увреждания, не може да се
движи самостоятелно и да говори ясно, което го лишава от възможността да полага
труд и да получава доход за издръжката си.
Излага
се още, че от представените пред ВОС доказателства е видно, че от датата на
инцидента ищецът не работи, не получава доходи от работна заплата, а за периода
от август 2019г. до април 2020г. е получил обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 3 473,98лв. Същият няма доходи от рента или
наеми. След месец април 2020г. П.С. не получава никакви доходи, здравословното
му състояние продължава да е влошено, а средствата в банковите му сметки, с
общо салдо от 9 115,92лв., служат за неговата месечна издръжка. Няма
имоти, земеделска земя и не участва в управлението или капитала на търговски
дружества. Не е семеен и няма деца.
Сочи
се, че при преценка наличието на основание за освобождаване на молителя от
дължимите за производството такси и разноски, съдът следва да изхожда от всички
обективни данни за неговото състояние и реалната му възможност да заплаща
разходите за воденото производство, като се съобразят и предстоящите финансови
затруднения на лицето.
Доколкото
молителят се издържа от средствата, с които разполага, заплащането на таксата и
разноските в производството ще доведат до затруднение в издръжката му и ще
възпрепятстват достъпът му до правосъдие.
По
същество се претендира отмяна на определението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което страната да бъде изцяло освободена от заплащане
на такси и разноски за производството.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК.
Съдът,
след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.дело
№483/2020г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред ВОС е образувано по предявени искове, след уточнението им, от П.П.С. срещу
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумите, както
следва: - от 100 000лв., частичен от 250 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди; - 1888,89лв., частично от сумата
от 4 722,22лв., представляваща законната лихва върху главницата от
100 000лв., предявена частично от 250 000лв., за периода от 08.08.2019г. до 14.10.2019г.; - законната
лихва върху сумата от 101 888,89лв., частично от 254 722,22лв., за
периода от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
В
исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на
дължимите за производството държавни такси и разноски, на основание чл.83, ал.2
от ГПК. Приложена е декларация за материално и гражданско състояние от П.С., в
която е посочено, че същият е несемеен, няма деца и притежава лек автомобил
“БМВ 318“. Не притежава недвижимо имущество, няма доходи от наем, рента,
участие в търговски дружества. Към момента на подаване на декларацията
източникът му на средства е болничен в размер на 200 лв.
С
допълнителна молба вх.№14035/05.06.2020г., след дадени от съда указания, са
представени удостоверение от НОИ, в което е посочено че за периода 08/2019г. до
04/20г. на Петър С. е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в
общ размер на 3 473,98лв., както и Удостоверение от „Графитен Ритейл“ ЕООД
за изплатените на Елена Петрова Весева /майка на молителя/ суми за трудово възнаграждение
за периода от 1.12.2019г. до 01.04.2020г. в общ размер на 2 876,25лв.
От
извършените служебни справки от ВОС се установява, че П.С. има регистриран в ТД
на НАП действащ трудов договор, сключен на 15.08.2016г. с основна заплата 545 лева;
за периода м.08.2019г. - м.04.2020г. ищецът е получил обезщетение за временна
неработоспособност в общ размер на 3473.98 лева; осигурителният му доход е в
размер на 610 лева за първото тримесечие на 2020г.; подал е данъчна декларация
за притежавани два автомобила - л.а. рег. В7384 НВ на 15.04.2016г. /с дата на
регистрация през 1994г., л122 от делото/ и л.а. В7604АС на 15.01.2020г. Същият
има разкрити две банкови сметки в „Юробанк България“АД с общо салдо, към
12.06.2020г., в размер на 9115.92 лева.
На
името на П.С. липсват вписвания за придобити имоти в Агенция по вписвания.
Същият не участва в управлението или капитала на търговски дружества от 2016г.
От
приложеното към жалбата Експертно Решение №2913/146 от 10.09.2020г. от УМБАЛ
„Света Марина – Варна“ ЕАД се установява, че на П.С. е определена 50%
инвалидност поради общо заболяване – дифузна травма на главния мозък за период
от една година, до 01.09.2021г.
С
определение №260934/02.12.2020г. съдът се е произнесъл по направеното искане,
като е го е уважил за сумата от 2 000лв., част от дължимата за
производството държавна такса в общ размер от 4000лв. и е оставил същото без
уважение за разликата до пълния ѝ размер и разноските по делото.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна.
За
да бъде уважена молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е необходимо по делото да бъде
установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за
производството държавна такса и разноски.
За
да направи извод за наличие на достатъчно средства, след установяване доходите
на молителя и притежаваното имущество, съдът следва да ги съпостави с цената на
иска и пълния размер на дължимата държавна такса, и въз основа на това да
прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Изводът
следва да почива на конкретно установени обстоятелства, а не на предположения.
В
настоящия случай, от приложенията по делото се установява, че към настоящия
момент молителят не получава месечен доход. За периода от датата на
произшествието през м.08.2019г. до м.04.2010г. е получавал обезщетение за
временна неработоспособност в общ размер от 3 473,98лв. Същият няма семейство
и деца, не притежава недвижими имоти, нито участва или притежава дялове в
търговски дружества. Притежаваното от него имущество са влогове на обща
стойност 9 115,92лв. и два леки автомобила, единият от които с регистрация
през 1994г.
Общият
размер на дължимата по предявените искове държавна такса е 4075,55лв., от които
4000лв. по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от настъпилото ПТП и в размер на 75,55лв. по предявения иск за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва.
Съдът
намира, че както към момента на постановяване на обжалваното определение, така
и към настоящия момент молителят, жалбоподател, не е декларирал, нито
представил доказателства за наличие обстоятелства, които да представляват
извънреден разход, но същият няма и доход.
От
друга страна, съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно
лице на месец, определени според данните на НСИ за 2020г., които са в размер
около 630лв., поради което намира, че с разполагаемите от молителя средства същият
не може да заплати дължимата за производството държавна такса по предявения иск
за неимуществени вреди и разноските за производството, тъй като те представляват
непосилен разход, съизмерим с отсъстващите му към момента доходи. Наличните у
лицето средства са необходими за неговата издръжка в хода на производството, с
оглед времетраенето на процеса до приключването му с влязъл в сила акт.
Същевременно,
трайно установено в съдебната практика е разбирането, че преценката за
имущественото му състояние по чл.83, ал.2 от ГПК не може да бъде направена въз
основа на предположение за възможността лицето да реализира доход от какъвто и
да бил източник, при наличието на данни, че такъв не се реализира и с оглед
определения му процент работоспособност /50 %/.
С
освобождаване на молителя от дължимите за производството такси и разноски се постига
баланс между минимално необходимите средства за месечната му издръжка и участието
му в производството, без да бъдат накърнени неговите правата.
Предвид
изложеното съдът счита, че са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК, а именно
липса на достатъчно средства у молителя за заплащане на дължимата за
производството държавна такса по предявения иск за неимуществени вреди както и за
разноските за производството, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането се уважи.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение №260934/02.12.2020г. по т.д.№483/20г. на ВОС в частите, с които е
оставено без уважение искането на П.П.С., ЕГН ********** за освобождаването му
от заплащане на дължимата за производството държавна такса по предявения иск с
правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2 000лв., както и за разноските за
производството, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА
П.П.С., ЕГН ********** от заплащане на дължимата за производството по
т.д.№783/2020г. по описа на ВОС държавна такса по предявения иск с правно
основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000лв., както и за разноските по делото, на основание чл.83,
ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: