Р
Е Ш Е Н И Е
София, 29.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на деветнадесети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1810/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
С.Г.К., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д. – САК, съдебен адрес:*** против ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** / за сумата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със
законна лихва, считано от 20.06.2016 г., до окончателното изплащане, както и
сума в размер на 760 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, със
законна лихва, считано от 20.06.2016 г., до окончателното изплащане и
направените разноски по делото, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2016 г. към 00:30
часа в гр. София л.а. Мерцедес Ц220 с рег.№ *******, управляван от Л.Е.И. ***
към с. Световрачане, като в района на образуваното кръстовище с ул.
Околовръстен път участва в ПТП с движещият се по ул. Околовръстен път от с.
Чепинци към с. Подгумер МПС с марка ДАФ ФТ ХФ 105 с рег.№ *******с полуремарке
Шмитц модел СПР 24 с рег.№ *******, управляван от И.Я.Д.. При ПТП е пострадала
ищцата С.К. като пътник в л.а. Мерцедес като последната е получила фрактура на
първи пръст на дясна ръка, предмишница и фрактура на нос. Претърпяла е две
оперативни интервенции.
За ПТП е съставен Констативен протокол № К 362 от
28.04.2016 г.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № BG30115002624968/2015 г., валидна от 25.10.2015 г. до
24.10.2016 г.
Ищцата твърди, че е отправила към ответника искане за
заплащане на обезщетение по което е образувана щета № **********, но предвид
изтеклия тримесечен срок за произнасяне и липсата на такова наложило сезирането
на съда.
Представила е
писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни доказателства и
назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът оспорва предявените искове изцяло по основание
и размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя. Твърди, че не са налице достатъчно
доказателства за претърпените от ищцата травми, както и разходите за
покриването им. Оспорва механизма на ПТП.
Твърди и наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан, както и
знаейки, че водачът на МПС е употребил алкохол.
Отделно от това ответникът счита, че така предявеният
размер за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишен
и не кореспондира с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна
практика в подобни случаи.
Оспорва и иска по чл. 86 от ЗЗД, както и датата от която
се претендира.
Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни доказателства и назначаване
на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените
разноски по списък. Прави възражение за прекомерност по отношение разноските на
ищцовата страна.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на
ответника Л.Е.И., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 219 ГПК, като е приет
за съвместно разглеждане предявения от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД обратен
иск против него за сумите, съответно: 26 000 лв. – частичен иск от пълния
размер 40 000 лв., от която: 25 700 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 300 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от момента на плащането на застрахователя до окончателното
й възстановяване. Обратният иск е предявен евентуално, в случай на уважаване на
главния иск.
Третото лице – помагач,
редовно призовано, не взема становище и не ангажира доказателства – нито по
първоначалния, нито по обратиня иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., и
имуществени вреди в размер 760 лв., ведно със законните последици.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен, че на 28.04.2016 г. към 00:30 часа в гр.
София л.а. Мерцедес Ц220 с рег.№ *******, управляван от Л.Е.И. *** към с.
Световрачане, като в района на образуваното кръстовище с ул. Околовръстен път
участва в ПТП с движещият се по ул. Околовръстен път от с. Чепинци към с.
Подгумер МПС с марка ДАФ ФТ ХФ 105 с рег.№ *******с полуремарке Шмитц модел СПР
24 с рег.№ *******, управляван от И.Я.Д.. При ПТП е пострадала ищцата С.К. като
пътник в л.а. Мерцедес като последната е получила телесни увреждания.
За ПТП е съставен
Констативен протокол № К 362 от 28.04.2016 г.
По делото е прието за безспорно установено, че за лекия
автомобил, причинил катастрофата, е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по з.п. № BG301002624968/2015 г.,
валидна от 25.10.2015 г. до 24.10.2016 г.
Спорът между
страните се свежда до наличието на всички описани от ищеца телесни повреди и
причинно – следсвената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
С протокол от
съдебно заседание, проведено на 04.09.2017 г. по н.о.х.д. № 12485/2016 г. на
СРС, НО, 136-ти с-в е одобрено споразумение, по силата на което Л.Е.И. се е
признал за виновен за това, че на 28.04.2016 г.
към 00:30 часа в гр. София, като е управлявал л.а. Мерцедес Ц220 с
рег.№ *******,
движейки се по ул. Стара планина
от с. Войнеговци към с. Световрачане, в района на образуваното кръстовище с ул.
Околовръстен път е причинил
ПТП с движещият се по ул. Околовръстен път от с. Чепинци към с. Подгумер МПС с
марка ДАФ ФТ ХФ 105 с рег.№ *******с полуремарке Шмитц модел СПР 24 с рег.№ *******,
управляван от И.Я.Д., при което е причивил травматични увреждания на ищцата С.Г.К. и на Симеон
Радославов Ружин, които са били пътници в л.а. Мерцедес – пестъпление по чл. 434, ал. 3, пр. 1, алт. 1 и пр. 3,
алт. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НКи на основание чл. 381, ал.
1, т. 2, чл. 66 и чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година, отложено за срок от три години и лишаване от
право на управление на МПС за срок от една година.
От назначената и
неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, че, че в
резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:
счупване на първата дланна кост на дясната ръка, коет е причинило трайно
затруднение на горния десен крайник за повече от 30 дни и счупване на носните
костип – разстройство на З.то, неопасно за живот. Извършени са оперативни
интервенции по отношение и на двете счупвания. Три месеца ищцата е търпяла болки
и страдания, най – интензивни през първия месец. Според вещото лице
претърпените травми са в причинно – следствена връзка с катастрофата. Описаните
разходи от 760 лв., според вещото лице са за закупуване н титаниева плака с
винтове и метакартални кости. Експертът заявява, че носенето на предпазен колан
е задължително, а по отношение наличието на водача на алкохол в кръвта – 0,6
промила – същото е в най – леката степен на алкохолно опиянение и е възможно да
не бъде забелязано от ищцата. Според вещото лице получените травми на носи,
перд вид деформацията на лекия автомобил, биха могли да се получат както при
поставен предпазен колан, така и без такъв, поради което по – вероятно е ищцата
да е била с предпазен колан. В заключението се твърди, че ищцата има и друга
оперативна интервенция поради друго счупване на носа – в неголям период от
постъпването й за лечение вследствие катастрофата.
В хода на делото
е изслушано и прието заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява, че механизмът на ПТП
от 28.04.2016 г. е следният: Л.а. Мерцедес се е движел по ул. Стара планина
от с. Войнеговци към с. Световрачане На кръстовището на Околовръстен път с ул. „Стара планина“, посока на
движение с. Войнеговци към Световрачене, регулирано със светофарна уредба,
водачът на л.а. Мерцедес не е спрял на червен сигнал. В това време водачът на
ДАФ е навлязъл на зелен сигнал. Последвал е удар между задната част на влекача
и десен подкалник на полуремаркето в предната челна част на л.а. Мерцедес.
Лекият автомобил е завъртян по посока на часовниковата стрелка и излиза извън
платното за движение на Околовръстен път. Няма данни ПТП да е възникнало в
резултат на техническа неизправност., получените увреждания са следствие от
удара при катастрофата. Разрешената
скорост на място е била 90 км/ч, а водачът на л.а. се е движил със скорост 50
км/ч. ПТП е станало нощно време, нормална видимост, работеща светофарна уредба,
прав хоризонтален участък. Опасната зона при скорост на л.а. 45 км/ч е била
около 44 м. Водачът на товарния
автомобил не е разполагал с техническата възможност да предотврати удара.
Нормалното време на реакция на водача на л.а. е било около 0,8 секунди, като
следва да се отчете и употребата на алкохол от негова страна. Според отразеното
в експертизата лекият автомобил е имал фабрично поставен обезопасителен колан.
По искане на ищеца
и с оглед доказване на претърпените неимуществени вреди по делото е разпитана
свидетелката М.Ц.К., майка на ищцата, която я е видяла непосредствено след
инцидента в Пирогов. Ръката й е била шинирана с гипсова шина, носът й е бил
подпухнал и отекъл, имала е кръв по дрехите и е била доста стресирана и
уплашена. Изписали са я и след няколко дни са я оперирали, изпитвала е много
силни болки и е била на много силни обезболяващи, защото не е можела да спи.
Направили са й операция в областта на палеца и сухожилието, престояла е два –
три дни в болницата. Свидетелката заявява, че първия месец дъщеря й не е можела
да се обслужва сама, тя й е помагала в къпането, в обличането. За съжаление е
спряла с танците. Поставен й е бил имплант, чието изваждане тепърва предстои.
През зимата е усещала изтръпване в ръката. Инцидентът доста я е стресирал.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 28.04.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната практика
приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни увреждания, чиито характер и
интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и
съдебномедицинска експертиза. Пострадалата ищца е изпитвала болки и страдания в
рамките на обичайния за този вид телесни увреждания период - около 3 месеца,
като през първите 30 дни те са били с интензивен характер. През това време тя е
получавал помощ от страна на смайкаа си за осъществявне на ежедневните си
битови нужди.
В хода на делото
не бяха ангажирана доказателства в подкрепа на възражението на ответника за изключително
съпричиняване от страна на на вредоносния резултат. Докза се, че ищцата е била
с поставен обезопасителн колан, а ответникът, въпреки дадената му възможност,
не доказа твърдението си, че ищцата е знаела за алкохолното опиянение на водача
на лекия автомобил. Нещо повече – това бе опровергано от заключението нап
съдебномедицивската експертиза.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, техния размер следва да се разгледа възражението на ответника за
неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата
за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на
ищцата и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, както и възрастта
на ищцата и приложи принципа
за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в размер на 35 000
лева би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В настоящия случай съдът следва да присъди лихва върху
обезщетението така, както е поискана – считано от 28.04.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Що се касае до
претенцията за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът
счита, че тя бе безспорно доказана в хода на настоящото дело и следва да бъде
уважена изцяло – за сумата 760 лв., ведно със законната лихва, считано от същия
момент.
С оглед изхода на
делото на ищцата следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер 263
лв., а на нейния повереник - адв. Я.Д., САК, - сумата 1 580 лв. на основание чл. 38 ЗА. Съдът не
уважава направеното възражение за прекомерност, пред вид факта, че присъжда
адвокатско възнаграждение м минималния размер.
Тъй
като ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сумата 1 400
лв. – държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** / да заплати на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на С.Г.К.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Д. – САК, съдебен адрес:*** сумите, както следва: сумата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със
законна лихва, считано от 20.06.2016 г., до окончателното изплащане, и сумата
760 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, със
законна лихва, считано от 20.06.2016 г., до окончателното изплащане, като за разликата в частта за неимуществените вреди до
пълния предявен размер от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН, както и сумата от 263 лв. разноски по компенсация.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на адв. Я.Д. – САК, със съдебен
адрес:*** - сумата 1 580 лв. на основание чл. 38
ЗА.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
в размер 1 400 лв. –
представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие
на трето лице помагач на ответника Л.Е.И., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА
Л.Е.И. да заплати на ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД сумите, както
следва: сумата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер 35 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя,
ведно със законна лихва, считано от 20.06.2016 г., до окончателното изплащане, и
сумата 760 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, със
законна лихва, считано от 20.06.2016 г., до окончателното изплащане, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ чл. 219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: