Решение по дело №2089/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 241
Дата: 16 ноември 2021 г.
Съдия: Владимир Вълков
Дело: 20211100902089
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100902089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „С.-Б.“ ООД, представляван от адв. И.В. от САК, срещу
отказ № 2021011173530-3/15.10.2021 г. да бъде заличен съдружник. В жалбата се твърди, че
на 31.03.2021 г. куриерска служба „Е.Е.“ ООД удостоверява връчване на пощенска пратка,
съдържаща изявление на съдружника И.С., че желае да напусне дружеството. Оспорва се и
извода на длъжностното лице по регистрацията, за отсъствие на безусловно изразена воля за
напускане на дружеството с довод, че изявлението е представено в предписаната писмена
форма, а от него е изводимо желание да напусне дружеството като съдружникът не може да
поставя условия за напускането си. Приема, че имуществените отношения подлежат на
уреждане по предписан от чл. 125 ал. 3 ТЗ ред. Поддържа се, че предизвестието и изтеклият
период от време е довело до прекратяване на членственото правоотношение, обуславящо и
вписване на това обстоятелство. Иска се отказът да бъде отменен, а на регистърната
администрация да бъде указано да впише заявените обстоятелства.
С оглед актуалната съдебна практика Агенция по вписванията не е страна в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това е пречка да бъде зачетен и депозирания отговор
по жалбата.
По делото е постъпило искане от И.И.С. за конституирането й като страна в
производството. Съдът констатира, че нормата на чл. 531 ал. 1 ГПК третира интереса от
участие в производството като обстоятелство от значение за иницииране на производството.
Правилото е израз на принципа, прогласен с чл. 26 ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ
задължава търговеца да заяви за вписване в регистъра настъпила промяна на подлежащи на
1
огласяване обстоятелства. Това задължение определя като заинтересовано лице самия
търговец – в случая „С.-Б.“ ООД. При все, че въпросът дали възприетото като възникнало и
заявено за вписване обстоятелство действително съществува е предмет на преценка в
рамките на регистърното производство, законът не допуска разрешаването на
материалноправен спор. Затова и несъответствието между заявено за вписване
обстоятелство и права на трето на охранителното производство лице, каквото се явява и
И.С., предполага развитието на спорно производство, а не разрешаване на спора в рамките
на охранителното – арг. от чл. 19 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536 ГПК След като спор в
охранителното производство не може да бъде разгледан, не съществува и процесуална
възможност за участие в охранителното производство на лице, различно от молителя, по
чиято инициатива е образувано охранителното производство. Съдебното производство е с
ограничен предмет – преценка действията на длъжностното лице по регистрацията с оглед
предписанията на закона. По тези съображения заявеното искане за конституиране на И.С.
като страна по делото следва да бъде оставено без уважение.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на
обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.
Дължимата държавна такса е внесена.
Посоченият в искането на И.С. акт не касае заявеното за вписване обстоятелство,
предмет на настоящото производство, а и не препятства разрешаването на повдигнатия в
случая спор – законосъобразен ли е отказът на длъжностното лице по вписванията. Ето защо
налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество.

По основателността на жалба.
Чрез законния си представител жалбоподателят е поискал заличаване на И.И.С. като
съдружник и вписване на останалия съдружник М.Г.Б. за едноличен собственик на капитала.
За да постанови отказа длъжностното лице по регистрация приема, че не е доказана
датата на даденото предизвестие, както и че то не отразява безусловна воля на съдружника
да напусне дружеството.
Жалбата е неоснователна.
Възложените функции на длъжностното лице по регистрацията обезпечават
обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на
огласяване обстоятелства. При все това, предвид очакваното от закона съдействие, типично
за всяко охранително производство, възложената на длъжностното лице проверка е
ограничена до указаните в закона факти, обуславящи заявеното за огласяване обстоятелство.
Заличаването на съдружник произтича от прекратено членствено правоотношение. С
оглед конституционно гарантирана свобода на сдружаване желанието на съдружника да
напусне безусловно ангажира търговското дружество да го зачете. Именно защото е израз на
2
свободно изразена воля обаче съдружникът е в правото си да обуслови действието на
изявлението си и от условие. Понеже прекратяване на участието по искане на съдружника
предпоставя негова суверенна воля, тя подлежи на изясняване при отчитане на изявлението
в неговата пълнота. Именно защото законът не обуславя напускане на дружеството от
решение на общото събрание изричната връзка на желаното в случая прекратяване на
участието с обсъждане на предизвестието изключва възможността за извод, че изявлението
материализира потестативното право на съдружника едностранно да наложи прекратяване
на членственото правоотношение. Създадената връзка в случая навежда на извод за
предложено условие за прекратяване на участието. Събранието е компетентно да приеме за
съдружник и приобретателя на дяловете, което осигурява възможност за съдружника освен
да напусне и да разчита на гарантирания му от закона дял от имуществото съгласно чл. 125
ал. 3 ТЗ да материализира дружественото си участие като продаде дела си на трето лице.
Потърсената информация осигурява реализация и на тази възможност. Макар и този въпрос
да подлежи на изследване и в хипотезата на чл. 125 ал. 3 ТЗ заявената сума като цена на
дружествените дялове, предмет на предложеното разпореждане обуславя волята й да
прекрати участието си от получаване на посочената сума. При тези обстоятелства
еднозначно се налага извод, че съдружникът С. не желае да наложи прекратяване на
участието си в дружеството с изтичането на срока на предизвестие, какъвто е смисълът,
произходящ от нормата на чл. 125 ал. 2 ТЗ, за да бъдат приложени и нейните последици.
Цитираните в жалбите съдебни решения не отричат правото на съдружника да
обуслови едностранното си волеизявление от възприето от него самия за приемливо условие
за прекратяване на участието, а утвърждават потестативния характер на изявлението като
изключват възможността на дружеството да се противопостави на свободно формирана и
заявена воля за прекратяване на участието.
Понеже не се установява изявление за прекратяване на участието в дружество с
ограничена отговорност по смисъла на чл. 125 ал. 2 ТЗ безпредметно остава обсъждането на
въпроса дали предписаният срок е изтекъл.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.-Б.“ ООД срещу отказ № 2021011173530-3/15.10.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.И.С. да бъде конституирана като страна
в производството по т.д. № 2089/21 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав.
Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3