Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
6 За да се произнесе, съобрази: С Решение № 80/14.04.2014г., постановено по гр.д. № 9 / 2014 Районен съд П. е отхвърлил предявения от И. О. Х. против М. Л.“ Е., гр.Б. Ч., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението му със заповед № */27.09.2013г. за незаконно, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявеният иск от И. О. Х. по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на М. Л.“ Е., гр.Б. Ч., да му заплати обезщетение от 1920лв.,ведно със законната лихва от предявяване на иска за времето ,през което е останал без работа поради уволнението, както и направени разноски от 200лв., като неоснователен и недоказан. Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. О. Х.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъборазност на постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът е допуснал редица процесуални нарушения – делото било разгледано в отсъствието на ищеца, при наличието на подадена моÙба за отлагане на делото, не е обсъдено искането за допускане на съдебно-графологическа експертиза и за свидетелски показания. Твърди се, че при постановяване на решението са ценени единствено представените от ответника доказателства. Развиват се доводи по същество на спора, като се сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не отговаря на законовите изисквания- не съдържа необходимите реквизити, както и че прекратяването на трудовия договор не е станало по надлежния ред. Неправилно съдът е счел, че представените извлечения от РПВ за месец септември и октомври 2014г са доказателства за прекратено ТПО. Не било изследвано обстоятелството, че прекратяването на трудовото правоотношение ставало само по заповед на работодателя. Твърди се, че договорът на ищеца съдържал изрична клауза относно прекратяването му, която не е спазена. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Прави се възражение, че при присъждане на разноските не е спазен чл. 80 от ГПК и не е представена справка за направените разноски . В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развиват се подробни доводи по съществото на спора, както и се излагат контрааргументи срещу наведените в жалбата оплаквания. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269,пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно и законосъобразно, по следните съображения : С исковата си молба ищецът И. О. Х. твърди, че е работил при ответника М. Л.“ Е., гр.Б. Ч. по трудов договор, сключен на 16.09.2014г. на длъжност работник производство на млечни продукти в сиренарски цех. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67,ал.1, т. КТ вр. с чл. 70 от КТ. Твърди се, че на 30.09.2013г. ищецът бил известен устно от отговорника на цеха, че ще бъде прекратено трудовото му правоотношение. Не му била връчена заповед за прекратяване и предизвестие. На 25.10.2013г. му била връчена заповед 741/27.09.2013г. на работодателя. Твърди се, че при сключване на трудовия договор страните по същия не уговорили в чия полза ще е срокът за изпитване, а в т.9 на договора било записано, че прекратяването на трудовия договор ще става с предизвестие от 30 дни. Предизвестие не било връчвано на ищеца. Претендира се да бъде отменено уволнението на ищеца като незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност и да се заплати обезщетение в размер на 1920лв. за периода, през който ищецът е останал без работа. Претендират се разноски. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът М. Л.“ Е., гр.Б. Ч. е заел становище за неоснователност на предявения против него иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение правото на иск на ищеца. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като работодателят се е възползвал от правото си да прекрати трудовия договор в срока за изпитване, уговорен между страните по трудовия договор. Претендира се да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски. От фактическа страна не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 16.09.2013г. трудов договор. Съгласно клаузите на същия договор същият е сключен като безсрочен, с уговорен срок за изпитване 6 месеца. В т. 10 на договора е посочено, че той е скÙючен в полза на работодателя. Налице е и клауза, съгласно която срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни. Ищецът е представил заповед № */27.09.2013г. на работодателя, с която трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 71,ал. 1 от КТ. На копието от заповедта, представено от ищеца, не е отбелязана дата на връчване на същата. Ответникът е представил екземпляр от същата заповед с дата на връчване 27.09.2013г., удостоверена с подписа на ищеца. Съгласно представената от ответника справка за приети и отхвърлени уведомления, подадена с вх. № */27.09.2013г. от работодателя до НАП, прекратяването на трудовия договор на ищеца е било заявено по реда на ч 62,ал. 5 от КТ. По делото са налице данни и относно размера на последното изплатено на ищеца трудово възнаграждение. При тези данни от фактическа страна се налага изводът за неоснователност и недоказаност на предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ. От данните по делото безспорно се установява, че трудовият договор между страните е сключен със срок за изпитване -6 месеца, който срок е уговорен в полза на работодателя. Обстоятелството, че в договора е посочено, че същият е безсрочен не опорочава волята на страните за уговорен срок за изпитване. В случая те са уговорили параметрите на евентуалния окончателен трудов договор помежду им. В рамките на изпитателния срок работодателят е упражнил правото си по чл. 71,ал. 1 от КТ и е прекратил договора с ищеца без предизвестие. Такова не е и нужно, с оглед спецификата на основанието за прекратяване на договора. Уговореното от страните 30-дневно предизвестие при прекратяване касае окончателния трудов договор помежду им, който би могъл да възникне след изтичане на срока за изпитване, както и правото на работника да прекрати договора, с оглед това, че изпитателният срок е уговорен само в полза на работодателя. Като се има предвид изложеното до тук, съдът счита, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовия договор с ищеца и искът му по чл. 344,ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен. Като кумулативно съединени с този иск исковете по чл. 344,ал. 1 , т. 2 и 3 от КТ следват неговата съдба и също се явяват неоснователни. Възраженията на жалбоподателя, касаещи допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото са неоснователни. На първо място, посочените в жалбата нарушения не са от категорията на съществените такива и ако са били налице, без каквато и да било законова пречка е могло да се изправят във въззивната инстанция. Във връзка с част от тези възражения жалбоподателят е направил искания пред въззиввния съд, които са оставени без уважение. Останалите сочени нарушения не са извършени от първоинстанционния съд. Този съд е формирал правилни и законосъобразни мотиви по отношение неоснователността на предявените искове. Исковете се явяват и погасени по давност, което също е основание за тяхното отхвърляне. Съгласно чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ срокът за предявяване на иск за оспорване законността на уволнението и съединените с него искове, е двумесечен от прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно данните по делото заповедта за уволнение на ищеца е връчена на 27.09.2013г. Този факт е удостоверен с подписа на ищеца, а възраженията му, че фактически заповедта му е връчена по- късно са недоказани. Исковата молба е подадена в съда на 06.01.2014г., след изтичане на давностния срок по чл. 358,ал.1 т 2 от КТ, поради което правото на иск за ищеца се счита погасено и исковете му следва да се отхвърлят само на това основание. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноските по водене на делото пред въззивната инстанция. В хода на устните състезания по делото процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Претендира се този размер да бъде намален от съда. Що се касае до възражението относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд , то се явява преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 80 от ГПК. По отношение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по жалбата за представителство пред въззивния съд, настоящата инстанция приема следното: Възнаграждението е съобразено с изискванията на Наредба № 1/2004г. относно определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото не надвишава предвидения в наредбата минимум, с оглед обстоятелството, че са предявени искове за отмяна на уволнението и иск за заплащане на определена парична сума като обезщетение. В този смисъл жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата цялото възнаграждение, което последният е платил на своя процесуален представител, а именно 720лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 80/14.04.2014г., постановено по гр.д. № 9 / 2014 Районен съд П. ОСЪЖДА И. О. Х. с ЕГН * да заплати на М. Л.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Б. Ч., община П., ул.“Б. К.“ № *. сумата от 720лв./ седемстотин и двадесет лева/ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок пред ВКС, считано от днес – 30.06.2014г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |