Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и трети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7261 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Главни обективно
кумулативно съединени искове с правно основание основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ с цена на иска 12843,24 лв., чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 841,84 лв. и
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ с цена на иска 437,75 лв. и евентуални обективно кумулативно съединени
искова с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 11911,52 лв., чл.430,
ал.2 ТЗ с цена на иска 45,92 лв. и чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 329,28 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ***, представлявано от *** - изп.директор
и член на УС и *** - прокурист против М.Г. *** с ЕГН ********** *** молбата се
твърди, че по гр.д.№ 3543/2016г. е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника по делото за процесните суми, срещу която в
срок е подадено възражение от длъжника. Твърди, че с Договор за банков кредит
от 21.05.2008г, [Договора], "***)" ЕАП ("Банката")
отпуснала на кредитополучателя ***, солидарен длъжник *** и солидарен длъжник М.Г.
***, кредит в размер на 18 202.50лв., с краен срок на погасяване на кредита -
15.05.2018г.( съгласно чл. 1 ат Договора). Твърди, че кредитът е отпуснат с цел
да бъде използван за потребителски нужди и рефинансиране на кредит. Твърди, че
изпълнили като кредитор
задълженията си по
процесния
договор, включително задължението
да предоставят за временно и възмездно ползване паричната сума. Твърди, че
кредитът бил напълно усвоен на 21.05.2008г. Твърди, че Договорът за банков
кредит е изменен и допълнен с Анекс 1 от 11.01.2011г., като крайният срок на
договор е продължен до 15.12.2025г. Твърди, че по искане на М.Г. *** в
съответствие с чл.101 от ЗЗД, и въз основа на постигнато споразумение между
страните е сключен Договор за встъпване в дълг и Анекс 1 и двата от
11.01.2011г. Твърди, че съгласно чл.4 от Договора за встъпване в дълг същата е
поела солидарно задължение да изплаща всички задължения на Кредитополучателя по
Договор за банков кредит от 21.05.2008г. при условията, в размера и сроковете,
определени е Договора за кредит и последващо сключени
Анекси кьм него и Договора за встъпване. Твърди, че
"***)" ЕАД разполага с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Излага
съображения, че договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на
чл.286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. Излага съображения, че
по силата на сключения валиден договор - като частноправна последица от
правното му действие - между страните по делото е възникнала кредитно
правоотношение. Твърди, че в чл. 4 от Договора страните са уговорили
възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва. Съгласно
цитираната договорна разпоредба кредитополучателят заплаща годишна лихва в
размер на 8.25%. Твърди, че лихвата представлява СБР (стойност на банковия
ресурс - лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период) +
2.0 пункта надбавка годишно. Редовната лихва се начислява върху усвоената и
непогасена главница на годишна база. Твърди, че при забава в заплащането на
дължими вноски по кредита е дължима неустойка-наказателна лихва, в размера на
10 пункта (чл. 4.4. от Договора), начислена на
годишна база върху забавените вноски
за главница, считано
от деня на
забавата до окончателното им погасяване. Твърди, че съгласно чл.5 от
Договора, кредитът следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка от които е размер на 223.26 лв., платими на
15-то число от съответния месец, считано от 15.06.2008г. до 15.05.2018г. На
основание същата договорна разпоредба при промяна на лихвата се променя и
размерът на дължимата месечна анюитетна вноска.
Твърди, че съгласно чл.6 от Анекс 1, кредитополучателят/солидарният длъжник са
се задължили да погасят вземанията по следния план: 180 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 159.25
лева, дължими на 15-то число на
съответния месец, считано от 15.01.2011 до 15.12.2025г. Твърди, че вноските по
кредита са анюитетни и включват както дължимата за
месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти
е Договора за банков кредит. Твърди, че основно задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в
уговорения срок. Излага съображения, че паричното задължение на
кредитополучателя по сключен договор за банков кредит представлява задължение за неделимо плащане,
съгласно Решение №28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №523/2011 г., III г. о.,
ГК. Твърди, че впоследствие ответникът изпаднал в забава на плащането по
отношение на периодичните платежи - противоправно
закъснение, което се явява неизпълнение на договора, за което отговаря. Твърди,
че обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост
на вземанията на Банката по кредита са: Съгласно чл.12.1. от Анекс 1,
неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на
неизпълнение. Съгласно чл. 12.2. от същия, при настъпване на случай на
неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми и незабавно платими. Твърди, че кредитополучателят и солидарните длъжници не са заплатили месечни погасителни вноски с
падежни дати от 15.02.2015.; 15.03.20 15г.;15.04.2015г.; 15.05.2015г.,
15.06.2015г.; 15.07.2015г.; 15,08.2015,
15.09.2015г.; 15.10.2015;
15.11.2015г.;15.12.2015г.;15:01.2016г.; 15.02.2016г., с оглед на което и на
основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ,
Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Твърди, че
предсрочната изискуемост е обявена на солидарния длъжник М.Г. *** на
09.03.2016. с писмо с изх.№-001-18670 от 16.02.2016г. Твърди, че видно от
приложената обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на кредитополучателя,
посочен в титулната част на Анекс 1 и Договор за встъпване в дълг. Твърди, че
на основание чл.11.7. от Договора за банков кредит, писмото се счита за
получено. Позовава се на Решение №229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т д. №956/2012
г., 11-ро т. о., в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че
уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при
достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и
обвързва страните. В този смисъл е и Решение №35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. №1877/2010 г. на IV г.о. Твърди, че
на 10.03.2016г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката
по Договора за банков кредит, изменен и допълнен с Анекс1. Счита, че правните
последици включват пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува
и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока [уговорения падеж] - главница,
възнаградителна лихва, неустойка и комисиона за
управление. Твърди, че в Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на
1 т.о., Върховният касационен съд приел, че при уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси. Заявява,
че с настоящата искова молба Банката претендира установяване на вземанията си в
размера, в който съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес (съгласно т.9 от ТР 4/2013 на ОСГГК на ВКС), ведно с дължимата
законна лихва върху главницата. Моли да бъде признато за установено по
отношение на възразилия ответник М.Г. ***
съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор
за банков кредит от 21.05.2008г., Анекс 1 от 11.01.2011 г., съгласно издадената
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. 3543/2016 на
Районен съд гр. Плевен, а именно:
изискуема главница в размер на 12 843.24
лева, изискуема редовна лихва в размер на 841.84 лева, начислена за периода от
15.01.2015г. до 09.03.2016 г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 437.75
лева, начислена за периода от
15.02.2015г. до 12.05.2016г. включително; заедно със
законната лихва върху
главницата, считано от
13.05.2016г. до окончателното и изплащане. Моли, при условията на
евентуалност - в случай, че установителният иск по
чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен
(т. 1), поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, моли ответника да
бъде осъден да заплати на „***)" ЕАД следните суми, представляващи
изискуеми вземания по Договор за банков кредит от 21.05.2008г. и Анекс I от
11.01.2011г., а именно: изискуема главница в размер общо на 11 911.52
лева, по редовно падежирали
месечни вноски с падежи от 10.03.2016г.
до датата на връчване на исковата молба на ответника и предсрочно
изискуемата главница;изискуема възнаградителна
лихва в общ
размер на 45,92
лева за периода от 15.02.2016г. до 09.03.2016.г.; изискуема наказателна
лихва в размер на 329.28 лева за периода от 10.03.2016г. до 12.05.2016г., както
и законната лихва считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното му изплащане. Твърди, че исковата молба служи като покана за
изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава. Исковата молба има
характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост
на вземанията за главницата. Твърди, че процесните
вземания, претендирани с настоящия иск стават
предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на
връчване на ответника на исковата молба, ако връчването е преди датата
15.,12.2025г., когато е крайният падеж (позовава се на Решение№ 178 от
12.11.2010 г. по т.д, № 60/2010г., т.к,, II т-.о. на ВКС). Счита, че съдът
следва да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за
спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата
инстанция (чл. 235, ал.3 от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВКС. Когато с предявяване на иск се целят определени правни
последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно
волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с отправянето но искането до
съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител. Твърди, че в подобен
аспект е и постановеното в решение № 61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на
ВКС, ТК, първо отделение в което е прието, че въз основа на приложението на чл.
235, ал. 3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно,
ако в течение на делото притезанието стане изискуемо
(Решение № 167 от 22.12.2014 год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по
т. д. № 3174 по описа за 2013 год.). Излага съображения, че съгласно, приетото
от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г. (т. 1 1 6.),
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване но осъдителен иск при условията на евентуалност. Съгласно Решение
N23211968-111 на ВС, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на
делото по главния иск (от неговото неуважаване). Макар и да е предявен
евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички
процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество /така и Решение
№285-1977-11 на ВС/.Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост на
главната претенция и недопустимост на евентуалната. Твърди, че видно от
предявената искова молба, ищецът основава евентуално предявените обективно
съединени осъдителни претенции на същите фактически обстоятелства, от които
извежда и специалния си установителен иск по чл.422
от ГПК, предявен като главен в същото производство. Счита, че в този смисъл
обстоятелствата, от които произтичат вземанията по евентуалния осъдителен иск
са идентични с обстоятелствата, от които произтича вземането и по установителния иск, а различното основание е неуведомяването
на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение.
Счита, че неуведомяването на длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост няма характер на правопораждащ факт, който
да формира различен предмет на евентуално предявените осъдителни претенции,
спрямо предявения главен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК (в този смисъл - Определение № 1695 от 18.07.2016 г. по
гр. д. № 1738 / 2016 г. на VII състав на Окръжен съд - Пловдив). Излага
съображения, че съгласно Тълкувателно Решение № 4/2013 г. на ВКС, т.116 по ТД
№4/2013 г., ОСГТК, в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК,
ищецът може да предяви осъдителен иск при условията на евентуалност само при
въвеждане на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, което в случая не е
налице, тъй като не е налице твърдяната от ищеца разлика във вида на търсената
защита с оглед заявения от него петитум. Счита, че
горното налага извода, че предявените евентуални осъдителни искове не подлежат
на разглеждане по реда на едно и също производство. Счита, че обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита с предявяването на исковата молба не е ново
обстоятелство, тъй като обстоятелството дали датата на предсрочната изискуемост
на кредита е различно посочена в предявения установителен
иск и предявения евентуален осъдителен иск, не води до различно основание (в
този смисъл - Определение № 207 от 27.01.2016 г. по гр. д, № 2824/2015 г. на
Окръжен съд - Пловдив, Определение № 4759 от 30.05.2016 г. по гр, д. № 4539/2016 г. на Районен съд — Пловдив). Твърди,
че искането за добавяне на евентуален
осъдителен иск, наред с поддържането на заявения установителен
иск не представлява допустимо изменение по т. 11б от Тълкувателното решение, в
който случай е налице преминаване от установителен в
осъдителен иск, какъвто не е настоящият случай (в този смисъл - Определение №
720 от 05.10.2016 г. по гр. д. № 441 / 2016 г. на V състав на Окръжен съд -
Кюстендил). Твърди, че предявената претенция е неоснователна по следните
съображения: Счита, че представените по делото документи не удостоверяват
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията. Излага съображения, че
Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 г., по т.д. № 4/2013 на ОСГТК, т. 18,
дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост. В него се стига до
извода, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните (Банка) и при наличието на
две предпоставки: Обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Т.е., следва длъжникът да не е извършил
плащането, а от своя страна банката-кредитор да се е възползвала от правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че на база тези обективни
факти, за да се възползва банката-кредитор от правото си по чл. 417 във вр. с чл. 418 ГПК, тя трябва да уведоми длъжника, за да има
действие предсрочната изискуемост спрямо него. Счита, че в настоящия случай,
Банката не е уведомила надлежно ответницата, което е видно от обратната
разписка на Български пощи. Твърди, че волеизявлението на Банката не е стигнало
до знанието на ответницата. Счита, че с изпращането на покана по пощата,
Банката не е изчерпила всички възможности за връчването на волеизявлението си.
Същата е могла да инициира нотариално производство за уведомяване на
ответницата чрез нотариална покана, но такова действие не предприето. Счита, че
ищецът не е положил всички грижи, за да защити правата си, в качеството си на
кредитор и заявител по чл. 417 от ГПК, поради което не може да черпи права от
своето бездействие. Още повече, чрез изпращане на волеизявление по Български
пощи не може да се изпълни и презумпцията по чл. 47 от ГПК. Няма данни адресът
да е посещаван повече от един път. Счита, че банката не е представила
доказателства, че ответницата е потърсена на постоянния адрес или на настоящ
адрес. Тоест, тя пак не е положила всички необходими усилия, за да сведе до
знанието на ответника волеизявлението си, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем. Счита, че тъй като волеизявлението не е връчено надлежно на ответницата,
то и предсрочната изискуемост няма действие спрямо нея. Затова счита, че
вземанията на банката не са изцяло и предсрочно изискуеми. Счита, че
националният съд следва да следи служебно за неравноправни клаузи. Твърди, че процесният договор попада в обхвата на потребителската
защита. Нормите, регламентиращи потребителската защита са императивни и съдът
следва да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин. Твърди, че
Банката едностранно е увеличавала лихвения процент, което е водило до заплащане
на по-висока лихва, респ. месечна погасителна вноска спрямо първоначално
уговореното в подписания погасителен план. Твърди, че клаузата на чл. 4 и чл.
4.4 от Договора са неравноправни и противоречат на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че
съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, обезщетението за забава не може да надвишава
размера на законната лихва. Видно от уговорката в чл. 4.4 от Договора при
забава, обезщетението е размерът на възнаградителната
лихва плюс надбавка от 10 пункта. Твърди, че тази уговорка противоречи на чл.
33, ал. 2 ЗПК, поради което претендиралият размер за наказателна лихва не
следва да е посочения. Алтернативно, в
случай че бъде прието, че исковата претенция по евентуалния осъдителен иск е
допустима, счита, че същата е неоснователна, тъй като съгласно чл. 6 от Анекс №
1 от 11.01.2011 г., страните са се споразумели, че кредитьт
ще бъде издължен на 180 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 159.25 лева,
считано от 15.01.2011 г. до 15.12.2025 г. Ищецът претендира главница на редовно
падежирали вноски в размер на 11911.52 лева. Пълният
размер по установителния иск е 12 843.24 лева, като
разликата между двете суми следва да е пълният размер на главницата до
15.12.2025 г. Възразява срещу така формулирания размер на
претенцията по отношение
на главница, възнаградителна лихва
и наказателна лихва, тъй като счита, че падежиралите
вноски по кредита не са за сочената от ищеца стойност. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Договор за банков кредит от 21.05.2008г.,
сключен между *** и кредитополучателя ***
и солидарен длъжник ***, на кредитополучателя е предоставен банков кредит в
размер на 18 202.50 лв., с краен срок на погасяване на кредита - 15.05.2018 г. съгласно
чл.1 от Договора. В чл. 4. от Договора страните са уговорили размера на
редовната лихва върху усвоената главница -годишна лихва в размер на 8.25%,
която представлява СБР (стойност на банковия ресурс -лихвеният процент по
междубанковите депозити за съответния период) и 2,0 пункта надбавка годишно.
Съгласно чл.4.4. При забава е плащането на дължими
суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава -
Наказателна надбавка към Лихвата в размер на 10 [десет] пункта годишно върху
забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.5 Кредитът ще
бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски,
всяка една в размер на 223.26 лева
(двеста двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки), дължими на
15-то число от съответния месец, считано от 15.06.2008г. до 15.05.2018г.,
съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия договор.
Съгл. Чл.8 По смисъла на настоящия Договор,
за случай на неизпълнение ще се счита всеки един от посочените случаи, а
именно: Чл.8.1. Кредитополучателят/ Съдлъжникьт просрочи плащане на която и да е вноска или
част от вноска по настоящия Договор за повече от 45 дни, от съответната дата на
дължимо плащане. Съгл.чл.9, при настъпване на случаи на неизпълнение по чл. 8 Банката има право едностранно, с писмено
предизвестие до Кредитополучателя/ Съдлъжника, да
обяви всички усвоени и непогасени по Договора суми, начислената лихва
(евентуална наказателна надбавка) и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми.
Съгласно чл.11.7 Всички уведомления и изявления във връзка с този Договор
трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
Кредитополучателя, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерско фирма с обратна
разписка или с телеграма, достигнат до адреса на Кредитополучателя, посочен в
настоящия Договор или в уведомлението за промяна в адреса по чл.6.2. по-горе.
Установява се от Договор за встъпване в дълг от
11.01.2010г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008г., че същия е сключен
между *** АД, ***, *** и М.Г. ***, като страните са приели за установено,
че На 21.05.2008г. с Договор за банков
кредит, „***)" ЕАД е отпуснала на *** с ЕГН **********
/"Кредитополучател"/ кредит в размер на 1 8202.50 ВGN, при следните параметри:- Годишна
лихва в размер на Стойността на банковия ресурс
за лева + 2
(два) пункта надбавка. Лихвата се начислява от датата на усвояване на
сумата по Кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяко сума по Кредита
при 30 дни в месеца и 360 дни в годината., -
Наказателна надбавка към Лихвата
в размер на 10 (десет)
пункта годишно върху забавената
сума (вноска или част от вноска)
за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.3 По искане на М.Г. *** и в
съответствие с чл. 101 от ЗЗД и въз основа но постигнато споразумение се сключи
настоящия Договор за встъпване в дълг, с който се предоговорят
условията по Договор за банков кредит от 21.05.2008г., и последващо
сключени Анекси към него. М.Г. *** с постоянен адрес:***, ЕГН **********
встъпва изцяло в дълга на Кредитополучателя ***, произтичащ от Договора за
кредит от 21.05.2006г. Страните приемат, че към датата на сключване на
настоящия Договор за встъпване в дълг, вземането на Банката към
Кредитополучателя *** по Договора за кредит от 21.05.2008г е в размер на ВGN 15250.16 /петнадесет хиляди двеста и петдесет лева и шестнадесет
стотинки/. Съгласно чл.4.М.Г. *** поема солидарно задължение да изплаща всички
задължения на Кредитололучателя по Договора за кредит
от 21.05.2008г. при условията, в размера и сроковете, определени в Договора за
кредит, и последващо сключени Анекси към него и
настоящия Договор за встъпване и предоговаряне на условия. С подписването на настоящия Договор за
встъпване и предоговаряне на условия М.Г.К. декларира, че е получила екземпляр
от Договора за кредит и последващо сключени Анекси
към него, известни са й всички негови клаузи (в т.ч. размера, лихвата и начина
й на промяна, случаите на неизпълнение и др.) и се съгласява с тях. Съгласно чл.12.1.
При неплащане от страна на Кредитополучателя/Съдлъжника,
изцяло или частично, на което и да е парично задължение по Договора за кредит и
последващо сключени Анекси към него в продължение на
150 дни от падежа на това задължение, считано от 151- вия ден, Кредитът /цялата
главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и Наказателна надбавка/
става автоматично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 15. Всички уведомления и изявления във връзка с
Договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от Кредитополучателя/ Съдлъжника, ако по
факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с
обратна разписка или с телеграма, достигнат до адреса на Кредитополучателя,
посочен в настоящия Договор за встъпване в дълг или в уведомление за промяна в
адреса по чл. ... от Договора за кредит.
Видно от Анекс № 1 от 11.01.2011г. към Договор за
банков кредит от 21.05.2008г. сключен
между ***, ***, *** и М.К., страните констатират, че към датата на сключване на
настоящия Анекс № 1 размерът на вземанията на Банката към Кредитополучателя/Съдлъжниците по Договора за кредит, са в размер на 15250.16
ВGN, от които: а) редовна главница - 15 026.34 лв.,
б) просрочено главница - 113.62 лв., в) просрочена лихва - 108.50 лв. г) лихва и наказателна надбавка върху просрочена
главница, начислена за периода 15.1 2.2010г. - 10.01.2011г.- 1.70 лв. Текущата
редовна лихва по Кредита, дължима от Кредитополучателя но Банката по чл. 4 от
Договора за кредит, за периода 15. 12.2010г., до датата на подписване на
настоящия Анекс №1, е в размер на 108.52 лв. Чл.2. Страните се съгласяват, че с
подписване на настоящия Анекс №1, Вземанията по чл.1.1.
в своята съвкупност стават редовна главница, която ще бъде погасена от Кредитололучателя/Сьдлъжниците
съгласно условията на настоящия Анекс № 1.Чл.З. Считано от датата на подписване
на настоящия Анекс №1, Кредитополучателят/Съдлъжниците
заплаща на Банката годишна лихва в размер на СБР за BGN
(Стойност на банковия ресурс, определен от Банката) + 2 (два пункта надбавка
("Лихва"), начислена върху пълния размер на Вземанията по чл.1.
Чл.4. С подписване на настоящия Анекс № 1
Страните се споразумяват, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми
по Договора за
кредит, изменен с Анекс №1 (включващи Вземанията,
Лихва, евентуално Наказателна лихва, такси, комисиони и разноски) е 15.12.2025
г. Чл.6. С подписване на настоящия
Анекс № 1, Кредитополучателят/Съдлъжниците се задължава
да погаси вземанията по следния начин- 180 равни анюитетни
месечни вноски, всяка в размер на 159.25 лв., дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.01.2011 до 15
12-2025г. с приложима годишно Лихва съгласно чл.3 от настоящия Анекс №1 и
Погасителен план, която е неразделна част от настоящия Анекс. Чл.7. При забава в плащането на дължими суми по вземанията
Кредитополучателят/Съдлъжниците дължи на Банката
обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер ма 10 (десет)
пункта годишно. Чл. 12.1 При неплащане от страна на
Кредитополучателя/Съдлъжниците изцяло или частично на
което и да е парично задължение по настоящия Анекс №1 в продължение на 150 дни
от падежа на това задължение, считано от 15 1 вия ден, Вземанията, ведно с
дължимите такси, разноски. Лихви по чл.3 по-горе и Наказателна надбавка/ стават
автоматично и незабавно предсрочно изискуеми.
Видно от Писмо № 001-18670 от 16.02.2016г., че
същото е отправено до М.Г. ***, с което е направено изявление за обявяване на
предсрочна изсикуемост на вземанията по Договор за
кредит от 21.05.2008г.
Установява се от известие за доставяне, пощенски
плик и съобщение /л.27-30 от делото/, че уведомлението за предсрочна
изискуемост № 001-18670 от 16.02.2016г. е изпратено до М.Г. ***, като същото не
е потърсено от получателя.
Съдът възприема заключението на
съдебно-икономическата експертиза, приета по делото като обективно, обосновано,
компетентно и безпристрастно. От него се установява, че на кредитополучателя ***
е преведена еднократно сумата от 18202.50
лева на 21.05.2008г. Просрочените
задължения по договора за кредит за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2016г.
включително са в размер на 931,72 лв. главница и 795,92 лв. договорна лихва по
13 месечни вноски. Към 13.05.2016 г. /дата на подаване на ЗНИ/ размерът на
непогасените задължения е, както следва: Усвоена и непогасена главница, в това
число, редовно изискуема главница /по вноски с настъпил падеж/ - 931.72 лева
/15.02.2015-15.02.2016 г./ и предсрочно изискуема главница /непогасен остатък
по кредита - главница, формирана от вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на отправяне на изявлението /изпращане на уведомлението/ за предсрочна
изискуемост не са били изискуеми — 11 911.52 лева /към 10.03.2016 г. - датата
на записването в банката, че кредита е предсрочно изискуем/ или общо 12843,24
лв. Начислена редовна лихва - 841.84 лв.
/15.02.2015-15.12.2016/ - 795,92 лв. и от 15.02.2016-09.03.2016 г. -45,92 лв.,
общо 841,84 лв. Начислена наказателна лихва - 437.75лв. /15.02.2015-15.02.2016
- 108,47 лв. и 10.03.2016-12.05.2016-329,28 лв./- общо 437,75 лв. След
образуване на изпълнителното дело, въз основа на издадения изпълнителен лист са
извършени плащания в общ размер от 3827,81 лв. по изпълнителното производство,
след съобразяване на които неплатените задължения са както следва към дата
10.02.2017г.: 12434,30 лв. главница, редовна лихва-0,00 лв.и наказателна лихва
-0,00 лв. В таблица са посочени главниците, върху които е изчислена
наказателната лихва и е посочен лихвен процент върху вноските, който за периода
от датата на възникване на задължението до 16.08.2015г. е в размер на 16,45 % и
от 17.08.2015г. до 12.05.2016г. – 15,55%. Просрочените задължения към 10.03.2016г. се
отнасят за периода от 15.02.2015г. до 05.02.2016г. Дните в просрочие
са 387. Размерът на непогасените
задължения на длъжника към датата на изготвяне на заключението - 10.02.2017г.,
в случай, че предсрочната изискуемост на непадежиралите
задължения настъпва с датата на ИМ на ответника в това число - общ размер на
вземанията към съответните дати и разделени на: Усвоена и непогасена главница,
от която: редовно изискуема главница - 1 475.00 лв. - /15.02.2015-15.09.2016
г./ предсрочно изискуема главница - 11 368.24 лв. /26.09.2016 г./. Начислена
редовна лихва, от която: редовно изискуема - 1 176.18 лв. /15.02.2015-15.09.2016
г./, възнаградителна лихва върху предсрочно
изискуемата главница - 19.28 лева /15.09.2016-25.09.2016/. Начислена
наказателна лихва - 281.23 лв. /15.02.2015-15.09.2016/.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
По делото е установено, че по силата на договор за кредит
ищеца е предоставил на кредитополучателя *** в размер на 18202,50 лева.
Ответникът не е представил доказателства да е изпълнил задължението си за
погасяване на дължимите вноски по кредита. Изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза е установила, че претендираните по заповедното
производство размери на главницата лихва и наказателна лихва са точно отразени и съвпадат със сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3543/2016 по описа на
РС-Плевен.
Не се спори между страните и се установява от Договор
за встъпване в дълг от 11.01.2010г. по Договор за банков кредит от
21.05.2008г., че същия е сключен между *** АД, ***, *** и *** Г. ***, като
страните са приели за установено, че На
21.05.2008г. с Договор за банков кредит, „***)" ЕАД е отпуснала на *** с
ЕГН ********** /"Кредитополучател"/ кредит в размер на 1 8202.50 ВGN,
при следните параметри:- Годишна лихва в
размер на Стойността на банковия ресурс
за лева + 2
(два) пункта надбавка. Лихвата се начислява от датата на усвояване на
сумата по Кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяко сума по Кредита
при 30 дни в месеца и 360 дни в годината., -
Наказателна надбавка към Лихвата
в размер на 10 (десет)
пункта годишно върху забавената
сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.3 По искане на М.Г. *** и в
съответствие с чл. 101 от ЗЗД и въз основа но постигнато споразумение се сключи
настоящия Договор за встъпване в дълг, с който се предоговорят
условията по Договор за банков кредит от 21.05.2008г., и последващо
сключени Анекси към него. М.Г. *** с постоянен адрес:***, ЕГН **********
встъпва изцяло в дълга на Кредитополучателя ***, произтичащ от Договора за
кредит от 21.05.2006г.
Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните- *** и М.Г. *** като съдлъжник по
смисъла на чл.121 и следващите от ЗЗД, произтичащо от договор за банков кредит
от 21.05.2008 г., Договор за встъпване в дълг от 11.01.2010 г. и Анекс № 1 от
11.01.2011г. и същите съставляват годно правно основание, което поражда солидарната отговорност на ответницата
да погаси задължението на кредитополучателя по сключения договор за банков
кредит.
Спорно между страните е дали е настъпила предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит, изменен с анекс № 1. Видно е от Писмо № 001-18670 от 16.02.2016г., че
същото е отправено до М.Г. ***, с което е направено изявление за обявяване на
предсрочна изсикуемост на вземанията по Договор за
кредит от 21.05.2008г. Установява се от известие за доставяне, пощенски плик и
съобщение /л.27-30 от делото/, че уведомлението за предсрочна изискуемост №
001-18670 от 16.02.2016г. е изпратено до М.Г. ***, като същото не е потърсено
от получателя. Видно е, че уведомлението за изявлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено и достигнало до адреса на
ответницата, посочен в Договора за встъпване в дълг. Отразено е, че М.Г. не е
потърсила писмото. Съдът намира, че този факт не може да аргументира становище,
че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не е редовно съобщено на
ответницата. Съгласно чл. 15 от Договора
за встъпване в дълг всички уведомления и изявления във връзка с Договора за
кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
Кредитополучателя/ Съдлъжника, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна
разписка или с телеграма, достигнат до адреса на Кредитополучателя, посочен в
настоящия Договор за встъпване в дълг или в уведомление за промяна в адреса по
чл. ... от Договора за кредит. Адреса, на който е изпратено уведомлението на М.Г.
е именно посочения в Договора за встъпване в дълг и това дали нейния постоянен
или настоящ адрес е различен е ирелевантно, тъй като
кредитора не е имал задължение да изпрати уведомление на адрес, различен от
посочения от ответницата в договора за встъпване в дълг. Не е имал и
задължението да използва други способи за връчване като изпращане на нотариална
покана. В клаузата на чл.15 от Договора за встъпване в дълг по същество е
уговорено фингирано връчване на уведомления и
изявление на страните по договора. Съгласно уговореното, е прието, че всяко
писмено изявление, което е достигнало до адреса на ответницата се счита за
получено от нея. В случай, че в
договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между
страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на
договора. При тълкуването на договора по правилата на чл.20 ЗЗД би следвало да
се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели
ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като
препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Съгласно
Решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072 по описа за 2015г. на ТО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, Начинът
на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. В производството по установителния
иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване
на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните
клаузи. В случая оспорванията на връчването се
състоят в твърдения, които по същество са в посока, че кредитора е следвало да
ползва други способи за връчване, а не уговорения в Договора за встъпване в
дълг. Ответницата твърди, че кредитора е следвало да се опитва да уведоми
длъжника на неговия настоящ или постоянен адрес или да ползва нотариална покана
за уведомяване. По същество не са налице възражения по отношение на връчването
по уговорения в чл.15 от Договора за встъпване в дълг начин, освен, че длъжника
фактически не е получил съобщението, тъй като не е бил открит на адреса и не се
е явил да го получи в пощенската станция. В посочената клауза от договора, е
уговорено, че доставянето до адреса на длъжника на съобщението се счита за
получено. Предвид изложеното, съдът намира, че М.Г. е надлежно уведомена за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Установи се, че по договора е била
налице забава в изпълнението в размер на 387 дни към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост, поради което е било налице неизпълнение, което да
доведе до възможност, кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 12.1 от Анекс 1 при неплащане от страна на Кредитополучателя/Съдлъжниците изцяло или частично на което и да е парично
задължение по настоящия Анекс №1 в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 15 1 вия ден, Вземанията, ведно с дължимите такси,
разноски, лихви по чл.3 по-горе и Наказателна надбавка, стават автоматично и
незабавно предсрочно изискуеми.
Ответницата е
направила възражение за нищожност на клаузата на чл. 4 и чл. 4.4 от Договора като
неравноправни и противоречащи на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че съгласно чл. 33,
ал. 2 от ЗПК, обезщетението за забава не може да надвишава размера на законната
лихва. Съдът намира възраженията за неоснователни. В посочените клаузи са
уговорени редовна лихва и наказателна лихва за забава по договора за кредит.
Индивидуално в договора е уговорен лихвения процент за ползвания кредит, като
не се твърди същия да е бил повишаван през срока на договора. Не са изложени и
конкретни твърдения за неравноправност на клаузата. По отношение на уговорената
наказателна лихва за забава ответника се позовава на нищожност на клаузата като
противоречаща със закона, а именно чл.33, ал.2 ЗПК. Възражението е
неоснователно. В чл.33, ал.2 ЗПК е посочено, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Видно е от договора, че уговорената наказателна лихва-
обезщетение за забава е всъщност 10 %, тъй като е уговорено при забава, освен
уговорената лихва, да се плаща увеличение в размер на 10%. Законната лихва за
забава е в размер на ОЛП + 10 пункта и е определена с Постановление на МС на
основание чл.86, ал.2 ЗЗД.
Не се установи, а и не се твърди от ответницата,
че в качеството и на солидарен длъжник заедно с кредитополучателя или другия
солидарен длъжник да са изпълнили изцяло задължението си за връщане на цялата
дължима по договора за кредит сума. От съдебно-икономическата експертиза е
установено, че в рамките на изпълнителното производство и въз основа на
издадения изпълнителен лист са извършени плащания в общ размер от 3827,81 лв.
по изпълнителното производство, след съобразяване на които, неплатените
задължения са както следва към дата 10.02.2017г.: 12434,30 лв. главница,
редовна лихва-0,00 лв.и наказателна лихва -0,00 лв. Съгласно т.9 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Предвид изложеното и доколкото не
се установиха други плащания, които да са извън събраните в рамките на принудителното
изпълнение, съдът намира, че се доказа по безспорен начин, че ответницата дължи
връщане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 3543/2016г.
по описа на ПлРС. Претендираните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение ответника дължи солидарно с кредитополучателя ***
и ***, които не са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което предявените главни искови претенции се явяват основателни и
доказани в предявените си размери и като такива следва да бъдат уважени за
сумите както следва: главница в размер на 128443.24 лева, 841.84 лева - изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 15.01.2015г. до 09.03.2016г. вкл., 437.75 лева - изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 15.02.2015г. до 12.05.2016г., вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение -13.05.2016г.
С оглед уважаване на главните обективно
кумулативно съединени искове, съдът не дължи произнасяне по евентуалните
съединени искове.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца
по делото в заповедното производство в общ размер от 282,46
лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за ДТ,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 731,27 лв./331,27+300+100/.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника М.Г.
*** с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на "***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** и ***, сумата 12843,24 лева, представляваща задължение-главница по Договор за банков
кредит от 21.05.2008г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 1 от 11.01.2011г. за която е
издадена заповед за изпълнение № 2298/14.05.2016 по ч.гр.д.3543/2016 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника М.Г.
*** с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на "***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** и ***, сумата 841,84 лева за периода 15.01.2015г. до 09.03.2016г., представляваща
задължение-лихва по Договор за банков кредит от 21.05.2008г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 1 от 11.01.2011г., за която е издадена
заповед за изпълнение № 2298/14.05.2016 по ч.гр.д.3543/2016 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника М.Г.
*** с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на "***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** и ***, сумата 437,74 лева за периода 15.02.2015г. до 12.05.2016г., представляваща
задължение-наказателна лихва по Договор за банков кредит от 21.05.2008г.,
Договор за встъпване в дълг
и Анекс № 1 от 11.01.2011г., за която е издадена
заповед за изпълнение № 2298/14.05.2016 по ч.гр.д.3543/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
М.Г. *** с ЕГН ********** ***
да плати на "***)” ЕАД с ЕИК: ***, със
седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** и *** разноски за производството по ч.гр.д.500/2014 по описа на
РС-Плевен в размер на 282,46 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.Г.
*** с ЕГН ********** *** да плати на "***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от *** и *** разноски за производството за
ДТ, депозит за вещо лице и юрисконслтско
възнаграждение в размер на 731,27 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: