Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На осемнадесети юни година
2019 В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14847
по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на Г.С.И.
против З. „Л.И.“ АД, ***, по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.Х.И.– съпруга на
ищеца, вследствие на ПТП, настъпило на 14.10.2013 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП – 14.10.2013 год., до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 14.10.2013 г., около 08:00 ч., на
главен път ПП 1-4 гр. София - гр. Варна, км. 199+500, в района на землището на
с.Камбурово, общ-.Омуртаг, в посока София-Варна се движел л.а. марка „Форд Мондео” с ДК №******, собственост на Р.С.А.а и управляван
от К.К.А.. В обратна посока се движел л.а. марка
„Опел Вектра” с ДК № ******, управляван от Г.С.И., в
който пътувала М.Х.И.като пътничка. Преди разминаването на двата автомобила
водачът А., навлязъл в насрещната лента за движение, а водачът И. нямал време
за реакция и предприел спиране с цел избягване на удара. Водачът А. предприел
действия по връщане на автомобила в своята лента и последвал удар между двете
МПС в лентата за движение на л.а.“Опел Вектра“. В
резултат на удара л.а. „Форд Мондео“ се завъртял и
останал в насрещната лента за движение, а л.а. „Опел Вектра“
се завъртял и спрял извън пътя на банкета в канавката. Вследствие на ПТП
починала съпругата на ищеца - М.Х.И., като пътничка във второто МПС.
Сочи,
че Г.С.И. - съпруг на починалата М.Х.И., е бил в изключително близки отношения
с нея и след нейната смърт дълго време не може да се възстанови от шока
преживян в резултат на смъртта й. Към настоящия момент Г.С.И. все още преживява
тежко загубата на съпругата си и не може да се възстанови от травмата.
Твърди,
че с влязла в сила Присъда №19/03.09.2015г. по НОХД №78/2015г. на Търговищки
окръжен съд К.К.А. е признат за виновен, като същата
е потвърдена с Решение №212/21.12.2015г. по ВНОХД №356/2015г. на Варненски
апелативен съд 1 с-в и Решение №73/11.04.2016г. по н.д.№224/2016г. на Върховен
касационен съд 1 НО.
Заявява,
че отговорността на виновния водач на лек автомобил марка „Опел” модел „Вектра” с per. № ****** - К.К.А., се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”,
полица № 22112002860958 със срок на валидност от 31.12.2012 г. до 30.12.2013г.,
издадена от З. „Л.И.” АД. По повод настъпилото ПТП в З. „Л.И.”АД е образувана
щета №0000-1000- 01-16-7330/2016г., по която е определено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 56 000 лв., но не е изплатено до момента.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, заявява, че признава частично иска до
размера на сумата от 56 000 лева, като
оспорва иска до пълния предявен размер като неоснователен. Потвърждава
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП,
възникнало въз основа на описаната по – горе застрахователна полица. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
както от страна на ищеца като водач на МПС, участник в пътнотранспортното
произшествие, така и от страна на починалата съпруга на ищеца, за която твърди
да е била без поставен предпазен колан. По отношение поведението на ищеца Г.И.
като водач се позовава на мотивите на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. №
78/2015 год. по описа на Търговищки окръжен съд, в които било прието, че
водачът И. освен задължителното и позволено спиране за избягване на сблъсъка,
бил предприел и действие по завиване на ляво, което законът не допускал.
Допълнително изтъква, че ищецът И. се е движил с превишена скорост, като за
този участък от пътя скоростта била ограничена до 90 км/ч., а И. се движил със
скорост от порядъка на 110 км./ч. Оспорва иска по размер като завишен и сочи,
че от претендираната сума следва да се приспадне съпричиняването от страна на ищеца и от страна на починалата
му съпруга.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез адв. У.и адв. Ш.поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. Й.оспорва предявените
искове, като поддържа доводите за съпричиняване.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетото Удостоверение
за наследници №131212 от 05.12.2013г., издадено
от Община Варна, р-н Одесос, се установява, че ищецът Г.С.И. е съпруг и
наследник по закон на М.Х.И., ЕГН **********,
починала на 14.10.2013г. /л.12 от делото/
От приетия по делото преписи от Присъда № 19 от 03.09.2015 г. по НОХД №78/2015
г. на Търговищкият окръжен съд, НО, се установява, че К.К.А.
е признат за виновен, за това че на 14.10.2013г. около 08:00ч. на главен път ПП
I - 4 София-Варна км. 199+500 в района на землището на с. Камбурово общ.
Омуртаг, при управление на л.а. марка „Форд Мондео” per. № В ******нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1
от ЗДвП - не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал,
като това довело до навлизането му в лентата за насрещно движение и по
непредпазливост причинил смъртта на М.Х.И.и средни телесни повреди на Г.С.И. -
трайно затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето,
временно опасно за живота и на С.В.И.- трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник - престъпление по чл.343 ал.ІІІ предл.
второ, б. „б” вр. с чл.343, ал.4, във вр. с ал.1 във връзка с чл.342 ал.1 от НК, във връзка с
чл.20, ал.1 от ЗДвП., поради което и на основание чл.343 ал.ІІІ пр. второ б.“б“
във вр с ал.4 ,във вр с
ал.1 и във вр с чл.342, ал.1 НК във вр. с чл. 20 ал.1 от ЗДвП , във връзка с чл.36 и чл.54 от НК му е наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от три години. На основание чл. 343 г от НК К.А. е лишен от
право да управлява МПС за срок от 4 години.
С
решение № 212 от 21.12.2015г., постановено по внохд №
356/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, е потвърдена присъда № 19 от
03.09.2015г. по нохд № 78/2015г. на Търговищки
окръжен съд.
По
делото е прието и Решение № 73 от 11.04.2016г., постановено по нд № 224/2016г. по описа на ВКС, е потвърдено решение № 212
от 21.12.2015г., постановено по внохд № 356/2015г. по
описа на Варненския апелативен съд. Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на присъдата по Присъда № 19 от 03.09.2015 г. по НОХД
№78/2015 г. на Търговищкият окръжен съд, като същата на основание чл. 300 ГПК
установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между ПТП и причинената смърт. С оглед на това, съдът
достигна до правния извод, че водачът на л.а-„Форд“ модел „Мондео
” с peг. № ******, К.А. е
извършил виновно противоправно деяние, което е в
разрез с описаната по – горе разпоредби на ЗДвП.
От приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, с вещи лица д-р Е.М., специалист по психология и В.Г. – доктор по
психология, поясняват, че основен човешки инстинкт е този за самосъхранение.
Той съществува и се включва при екстремно възникнала опасност като реакцията е мигновенна, автоматична. Целенасоченото действие изисква
осъзнаване, поставяне на цел, поведение, свързано с изпълнение на целта и
обратна връзка от това поведение, т.е. времето, необходимо за целенасочено
действие е многократно повече от това за инстинктивно рефлекторното такова. За
краткото време от 1.1 сек. не може да се говори за осъзнато целенасочено
действие. По скоро тук присъства инстинкт за самосъхранение, съчетан с изграден
условен рефлекс от натрупани шофьорски умения. В приложените материали в
настоящото дело и наказателното производство не намерихме данни за наличието на
психично заболяване при Г.С. И., което да нарушава базисните му психични годности. Осв. формално е могъл
да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си, но реално не е имал време за това поради внезапно възникналата
непосредствена заплаха за неговия живот и живота на околните, реализирана за
краткото време от 1.1 секунди. За това време Осв. е
действал рефлекторно, резултат от изградените автоматизирани умения за шофиране
- натиснал е спирачките, и инстинктивно - опит да избегне удара с връхлитащото
го насреща МПС. Експертите са приели още, че не се касае за съзнателен волеви
акт, а за автоматизиран условен рефлекс на инстинкта за самосъхранение.
Съдът възприема приетото и
оспорено от страните заключение на КСПхеП изготвено
от д-р Е.М. и В.Г., като
обективно и компетентно дадено.
По
делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р А.М..
Същата установява, че при огледа и аутопсията на М.И.№60/15.10.13 г. е установено: тежка
съчетана гръдна и коремна травма със счупване
на ребра двустранно - от III то до Х-то в дясно по предна мишнична
линия и от III до V-то и VIII-X-to също по предна мишнична линия, контузия на белия дроб по предно- външната
повърхност, разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване, разкъсвания на тънките
черва- хирургично обработени, счупване на костите на лявата предмишница
в китката, масивно кръвонасядане в дясна хълбочна
област, разкъсно-контузна рана с напречни разкъсвания
в лявата ингвинтална област, голям ретроперитонеален хематом двустранно, кръвонасядания
на лявата ръка и по двете подколенници, разкъсно-контузна рана предно-вътрешно по лявата подбедрица, анемия на органите и кожата.Състояние след
коремна операция. Експертизата приема, че при тези данни причина
за смъртта на М.Х.И.е гореописаната съчетана травма с водеща закритата коремна
травма с кръвоизливи в корема и ретроперитонеалното
пространство и остра кръвозагуба. Описаните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия и могат да бъдат получени при ПТП. Между
причината за смъртта и получените увреждания от процесното
ПТП съществува пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка. В аутопсионния
протокол не са описани увреждания, които да индикират
дали по време на ПТП пострадалата е била с или без правилно поставен предпазен
колан. Уврежданията по И.са получени по
механизма на притискане между твърди тъпи предмети и ако тялото не е изпаднало
от автомобила при ПТП това е станало от части от интериора на лекия автомобил и
мотивира, че за получаването им няма значение поставен или не предпазен колан.
В о.с.з. проведено на 17.04.2018г.
вещото лице пояснява, че тези увреждания са получени по механизма на притискане
между твърди тъпи предмети и ако тялото не е изпаднало от автомобила, значи
твърдите предмети трябва да са само части от интериора. Механизмът на
настъпване на травматичните увреждания е от самите травматични увреждания. Той
няма нищо общо с механизма на ПТП-то. В конкретния случай дали е била с или без
поставен предпазен колан няма никакво значение, защото всички травматични
увреждания са свързани от притискане между твърди, тъпи предмети, а това са
части от интериора на автомобила. Експертът сочи, че ако тялото не е изпаднало
от автомобила и при това преобръщане и евентуално автомобила да го притисне към
терена, остава варианта вътре в автомобила, ако е намерено тялото, да е от
части на интериора.
От допуснатата и приета по делото съдебно-автотехническа
експертиза с вещо лице инж. А.А. се установява, че на
14.10.2013 г. около 08:00 ч. по първокласен път ПП 1-4 в посока от гр. София
към гр. Варна, в района на км. 199+500, в землището на с.Камбурово,
общ-.Омуртаг, се е движил л.а. марка „Форд Мондео"
с ДК № ******, управляван от К.К.А. със скорост около
102 км/ч. В определен момент по неустановени причини л.а. „Форд Мондео“ на около 50 метра преди удара е навлязъл е предното
си ляво колело в лявата лента за насрещното му движение. Водачът А. виждайки
насрещно движещия се л.а. „Опел Вектра“ е реагирал и
е завил надясно за да се върне в дясната си пътна лента, но не е успял защото е
настъпил челен кос ексцентричен удар с насрещно движещия се л.а. Опел Вектра. В същото време в обратна посока се движил л.а.
марка „Опел Вектра" с ДК № ******, управляван от
Г.С.И. със скорост около 100 км/ч, Водачът на л.а. Опел Вектра
е възприел насрещно движещия се л.а. Форд Мондео,
когато е бил на около 49 м преди мястото на удара, но е реагирал като е
предприел спасителна маневра завиване наляво за да навлезе в лентата на л.а.
Форд, вместо да завие надясно и да предприеме аварийно спиране. В дясно от
лентата на л.а. Опел на практика не е имало банкет, отводнителен улей и след
него бордюр и мантинела, той няма къде да отиде
надясно. Тъй като след цялостно навлизане на л.а. Форд в лентата на л.а-. Опел,
дистанцията между двата автомобила вече се е скъсила водачът на л.а, Опел вече
не е имал време за втора реакция да завие надясно. Водачът на л.а. Форд
виждайки опасността от челен удар е реагирал е предприел също маневра завиване
надясно за да се върне в своята си дясна лента, двата автомобила са се срещнали
и ударили най-вероятно в левия край на лентата за движение в посока към София,
в която се е движил л.а. Опел Вектра, на 13-14 пред
ориентира е настъпил челен кос ексцентричен удар между предната дясна част на
л.а. Опел и предната дясна част на л.а. Форд Мондео. Процесният л.а. Форд след като е навлязъл в лентата на л.а.
Опел се е движил известно време в тази лента, което е предпоставка за опасност
спрямо водача на Опел. Лекият автомобил. Форд Мондеа,
при своята маневра е навлязъл изцяло навътре към края на лентата на л.а. Опел,
което е принудило водачът на л.а. Опел да реагира и да завие наляво, за да се
разминат. Разполагане с време само 1,76 сек. Към момента на удара л.а. Форд Мондео най-вероятно е бил в лентата за движение на л.а.
Опел Вектра, а л.а. Опел Вектра,
вероятно с предното си ляво колело е бил навлязъл в лентата на л.а. Форд. След
удара и двата автомобила са се отблъснали основно странично, като са придобили
е ротация в посока на часовниковите стрелки, гледани отгоре и са се установил в
покой в местата, описани в протокола за оглед и както е показано на горните
схеми. Вещото лице посочва, че скоростта на л.а. „Форд Мондео“
при удара и преди ПТП е била 102 км/ч,а скоростта на л.а. „Опел Вектра“ при удара и преди ПТП е била 100 км/ч. Експертизата
приема, че водачът на л.а. Опел не е имал възможност да спре преди мястото на удра. Тъй като от момента на навлизане на Форд Мондео в лентата на Опел до удар се е движил 1,76 сек, това
време е било достатъчно за водача на л.а. Опел Вектра
само да задейства спирачките, но не и да спре и да предотвати
ПТП. За ефективно задействане на спирачките на л.а. Опел на водача му е
необходимо време за реакция 1,0 сек, за сработване на спирачната система 0,2
сек и да започна да спира ефективнво още 0,4 сек или
общото време за да задейства спирачките ефективно е 1,6 с. Ударът между двата
процесии автомобила е настъпил в предните им десни части със застъпване 1,0 -
1,1 метра от дясно на ляво. Когато разликата в джантите е 1 цол, радиусът се променя с 12 мм, или 1,2 см което е несъществено. Освен
това когато се монтират нови гуми с друг размер на джантата от предписания,
диаметърът на колелото се компенсира чрез широчината на гумата и височината на
профила й. Най-съществено значение за изменение на височината на автомобила
като цяло и всичките му елементи има степента и начина на натоварването му.
Посочено е още, че че в дясно от лентата за движение
на л.а. Опел Вектра на практика има подобие на банкет
с широчина 30 -40 см, защото има мантинела. Освен
това има е бордюр в края на платното за движение и до него е оформен малък улей
вероятно за отводняване.
В проведеното на 18.06.2019г. о.с.з.
вещото лице инж. А. допълва, че ако лекият автомобил „Опел Вектра“,
който се е движил от дясно наляво, вместо да завие наляво и да навлезе частично
в насрещната лента, е направил обратното, да е завил плътно в дясно, дори с
риск да излезе на банкета. Имало е физическа възможност да се разминат, но не и
от гледна точка на безопасността на движението, тъй като няма достатъчно
странична дистанция. Т.е. могат да минат физически и да се разминат ако опела
отиде плътно вдясно. Това са два автомобила, движещи се с над 100 км., водача
трябва да е много точен, за да може да се промуши в това тясно пространство.
Основната част на удара е бил в лекия автомобил Опел, тъй като в този момент
лекия автомобил Форд Мондео се е прибирал. Опелът е бил с предното си ляво колело в лентата за
насрещното движение.
Заключението на САТЕ с вещо лице инж. А.А., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
С
протоколно определение от 17.04.2018г., съдът е допуснал изготвяне на
допълнителна съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р А.М.. Същата
установява, че най-вероятно притискането е между предна лява седалка и задната
седалка. В последното по делото проведено о.с.з. вещото лице д-р М. пояснява,
че Обективни данни за притискане между предна и задна седалка в областта,
където е седяла починалата жена, има в аутопсионния
протокол. Разкъсването на слезката, тънките черва и
една голяма рана в лявата срамна област говори за пристискане в тази област.
Категорично твърдя, че тялото е притискано между два твърди предмета. За
получаване на тези увреждания действат две сили. Това не може да бъде получено
с движението на телата при челен удар напред и назад.
Заключението на СМЕ и допълнителното
такова с вещо лице д-р А.М., съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
За установяване на неимуществените вреди
по искане на ищеца е допуснат до разпит свидетелят- Ивелина Василена Братанова.
Свидетелят посочва, че познава Г. и М.от 10-15 г. като много добро семейство. Г.
бил по-строг, докато тя била много жизнена и енергична жена. Той работел много,
пътувал, а тя се грижела за семейството си. Съседи са и са в много добри
отношения. От близък приятел научила за ПТП. Той й разказал и предложил да се
грижи за Г.С., докато се стабилизира. Готвила, почиствала. Докато се грижела за
него разбрала, че той не изпитва такава болка от физическото си състояние,
колкото душевна болка за това, че е изгубил съпругата си М.. Шест месеца след
ПТП, той все още не е могъл да приеме случилото се. Очаквал я да влезе през
вратата. Изпаднал в много тежка депресия, направил опит за самоубийство. Свидетелката посочва, че продължава да се
грижа за него. Сега е малко по-добре, но все още му е много тежко. Продължава
да работи при него, защото той все още не може да се възстанови.
По искане на ответната страна е допуснат
до разпит свидетелят Н.А.В. - очевидец на ПТП. Свидетелят посочва, че лек
автомобил „Форд Мондео” комби
се движел в неговата посока, преди него, в посока гр. Пловдив и „Опел”, който
се движел в другото платно в посока гр.София. Той се движел в посока гр. Варна
зад „Форд Мондео” на разстояние 2-3 коли от него,
успял да спре без да има щети по неговата кола и без да навлиза в частите,
разпръснати от катастрофата. Сблъсъкът се случил на прав участък. Видял, че л.а.
Форд, който се движи в неговото платно отклонил в платното на насрещната кола и
навлязъл в насрещното платно и там настъпил ударът. Ударът настъпил в средата в
платното Варна-София. Ударът станал в близост до осевата линия. Фордът, който се движил пред него се отклонил леко наляво и
след инцидента се намирал в насрещното платно в посока гр. София, а опела,
който идвал срещу него бил в неговата канавка.
Показанията на свидетеля очевидец
Н. Величков почиват на преки непосредствени впечатления и са на
незаинтересовано от спора лице, като съдът ги кредитира.
По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП – 14.10.2013 год., възникнало по
застрахователна полица №22112002860958, валидна от 31.12.2012 год. до
30.12.2013 год., сключена с ответното застрахователно дружество, за лек
автомобил марка „Форд“, модел “Мондео“, ДК № ******.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Съдът намира, че предявения иск е допустим, като по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила
от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесният
случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 год./.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При
предявен пряк иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Безспорно се установи по делото настъпването
на пътнотранспортно произшествие на 14.10.2013г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента К.А., изразяващо се в нарушаване на правилата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, извършено виновно; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите.
Установи се, че с влязла в сила Присъда № 19
от 03.09.2015 г. по НОХД №78/2015 г. на Търговищкият окръжен съд, К.К.А. е признат за виновен, за това че на 14.10.2013г. около
08:00ч. на главен път ПП I - 4 София-Варна км. 199+500 в района на землището на
с. Камбурово общ. Омуртаг, при управление на л.а. марка „Форд Мондео” per. № В ******нарушил
правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлявал, като това довело до навлизането му в
лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил смъртта на М.Х.И..
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на
прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно
деяние от водача
К.А., който не е изпълнил нормативно вменено му задължение по чл. 20, ал.1от ЗДвП, чието спазване е щяло да му позволи въобще да
избегне пътнотранспортното произшествие.
По отношение на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради
изричното изявление на ответното застрахователно дружество съдът приема за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че З. „Л.И.” АД
е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за към
датата на събитието на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с
оглед на което иска с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказан по основание.
По размера:
Предмет на
исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие смъртта на М.И.на 64г., която
е негова съпруга. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на починалата, с която ищецът се е
намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от която е
получавал нормално присъщата за отношенията
съпруг-съпруга житейска подкрепа.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението
е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна
практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване
на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на
произлезлите от деликта неимуществени вреди. В утвърдена
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. №
387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II
т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./ във вр.
с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са събрани
свидетелски показания на св.Ивелина Братанова, от които се установява, че до
внезапната си смърт М.е живеела в общо
домакинство със съпруга си Г.И., М.се
грижела за семейството, неочакваната й
смърт е предизвикала емоционален срив. От показанията на свидетелката Ивелина
Братанова сочат, че след смъртта на съпругата си ищецът Г.И. е останал сам и много драматично преживява загубата на
съпругата си, усеща липсата й, правил опит за самоубийство. Установиха се от
кредитираните показания претърпените от ищеца И. негативни емоционални изживявания от внезапната
загуба на любимата му съпруга, и която
бидейки в активна възраст осигурявала морална опора, подкрепа и грижа за семейството. Предвид изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за ищеца И. в размер на 120 000лв. Необходимо
е да бъде съобразена и съществуващата
към момента на увреждането – 2013 г. обществено икономическа обстановка в
страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Ответникът с отговора на исковата молба е
направил признание на иска до размера на 56 000 лева, но по делото липсват
доказателства за изплатеното обезщетение на ищеца. С оглед изложеното,
настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване
на ищцата за неимуществените вреди, причинени
от смъртта на съпругата му, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 120
000 лева.
По
възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
пострадалата М.И.е била без поставен обезопасителен
колан. Съдът
намира наведеното от ответнотодружество възражение за
неоснователно. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза и допълнителна такава с вещо лице д-р А.М., се установи, че уврежданията са получени по механизма на
притискане между твърди тъпи предмети и мтивира, че
за получаването им няма значение поставен или не предпазен колан. В обясненията
дадени в о.с.з. на 17.04.2018г. вещото лице е категорично, че в конкретния
случай дали е била с или без поставен предпазен колан няма никакво значение,
защото всички травматични увреждания са свързани от притискане между твърди,
тъпи предмети, а това са части от интериора на автомобила.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Отговорността
на застрахования, произтича от непозволено увреждане. Ето защо лихвата за
забава върху дължимото на ищците обезщетение се дължи от деня на увреждането – 14.10.2013г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокатско
дружество „Вълков, Урев и партньори“ и на адв. Г.Ш. - ВАК, за осъщественото безплатно процесуално
представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в общ размер на 3730 лв.
С оглед изхода на спора, разноски не се
следват на ответната страна.
При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати
по сметката на СГС държавна такса в размер на 4 800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 600лв. разноски за експертизи,
платени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес ***,
да
заплати на Г.С.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от
120 000 (сто и двадесет хиляди)
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на съпругата му М.Х.И., настъпилата на 14.10.2013г. в
резултат на ПТП, причинено от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 14.10.2013г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес ***,
да заплати на адвокатско дружество
„Вълков, Урев и партньори“, на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата сумата от 3730 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес ***, да заплати на Софийски
градски съд, държавна такса в размер на 4 800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 600 лв. разноски за
експертизи, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: