Р Е
Ш Е Н
И Е
260442/23.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 18.11.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4182 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба депозирана от „С.“ ЕООД против НП №03-012549/18.06.2020г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна,
издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита
се, че наказващият орган не е
извършил допълнително разследване на спорните обстоятелства. Сочи се, че е сключен договор с дружество с регистрация в Р Турция,
като това дружество-изпълнител е наело работниците в Р Турция. Лицата са
регистрирани като временно пребиваващи в Р България,
командировани да извършат определена работа за срок до 3 месеца. Чужденците са заведени в счетоводството на дружеството и са
издадени ведомости за възнагражденията им. Процедурата
е регистрационна и не е предвидено изрично издаване на разрешение за достъп до
пазара на труда на чуждите граждани.
Дружеството не се явява
работодател по смисъла на закона и са спазени изискванията на закона за
подаване на уведомление до съответната ДИТ. АУАН е връчен на представляващ
дружеството. Алтернативно се счита, че е налице
маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание
въззивното дружество не се представлява, депозирано е писмено становище, с което моли съда да отмени НП на основанията,
подробно изложени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2020 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Д. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект-
хотел „Сириус бийч”, находящ се в гр. Варна, кк. „Св.
Св. Константин и Елена”, стопанисван от „Сириус- 49” ЕООД. На
място било установено от контролните органи, че работят лица – граждани на Р
Турция. Те монтирали композитни панели. Сред
работниците извършващи дейност по обекта стопанисван от въззивното дружество
бил и *. На * била
предоставена декларация на родния му език, в която той вписал, че работи за *от 17.02.2020г. с работно място
хотел „Сириус“ – Варна и основни задължения по монтаж на еталбонд. Вписал и установените почивки в работното време, установения размер
на трудово възнаграждение, както и наличието на трудов договор и заповед за
командироване в Р България. Лицето
започнало работа на 17.02.2020г.
„Сириус- 49” ЕООД в законоустановения 7- дневен срок от датата
на действително започване на работа на Хаяти Селиф не уведомило ТП на ИА“ГИТ“,
т.е. – в срок до 25.02.2020г.
На 15.05.2020г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството за това, че в качеството си на местно лице по смисъла на
пар.1 т.12 от ДР на ЗТМТМ законоустановения 7- дневен срок от датата на действително
започване на работа – 17.02.2020г. на * - гражданин на Р Турция със статут на краткосрочно
пребиваващ чужденец, командирован в рамките на предоставяне на услуги на
територията на Р България, в обект – хотел
„Сириус бийч“, находящ се в гр. Варна, кк. „Св. Св.
Константин и Елена”, стопанисван от
„Сириус- 49” ЕООД, не е уведомило ТП на ИА“ГИТ“, т.е. – в срок до
25.02.2020г.
АУАН бил надлежно връчен
на упълномощено лице, като копие от пълномощното било приложено по АНП.
Срещу АУАН постъпили възражения,
но били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-012549/18.06.2020г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.10 ал.3 от ЗТМТМ.
На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.78 ал.1 от ЗТМТМ – имуществена санкция около минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните
такива-показанията на св. Д..
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на
нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по
тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация въз
основа на заявеното от работещото лице; договор между „С.“
ЕООД и дружеството- изпълнител; ведомост и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена
правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.10 ал.3 от ЗТМТМ.
Що се отнася до наведените с жалбата възражения относно факта, че
наказващия орган не е извършил допълнително разследване на спорните
обстоятелства.
Съдът, изхождайки от
съдържанието на административнонаказателната преписка констатира
неоснователност на това възражение. По постъпилите възражения е било
проведено задълбочено разследване и е било изготвено съответно становище,
касаещо тяхната основателност.
Извежда се твърдение, че е бил сключен
договор с дружество с регистрация в Р Турция,
като това дружество- изпълнител е наело работниците в Р Турция. Лицата са
регистрирани като временно пребиваващи в Р България, командировани да извършат определена работа
за срок до 3 месеца. Чужденците са заведени в счетоводството
на дружеството и са издадени ведомости за възнагражденията им.
Процедурата е регистрационна и не е предвидено изрично издаване на разрешение за
достъп до пазара на труда на чуждите граждани. Дружеството не
е работодател по смисъла на закона и са спазени изискванията на закона за
подаване на уведомление до съответната ДИТ.
Съдът, предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗТМТМ намери възражението за неоснователно. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /в редакция, действала към момента на
извършване на нарушението/ задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми за
това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С изменение, публикувано в ДВ №24/2018г. нормата
е допълнена, като е уточнено, че уведомяването следва да бъде писмено. Като
гражданин на Р Турция, работника се
явява гражданин на трета
държава по смисъла на §1, т.4 от ДР към ЗТМТМ, според който това
качество притежава лице, което не е гражданин на Република България и не е
гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария. При това положение по отношение него е била приложима нормата на
чл.10, ал.1 от посочения закон, като за въззвника е възникнало задължението да
уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в
седемдневен срок от датата на действителното започване на работа
Изведено е възражение, че
АУАН не е връчен на представляващ дружеството.
Подобно възражение
противоречи на приложеното по АНП копие от пълномощно, сочещо на надлежно
упълномощаване на лицето Диана Кирова, получило екземпляр от АУАН.
На последно място
алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на административно
нарушение.
Според настоящия съдебен
състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид и правилно лицето е било санкционирано.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на
Имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 78, ал.1 ЗТМТМ предвижда за
конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв.
При издаване на наказателното постановление административният орган не е
изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на
имуществената санкция от 2000,00 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования
извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен,
като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на
дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето
защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на
наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 1500
лева, който е подходящ и справедлив.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът определи в размер на 100 лева, съобразно изменената част които следва да
бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-012549/18.06.2020г. на
Директор на ДИРЕКЦИЯ „Инспекция по труда“, с което на «С.” ЕООД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00 лева на основание чл.78 ал.1 от ЗТМТМ, като намаля размера на
наложената санкция на 1500.00
лева.
ОСЪЖДА «Сириус- 49” ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на ДИТ
Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение
на юристконсулт в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: