РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария, подадена чрез
процесуален представител ю. к. Е. З. срещу Решение № 200/13.01.2020 год., постановено по
гр. дело № 18706/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които Прокуратурата на
РБългария е осъдена да заплати на В.Н. Й. – С. ЕГН ********** от гр. Варна, сумата от
1208, 50 лв., представляваща обезщетение за причинените виновно вреди, в резултат на
внасяне на искане пред PC-Варна по реда на чл. 157 от Закона за здравето, от които: сумата
от 208, 50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които
200, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 8, 50 лв. за заплатена държавна такса
за издаване на заверен препис от влязло в законна сила определение за прекратяване на
производството и сумата от 1 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на
ищцата, изразяващи се в хипертонична криза (главоболие и виене на свят, гадене и позиви
за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие), чувство на наскърбеност,
притеснение и несигурност; нараняване на достойнството и доброто име на ищцата сред
обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните
задължения, както в къщи, така и в работата); негативно отразяване върху общуването с
роднини, близки, познати и клиенти в бюрото за обмяна на валута, ведно със законната
лихва върху тези суми от момента на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващои се в неправилна преценка и
1
анализ на събраните по делото доказателства.
Неправилно е прието, че са налице предпоставкитеи за ангажиране на отговорността
на ПРБългария за вреди на основание чл. 49 ЗЗД. Не е съобразено, че ангажираните по
делото доказателства обосновават извод, че искането, отправено от РП-Варна по реда на чл.
157 от ЗЗдр, въз основа на което е образувано ч. н. д. № 4439/2018 год. по описа на РС-
Варна, не е било нито неподкрепено с доказателства, нито плод на неправилно
интерпретирано от прокурора поведение на ищцата. По делото няма доказателства, които да
обосноват извод за неправомерност в действията на прокурора от РП-Варна, внесъл
искането по чл. 157 ЗЗдр, в резултат на които действия, да са настъпили вреди за ищцата.
Навежда, че подаването на искането по 33др е законен прокурорски акт, съобразен изцяло
със закона, събраните доказателства и с вътрешното убеждение на прокурора. В случая са
били налице всички законови условия за внасяне на искането по 33др в съда. Анализът на
доказателствата сочи, че в случая е бил налице социалният критерий, предвиден в чл. 155 от
ЗЗдр. Видно от доказателствата по делото, искането по чл. 157 ЗЗдр е обосновано с факти и
доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на предпоставките по чл.
155 ЗЗдр, като извън правомощията на прокуратурата е възможността за преценка на
психическото състояние на лицето. Поради това и изводът на районния съд, че е налице
противоправност в действията на прокурора, само поради факта, че съдебното производство
е завършило с определение за прекратяването му по чл. 159, ал. 4 33др е погрешен.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от Прокуратурата на
РБългария части и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло,
ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В евентуалност навежда, че присъдената с първоинстанционното решение сума в
полза на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не
съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип.
В писмен отговор насрещната страна В.Н. Й. – С., чрез процесуален представител,
оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваните от Прокуратурата на РБ части за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБ не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата В.Н. Й. – С., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от В.Н.
Й. – С.срещу Ж. Н. П. искове по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 408, 50 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди и на сумата от 3000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от подаден от ответника Ж. Н. П. сигнал до
РП – Варна за установяване на нуждата от принудителното лечение на ищцата и евентуално
внасяне на предложение до РС – Варна за принудителното и настаняване за лечение, както и
́
в частите, с които искът на В.Н. Й. – С. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 49 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над
208, 50 лева до претендираните 408, 50 лева, а искът и по чл. 49 ЗЗД против Прокуратурата
́
на РБ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 1000 лева до претендираните 3000 лева, не е обжалвано, в тези части е влязло
в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищцата В.Н. Й. – С. е навела следните твърдения: През месец
юли 2018 година ответникът Ж. Н. П. е подал сигнал (заявление) за предприемане спрямо
ищцата на мерки по Закона за здравето. Въз основа на това заявление е била образувана
преписка № 8790/2018 г. по описа на РП-Варна. По преписката била извършена проверка от
2
органите на МВР по преписка с № 442010-11943/2018 г. по описа на ОД на МВР-Варна,
Четвърто РУ на МВР. След извършване на проверката била изготвена справка от 09.08.2018
г., според която МВР е предложил въз основа на събраните в хода на проверката данни,
преписката да се върне на РП-Варна с мнение да не се прилагат принудителни медицински
мерки по отношение на ищцата. Въпреки това прокурор от РП-Варна изготвил и внесъл в
съда искане по реда на чл. 157 от 33, вр.чл.155 от 33др за назначаване на съдебно-
психиатрична експертиза за установяване наличие на заболявания у ищцата, посочени в чл.
146 от ЗЗдр с оглед евентуалното настаняване за принудително лечение. По искането било
образувано ч. н. д. № 4439/2018 г. по описа на Рс-Варна. В рамките на производството било
проведено едно единствено с. з. на 25.10.2018 г., в което делото приключило с определение
за прекратяване на производството, поради липса както на социалния, така и на
медицинския критерий за назначаване на експертиза. Определението влязло в законна сила
на 30.10.2018 г.
В резултат на гореописаното ищцата била принудена да направи разходи по частното
наказателно дело в размер на общо 408, 50 лева, от които 400, 00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение и 8, 50 лева за издаване на заверен препис от влязлото в сила
определение за прекратяване производството по същото дело, за които разходи които
ищцата твърди, че представляват претърпени от нея имуществени вреди, причинени от
ответника РП-Варна чрез неоснователно внесеното от РП-Варна в РС-Варна искане по чл.
157 от ЗЗдр. Твърди още, че действията на РП-Варна, са я разстроили и притеснили
изключително силно. От момента, в който узнала от служител на полицията, извършващ
проверката, за предмета , съзнанието на ищцата изцяло било заето с мисълта, че се иска да
бъде освидетелствана като психично болна – нещо, което категорично не отговаряло на
действителността и не кореспондирало по никакъв начин с поведението . Това я
наскърбило, накърнило достойнството и доброто име сред обществото. Изпаднала в
депресия, затворила се в себе си, трудно осъществявала обичайните си задължения, както в
къщи, така и в работата си. Отразило се негативно и на общуването с роднини, близки,
познати и клиенти в бюрото за обмяна на валута, в което работи. В продължение на два
месеца живеела с притеснения от неизвестността и най- вече с болката, че трябва да
„доказва" очевидното – че е нормален човек, без психични отклонения. Дълбоко било
накърнено личното достойнство, ищцата загубила увереността си за честност и
справедливост. Мисълта постоянно била заета с решаването на този проблем и често пъти
била разсеяна при извършването на най- обикновени и обичайни ежедневни дейности. След
като разбрала, че има образувано дело по този случай, дълбоко в себе си приемала
явяването си пред съда едва ли не като такова на престъпник, принуден да доказва очевидни
неща и най-вече, нормалността и невинността си. Ищцата излага още, че самото и явяване в
́
съдебното заседание за нея било голям стрес. Причинило и здравословни проблеми –
главоболие, виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на
равновесие, каквито до момента никога не била имала. При медицински преглед се
установило, че е направила хипертонична криза. Описаните негативни отражения върху
здравето и емоционалното състояние счита, че са в пряка и непосредствена връзка с
действията на ответника РП-Варна. Счита, че тези неимуществени вреди, които претърпяла
подлежат на репариране, като с оглед техния характер, интензитет, продължителност и
негативното им влияние върху общото здравословно състояние, както и с оглед принципа
на справедливостта ищцаата оценява на 3 000, 00 лева.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на
Прокуратурата на РБългария да и заплати следните суми: сумата от 408, 50 лева –
́
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неоснователно внасяне в РС-
Варна на искане по чл. 157 ЗЗдр за предприемане на процедура за задължително настаняване
и лечение в психиатрично заведение – представляващи заплатени разходи по ч. н. д. №
4439/2018 год. по описа на РС-Варна, приключило с влязло в сила определение за
прекратяване на производството, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху претендираната сума, считано от предяваване на иска до окончателното и изплащане;
́
3
сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни
отражения върху здравето и емоционалното състояние на ищцата, изразяващи се в
хипертонична криза, главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и
изпотяване, загуба на равновесие, чувство на наскърбеност, притеснение и несигурност;
накърняване на достойнството и доброто име на ищцата сред обществото; депресия
(затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните задължения, както в къщи, така и
в работата); негативно отразяване върху общуването с роднини, близки, познати и клиенти
в работата и, причинени от неоснователно внасяне в РС-Варна на искане по чл. 157 ЗЗдр за
́
предприемане на процедура за задължително настаняване и лечение в психиатрично
заведение по което било образувано ч. н. д. № 4439/2018 год. по описа на РС-Варна,
приключило с влязло в сила определение за прекратяване на производството, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от
предяваване на иска до окончателното и изплащане.
́
Пред настоящата инстанция искът за обезщетение за причинени имуществени вреди е
висящ до размера на сумата от 208, 50 лева, а искът за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е висящ до размера на сумата от 1000 лева.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратурата на
РБългария оспорва исковете. Сочи, че за да се ангажира отговорността на Прокуратурата на
Република България (ПРБ) по чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: действие или
бездействие на физическо лице, натоварено с извършването на определена работа, вреда,
противоправност на извършените действия, причинна връзка между деянието и настъпилото
увреждане и виновно поведение на прекия причинител на вредата. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД е субсидиарна и съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от
лице, на което е възложена работа. Затова тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работа лица. Твърди, че
наведените от ищцата твърдения не кореспондират с нито един от елементите от
фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД като правно основание за ангажиране на отговорността
на Прокуратурата на РБългария. Сочи, че съгласно чл. 132 от Конституцията на Република
България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер. От тази разпоредба следва, че магистратите имат функционален имунитет и носят
отговорност за действията си извършени при осъществяване на функциите си и при
постановяване на актовете си само в случай на умишлено престъпление от общ характер, а
очевидно конкретният случай не е такъв. Навежда и доводи, че липсва и противоправност в
действията на проокурора от РП-Варна. За да е налице противоправност следва да е
нарушена императивна правна норма, забраняваща такова поведение. По силата на чл. 157
от Закона за здравето, Прокуратурата на РБългария е овластена да отправи предложение до
компетентния съд за установяване на здравословното състояние на В.Й. – С., с цел
установяване на предпоставките по чл. 157 от ЗЗдр. Твърди, че в случая действията на
Прокуратурата на РБългария са изцяло съобразени с дадените и по закон правомощия.
́
Предложението, въз основа на което е било образувано частното наказателно дело е
оставено от съда без уважение, но внасянето от прокурора на искане по реда на чл. 157 ЗЗдр
не съставлява виновно предприето противоправно поведение. Твърди, че не са налице
никакви данни за противоправност в действията на прокурор в резултат, на които да са
настъпили вреди за ищцата. Навежда следните твърдения: Въз основа на подаден сигнал до
РП-Варна от Ж. Н.П. от гр. Варна е образувана преписка с № 8790/2018 г. по описа на РП-
Варна и е разпоредено извършване на проверка. В резултат на извършената от ОД на МВР
Варна предварителна проверка са събрани данни за наличието на социалния критерии в
поведението на ищцата. Въз основа на данните от преписката в РС-Варна е внесено искане
по реда на чл. 157 от ЗЗдр, както и за евентуално установяване наличието на втората
предпоставка (медицинския критерий) с предложение за назначаване на съдебно-
4
психиатрична експертиза за установяване на дали В.Н. Й. - С. има някое от заболяванията,
посочени в чл. 146 от Закона за здравето, с оглед евентуалното лечение по принудителен ред
в специализирано медицинско заведение. Образувано е ч. н. д. № 4439/2018 г. по описа на
РС-Варна. След изслушване на назначеното по делото вещо лице, че не се налага
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза и че не е налице медицинският критерий,
както и че не е налице и втората предпоставка по чл. 155 ЗЗдр за предявяване на искане по
чл. 157 от ЗЗдр прокурорът не е поддържал искането на ВРП за назначаване на експертиза.
Производството пред съда е прекратено, като е „оставено без уважение искането на ВРП за
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза спрямо лицето В.Й. - С.".
Относно твърдяните имуществени вреди ПРБ изразява и становище, че ищцата не е
била длъжна, нито се е налагало да ангажира адвокат в производството по ч. н. д. №
4439/2018 г. на РС-Варна, а освен това предвиденото в чл. 19 в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение за процесуално
представителство по ЗЗДР е в размер на 300 лв. Твърди също, че липсват представени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар в производството по ч. н. д. № 4439/2018 год.
на РС-Варна. Относно неимуществените вреди ПРБ твърди, че липсва причинно-следствена
връзка между твърдените вреди и действията на прокурор, в евентуалност счита размера за
прекомерно завишен и несъответстващ на твърдените да са причинени на ищцана морални
вреди. По тези съображения счита исковете за неоснователни и настоява за отхвърлянето
им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното като доказателство ч. н. д. № 4439/2018 г. на РС-Варна се установява
следното: На 05.07.2018 год. Ж. Н. П. от гр. Варна е подал сигнал (заявление) до РП-Варна
по който е образувана прок. преписка под № 8790/2018 год .по описа на РП-Варна. В
сигнала се сочи, че от 2014 г. неговата съседка по имот В. Н. Й. променила поведението си,
станала раздразнителна, избухлива, смеела се неадекватно, размахвал ръце, започнала да
извършва неадекватни действия, обиждала и заплашвала майка му без причина, отправяла
заплахи към него и съпругата му, без да са дали повод за това, поставяла в мястото си
устройства и съоръжения (капани) за ловене на животни; жертва на тези капани станали
няколко случайни квартални котки и две негови домашни котки. Излага още, че ищцата
премахнала оградна мрежа между двете места и примамила две малки котенца от котката на
П., едното от които завързала в чувал и излязла да го изхвърли на боклука, а другото се
опитала да удави в кофа с вода. След ожесточена съпротива от страна на В. С., П. и
съпругата му успели да спасят двете котета, след което тя започнала да злорадства, качена
на покривната плоча, размахвала ръце, танцувала, смеела се, заявила, „че ще избие всички
котки“. В сигнала Ж. П. моли прокуратурата да предприеме мерки по Закона за народното
здраве и да установите нуждае ли се от лечение лицето В. Н. Й. с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. „Народни будители” бл.55, ет.4, ап.10, като при наличие на обстоятелства за това,
да направи предложение за лечението и пред Районен съд – Варна.”. С разпореждане от
́
09.07.2018 год. на РП-Варна е разпоредено извършване на проверка на сигнала от органите
на МВР Варна.
В сведенията, дадени от Ж.П. на дата 18.07.2018 год., същият е заявил, че след като
чули някакви котки да мяукат излезли със съпругата му и установили, че Симеонова носела
някаква торба, от която се чувало мяукане. Симеонва им дала торбата, като казала, че щяла
да пусне котката. По-късно от имота излязло мокро коте, като П. заявява, че предполага, че
В. С. се е опитала да дави котката. Никъде в депозираните от него писмени изявления
(сведение) П. не споменава описаното от него в сигнала – че след ожесточена борба В. С. е
предала котката, нито, че П. е възприел В. С. да дави котка в кофа с вода.
В сведенията си съпругата на Ж. П. – Флорина П.а е изложила аналогични показания –
заявила е, че предполага, че В. С. се е опитала да удави котката им, както и че предполага, че
5
именно С. е взела котката им, която изчезнала през м. януари 2018 год.
В Справка рег. №442000-11943 от 09.08.2018 г. инспектор В. Д. предлага преписка с
вх. № 365000-26037/2018 г. по описа на Четвърто РУ на МВР – Варна, прок. преписка №
8790/2018 г. по описа на РП – Варна да се изпрати в РП Варна с мнение да не се прилагат
принудителни медицински мерки спрямо В. Н. Й., ЕГН ********** по чл. 155 от Закона за
здравето.
С Разпореждане от 14.08.2018 г. по ПП № 8790/2018 г. на РП-Варна прокурор от РП-
Варна, след като е констатирал, че при извършената от органите на МВР Варна проверка по
сигнала на Ж. П., не са установени предпоставките на чл. 155 ЗЗдр, е възложил отново
проверка на Четвърто РУ на МВР – гр. Варна по преписка №8790/2018 г. по описа на РП-
Варна, със задължителни указания. В хода на извършената допълнителна проверка са снети
обяснения и от В. С., в които тя е заявила, че не разговаря с П.и, не е хващала котки на
съседите си, не е давила, нито е носила в торба котки. При допълнителната проверка освен
сведенията от В. Симеонова, други данни не са събирани.
Със Справка рег. .№442000-14542 от 27.09.2018 г. инспектор В. Д. предлага преписка
с вх. №365000-26037/2018 г. по описа на Четвърто РУ на МВР – Варна и №8790/2018 г. по
описа на РП – Варна да се изпрати в РП Варна с мнение за решаване по компетентност.
На 02.10.2018 год. в РС-Варна е внесено искане от РП-Варна по реда на чл. 157 ЗЗдр,
по което е образувано ч. н. д. № 4439/2018 год .по описа на РС-Варна, с предложение съдът
да назначи съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали В.Н. Й. – С. има някое от
заболяванията, посочени в чл. 146 от Закона за здравето, с оглед евентуалното и лечение по
́
принудителен ред. В мотивите на предложението е посочено, че „след преценка и анализ на
всички материали, съдържащи се в преписката, според ПРБ са налице предпоставките,
предвидени в Закона за здравето, за разкриване на процедура за задължително настаняване и
лечение в психиатрично здравно заведение спрямо В. Н. Й..”, както и че „От данните по
преписката може да се направи обосновано заключение, че В.Н. Й. – С. страда от психично
заболяване, поради което с поведението си поставя в риск собственото си здраве, както и
това на околните и че психичното и състояние изисква предоставяне спрямо нея на
́
медицинска помощ, грижи и подкрепа.
По делото е проведено едно открито съдебно заседание – на 25.10.2018 г., в което са
изслушани свидетелските показания на Ж.П., след предложение на вещото лице д-р К., че
липсва от необходимост от назначаване на експертиза, производството по делото е
прекратено. Ищцата е представлявана в това производство от адв. Р. Величков и адв. н. П..
В ч. н. д. № 4439/2018 год. на РС-Варна се съдържат два договора за правна защита и
съдействие. Първият с №**********/08.10.2018 г., сключен между ищцата и адв. Румен
Величков, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400, 00 лв., дължимо до
17.10.2018 г., като липсват данни да е било заплатено, а вторият с №322419/25.10.2018 г. с
адв. Н. С. П. с уговорено възнаграждение в размер на 200 лева, платени изцяло и в брой при
сключването на договора.
От Амбулаторен лист № 011607 от 25.10.2018 г. (л. 9 от първоинстанционното дело) е
видно, че на посочената дата в 15, 20 часа (т. е., след проведеното съдебно заседание по ч. н.
д. № 4439/2018 год. на РС-Варна) на ищцата е извършен медицински преглед, при който е
констатирано кръвно налягане 200/110, пулс 98 с основна диагноза „хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност”.
От заключението на СМЕ от 04.12.2019 год., неоснорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява следното: Здравословното състояние на ищцата се е променено след
подадения срещу нея сигнал; промяната е в поведението, настроението и телесното състояние.
Ищцата е станала напрегната, тревожна, нарушила е съня си, видимо е била „разсеяна, отнесена,
6
притеснена...унила". Затворила се в себе си, отслабнала на тегло, на моменти нощем се събуждала,
на работа била разсеяна. В деня на проведеното съдебно заседание по ч. н. д. № 4493/2018 год. на
РС-Варна е получила хипертонична криза със съпътстваща общомозъчна и последваща
церебрастенна симптоматика, като психосматичен синдром от вегетативен характер на реакцията
на стрес и разтройство в адаптацията. В резултат на прекарания стрес ищцата е развила симптоми
на разстройство в адаптацията с водеща тревожно-депресивна и психосоматична симптоматика.
Тежестта на оплакванията са отзвучали в рамките на около шест месеца, което съвпада с периода
на приключване на ч. н. д. 4439/2018г. на РС-Варна. В съдебно заседание вещото лице е посочило,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между получената от ищцата хепертонична криза
на 25.10.2018 г. и проведеното на същата дата съдебно засенание.
От показанията на свидетелката Л.О. Т., без родство и дела с ищцата, кредитирани от
съда акто обективни и безпристрастни, отразяващи нейни преки впечатления, се установява
следното: През лятото на 2018 година ищцата преживяла емоционален срив – била срината,
разстроена, тъй като й казали, че не е в добро психическо състояние. Чувствала се обидена,
поведението и коренно се променило; не желаела да разговаря, не се усмихвала; имала
́
главоболие, повръщала, чувствала физическо неразположение; не приличала на себе си.
От показанията на свидетеля И.А. И. И., без родство и дела с ищцата, кредитирани от
съда като обективни ибезпристрастни, отразяващи негови преки възприятия, се установява
следното: Към средата на 2018 г., месец май или юни забелязал, че ищцата е някак разсеяна,
отнесена, притеснена, това състояние продължило няколко месеца. По – късно ищцата му
споделила, че някакъв неин съсед я упреквал, че била ненормална, психично болна, но
свидетелят нямал впечатление ищцата да проявява признаци на психично заболяване или
отклонение.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелката Ф. С. П.а – съпруга на ответника Ж.
П., срещу когото исковете на В. С. са отхвърлени и решението в тези части е влязло в сила,
тъй като показанията и нямат отношение към повдигнатия пред настоящата инстанция спор.
́
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
От наведените от ищцата твърдения и отправения въз основа на тях петитум, следва,
че правната квалификация на предявените от нея против Прокуратурата на РБългария
обективно кумулативно съединени искове е по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Исковете се
основават на твърдения за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди от
незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица. За подобни вреди
отговорност носи държавата съгласно общия принцип, установен в чл. 7 от Конституцията
на Република България /КРБ/, чиито норми имат непосредствено действие съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КРБ. Отговорността по цитираната норма може да се
реализира както пряко срещу държавата като правен частноправен субект, така и срещу
съответното държавно учреждение, тъй като и в двата случая задължението за обезвреда
настъпва единствено в имуществения патримониум на държавата. Част от тези частни
случаи са уредени в специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди,
който разграничава основанията за отговорност според вида на осъществяната държавната
дейност – за дейността на администрацията е предвидена отговорност за всички незаконни
актове, действия или бездействия, а за дейността на правозащитните органи е предвидена
отговорност само за изрично описаните в член 2 от ЗОДОВ действия. Извън хипотезите на
чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ отговорността за други незаконни актове и действия на държавни
органи може да се реализира по реда на общото гражданско законодателство. Поради това е
допустимо отговорността по чл. 7 от КРБ да се осъществи и по реда на член 49 от ЗЗД, както
срещу държавата, така и срещу съответното държавно учреждение.
В случая ищцата В. С. е предявила искове за обезщетение за причинени имуществени
и неимуществени вреди очертани в исковата молба с основание и петитум. От исковата
молба е видно, че ищцата извежда претенциите си за обезщетение от твърдения за
7
постановен незаконен акт от прокурор при РП- Варна, а именно – внесено в РС-Варна
искане по чл. 157 от ЗЗдр, което е принудило ищцата да направи разходи за адвокатска
защита, а също е довело и до множество негативни преживявания и емоции – страх,
безпокойство, стрес, обида, чувство на несигурност, влошаване на здравословното и
́
състояние. Няма наведени твърдения от страна на ищцата, че изложените фактически
основания на искоите и претенции покриват предвидените в ЗОДОВ деликтни фактически
́
състави, даващи право на обезщетение за вреди, и по-специално – тези по член 2 от ЗОДОВ,
поради което следва да се прецени дали са налице основания за ангажиране отговорността
на държавата чрез държавното учреждение – ПРБ – по общите деликтни състави на чл. 49 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по член 49 от ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: възлагане на работа; осъществен фактически състав по член 45 от
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи - деяние,
вреда , причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; нужно е още
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, или
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с нея. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, съгласно установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи
на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав на деликта подлежат
на доказване от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, установени в чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките по член 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ в
качеството й на юридическо лице. Несъмнено ПРБ отговаря деликтно по член 49 от ЗЗД за
действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени и от закона.
́
В случая спорът се свежда до това дали е налице противоправност, тоест дали е
незаконен процесният акт на прокурора, а именно – внесеното в Рс-Варна искане по чл. 157
от ЗЗ. Доколкото за исканията на прокуратурата по чл. 157 от ЗЗ не е приложим ЗОДОВ,
предвид изложеното по – горе, то преценката за тяхната законосъобразност, от която зависи
елементът "противоправност" от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, следва да се извърши
според това дали са били налице предвидените в закона условия за внасяне на искането в
съда. Очевидно е, че ако съдебното производство е завършило с влязло в сила решение на
съда за задължително настаняване и лечение, то това би потвърдило и законността на самото
прокурорско искане. Ако обаче съдебното производство е завършило с определение за
прекратяване по чл. 159, ал. 4 от ЗЗдр (както е в случая) или с решение за отхвърляне на
искането, то законността на прокурорското искане е в зависимост от наличието на
законовите предпоставки за внасяне на искането в съда, които могат да бъдат проверявани
инцидентно от гражданския съд в евентуално исково производство за вреди по обищя ред. В
Закона за здравето не са посочени предпоставките, при които прокурорът следва да внесе
искане в съда – в член 157 от ЗЗдр е посочено единствено, че задължително настаняване и
лечение може да бъде поискано от прокурора, а в член 155 от ЗЗ са посочени
материалноправните условия, при които е приложимо подобно задължително настаняване –
спрямо лица по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗдр, които поради заболяването си могат да
8
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им. Липсата на изрично предвидени законови
предпоставки за внасяне на прокурорското искане в съда обаче не означава, че такива няма.
Прокурорът не може по свое усмотрение да внася искания по чл. 157 от ЗЗдр срещу когото
прецени, без тези искания да са подкрепени със съответни данни и доказателства, като не е
необходимо от тези доказателства да може да се направи абсолютно сигурен извод за
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 155 от ЗЗдр, а и това не е възможно
на този етап, тъй като прокурорът не може да назначава и да задължава съответното лице да
се подложи на съдебнопсихиатрична експертиза /това може да направи само съда след
внасяне на искането – чл. 159 от ЗЗдр/, а без подобна експертиза е невъзможна преценката
за наличието на условията по чл. 155 от ЗЗдр. Искането по чл. 157 от ЗЗдр следва да е
обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на
предпоставките на чл. 155 от ЗЗдр – че лицето страда от психическо заболяване и, че може
да извърши престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им. Към този несъмнен извод води и
субсидиарното прилагане на правилата на НПК в това производство. Следователно искането
по чл. 157 от ЗЗдр би било законосъобразно, ако съдебното производство е завършило с
влязло в сила съдебно решение за задължително настаняване и лечение или ако това искане
е обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие
на предпоставките на чл. 155 от ЗЗдр към момента на внасяне на искането, обратно – то би
било незаконно, ако нито една от двете хипотези не е налице. В конкретния случай първата
хипотеза не е налице – тъй като съдебното производство по ч. н. д. № 4439/2018 год. по
описа на РС-Варна е приключило с определение за прекратяване по чл. 159, алинея 4 от
ЗЗдр, поради което на изследване подлежи дали е налице втората материалноправна
предпоставка на чл. 155 ЗЗдр.
Анализът на доказателствата, обосновава извод, че внесеното от РП-Варна искане по
реда на чл. 157 ЗЗдр не е било надлежно обосновано и от съдържащите се в прок. преписка
№ 8790/2018 год. по описа на РП-Варна данни не може по никакъв начин да се заключи за
вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 от ЗЗдр към момента на внасяне на
искането.
Още след първата справка, изпратена от полицейски служител от Четвърто РУ на
МВР Варна до РП-Варна по преписката с № 8790/2018 год. на РП-Варна, прокурорът в
разпореждането си от 14.08.2018 год. е констатирал, че от съдържащите се до този момент
данни в преписката, не е установено наличието на предпоставките на чл. 155 ЗЗДр относно
необходимостта от задължително настаняване и лечение на ищцата В. С.. След вращането
на преписката на органите на МВР Варна със задължителни указания, са снети единствено
писмени обяснения от ищцата В.С., в които същата е посочила, че нищо от твърденията в
подадения от Ж. П. против нея сигнал не отговаря на истината. Други данни от които може
да се заключи за вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 от ЗЗдр в преписката
няма. Незавасимо от това, на 02.10.2018 год. РП-Варна е внесла в РС-Варна искане по реда
на чл. 157 ЗЗдр.
От изложеното е видно, че на практика искането по чл. 157 ЗЗдр е внесено при
същите данни, въз основа на които прокурор от РП-Варна е заключил на дата 14.08.2018 год.
(т. е., месец и половина по – рано), че в преписката няма данни, които да обосноват
наличието на предпоставките по чл. 155 ЗЗдр по отношение на ищцата В. С..
Въз основа на изложеното съдът приеима, че са налице предпоставките по чл. 49 от
ЗЗД за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на ПРБ в качеството й на
юридическо лице за обезщетение за вреди, причинени на ищцата В. Симеонова от
неоснователно внасяне в РС-Варна на искане по чл. 157 ЗЗдр за предприемане на процедура
за задължителното и настаняване и лечение в психиатрично заведение.
́
Доводите на ПРБ за неоснователност на предявените против нея искове, черпени от
9
разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България, съдът намира за
неоснователни. Функционалният имунитет на магистратите, вкл. и на прокурорите, не
изключва отговорността на държавата в лицето на държавните учреждения, вкл. и на ПРБ
по чл. 49 ЗЗД, за вреди, причинени от незаконни действия и актове.
Установено е по делото, че в образуваното срещу ищцата производство за
принудително лечение по реда на чл. 157 от ЗЗдр същата е била представлявана от адвокат,
на когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева; ищцата е заплатила
и държавна такса от 7, 00 лева за издаване на заверен препис от влязлото в законна сила
протоколно определение по ч. н. д. №4439/2018 г. на ВРС и 1, 50 лева – банкова преводна
такса, или общо заплатената от ищцата сума е в размер на 208, 50 лева. Заплащането на
горната сума представлява претърпени от ищцата имуществени вреди под формата на
претърпени заагуби, причинени от ответника ПРБ от неоснователно внасяне в РС-Варна на
искане по чл. 157 ЗЗдр за предприемане на процедура за задължителното и настаняване и
́
лечение в психиатрично заведение.
Установено е също, че в резултат от воденето срещу нея производство по чл. 157 от
Закона за здравето, ищцата е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в психично
разстройство и влошаване на общото и здравословно състояние – гадене, общ дискомфорт,
́
главоболие, тревожност, хипертонична криза.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия "справедливост" изисква цялостна
преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените
вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат
репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, продължителността на производство по чл. 157 ЗЗдр,
извършените процесуални действия с участието на ищцата, като прецени и цялостното
отражение на производството по внесеното от РП-Варна искане по чл. 157 ЗЗдр върху
психиката, здравето и личността на ищцата, съобрази обстоятелството, че липсват
доказателства, установяващи ищцата В. С. понастоящем да продължава да търпи някакви
негативни последици, съдът счита, че същата има право на обезщетение за причинените и
́
неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Така определеното обезщетение следва да
репарира претърпените от ищцата вреди, описани по- горе.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалваните от ответника ПРБ части е
правилно и следва да бъде потвдърдено.
С оглед изхода от делоот, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в рацзмер на 300
лбева – заплатено адвокатско възнагрждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/13.01.2020 год., постановено по гр. дело №
18706/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на В.Н. Й. – С. ЕГН ********** от гр. Варна, ******, сумата
от 1 208, 50 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ виновно вреди, в резултат на
внасяне на искане пред PC-Варна по реда на чл. 157 от Закона за здравето, от които: сумата
от 208, 50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които
200, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 8, 50 лв. за заплатена държавна такса
10
за издаване на заверен препис от влязло в законна сила определение за прекратяване на
производството и сумата от 1 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на
ищцата, изразяващи се в хипертонична криза (главоболие и виене на свят, гадене и позиви
за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие), чувство на наскърбеност,
притеснение и несигурност; нараняване на достойнството и доброто име на ищцата сред
обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните
задължения, както в къщи, така и в работата); негативно отразяване върху общуването с
роднини, близки, познати и клиенти в бюрото за обмяна на валута, ведно със законната
лихва върху тези суми от момента на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане;
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2 да заплати на В.Н. Й.а – С. ЕГН ********** от гр. Варна, *******, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящото производство,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от
В.Н. Й. – С. срещу Ж. Н. П. искове по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 408, 50 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди и на сумата от 3000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, акто и в частите, с които искът на В.Н. Й. – С. срещу
Прокуратурата на РБ по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 208, 50 лева до претендираните 408, 50 лева, а искът и по
́
чл. 49 ЗЗД против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1000 лева до претендираните 3000 лева,
не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11