Р Е Ш Е Н И Е
№ 510/11.12.2019 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 225 по описа за
2019 г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 29/2008 г.)
Образувано е по жалба на С.Л.Н. в качеството й на
едноличен търговец с фирма “Единил - С.Н.“ с ЕИК *********, УРН 605984 срещу
Решение за налагане на финансова корекция № 08/312/02718/3/01/04/02 от
04.12.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по договор от 27.11.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. С
определение № 144 от 17.04.2019 г. делото е конституиран като втори
жалбоподател, на осн. чл.226 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, и правоприемника
на предприятието на едноличния търговец, последното прехвърлено по реда на
чл.15 от Търговския закон, ЕООД „ЕДИНИЛ СНЕЖИЛ“ с ЕИК *********, представлявано
от С.Л.Н..
І. СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на решението като издадено при съществени нарушения на
административно производствените правила, в противоречие с разпоредбите на
Закона за подпомагане на земеделските производители и ЗУСЕСИФ. Възразява се, че
ползувателката на помощта не е уведомена по реда на чл.26 от АПК за откриване
на производството. Изразено е становище за нарушаване на чл.35 от АПК, тъй като
не били изяснени всички факти и обстоятелства, а ползувателката на помощта не
могла да упражни процесуалното си право на възражения и обяснения. Санкционирането
по реда на ЗУСЕСИФ, влязъл в сила през 2016 г., било незаконосъобразно, тъй
като договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ бил сключен през
2014 г. Административният орган не спазил разпоредбите на чл.71, чл.72 чл.73,
ал.2 от ЗУСЕСИФ. В съдебно заседание, С.Л.Н., не се представлява и не се явява.
Явява се процесуален представител на втория жалбоподател, ЕООД “ЕДИНИЛ СНЕЖИЛ“,
адв.С.К., който заявява, че поддържа жалбата. Подробно излага съображенията си
за това в писмени бележки по делото. Моли решението за налагане на финансова
корекция да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът, Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“,
чрез процесуалният си представител старши юрисконсулт Десислава Бонева-
Ашикова, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Съображения за
законосъобразност на наложената финансова корекция са изложени в писмени
бележки, представени от юрисконсулт Антония Иванова. Претендира се присъждане
на разноските за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражения
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграгдение.
ІІ. ПО ФАКТИТЕ :
1.Първият жалбоподател, С.Л.Н. в
качеството й на едноличен търговец с фирма “Единил - С.Н.“ с ЕИК *********, УРН
605984 е ползувател, по см. на § 1, т.15 от ДР на Наредба № 29/2008г., видно от
Договор № 08/312/02718 от 27.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ (л.16 – 21 от адм.д. № 2621/19 на АССГ).
По силата на едноличния търговец
е отпусната безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 70 % от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на одобрен проект по мярка
312 с наименование „Изграждане и обзавеждане на обект за селски туризъм УПИ
ХХІ-676, кв.34 в с.Дуранкулак, област Добрич“.
Видно от Анекс V от 08.10.2015 г
(л.58). първоначално одобрената БФП е в размер на 281 830,91 лева,
съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи. Въз основа на заявка за
междинно плащане от 15.06.2015 г. на 17.07.2015 г. е получена сумата от
64 515,22 лева, а въз основа на заявка за окончателно плащане от
09.10.2015 г. на 11.12.2015 г. е получена сумата от 217 315,69 лева.
Изграденият по проекта обект е
въведен в експлоатация на 14.09.2015 г. видно от Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 17/14.09.2015г., издадено от главен архитект на Община Шабла.
С уведомително писмо от
20.11.2015 г. (л.000441) ДФЗ е поискал ползувателят на помощта да представи
окончателно удостоверение за категоризацията на туристическия обект. По делото
е представено Удостоверение за категоризация № 00242 за утвърдена категория три
звезди на Къща за гости „Персия-1“, издадено от кмета на Община Шабла,
постъпило в ДФЗ на 01.12.2015 г.
При осъществяването на контрол
за изпълнението на договора ДФЗ-РА е извършил две проверки през 2017 и през 2018 г. и двете, приключили с издаване
на решение за налагане на ФК.
2.Проверка за изпълнението на
договора по отношение на заложените за 2016 г. бизнес показатели и Решение за
налагане на ФК № 08/312/02718/301/04/01 от 07 април 2017 г.
На 14.12.2016 г. началникът на
регионалния техническия инспекторат към Разплащателна агенция - ДФЗ е наредил
със заповед № 330231/14.12.2016 г. извършване на проверка на място. За
констатациите от проверката е съставен Контролен лист, представен на л.000463-000487
от административната преписка. В раздел ІІ на контролния лист „Административен
контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес-плана“ е установено , че съгласно бизнес-плана на
ползувателя на помощта за 2016 г. са прогнозирани 88 000 лева приходи от
нощувки, а са реализирани 3 417,43 лева, съгласно ОПР, Дневник за продажби
и първични документи. За същата година ползувателят на помощта е прогнозирал по
одобрения бизнес-план 44 800 лева приходи от услуга „Пешеходен туризъм с водач“,
които не са реализирани. Установено е също, че на постоянен трудов договор е
назначен един работник.
С Уведомително писмо от
31.01.2017 г. на ползувателя на помощта е връчен контролния лист от проверката
като му е указано правото да направи своите писмени забележки и възражения. А с
уведомително писмо от 20.02.2017 г. едноличният търговец е уведомен, че срещу
него се открива производство за налагане на финансови корекции.
С.Н. е депозирала възражение
срещу откритото производство за налагане на ФК.
На 07.04.2017 г. е издадено
първото Решение за налагане на ФК с № 08/312/02718/301/04/01 от изпълнителния
директор на ДФЗ (л.00561 и сл. от адм.преписка), с което за неизпълнение на
бизнес-плана за 2016 г. на едноличния търговец е наложена ФК в размер на 63 205,19
лева от оторизираната сума от 281 830,91 лева. По жалба срещу решението в
Административен съд Добрич е образувано адм.д. № 586/2017 г., приключило с
решение от 15.05.2018 г. за изменение на размера на определената ФК чрез
определяне на основа в размер на 225 464,728 лева от оторизираната сума,
представляваща само средствата от европейското финансиране (ЕЗФРСР). Жалбата в
останалата част е отхвърлена. Решението е обжалвано и пред Върховен
административен съд е образувано адм.дело № 9703/2018 г., към настоящия момент
без постановен окончателен съдебен акт.
3.Проверка за изпълнението на
договора по отношение на заложените за 2017 г. бизнес показатели и Решение за
налагане на ФК № 08/312/02718/3/01/04/02 от 04 декември 2018 г.
На 18.06.2018 г. началникът на
регионалния техническия инспекторат към Разплащателна агенция - ДФЗ е наредил
със заповед № 352826 извършване на втора проверка на място.
Съставен е Контролен лист
(л.00589 и сл. от административната преписка), в чийто раздел ІІ са направени
констатации за реализирани приходи от нощувки през 2017 г. в размер на
9 622,01 лева, а прогнозирани по бизнес-плана за 2017 г. 88 000 лева,
както и за нереализирани приходи от услугата „Пешеходен туризъм с водач“ при
заложени за същия период от 44 800 лева приходи.
Контролният лист е изпратен на
жалбоподателя едноличен търговец и същият е уведомен, че се открива ново
производство за налагане на ФК, видно от приложеното на л.00653 от адм.преписка
уведомително писмо.
Въз основа на проверката от 2018
г. е издадено оспореното в настоящото съдебно производство Решение за налагане
на ФК № 08/312/02718/3/01/04/02 от 04.12.2018 г.
Решението е връчено на
28.12.2018 г., а жалбата е подадена (отново неправилно) до АССГ на 11.01.2019
г.
С определение от 19.03.2019 г.
по адм.д. № 2621/2019 г. състав на АССГ изпраща делото по подсъдност на
Административен съд –Добрич.
4. Съдебно-икономическа
експертиза
По искане на ответника по делото
бе допуснато извършването на съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице
Т.Д., запознавайки се с одобрения бизнес-план на жалбоподателя, потвърждава
фактическите констатации, изложени в мотивите на акта за налагане на финансова
корекция по отношение на неизпълнението на заложените по бизнес-плана на
жалбоподателя приходи от финансираната с безвъзмездни средства дейност за 2017
г.
Видно от стр.11 на заключението
по бизнес-план жалбоподателят едноличен търговец е заложил еднакви приходи през
за първите десет години от функционирането на инвестицията като е посочил размер
на очаквани приходи от 132 800 лева всяка година, от които 88 000
лева - приходи от нощувки ( 1600 нощувки по 55 лева) и 44 800 – приходи от
пешеходен туризъм с водач (3200 поръчки
по 14 лева). Според експертизата процентът на неизпълнение е правилно посочен
от административния орган и той за процесния период на 2017 г. е 92,75 %.
Правилно е установен и процентът на средното ниво на изпълнение на заложените
показатели за този период от 7,25 % .
Изводите на вещото лице не бяха
оспорени от страните.
Заключението на вещото лице
кореспондира с писмените доказателства по делото и съдът го приема като
обективно и обосновано.
5. Продажба на търговското
предприятие на ползувателя на помощта
В хода на настоящото съдебно
производство първият жалбоподателят, С.Л.Н. в търговското си качество, като ЕТ
„Единил –С.Н.“, е прехвърлила по реда на чл.15 от ТЗ предприятието на едноличния
търговец, което е финансирано с отпуснатата субсидия, на създаденото от нея ЕООД
“Единил Снежил“, чийто едноличен собственик на капитала, управляващ и
представляващ е също С.Л.Н.. На основание чл.226 от ГПК с определението за
насрочване на делото като втори жалбоподател бе конституиран правоприемника на
ЕТ „Единил – С.Н.“.
ІІІ. ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА
Жалбата е допустима - подадена е
от адресата на решението за налагане на ФК, в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
ІV. ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ЖАЛБАТА
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
В практиката на Върховния административен съд при прилагането на § 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ се приема, че ЗПЗП и актовете по неговото прилагане, както и сочените в нормата регламенти са специални по отношение на ЗУСЕСИФ и Регламент № 1303/2013, поради което последните намират приложение само при непълнота. Приложимият нормативен акт е Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., затова извършеното от страните позоваване на норми на ЗУСЕСИФ е неправилно.
Страните не спорят по гореустановените факти. Не спорят също, че инвестицията е изпълнена и функционира по предназначение, земята, сградите и помещенията се използват, съгласно одобрения проект. Самият туристически обект е с не повече от 20 помещения за настаняване.
По делото липсва спор относно
факта, че ползувателят по договора с ДФЗ не е реализирал заложените приходи от
инвестицията, за която е получил безвъзмездната финансова подкрепа от
европейските фондове и от националния бюджет.
Първият спорен въпрос е дали в
нормативен акт, както и визираните клаузи на подписания договор, е въведено
изискване към ползувателя на помощта да реализира и изпълни и предвидените в
бизнес-плана приходи.
Вторият спорен въпрос е свързан
с последиците от обявяването на нищожността на „Методика за определяне на
санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013г.“ При положение, че
инвестицията е изпълнена, страните спорят дали неизпълнението на заложените
приходи от инвестицията, финансирана с публични
средства, е законоустановено основание за налагане на финансова корекция
в размер на 100 % от предоставените средства.
1. Компетентност на издателя на акта
Оспореното решение за налагане
на ФК е издадено от компетентен орган. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от
ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и я представлява. По силата на § 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление
и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и
храните и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция.
Изпълнителният директор на ДФЗ-РА, е одобрил проекта и сключил договор с
оспорващия, следователно е компетентен съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №
29/2008 г. да наложи с мотивирано решение връщане на сумите/финансова корекция.
2. Форма на оспореното решение
Решението е издадено в
изискуемата писмена форма и съдържа част от задължителните реквизити по чл. 59,
ал. 2 от АПК. В решението са обсъдени подробно доводите и възраженията на
ползувателя на помощта, касаещи предоставената при предходната проверка
възможност за достигане на 50% приходи от дейността, както и обстоятелството,
че ДФЗ е приел планът от мерки за достигане на 50 % от заложените приходи, но
че същите не са достигнати и през втората финансова година – 2017 г. Съображенията,
въз основа на които е определен размерът на ФК, стъпват на обявен за нищожен
подзаконов нормативен акт.
3.Спазване на
административно-производствените правила
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намира, че са спазени общите
административно производствени правила по ЗУСЕСИФ, доколкото такива липсват в
ЗПЗП и Наредба № 29/2008 г.
Съдът намира, че жалбоподателят
е редовно уведомен за резултатите от извършената проверка на място през 2018 г.
От невръчените обратни разписки на л.000656 се установява, че ползувателят на
субсидията не е осигурил лице за контакт на адреса, посочен в сключения договор
за предоставяне на БФП като адрес за кореспонденция с ДФЗ, а именно с.Друнакулак,
община Шабла, ул.“Пета“ № 26. Правилно на основание чл.63, ал.3 от АПК, в
редакцията му действала към 21.09.2018 г., административният орган е оповестил
писмото за откриване на производство за налагане на ФК на таблото за обявления
в областна дирекция на ДФЗ-Добрич. Дори и да се приеме, че е допуснато
процесуално нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като по делото има данни и за
адрес в гр.София, на който също
административният орган е изплащал уведомления до едноличния търговец, съдът
намира, че същото не е съществено. В хода на настоящото съдено производство
ползувателят на помощта не представя доказателства, установяващи нещо различно
от приетото в мотивите на оспореното решение.
2. По приложението на материалния закон:
Не се споделя становището на
жалбоподателя, определящо първия спорен въпрос, че констатациите за неизпълнени
финансови показатели, залегнали в бизнес плана, не обосновават наличие на
основание за налагане на финансова корекция. Същинската цел на финансирането на
конкретната инвестиция по одобрения бизнес-план на жалбоподателя по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" , видно от
чл.2, т.2 от Наредба № 29/2008 г., е насърчаване на растежа и създаване на нови
работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2.
насърчаване на предприемачеството в селските райони;3. насърчаване развитието
на интегриран туризъм в селските райони.
Повишаването на доходите в
селските райони се постига с изпълнение на заложените в бизнес-плана приходи от
дейността. Самият бизнес-план на жалбоподателката е одобрен, защото е обоснован
с постигане на целите на мярка 312. Това условие не е нововъзникнало, а е
съществувало към момента на сключване на договора, 14.11.2014 г., видно от
клаузите на същия и Наредба № 29/2008 г., действала към този момент ( ДВ. бр.55
от 20 юли 2012г.), както и видно от изискването към съдържанието на
бизнес-плана. Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 29/2008г., бизнес планът трябва
да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години,
а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране
на целите по чл. 2. Като фактическо основание за налагане на финансовата
корекция в обстоятелствената част на решението се сочи установено неспазване на
разпоредбите на т. 4.18 от Договора за предоставяне на финансова помощ (л.16),
сключен между страните, съгласно които ползувателят на помощта се е задължил да
спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора, сключен
на 27.11.2014 г.
Процесната 2017 г. година попада
в този петгодишен период.
В случая административният орган
е доказал фактическия състав на нередността и възраженията за противното са
неоснователни. По делото се установи по безспорен начин, че за финансовата
година 2017 г. не са реализирани целите на финансираната с публични средства
инвестиция, макар и същата да е създадена като актив. Това обстоятелство води
до извод за наличие на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на заложените
приходи от пряко финансираната с публични средства дейност. Налице е и втората
предпоставка - нарушение на правото на Европейския съюз и на националното
право, свързано с неговото прилагане, тъй като не са изпълнени договорни
задължения по т. 4.18 от Договора за предоставяне на финансова помощ,
произтичащи от нормативен акт, чл. 46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/2008 г.
Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна
индиция, че едноличният търговец не е разходвал средствата ефективно, което
действително противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент (ЕС,
ЕВРАТОМ) № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет
на Съюза. Чл. 30 от Регламента прогласява принципите на икономичност,
ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия
като принципи на добро финансово управление, като органите отговорни за управлението
и контрола на средствата на Съюза следят за спазване на тези принципи и
постигане на целите от прилагането на всяка мярка (чл. 59 от финансовия
регламент).
Следва също да се отбележи, че размерът
на финансовата корекция правилно включва и средствата от националния бюджет.
Към датата на издаване на оспорения административен акт - 04.12.2018г., Законът
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ) е допълнен с изменение на чл.
1, ал. 2, публ. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., което изравнява правния режим на
безвъзмездното финансиране от двата източника - Европейския съюз и националния
бюджет. Тези законодателни промени са приложими за конкретния случай, тъй като
имат действие занапред.
Съдът намира жалбата за основателна
с оглед възражението, че размерът на ФК е определен въз основа на обявен за
нищожен подзаконов нормативен акт.
При определянето на размера на
наложената ФК е приложен метод за налагане на финансова корекция от 100 % по реда на т.30 от Приложение 1 към
„Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПССР
2007-2013г.“ при констатирано пълно неизпълнение на заложените приходи от
финансираната дейност за две пълни финансови години. С процесното решение за
налагане на финансова корекция, е определена 100 % финансова корекция в размер на 218 625,72 лева, представляваща
целия остатък от изплатената субсидия, на
основание Методиката.
Тази Методика е обявена за
нищожна с Решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС, оставено
в сила с окончателното решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019
г. на ВАС, петчленен състав, Методиката е обявена за нищожна. Съдебното решение е
обнародвано в ДВ, бр. 47 от 14.06.2019 г.
Съгласно чл. 193, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от АПК съдебното решение, с което е обявена нищожност на
оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по
отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Административният орган е задължен да уреди служебно
правните последици, възникнали от такъв обявен за нищожен акт в определен от
закона срок - чл. 195, ал. 2 от АПК.
Нищожността е най-тежкия порок
на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са
индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове, в случая е подзаконов
административен акт. Определянето на размера и налагането на финансови корекции
въз основа на нищожен акт няма правно основание, тоест процесното решение за
налагане на финансова корекция от 04.12.2018 г. в частта му за определяне на
размера се явява незаконосъобразно.
В чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 29/2008 г. е предвидено задължение за използване на придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение. При проверката безспорно е било
установено, че къщата за гости се използва по предназначение, но приходите от
дейността не покриват одобрения проект. Оспореното решение за налагане на ФК е
мотивирано с чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/2008г., съгласно които, в
случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А в случаите по ал. 1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
В административния акт е
посочено съдържанието на чл.46, ал.2 от Наредба № 29/2008г. и е извършено
позоваване на норми от обявената за нищожна Методика, но не са изложени мотиви
за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността
като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин,
т.е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл.46,
ал.2 от Наредба № 29/2008 г.
Тези липсващи съображения,
мотиви на административния орган, касаещи определянето на размера на ФК, не
могат да бъдат допълвани от съда. Връщането на вече изплатената финансова помощ се
обуславя от конкретно изложени съображения за определяне на размера на
наложената ФС, каквито липсват в административния акт.
Това налага отмяната на
обжалвания индивидуален административен акт, с който е наложена финансовата
корекция в какъвто смисъл е и съдебната практика на ВАС ( Решение № 15383/13.11.2019 г. по адм.д.№
7470/2018 г., ІV отд. на ВАС; Решение № 14410/28.10.2019 г. по адм.д.№ 829/2019
г., ІV отд. на ВАС).
V. РАЗНОСКИ
Основателна е претенцията на процесуалния
представител на втория жалбоподател за присъждане на направените разноски. По
делото се доказва извършване на разноски
в размер на 50 лева (л.23) за държавна такса, внесени от ЕООД „Единил Снежил“,
в качеството му на правоприемник на ЕТ „Единил –С.Н.“.
Доказателства за договаряне и плащане на
адвокатско възнаграждение не се
представят по делото, поради което не следва и да се обсъжда възражението на ответника
за прекомерност.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Л.Н. в качеството й на едноличен
търговец с фирма “Единил - С.Н.“ с ЕИК *********, РЕШЕНИЕ за налагане на
финансова корекция № 08/312/02718/3/01/04/02 от 04.12.2018 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ по договор от 27.11.2014 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" гр.София да заплати на ЕООД „ЕДИНИЛ СНЕЖИЛ“ ЕИК
*********, представлявано от Снежана Л.Н. сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща
разноски по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез Административен
съд –Добрич, пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: