Р Е Ш Е Н И Е №2482
21.06.2018 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 17548 по описа на същия съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор по субективно съединени между същите страни установителни искове по реда
на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 534 от ТЗ, чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Делото
е образувано по иск на „Креди Йес” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Хасково , ул. Лозарска № 12, против двама ответници, Д.П.Д., ЕГН **********,
и Й.П.И., ЕГН **********, и двамата – с постоянен адрес ***
Ищецът твърди, че в негова полза първият
ищец е издал, а втория – авалирал като поръчител, редовен от външна страна
запис на заповед от дата 17.01.2017г., за сумата от 5708.39 лв., която е
издадена под формата на обезпечение на каузална сделка между същите страни - договор за заем № 21818 от 17.01.2017 год., по който първият
ответник е заемополучател, а вторият е поръчител. Твърди се, че има
неизпълнение на задължението за заплащане на взетото като кредит, при което въз основа на така
издадения менителничен ефект, ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение, против която и двамата ответници възразили в срок. Моли се да се
установи вземането на ищеца срещу солидарно отговорните ответници по записа на
заповед, в посочения по – горе размер, ведно със законната лихва върху сумата
по заповедта от датата на подаване на заявлението в съда и разноските по двата
спора, включително и ч. гр. дело за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение. Сумата от 5708.39 лв. представлявала сбор от непогасения остатък от
главницата по договора – 4756.99 лева , неустойка в размер от 951.40 лева ,
начислена на основание чл. 19 от общите условия по договора- за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, и 56.99 лева – наказателни лихви за
просрочие в плащането на отделните
вноски.
Двамата ответници са спазили срока по чл. 131
от ГПК, като искът се оспорва като неоснователен. Признават се обаче
съществуването на записа на заповед и неговите реквизити, договора за
поръчителство и договора за кредит, по който вторият ответник е поръчителствал.
Правят се множество каузални възражения. Едното е за плащане на допълнителни
1200 лв., които според ответниците, трябва да бъдат приспаднати от главницата
по вземането. Възразено е по отношение на искането за неустойка по чл. 19 от
общите условия към договора за заем, тъй като не е ясно как се формира тя.
Оспорва се вземането по договора да е било предсрочно изискуемо с мотив, че
предсрочната изискуемост била обявена едва след изтичане на срока на договора.
Наказателните лихви се оспорват като неясни, тъй като нямало момент на
изчисляване на лихвата, както и главница, върху която тя да е начислена, нямало
и такова задължение по договора. Оспорва се дължимостта на сумата от 450 лв. -
неустойка по смисъла на чл. 6, ал. 2 от договора, като не било ясно дали тя е
включена в общата цена на иска, но и основание да се начисли сумата като
неустойка липсвало. Моли се искът да
бъде отхвърлен, като на ответниците се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение ,
че към датата на подаване на исковата молба, 29.06.2017г, задължението на
двамата ответници е в общ размер от 5754.90 лева , от които: остатък от
главница – 4736.14 лева , лихва за забава в размер на 67.36 лева и неустойка в
размер на 951.40 лева. Има две плащания от първия ответник по договора , в
размер от по 600 лева всяко, съответно на 28.03.2017 г и на 12.06.2017г., които
са постъпили със забава.
При
тези факти:
Менителничната сделка, от която ищецът
черпи права :
Записът на заповед съставлява едностранна
сделка с менителничен ефект, за чиято редовност законът предвижда определени
реквизити. В него фигурира наименованието „запис на заповед „ на български
език, на който е съставен целия документ ; има изявление на издателя, че поема
безусловно обещание да плати сума пари в размер на 5900 лева, има и дата на издаване. Записът е издаден, без да
има уговорен падеж като срок за плащане,
но е предявен за плащане в деня, следващ датата на издаването. Място на
плащането не е посочено изрично , но този недостатък не е от характер да отрече
на документа менителничния му ефект – съобразно чл. 536 ал. 3 от Търговския
закон , ако не е уговорено друго , мястото на издаването се смята за място на
плащането. Посочено е еднозначно на кое
лице следва да се плати ( ищеца) , има и дата и място на издаването ,
както положени подписи на издателя и поръчителя, след текста на записа. Тоест,
доколкото реквизитите по чл. 535 от ТЗ
са налице , съдът приема , че записът на заповед е редовен от външна страна
документ, съставляващ източник на
задължение за издателя му съобразно изявлението на същия.
Ответниците не оспорват формалната редовност
на записа като едностранно волеизявление, не спорят и по съществуването на
каузалното правоотношение, изпълнението
по което записът обезпечава. Спорно е изпълнението на задълженията им по
договора за паричен заем под номер 21818, сключен между страните на дата 17.01.2017г.,
респ., изпълнението на задължението на втория ответник по договора за
поръчителство от същата дата. Доколкото каузалната връзка между менителничния
ефект и договорите е безспорна между страните , следователно записа на заповед
служи да обезпечи ( вкл. и съгл. чл. 6
ал. 1 от договора ) вземанията по договора
, то и съдът не може да присъди нищо в
повече от това , дължимо като обезщетение за неизпълнение в рамките на
договореното.
По
делото, л. 19 , е представено копие от договор за паричен заем № 21818 към
искане № Ц 0001, с дата на сключване 17.01.2017г . От същия личи , че страните
са се договорили първия ответник да получи заем в размер от 5000 лева , която
да върне заедно с възнаградителна лихва в размер от 3 % ( на месечна база, или
150 лева ) в срок до 17.04.2017г включително. Договорена била и неустойка в
размер на 450 лева, дължима при неизпълнение на задължение на кредитополучателя
да осигури поне две от предвидените в договора обезпечения: запис на заповед ,
издаден от заемателя и/или банкова гаранция или поръчител , отговарящ на
условията на чл. 9 ал. 2 от общите условия към договора. Сумата от 5000 лева е
получена от първия ответник, като в договора фигурира изрично негово изявление
в този смисъл ; не се спори относно съществуването на договора за кредит или
договора за поръчителство – по отношение на втория ответник. Тоест, дължат се за връщане заедно с лихви и
неустойки , общо 5900 лева ( 5000 лв. главница + 450 лева лихва като
възнаграждение на кредитора + 450 лева неустойка за непредставяне на
обезпечение), доколкото страните не спорят ,че Й.И. не е отговаряла на чл. 9
ал. 2 от общите условия към договора. Договорено е и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка неплатена вноска, за всеки просрочен ден
от датата на изпадане в забава до датата на окончателното плащане. Отделно, с
факта на неспазването на изискването за сключване на договор с поръчител, който
да отговаря на условията на чл. 9 ал. 2 от общите условия , се мотивира и
начислената в тежест на ответниците неустойка в размер на 20 % от незаплатения
остатък от главницата , в размер от 951.40 лева.
Затова съдът приема , че съществуват
договори за кредит и поръчителство , съставляващи източник на солидарно
задължение на двамата ответници да платят главницата и възнаградителната лихва
по кредита. Правилата ,по които те са определени по размер , са ясни – не са
необходими за целта специални знания , съдът няма да ползва заключението на
вещото лице , тъй като изчисленията му , ако и математически правилни , са
направени на база грешни изходни данни .
Предсрочна
изискуемост на кредита не се твърди , той е изискуем с оглед падежа и на
последната погасителна вноска, както се твърди в исковата молба; с оглед
даденото в Тълкувателно решение № 4 / 2013г , ОСГКТК , т. 18 , разрешение ,
съдът не кредитира довода на ищеца , че кредитът е бил обявен за изцяло
предсрочно изискуем, тъй като липсва изрично волеизявление на кредитора в този
смисъл, което да е било доведено до знанието на длъжника. Следователно условието на чл. 19 ал. 1 от общите условия не се е сбъднало. В
полза на кредитодателя са предоставени и лични обезпечения от друго лице , след
като има учредено поръчителство , тоест, не се е сбъднало и условието на ал. 2
за начисляване на търсената неустойка. Неустойката за непредставяне на
обезпечение по смисъла на чл. 19 ал. 3 от Общите условия (ОУ) по същество
преповтаря договореното от страните в специалните условия помежду им по чл. 8,
включително и чрез техниката на препращане. Тоест, съдът, тълкувайки договора
по реда на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, прави извод, че
единствената договорена между страните неустойка е тази по реда на чл. 8 от
договора и тя е в общ размер от 450 лева, включена като част от погасителния
план и вноската по него. Други, различни по основание плащания не са договаряни
между страните.
Що се касае до лихвите за забава , такива се
дължат само върху размера на неплатената вноска за времето на забавата, тоест, върху сумата от 300 лева за периода от
датата на падежа на първата вноска –
17.02.2017г до датата на нейното плащане - 28.03.2017 г и върху втората вноска
в същия размер- от датата изискуемостта, 17.03.2017г , до 28.03.2017 г., когато
е платена. (извършените на 28.03.2017 г и 12.06.същата година две плащания от
по 600 лева всяко са безспорни между страните ). Съответно изчислени от съда с
помощта на интернет калкулатор , обезщетенията за забава са в размер от 3.34
лева – за вноската с падеж 17.02.2017г, и 1.00 лев- за вноската с падеж
17.03.2017г. При липса на договорки между страните за поредността на
погасяването при множество задължения , следва да се приеме на основание чл. 76
от ЗЗД , че първите платени 600 лева погасяват първите две вноски, с изключение на общо 4.34 лева от втората
вноска. Тоест, дотук платени са общо 300 лева от неустойката и 300 лева от
възнаградителната лихва. Остават да се дължат 4.34 лева обезщетение за забава
върху първите две вноски. На 17.04. настъпва падежа и на последната вноска от
5300 лева, и започва начисляването на предвидената в чл. 7 ал. 1 от специалните
условия на договора законна лихва . До дата 12.06.2017г тя е в размер от 84.08 лева. Така платената на дата
12.06.2017г сума от 600 лева следователно , отново с оглед поредността на чл.
76 от ЗЗД , погасява начисленото дотук обезщетение за забава и още 511.58 лева
от последната дължима вноска. Остават от нея за плащане 4788.42 лева, до който
размер искът е основателен. За разликата следва да бъде отхвърлен.
Кредитополучателят и поръчителят отговарят
солидарно за вземането на кредитора по обезпечения с поръчителство договор. По
отношение на поръчителя не е изтекъл предвидения в чл. 147 от ЗЗД срок, тоест,
отговорността му за главното вземане не е погасена.
Разноските
по делото се понасят от страните пропорционално на изхода на спора, съобразно
представените списъци по чл. 80 от ГПК. Съобразяват се и разноските на ищеца ,
направени в хода на частното дело 10013/2017г, като общия им размер се приема
от съда да е 1398.22 лева , или пропорционално дължат се 1172.97 лева. На
ответниците е оказана безплатна помощ по смисъла на чл. 38 от Закона за
адвокатурата ; при цена на иска от 5708.39 лв., минималния размер на
възнаграждението на адвоката , изчислен по пълния материален интерес , е 615.41
лева. Пропорционално на отхвърлената част от иска , това означава , че в тежест
на ищеца и в полза на адвоката следва да се присъдят 99.18 лева. Други разноски
ответниците не са направили.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Д.П.Д.
, ЕГН **********, и Й.П.И., ЕГН **********, и двамата – с постоянен адрес ***,
че в отношенията между страните , дължат солидарно на „Креди Йес” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Хасково , ул. Лозарска № 12,
плащане на следната сума, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение №
6248/30.06.2017г. по частното гражданско дело № 10013 по описа на ПРС за 2017г
и запис на заповед от дата 17.01.2017г.
- 4788.42 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба – 29.06.2017г до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта
над признатия размер до пълния предявен размер от 5708.39 лв., като неоснователен.
Осъжда Д.П.Д. , ЕГН **********, и Й.П.И.,
ЕГН **********, и двамата – с постоянен адрес ***, да заплатят на „Креди Йес”
ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Хасково , ул.
Лозарска № 12, сумата от 1172.97 лева пропорционално изчислени разноски по делото.
Осъжда „Креди Йес” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Хасково , ул. Лозарска № 12, да заплати на
адв. А.Б.,*** , ЕГН **********,*** офис 5, сумата от 99.18 лева пропорционално
изчислени разноски като хонорар по
делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
КГ