РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 26.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 7584
по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищецът
И.П.И. твърди, че
е собственик на 7/12 идеални части от
пет имота /ниви/ в землището на с. С., обл. Стара Загора, а от 28.04.2018г. и на още 5/36 от същите
имоти. Собствеността придобил през 2017 и 2018 година чрез правна
сделка и от публична продан на ЧСИ. Твърди, че на 19.07.2016г. е сключен договор за аренда на
посочените земи между ответника И.К.П. и неговата баба А. И. Т.за 50 стопански години. Договорено е арендно плащане в размер на равностойността
на 45 килограма пшеница на декар
по курс купува
на Софийска стокова борса, като цената не
може да е по-ниска от 1,50 лева на декар.
На 27.07.2016г. А. И. Т.сключва
договор за наем на същите
имоти при цена 39 лева на
декар. На 30.05.2017г. А.
И. Т.починала и правоприемник
по договора за аренда станала
втората ответница- С. В. П..
На 26.07.2017г. С. В. П. сключва
нов договор за пренаемане на земята
с годишна наемна цена 39 лева на
декар. По искове на И.П.И. против И.К.П. и С. В. П. двата договора за аренда
били обявени за недействителни поради противоречие с добрите нрави, като решенията са влезли в сила.
Въпреки това И.К.П. продължава да държи
чрез трети лица имотите над
собствената му 1/12 идеална част и да получава гражданските
им плодове. Ищецът счита, че
има право на обезщетение в размер на пазарната
арендна цена която счита,
че е 42 лева на декар годишно и претендира
2430,37 лева за стопанската 2017/2018г. и 3009 лева
за стопанската 2018/2019г. Счита, че право
на това обезщетение
му дават чл. 31 ал.2 и чл. 30 ал.3 от Закона за
собствеността съгласно Тълкувателно решение № 7 на ОСГК на ВКС.
Ответникът оспорва исковете. Иска да се
приложи съдебна експертиза изготвена по друго дело
относно пазарният наем на нивите.
На 11.06.2020г. по делото е депозирано изявление от ищеца И.П.И., че е получил плащане по банковата си сметка от ответника на цялата претендирана от него сума, плюс дължимите лихви и платената
държавна такса. Не са му платени обаче разноските за адвокат. Същите
обстоятелства се твърдят и от другата страна по делото, като се навеждат доводи
за недължимост на разноски за адвокат, а в условията
на евентуалност се прави искане за намаляване на тези разноски на 300 лева.
Безспорно е между страните, че претенцията на ищеца е удовлетворена, поради
което исковете следва да се отхвърлят. Спори се по дължимостта
и размера на адвокатското възнаграждение.
Ищецът е заплатил на защитаващия го адвокат възнаграждение в размер на 1200
лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно. При съобразяване на материалният интерес минималното
възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 602 лева. Доколкото делото приключва с плащане преди първото
съдебно заседание, то платеното авокатско
възнаграждение следва да се намали до минимума от 602 лева и в този размер да
се присъди на ищеца.
В решение на Съдът на европейския съюз по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
се приема, че уредбата в България на минималните размери на адвокатските
възнаграждения е такава че,
би могла да ограничи конкуренцията
по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд следва да провери дали
с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба
действително отговаря на легитимни цели
и дали така наложените ограничения се свеждат до
това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.
В тази връзка настоящият състав намира, че посочената уредба е изключително
неравнопоставена по отношение на адвоката и клиента. За
всяко едно усложнение в производството, като: допълнителни искове, обезпечения,
поправка на фактически грешки, частни жалби, повече съдебни заседания, заверка
на документи и др. - се дължи допълнително и отделно възнаграждение. От друга страна обаче дори и при значително
облекчение в производството- като оттегляне и отказ от иска на насрещната
страна, постигане на спогодба- наредбата не предвижда намаляване на
възнаграждението. Предвид цитираните решения на СЕС съдът може да не съобразява
минималните адвокатски възнаграждения, ако прецени, че тяхната уредбата излиза
извън минимално необходимата нормативна намеса в отношенията на адвокат и
клиент. Изложеното е още един аргумент за намаляването на възнаграждението на
адвоката на ищеца, тъй като делото приключва по облекчен ред с плащане от
ответника преди първото съдебно заседание. Мотивиран така съдът:
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И.П.И., ЕГН ********** *** предявен срещу И.К.П., ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на сумата 5439,37 лева
представляваща обезщетение за ползване на идеални части от поземлени имоти в с.
С., обл. Стара Загора през стопанските години
2017/2018 и 2018/2019 със законната лихва от предявяване на исковете до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.П.И., ЕГН ********** *** сумата 602 лева разноски за адвокат по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/