Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 26.02.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 331 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност – осъдителни
искове по чл. 79, ал.1 и чл. 86 от
ЗЗД, предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда , представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез юрк. С.Д.
против Н.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 08.09.2017 г. между „У. К. Ф.“
ЕАД, като Кредитор и Н.Д.К., като Кредитополучател, е бил сключен потребителски
паричен кредит № 2879958, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „У. К. Ф.“ ЕАД
предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи условия били неразделна част
от договора за кредит. Твърди се, че с факта на подписването на Договора,
Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите
ѝ условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора за потребителски паричен
кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 3500,00 лева, която сума била преведена по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка, ***.09.2017 г.
Съгласно сключения договор, общия размер на кредита
бил 4009,91 лв. и представлявал сбор от следните компоненти: чиста стойност на
кредита – 3500,00 лв., такса за разглеждане на кредита – 105,00 лв. и
застрахователна премия 404,91 лв. Таксата за разглеждане на кредита и
застрахователната премия, Кредитополучателят се задължил да заплати на
Кредитора на 48 равни части, които били включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска.
Твърди се, че подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план – неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с
възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 941,09 лв. Общата сума,
която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за
кредит била в размер на 4951.00 лв., която съгласно клаузите на договора за
кредит била платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 103,14 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 14.09.2017 г,
а последната била с падеж на 14.08.2021 г., съгласно погасителния план,
неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 14.08.2021 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“
от Общите условия, неразделна част от договора за кредит. Съгласно тази клауза
кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/.
На 18.12.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД,
ЕИК ******* и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *********, по силата на което
вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД срещу Н.Д. Л., произтичащо от договор за
потребителски кредит № 2879958/08.9.2017 г., било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Общите условия на „У. К. Ф.“ ЕАД съдържали изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А.з.с.н.в.“ имала
изрично пълномощно от „У. К. Ф.“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-УКФ/2879958 от
21.01.2019 г. от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД. С уведомителното писмо се съобщавало
също, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано
от 30.8.2019. Уведомлението било изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с известие
за доставяне. Същото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка, че получателят се е преместил на друг адрес. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия
с изх. №УПЦ/УПИ-С-УКФ/2879958 от 15.07.2019 г. чрез ЧСИ К. М. П., peг. № 824,
на когото „А.з.с.н.в.“ ЕАД възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за
частните съдебни изпълнители. Уведомлението било връчено на ответницата по реда
на чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 30.08.2019 г.
Към исковата молба е представено и ищцовото дружество
моли да бъде връчено на ответницата, копие от уведомлението за извършената
цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „У. К. Ф." ЕАД чрез
„А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2879958 от 15.07.2019 г. Позовава се
на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14
г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника на осн. чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за
кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя
суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена
на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в общ размер на 250,45 лв. за периода от 14.05.2018
г. до датата на входиране на заявлението в съда.
Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Внесената от нея сума била в размер на 833,72 лв., с
която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 247,51лв., главница:
577,35лв. и лихва за забава 8,86 лв.
Това породило правния интерес н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №1683/2019 г., по
описа на РС К., била издадена заповед за изпълнение за следните суми:
- сумата 3432.56 лева (три
хиляди четиристотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки),
представляващи главница – задължение по договор за потребителски паричен кредит
№ 2879958, сключен на 08.09.2017г. между „У. К. Ф.“ ЕАД с ЕИК **********
(Кредитодател) и Н.Д. Л. (Кредитополучател), като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия);
- сумата от 305.52 лв.
(триста и пет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща възнаградителна
лихва за периода от 14.05.2018 г. до 18.12.2018г. /датата на прехвърляне на
задължението/;
- сумата от 357.25 лв.
(триста петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляващи
обезщетение за забава за периода от 14.05.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.03.2020 г.;
- законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2020
г., до окончателното погасяване на дълга.
- сумата от 79.59 лв. (седемдесет и девет лева и
петдесет и девет стотинки) – разноски по делото за внесена държавна такса;
- сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника (сега ответник) при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна, след дадени от съда
указания, обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на
настоящата искова молба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1683/2019 г. по
описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 3432.56 лева (три хиляди четиристотин
тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки) представляващи главница –
задължение по договор за потребителски паричен кредит № 2879958, сключен на
08.9.2017г. между „У. К. Ф.“ ЕАД с ЕИК ********** (Кредитодател) и Н.Д. Л.
(Кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „У. К. Ф.“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ********* по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия);
- сумата от 305.52 лв. (триста и пет лева и петдесет и
две стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.05.2018 г. до 18.12.2018г. /датата на прехвърляне на задължението/;
- сумата от 241.59 лв. (двеста четиридесет и един лева
и петдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за забава, считано от 14.05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд – 30.10.2019
г.;
- законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай че не бъдат
уважени изцяло или отчасти кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати следните суми:
- сумата 3432.56 лева (три хиляди четиристотин
тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки) представляващи главница –
задължение по договор за потребителски паричен кредит № 2879958, сключен на
08.9.2017г. между „У. К. Ф.“ ЕАД с ЕИК ********* (Кредитодател) и Н.Д. Л.
(Кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „У.К. Ф.“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ********* по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия);
- сумата от 305.52 лв. (триста и пет лева и петдесет и
две стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.05.2018 г. до 18.12.2018г. /датата на прехвърляне на задължението/
- сумата от 357.25 лв. (триста петдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от
14.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2020 г.;
- законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.03.2020 г., до окончателното погасяване
на дълга.
Ответницата, представлявана от назначения особен
представител адв. Р.Г., намира иска за допустим и моли съда да се произнесе съобразно
доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч. гр.дело № 1683/2019 г. на РС К. е
видно, че по заявление на ищцовото дружество от 01.11.2019 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 897/04.11.2019 г.
за следните суми: 3432.56 лева – главница; 305.52 лева – възнаградителна лихва
за периода от 14.05.2018 г. до 18.12.2018г.; 357.25 лева – обезщетение за
забава за периода от 14.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.03.2020 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.03.2020 г., до окончателното погасяване
на дълга; 79.59 лева – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор
за потребителски паричен кредит № 2879958, сключен на 08.09.2017 г. между „У. К.
Ф.“ ЕАД и Н.Д. Л., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „У. К. Ф.“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ********* по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
Заповедта е била връчена на ответника (тогава длъжник)
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество
(тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор
за потребителски паричен кредит № 2879958 от 08.09.2017 г. и Погасителен план
към него се установява, че между „У. К. Ф.“ ЕАД в качеството му на кредитодател,
от една страна и ответницата Н.Д. Л. в качеството ѝ на кредитополучател,
от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на
кредитодателя на паричен кредит в размер на 3500 лв. От своя страна ответницата
се е задължила да възстанови получения кредит на 48 месечни погасителни вноски
по 103.14 лева, първата от които дължима на 14.09.2017 г., а последната с
падежна дата 14.08.2021 г.
От представените в препис Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2018 г. се установява, че
„У. К. Ф.“ ЕАД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането срещу Н.Д. Л.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 2879958/08.09.2017 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Приложено е заверено
копие на потвърждение за сключената цесия.
По делото са приложени заверени копия на пълномощни,
от които е видно, че „У. К. Ф.“ ЕАД е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД
да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците,
чиито вземания са предмет на сключените помежду им рамков договор за цесия от
20.12.2016 г. и индивидуален договор за цесия от 18.12.2018 г.
Представено е уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-УКФ/2879958 от 21.01.2019 г. за извършеното прехвърляне на вземания,
изходящо от „У. К. Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД по пълномощно, адресирано до
ответника Н.Д. Л.. Видно от приложеното известие за доставяне №994351 на
Български пощи, същото е върнато с отбелязване, че адресатът се е преместил.
По делото е представено второ писмо, с което „У. К. Ф.“
ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД по пълномощно, уведомява Н.Д. Л. за извършената
цесия на задължението ѝ. Уведомителното писмо е с изх.
№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2879958 от 15.07.2019 г. и е връчено чрез ЧСИ К. М. П., peг. №
824, по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 30.08.2019
г.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета по делото като обективна и компетентно
изготвена. От експертното заключение е видно, че ответницата Н.Д. Л. е получила 3500.00 лв. по
Договор за потребителски паричен кредит № 2879956 от 08.09.2017 г. Непогасената
главница за периода
от 14.05.2018 г. до 14.08.2021 г. (последната падежна дата) е 3431.76 лв. Същият
е размерът на непогасената главница и за периода от 14.05.2018 г. до датата на
входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.11.2019 г. Непогасената
възнаградителна лихва, дължима от 14.05.2018 г. до 18.12.2018 г. (датата на
прехвърляне на задължението) е 236.75 лв. Размерът на лихвата за забава върху
дължимата главница изчислена за периода от 14.05.2018 г. до датата на входиране
на заявлението в съда (01.11.2019 г.), е в общ размер на 142.74 лева. Лихвата
за забава, вследствие на забавено плащане върху дължимата главница по т.3 от
Договора и договорна лихва за периода от 14.05.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда (25.03.2020 г.), е в общ размер на 227.68 лева
При така установените факти, от правна страна съдът
намира предявените искове за неоснователни, като съображенията за това са
следните:
По главния установителен иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“
ЕАД ***.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Частното правоприемство се основава на договора за цесия
между „У. К. Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД.
Ето защо ищецът в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на общо основание
следва да представи доказателства, че длъжникът е уведомен на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй
като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение
на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД, т. е. няма да бъде изискуемо.
Ако се касае за осъдителни искове (какъвто е
евентуалният иск), няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова
молба, ведно с приложенията към нея до ответника /длъжника/ играе ролята на
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката
на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият
съдебен състав счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното
прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за
изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от
дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от
първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3
от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че
длъжникът е уведомен. Както се посочи по-горе, едното изпратено от цесионера
уведомление е върнато с отбелязване в известието за доставяне, че адресатът се
е преместил, а другото е връчено чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
Дори съдът да приеме доводите на ищеца, че няма пречка
уведомлението за цесия да се връчи с исковата молба, в настоящият случай
прехвърлянето не вземанията не е стигнало до знанието на ответника. По ч. гр.
д. № 1683/2019 г. заповедта за изпълнение не е получена от длъжника – връчена е
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,
ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В това производство обаче длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК, на когото са връчени съдебните книжа. Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда
особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява. Особеният представител не може обаче с действията си да
засяга материалноправната сфера на представляваното лице. Същият не може да прави
признание на иска, не може да сключва спогодби, не може да извършва отказ от
право. От невъзможността особеният представител да ангажира материалноправната
сфера на ответника следва и че същият не е пасивно легитимиран да получава от
името на ответника изявления, в резултат от които в патримониума на ответника
биха възникнали задължения спрямо дадено лице.
В този смисъл е т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. От изложеното следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ и Приложение № 1 към него, а и след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага (в този смисъл Определение
№567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о.).
На следващо място е нужно да се отбележи, че съгласно
Решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на І ТО на ВКС, препращащо към
Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г.на Съда на ЕС, във всеки конкретен
случай съдът изследва дали са положени усилия за откриване на длъжника в
зависимост от индивидуалните обстоятелства. В случая това не е сторено, тъй
като, видно от изготвената справка по
реда на Наредба 14/18.11.2009 г., постоянният и настоящият адрес на длъжника от
02.10.2017 г. (т. е. преди датите на изпращане на двете уведомителни писма) е в
с. К., общ. К., където не са представени доказателства да е правен опит за
връчване на уведомлението за извършената цесия.
С оглед
изложеното се налага изводът, че цесията не е породила действие спрямо длъжника
и установителният иск по чл.422 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
По евентуалния осъдителен иск:
Искът е неоснователен. Съобразявай константната
съдебна практика, съдът приема доводите на ищеца, че няма пречка уведомлението
за цесия да се връчи с исковата молба. В настоящият случай, обаче прехвърлянето
на вземанията не е стигнало до знанието на ответницата, която е представлявана
от особен представител. В тази насока съдът вече изложи съображения по-горе,
които не е необходимо да приповтаря. Прехвърлянето на вземането не е породило
действие за длъжника и няма как връчването на уведомлението на особения
представител да се приеме като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, който да бъде съобразен от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК.
С оглед отхвърлянето на исковете и липсата на
направени разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адв. Р.Г..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда ,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез юрк. С.Д. за признаване на установено, по
отношение на Н.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същата дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД следните суми, за които по ч. гр. д. №1683/2019 г. по описа на РС К. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 3432.56 лева
(три хиляди четиристотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки)
представляващи главница – задължение по договор за потребителски паричен кредит
№ 2879958, сключен на 08.9.2017г. между „У. К. Ф.“ ЕАД с ЕИК *******
(Кредитодател) и Н.Д. Л. (Кредитополучател), като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия);
- сумата от 305.52 лв.
(триста и пет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща възнаградителна
лихва за периода от 14.05.2018 г. до 18.12.2018г. /датата на прехвърляне на
задължението/;
- сумата от 241.59 лв.
(двеста четиридесет и един лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава,
считано от 14.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд – 30.10.2019 г.;
- законната лихва, считано
от подаване на заявлението в съда – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените евентуални
искове от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда , представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез юрк. С.Д. да бъде
осъдена Н.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ищцовото
дружество следните суми:
- сумата от 3432.56 лева
(три хиляди четиристотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки),
представляващи главница – задължение по договор за потребителски паричен кредит
№ 2879958, сключен на 08.9.2017г. между „У. К. Ф.“ ЕАД с ЕИК *******
(Кредитодател) и Н.Д. Л. (Кредитополучател), като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия);
- сумата от 305.52 лв.
(триста и пет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща възнаградителна
лихва за периода от 14.05.2018 г. до 18.12.2018г. /датата на прехвърляне на
задължението/;
- сумата от 357.25 лв.
(триста петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляващи
обезщетение за забава за периода от 14.05.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.03.2020 г.;
- законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2020
г., до окончателното погасяване на дълга.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
особения представител адв. Р.Г. разходен касов ордер за сумата от 508.57 лв. (петстотин
и осем лева и петдесет и седем стотинки) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: