Номер 28418.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Прокурор:Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600952 по описа за 2020 година
С присъда № 21 от 17.07.2020 г. на СОС, постановена по НОХД № 544/2019 г.
по описа на същия съд, подсъдимият С. Г. Г. , роден на *** г. в гр.***, живущ
в гр.***, ул.“***“ № 1, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на неустановени дати в периода 01.06.2018 г. - 04.08.2018 г. в гр.***,
*** област, в условията на продължавано престъпление е извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - С. Г. Г., родена на ***
г., като деянието е извършено чрез употреба на сила, както и при условията на
опасен рецидив, както следва:
- на неустановена дата в периода 01.06.2018 г. - 04.08.2018 г. в гр.***, ***
област, в изоставена тухлена постройка, с извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст - С. Г. Г., родена на *** г. — опипвал
пострадалата по гърдите и тялото, целувал я по устата и гърдите, като за
извършване на деянието е употребил сила - удрял й шамари по лицето, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66
от НК - по НОХД № 660/2016 г. на Окръжен съд - гр.София и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на които наказания не е
отложено по реда на чл.66 от НК - по НОХД № 306/2016 г. на Районен съд -
гр.Сливница и по НОХД № 968/2015 г. на Районен съд - гр.Сливница;
1
- и на неустановена дата в периода 01.06.2018 г. - 04.08.2018 г. в гр.***, ***
област, в изоставени вагони в района на ж.п. гара ***, е извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице, ненавършило 14-годишна възраст - С. Г. Г., родена на *** г. - търкал
пениса си между краката на пострадалата, целувал я и я опипвал по цялото
тяло, като за извършване на деянието е употребил сила - дърпал пострадалата
за ръката, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на
чл.66 от НК - по НОХД № 660/2016 г. на Окръжен съд - гр.София и след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на които наказания не е
отложено по реда на чл.66 от НК - по НОХД № 306/2016 г. на Районен съд -
гр.Сливница и по НОХД № 968/2015 г. на Районен съд - гр.Сливница, поради
което и на основание чл.149 ал.5, т.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а“ и „б“ от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от
НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимият С. Г. Г. , с установена по делото
самоличност, е признат за виновен и в това, че на 08.08.2018 г., в помещение
на тухлена постройка, находяща се на адрес гр.***, област ***, ул.“***“ № 1,
е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - С. Г. Г.,
родена на *** г. - опипвал тялото на пострадалата, като деянието е извършено
с употреба на сила - нанасял удари с дръжка на лопата по тялото на
пострадалата, поради което и на основание чл.150 ал.1 от НК и във вр. с
чл.58а ал.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4
/ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.
С присъдата на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С. Г. Г. , с
установена по делото самоличност, е наложено най-тежкото от така
определените му по-горе наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ.
С присъдата на основание чл.57 ал.1, т.2, бук.“а“ от ЗИНЗС е определен
първоначален “строг“ режим на изтърпяване на така определеното най-тежко
наказание - лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години, наложено на
подсъдимия С. Г. Г. .
С присъдата на основание чл.59 ал.1 от НК от така наложеното на
подсъдимия С. Г. Г. наказание осем години лишаване от свобода е
приспаднато времето, през което същият е бил задържан, а именно времето от
09.08.2018 г. до 09.04.2019 г., както и времето от 22.06.2020 г. до влизане в
сила на присъдата.
Постановено е след влизане на присъдата в сила иззетите по делото като
2
веществени доказателства - два броя одеяла, един брой чаршаф и
нишковидни обекти, да бъдат унищожени по съответния ред.
С присъдата на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С. Г. Г. , с
установена по делото самоличност, е осъден да заплати по сметка на РУ на
МВР - гр.Сливница направените във фазата на досъдебното производство
разноски в размер на 1 149,25 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат А. А. от САК, служебен защитник на подсъдимия С. Г. Г. , с изразено
несъгласие единствено относно определения срок на наложеното наказание. В
жалбата не се оспорва законността на постановената присъда, като се оспорва
само размера на същата и в частност на наложеното наказание, като се счита
за неправилен. Претендира се, че същият е завишен, поради което се отправя
молба да бъде намален до предвидения законов минимум в размер на 5 /пет/
години лишаване от свобода. Твърди се, че размерът на наказанието от осем
години е висок за извършените от подсъдимия две деяния. В тази връзка
подалият жалбата защитник моли да бъде взето предвид, че и в досъдебното и
в съдебното производство по НОХД № 544/2019 г. по описа на Софийски
окръжен съд подсъдимият е оказал необходимото съдействие за изясняване на
обективната истина, както и че е направил самопризнание. Отправя се също и
молба апелативният съд да вземе предвид и факта, че подсъдимият съжалява
за стореното, че се е извинил на сестра си, че е поел задължение да не я
доближава и да не й създава никакви проблеми, както и че я бил помолил да
му прости постъпката. Сочи се също, че подсъдимият е потърсил прошка и
извинение от родителите, близките и роднините си, които бил разочаровал с
това си поведение. Заявява се също, че подсъдимият е осъзнал стореното и
вината си, за което още веднъж той е изразил съжаление и желание да се
поправи. Изтъква се също, че съображенията на окръжния съд относно
съдебното минало на подсъдимия не са съобразени с факта, че е изтърпял
всичките си наказания. Излагат се доводи, че с оглед постигане на целите на
НК относно подсъдимия едно наказание в минимално предвидения законов
размер от 5 /пет/ години лишаване от свобода би изиграло своята роля и би
повлияло върху поведението на подсъдимия, би го възпрепятствало да
извърши друго престъпление и би го стимулирало да се поправи.
Подалият жалбата защитник моли въззивния съд след като вземе
предвид всичко гореизложено да постанови по-справедлива присъда в размер
около минималния на предвиденото за престъплението наказание. С оглед на
това се отправя молба да бъде отменена атакуваната присъда на Софийски
окръжен съд и да бъде постановена друга присъда, с която да бъде намален
срока на така определеното на подсъдимия наказание, респ. да бъде
постановена присъда с наказание лишаване от свобода в минимално
предвидения срок, а именно - пет години лишаване от свобода.
3
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
подсъдимия С. Г. – адвокат А. А. – поддържа изцяло подадената жалба, като
заявява, че не оспорва законността на присъдата, а единствено само размера
й, който счита за завишен. Намира, че с оглед постигане на целите на НК
относно осъдения и наказание в минимално предвидения законов размер за
престъплението, за което е извършил, а именно - 5 години „лишаване от
свобода“ - би изиграло своята роля, би повлияло върху поведението на
осъдения, би го възпрепятствало да извърши друго престъпление и би го
стимулирало да се поправи. Моли въззивния съд, след като вземе предвид
всичко написано в жалбата, да отмени атакуваната присъда и да постанови
друга, с която да намали срока на така определеното наказание и да
постанови присъда с наказание „лишаване от свобода“ в минимално
предвидения срок - 5 години „лишаване от свобода“.
В заседанието пред въззивния съд представителят на САП намира
въззивната жалба за неоснователна. Заявява, че доколкото не установяват
основания за изменение или отмяна на първоинстанционния съдебен акт,
предлага същият да бъде потвърден, както и да бъде потвърдена взетата
мярка за неотклонение.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият С. Г. заявява
желание ако може да му бъде изменена присъдата в по-лека.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам
служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е
явило направеното по реда на чл. 371 т.2 от НПК от страна на подсъдимия С.
Г. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия Г. изрично
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и
с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 във вр. чл. 372 ал.4 във вр. чл. 371 т.2 от
НПК в мотивите на присъдата си първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е приел за доказани и установени изложените в
обвинителния акт, относими към предмета на делото, фактически
4
обстоятелства, позовавайки се на направените самопризнания от страна на
подсъдимия, както и на останалите доказателства, доказателствени средства и
способи на доказване, събрани и използвани в досъдебното производство,
които достатъчно убедително подкрепят тези самопризнания. Такива в
частност се явяват доказателствата, съдържащи се в показанията на
свидетелите С. Г. Г., С. М. И., И. Я. Л., Г. В. Г. /частично/, Е. В. Г., М. Г. Г., Н.
Ю. А., Г. Р. С., Р. Т. П., К. Н. Д., Р. Б. Д. и И. С. А.; заключенията на
изготвените съдебно-медицинска експертиза на С. Г. /л.2, т.2 от ДП/, съдебно-
медицинска експертиза на ВД /л.7-9 от т.2 от ДП/, комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия /л. 12-19 от т.2 от
ДП/, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на С. Г.
/л.26-34, т.2 от ДП/ и допълнителна комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза на С. Г. /л.39-45, т.2 от ДП/; писмените
доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум,
справка от ГД „Изпълнение на наказанията” /л.50, т.2 от ДП/, решение на
СлРС и заповед за защита /л.53-55, т.2 от ДП/, удостоверение за раждане
/л.58, т.2 от ДП/, справка от ОУ „Иван Вазов” /л.60, т.2 от ДГГ, справка от СУ
„Свети Кирил и Методий” /л.62, т.2 от ДП/, справка от СУ”Христо Ботев”
/л.68, т.2 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /л.86-95, т.2 от ДП/,
както и иззетите по делото веществени доказателства.
Във връзка с доказателствената обезпеченост на описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, по отношение на която е и самопризнанието на
подсъдимия, АС-София намира за необходимо да подчертае, че същата
/релевантната фактология/ по несъмнен и категоричен начин се установява от
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели, сред които от водещо значение се явяват показанията на
пострадалата С. Г. и напълно подкрепящите ги и кореспондиращи им
показания на свидетелите С. М. И. /баба на пострадалата и на подсъдимия/, И.
Я. Л. /инспектор в ДПС при РУ на МВР Сливница/ и И. А.-Г. /управител на
Кризисен център - Община Драгоман/; както и от заключението на
съдебномедицинската експертиза на пострадалата, извършена на датата
09.08.2018 г. /л.2, т.2 от ДП/.
Въззивният състав намира, че процесуалната дейност на
първостепенния съд в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие
5
по реда на Глава 27 от НПК е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на това диференцирано производство, тъй като правилно са били
отчетени съществуването на предпоставките за прилагане на особената
процедура - валидно, действително, волеизявление на подсъдимия по чл. 371,
т. 2 НПК, както и извършена законосъобразна доказателствена преценка на
окръжния съд, че направеното фактическо самопризнание на подсъдимия се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателствени
материали. Във връзка с последното въззивният съд счита, че при
извеждането на значимите за правилното решаване на делото факти в рамките
на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт,
които на практика се възприемат изцяло и от настоящата инстанция,
първостепенният съд е извършил подробен, обстоен, задълбочен и логически
издържан анализ на приобщените доказателствени източници и способи на
доказване, съпоставяйки ги и оценявайки ги във връзка със самопризнанията
на подсъдимия и с другите събрани по делото доказателствени материали,
като вследствие на тази задълбочена преценка правилно е приел, че в своята
цялост приобщените доказателствени източници убедително подкрепят
направеното от подсъдимия признание на фактите. В оценъчната част от
доказателствената си дейност СОС е обсъдил с необходимата прецизност и
аналитичност както относимостта на отделните доказателства и
доказателствени източници към включените в предмета на доказване
обстоятелства, така и съответния "принос" на съответните доказателствени
източници за установяването на конкретните, релевантни на обвинението,
факти и обстоятелства. Т.е., първият съд надлежно е посочил кои
доказателствени източници са в подкрепа и установяват съответните
релевантни факти, като тази негова дейност не страда от пороци. Освен това в
доказателствената си дейност първоинстанционният съд не е извършил
нарушения при интерпретацията на относимите доказателствени материали,
като отделните доказателствени източници и способи на доказване са
възприети съобразно действителното им съдържание, без да е допуснато
изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация на същите, което
да е довело до необоснованост на установените фактически констатации. В
крайна сметка окръжният съд не е допуснал никакви нарушения в процеса на
оценъчната си дейност /нито на процесуалните правила, нито на правилата на
мисленето и в частност на логическата рационалност, показваща как от
6
определени изходни предпоставки (от определени източници на информация)
при спазване на логическите правила следват истинни и верни
умозаключения относно изследваните и установени факти/, поради което
въззивната инстанция споделя изложените съображения при анализа на
доказателствата. А това, от своя страна, не поражда необходимост от тяхното
повторно излагане в настоящото решение.
Първостепенният съд е спазил и регламентирания ред за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие и е постановил присъдата си в
съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. При така установеното
изпълнение от страна на първостепенния съд на лимитираните в Глава 27 от
НПК предписания въззивният съд не разполага с процесуална възможност да
реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с
признатите факти /в този смисъл са мотивите на т.8.2 от ТР № 1 от 06.04.2009
г. на ОСНК на ВКС/. С оглед на това и предвид гореизложеното, основавайки
се на самопризнанията на подсъдимия Г., както и на всички останали събрани
в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които
напълно и изцяло подкрепят обсъжданите самопризнания на подсъдимия,
въззивният съд приема за установена следната релевантна фактическа
обстановка, която изцяло съответства на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия:
Подсъдимият С. Г. Г. е роден на *** г. в гр. ***, живеел на адрес гр.
***, ул. „***“ Д3 1, българин, български гражданин, с начално образование,
безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Пострадалата С. Г. Г. живеела с майка си - св. Г. В. Г. - и малолетната
си сестра Е. Г. Г. в бившите общежития на бившия завод за дървесина в
гр.*** на адрес “ДЗ 1“. Трите обитавали една от стаите в посоченото
общежитие. Съседното помещение било обитавано от Б. Г. Г. - син на Г. Г. - и
Г. М. О., които живеели на семейни начала, като входът към стаята на О. и Б.
Г. бил отделен и двамата били в отделно домакинство. В сградата на същото
общежитие в отделна стая с отделен вход живеела и С. М. И. - майка на Г. Г..
На 01.06.2018 г. подсъдимият С. Г., син на св. Г. Г. и брат на
пострадалата С. Г., бил освободен от затвора София, където изтърпявал
7
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено му по
присъда на PC- Сливница по НОХД № 485/2016 г. След завръщането си /от
затвора/ С. Г. се настанил в стаята, която обитавали майка му св. Г. В. Г. и
двете му сестри - пострадалата С. Г. Г., малолетна към този момент, и
малолетната Е. Г. Г.. В стаята имало две легла, на едното от които спели
пострадалата, сестра й и майка им, а на другото легло спял С. Г..
Свидетелката Г. Г. работела в гр. ***, като работното й време било от
08.00 часа да 17.00 часа. Всеки ден през работната седмица тя тръгвала за
работа сутрин в 06.00 часа.
Сутринта на неустановен ден в периода 01.06.2018 г. - 04.08.2018 г.,
когато св. Г. Г. била отишла на работа, пострадалата С. Г. била сама в стаята и
още спяла, когато усетила, че някой прави опит да й свали роклята. Когато се
обърнала, видяла, че това е нейният брат - подсъдимият С. Г.. Той дръпнал
роклята й над кръста, след което бръкнал с ръка под долното й бельо и
започнал да търка половия й орган. Св. С. Г. уплашена се отдръпнала и
започнала да плаче, след което С. Г. я издърпал за ръката и я повел към
изоставена постройка в близост до магистралата. Подсъдимият Г. въвел
пострадалата в една стая, чийто под бил постлан с одеяла, блъснал я върху
тях, съблякъл дрехите й и своите. След това легнал върху пострадалата, като
започнал да я опипва по гърдите и тялото, както и да я целува по устата и
гърдите. Поискал също от св. С. Г. да пипа пениса му, но тя отказала.
Пострадалата викала и са опитвала да се отскубне, но подсъдимият Г. й
казвал да мълчи и й удрял шамари. Тези действия продължили няколко
минути, след което подсъдимият С. Г. еякулирал върху крака на пострадалата
С. Г.. Последната облякла дрехите си. Тогава Г. й казал да се прибира в къщи.
По пътя към дома си св. С. Г. срещнала майка си - св. Г. В. Г. - и баба си С. М.
И., на които разказала какво се е случило с нея. Св. Г. Г. започнала да плаче и
да си скубе косата, след което хванала пострадалата за ръка и я повела към
дома им. Казала на пострадалата да не казва на никого за случилото се, като
не направила и нищо, за да сигнализира полицията.
В друг, неустановен, ден в периода от 01.06.2018 г. до 04.08.2018 г.
като използвал отново отсъствието на майка им от дома им подсъдимият С. Г.
предложил на сестра си С. Г. да отидат до магазина, за да й купи нещо, и тя се
8
съгласила. Тогава двамата тръгнали, но вместо към магазина подсъдимият Г.
променил посоката и се насочил към изоставените вагони в района на
ж.п.гара ***. Предполагайки какви са намеренията на подсъдимия, св. Г.
отказала да продължи с него. Затова Г. започнал да я дърпа за ръката към един
от изоставените товарни вагони. Тъй като свидетелката се съпротивлявала Г.
започнал да й удря шамари, като я въвел в един от изоставените вагони, след
което свалил панталонките й и долното й бельо. Съблякъл и своето и
започнал да търка пениса си между краката на пострадалата, целувал я и я
опипвал по цялото тяло, след което еякулирал. Тези действия продължили
около две минути. Подсъдимият Г. казал на пострадалата да не казва на
никого за случилото се и че ще я набие, ако каже на някого. Дал на
пострадалата един лев и й казал да се прибира вкъщи. Въпреки това същата
вечер пострадалата С. Г. разказала на майка си за случилото се с нея, но
майка й отново не предприела никакви действия да сигнализира полицията.
На 08.08.2018 г., след като майка им излязла за работа, пострадалата С.
Г. останала сама с подсъдимия в обитаваното от тях помещение. Тогава С. Г.
отново се възползвал от липсата на майка им и отишъл при пострадалата,
като седнал на леглото й. Започнал да вдига роклята й над кръста и да събува
долното й бельо, като с едната си ръка започнал да търка половия й орган, а с
другата си ръка търкал пениса си, след което еякулирал върху одеялото, с
което пострадалата се завивала. Свидетелката Г. скочила от леглото и
побягнала към вратата на стаята с намерение да избяга, но подсъдимият Г.
затиснал вратата, за да не може да излезе и започнал да й нанася удари по
тялото с дръжката на лопата за боклук и да скубе косата й.
В този момент покрай помещението минавала бабата на подсъдимия и
на пострадалата - св. С. И., която попитала какво се случва. Плачейки,
пострадалата й казала, че брат й - подсъдимият С. Г. Г. - „на сила я резилил,
като я насилвал“. Като разбрала това свидетелката С. И. се скарала на внука
си - подсъдимият Г., а той от своя страна посегнал да я удари.
Същевременно св. С. Г. успяла да избяга и отишла в РУ на МВР -
Сливница, където поискала да разговаря със свидетелката И. Л. - инспектор
ДПС, която св. Г. познавала отпреди по повод работата на св. Л. с нейните
братя и сестри. С. Г. била изплашена и притеснена и споделила със св. Л., че
9
се срамува от това, което ще й каже, след което подробно разказала за
случилото се.
При извършения на същата дата /08.08.2018 г./ оглед на
местопроизшествие - стая в жилищна сграда, находяща се в бившите
общежития на бившия завод за дървесина в гр. *** на адрес “ДЗ 1“ и
обитавана от семейството на Г. Г., са били намерени и иззети множество
веществени доказателства, подробно описани в изготвения протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум /на л. 38-39, л. 40-45 в том 1 от ДП/.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно психиатрична експертиза на пострадалата С. Г. се
установява, че процесът на съзряване при нея не е завършил и личността й е
емоционално незряла; че има ограничен социален опит, но че въпреки
възрастта и липсата на подкрепа от страна на близките си е успяла да
организира поведението си и се е оплакала в полицията за случилото се; както
и че може да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и
да дава достоверни показания за тях.
От заключението на допълнителната комплексна съдебно
психиатрична експертиза на С. Г. е видно, че при пострадалата не е
установена склонност към фантазиране и манипулации чрез
псевдологофантастика.
Заключението на експертите, изготвили съдебно - психиатричната
експертиза на подсъдимия С. Г., установява, че към момента на
инкриминираното деяние същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и че при него не са
налице данни за болестни девиантни отклонения в сексуалността му.
Заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза №
203/2018 г. сочи, че при извършеното освидетелстване на св. С. Г. Г. са
установени кръвонасядания в областта на дясната мишница и лявото бедро,
като последното е съчетано с охлузване, покрито с коричка на нивото на
околната кожа; пръснати драскотини /линейни охлузвания/ по двете
подбедрици; здрава девствена ципа; липса на следи от травматични
въздействия по главата, шията, гръдния кош, корема, поясната област,
10
външните полови органи, аналното отверстие. Съгласно същото заключение
констатираните кръвонасядания и охлузвания се дължат на механично
въздействие /удари/ с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактна
повърхност, като предвид техните морфологични характеристики са с давност
от края на първо денонощие. От това заключение се установява още, че
липсата на следи от травматични въздействия в областта на половите органи
и ануса не изключват възможността с пострадалата да са извършени
блудствени действия.
В рамките на изложената в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка /призната от подсъдимия и възприета от въззивния
съд като безспорно установена и доказана/, очертаваща фактическите
параметри на обвинението, на подсъдимия С. Г. Г. е било повдигнато
обвинение пред СОС за две отделни самостоятелни престъпления, съответно
с правни квалификации по чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК /че в условията на продължавано
престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна
възраст, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив и с
употреба на сила/ и по чл.150, ал.1 НК /че е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14 годишна възраст, като деянието е извършено с употреба
на сила/.
Така зададената в обвинителния акт правна квалификация на
инкриминираното поведение на С. Г. е била възприета напълно безрезервно и
безкритично от страна на окръжния съд, който с атакуваната присъда е приел,
че подсъдимият с деянията си е осъществил в условията на реална съвкупност
съставите именно на претендираните от държавното обвинение две отделни
престъпления със съответните обективни и субективни характеристики.
Безспорно е, че признанието на фактите от страна на подсъдимия по
реда на чл. 371 т.2 от НПК, съставляващо основание за провеждането на
съкратено съдебно следствие, не се простира и върху правото, поради което
във всички случаи признатите по делото факти относно инкриминираната
престъпна дейност подлежат на правна оценка за определяне на правилната
11
квалификация на тази дейност. Затова решаващият съд не е обвързан от
посочената в обвинителния акт правна квалификация и следва самостоятелно
да прецени под признаците на кой точно състав на престъпление да подведе
признатите от подсъдимия факти по делото.
Според настоящия въззивен състав правилната правна оценка на
установените по делото фактически обстоятелства относно инкриминираното
поведение на подсъдимия /които, предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съответстват на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти/ сочи на различна правна
квалификация на извършеното на 08.08.2018 г. деяние, от една страна, както и
на различна правна квалификация на цялостното му инкриминирано
престъпно поведение, от друга страна. Т.е., фактите относно
инкриминираните престъпни прояви на подсъдимия С. Г., за които същият е
направил признание, не са правилно и прецизно квалифицирани, като това
нарушение на материалния закон е проявено още на досъдебното
производство и безкритично е възпроизведено в първоинстанционния съдебен
акт.
В действителност правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд, че всяко едно от инкриминираните действия на
подсъдимия спрямо пострадалата С. Г. има характеристиките на блудствено
такова по смисъла на разпоредбите от раздел VІІІ - „Разврат“ - на глава втора
от Особената част на НК, доколкото и в трите случая /на две неустановени
дати в периода от 01.06.2018 г. до 04.08.2018 г. и на датата 08.08.2018 г./ С. Г.
е извършил спрямо пострадалата действия, които са били насочени към
възбуждане и удовлетворяване на половото му желание без съвкупление и
които по своето естество действително са могли да удовлетворят и на
практика са удовлетворили половото му желание без съвкупление. В тази
връзка окръжният съд е изложил принципно верни аргументи за наличието на
съставомерните обективни и субективни признаци на инкриминирания
престъпен състав по чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ НК, които се споделят от настоящата инстанция. Същевременно
обаче въззивният съд констатира, че тези доводи не са напълно прецизни
относно съставомерността на действията, с които деецът е осъществил
спрямо пострадалата принуда във формата на употребена физическа сила.
12
Така, досежно първото деяние по чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, извършено в изоставената тухлена постройка,
първостепенният съд е приел, че е осъществено от подсъдимия Г. с два акта,
тъй като същият е употребил сила - физическо въздействие - пряко върху
личността на малолетната С. Г., като й удрял шамари по лицето, за да сломи
оказаната от нейна страна съпротива, и едновременно с така осъществената
физическа принуда е осъществил и другия акт от съставното престъпление -
блудствените действия, изразяващи се в опипване на пострадалата по гърдите
и тялото, целувки по устата и гърдите. В тази връзка първият съд е посочил,
че в случая описаната като употребена от подсъдимия физическа принуда по
отношение на свидетелката Г. е била функционално подчинена на
реализираното му намерение за извършване на блудствени действия с нея,
респективно че използваната принуда /в описаните фактически измерения/ е
била начин за преодоляване на съпротивата на свидетелката Г. и за създаване
на условия за блудството с нея. Така възприетата в диспозитива и в мотивите
на проверяваната присъда фактическа и правна конструкция на първото
деяние като съставно престъпление по чл. 149 ал.2 т.1 от НК буквално е
взаимствана и пренесена от заключителната част на обвинителния акт, но
същевременно тя не отговаря и не съответства на описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати от подсъдимия.
А тези факти сочат, че при първото деяние „С. Г. издърпал пострадалата за
ръката и я повел към изоставена постройка в близост до магистралата. Г.
въвел пострадалата в една стая, чийто под бил постлан с одеяла, блъснал я
върху тях, съблякъл дрехите й и своите. След което легнал върху
пострадалата, като започнал да опипва пострадалата по гърдите и тялото.
Целувал я по устата и гърдите. Поискал св. Г. да пипа пениса му, но
пострадалата отказала. Пострадалата викала и се опитвала да се отскубне, но
Г. й казвал да мълчи и й удрял шамари. Тези действия продължили няколко
минути, след което Гюргенов еякулирал върху крака на пострадалата С. Г.“.
От така установените и признати факти се налага извода, че при това първо
деяние преодоляването на несъгласието на пострадалата и сломяването на
нейната съпротива за извършването на блудствените действия първоначално е
било осъществено чрез употребена от подсъдимия физическа сила,
изразяваща се в издърпването на пострадалата за ръката, повеждането й към
изоставената постройка, въвеждането й в една стая и блъскането й върху
13
одеялата, постлани на пода, като вече по време на извършването на самите
блудствени действия съпротивата на жертвата срещу тях е била сломявана и
чрез удрянето на шамари. В случая именно чрез тази поредица от
последователни насилствени спрямо пострадалата физически действия
подсъдимият е преодолял несъгласието и съпротивата й относно
блудствените действия с нея, а не единствено и само чрез посочените от
окръжния съд действия по удрянето на шамари по лицето й. Физическото
насилие, упражнено чрез удрянето на шамарите, е било предприето от
подсъдимия след като вече е бил започнал извършването на блудствените
действия, поради което тази проява на насилие функционално не е
обслужвала предприемането и реализирането на намерението на подсъдимия
за извършване на блудствените действия, а продължаването на тяхното
извършване и постигането на половото му удовлетворение. Гореизложеното в
крайна сметка не води до промяна на правната квалификация на първото
деяние, а само до прецизиране на фактическото съдържание на едното от
изпълнителните деяния на осъщественото съставно престъпление по чл. 149
ал.2 т.1 от НК - употребата на сила.
Що се касае до второто деяние по чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1, вр. ал.1
вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, извършено в изоставени вагони в района на
ж.п.гара ***, първостепенният съд е приел, че и то също е осъществено от
подсъдимия Г. с два акта, тъй като същият е употребил сила, физическо
въздействие, върху личността на пострадалата С. Г., като я дърпал за ръката,
след което извършил отново такива блудствени действия с нея - търкал
пениса си между краката на пострадалата, целувал я и я опипвал по цялото
тяло. Възприетата в диспозитива и в мотивите на проверяваната присъда
фактическа и правна конструкция и на второто деяние като съставно
престъпление по чл. 149 ал.2 т.1 от НК също е дословно пренесена от
заключителната част на обвинителния акт, но и тя не отговаря и не
съответства напълно на описаните в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти относно второто деяние, които са признати от подсъдимия. Тези
факти сочат, че при второто деяние „Г. започнал да я дърпа за ръката, към
един от изоставените товарни вагони. Тъй като свидетелката се
съпротивлявала, Г. започнал да й удря шамари, като я въвел в един от
изоставените вагони, след което свалил панталонките и долното й бельо.
14
Съблякъл и своето и започнал да търка пениса си между краката на
пострадалата, целувал я и я опипвал по цялото тяло, след което еякулирал“.
Въз основа на тези установени и признати от подсъдимия факти следва
извода, че при второто деяние преодоляването на несъгласието на
пострадалата и сломяването на нейната съпротива за извършването на
блудствените действия е било осъществено както чрез употребената от
подсъдимия физическа сила, изразяваща се в дърпането на пострадалата за
ръката към един от изоставените товарни вагони, така и посредством
физическо насилие спрямо нея, обективирано в удрянето на шамари и
въвеждането й в един от изоставените вагони. В случая именно чрез тази
поредица от последователни насилствени спрямо пострадалата физически
действия подсъдимият е преодолял несъгласието и съпротивата й относно
извършването на блудствени действия с нея, а не единствено и само чрез
посочените от окръжния съд действия по дърпането й за ръката. Така
изложеното в крайна сметка също не води до промяна на правната
квалификация на второто деяние, а само до прецизиране на фактическото
съдържание на едното от изпълнителните деяния на осъщественото съставно
престъпление по чл. 149 ал.2 т.1 от НК - употребата на сила.
Отчасти споделими се явяват и изводите на окръжния съд за
обективната и субективната съставомерност на третото деяние /извършеното
на 08.08.2018 г./ като престъпление по чл.150, ал.1 НК. Относно това деяние
правилно е прието, че като е опипвал тялото на пострадалата, търкайки с
едната си ръка половия й орган, а с другата си ръка пениса си, подсъдимият е
извършил по отношение на пострадалата, която към този момент вече е била
непълнолетна - навършила 14 години, действия с цел да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвкупление. Неправилно обаче
окръжният съд е приел, че за осъществяването на тези блудствени действия
подсъдимият е употребил сила, изразяваща се в това, че когато свидетелката
Г. се опитала да избяга през вратата на стаята, подсъдимият й нанесъл удари
по тялото /ръката и крака/ с дръжката на лопата за боклук. В действителност в
заключителната част на обвинителния акт обвинението за третото деяние,
извършено на 08.08.2018 г., е формулирано като извършване на действия с
цел да се възбуди и удовлетвори полово желание /на дееца/ без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила,
15
изразяваща се в нанасяне на удари с дръжка на лопата по тялото на
пострадалата. Същевременно обаче относно това деяние в обстоятелствената
част на ОА са въведени следните релевантни факти: „На 08.08.2018 г. след
като майка й излязла за работа, а пострадалата останала сама, като отново се
възползвал от липсата на майка им Г. дошъл и седнал на леглото на
пострадалата. Започнал да вдига роклята й над кръста и да събува долното й
бельо. С едната си ръка … започнал да търка половия й орган, а с другата си
ръка търкал пениса си, след което еякулирал. Свидетелката Г. скочила от
леглото и побягнала към врата на стаята с намерение да избяга, но Г. затиснал
вратата, за да не може да излезе. Започнал да нанася удари по тялото на
свидетелката с дръжката на лопата за боклук и да скубе косата й“. Така
изложените факти в поредността на тяхното настъпване, респ. в тяхната
времева последователност несъмнено сочат, че инкриминираното физическо
насилие спрямо жертвата се е случило във времето след като вече са били
предприети и извършени блудствените действия спрямо нея, т.е. след като
деецът вече е бил осъществил действията, които по своето естество са могли
да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление и след като
на практика тази цел е била постигната и деецът е получил полово
удовлетворение. Насилственото блудство с лице, навършило 14 годишна
възраст, в какъвто смисъл е обвинението за това деяние, е двуактно
престъпление, като принудата се явява част от самото изпълнително деяние
на престъплението. Поради това, когато физическото насилие е предприето
след осъществяването и приключването на блудствените действия, то е
очевидно, че същото /насилието/ функционално не е било насочено и
предназначено за сломяването на съпротивата и нежеланието на пострадалата
за извършването на блудството и по тази причина не е част от
изпълнителното деяние. С оглед на това осъщественото след блудствените
действия физическо насилие спрямо пострадалата се явява несъставомерно по
чл. 150 ал.1 от НК.
Признатите от подсъдимия факти относно това деяние сочат обаче на
друг състав на престъпно блудство с лице, навършило 14 години, а именно –
извършване на действия с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на такова лице чрез използване на положение
на зависимост и надзор. Изложените в обстоятелствената част на
16
обвинителния акт факти установяват, че подсъдимият и пострадалата са
близки родственици – брат и сестра, на възраст съответно – подсъдимият на
22 години, а сестра му на 14 години; че към момента на извършване на
посегателството са обитавали едно домакинство – живеели са в една стая
заедно със своята майка и друга по-малка сестра, като при отсъствието на
майката /когато е била на работа/ нееднократно двамата са оставали сами
заедно. Поради тези родствени връзки между подсъдимия и пострадалата и
значителната разлика във възрастта им в полза на първия; поради това, че на
практика са живеели в едно домакинство /семейство/, което е предполагало,
че по-големият брат ще обгрижва, наглежда и контролира по-малката сестра;
и поради факта, че в отсъствието на майка им пострадалата оставала само под
грижите и наблюдението на брат си се налага извода, че сестрата /жертвата/ е
била в положение на зависимост /родствено и семейно детерминирана/ от
дееца като неин по-възрастен брат, а когато се е случвало да остава сама с
него в обитаваното от тях помещение и под негов непосредствен надзор.
Предвид ниската си и незряла детска възраст пострадалата, без съмнение, е
била във фактическо положение на зависимост от действията и решенията на
подсъдимия в качеството му на значително по-голям /по-възрастен/ от нея
брат и като единствен мъж в домакинството /семейството/, както и под негова
непосредствена опека и надзор /наблюдение, наглеждане/, когато е оставала
сама с него. Като в конкретния случай при извършването на деянието на
08.08.2018 г. подсъдимият се е възползвал именно от това положение на
зависимост и надзор, което фактически е имал в този момент спрямо по-
малката си сестра – пострадалата С. Г., за да извърши блудствените действия
по отношение на нея.
Тук следва да се отбележи, че използването от дееца на положение на
зависимост или надзор спрямо жертвата при извършването на действие с цел
да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, е било криминализирано
/обявено за съставомерно/ с изменението на НК с ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г.
във връзка с предстоящото /към онзи момент/ ратифициране на Конвенцията
на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и
сексуално насилие, и по-специално във връзка с изискванията на глава VI от
тази конвенция - „Материално наказателно право”, които налагат конкретни
17
законодателни изменения в националните наказателни закони /видно от
мотивите на законопроекта за това изменение и допълнение на Наказателния
кодекс/. Впоследствие въпросната Конвенция на Съвета на Европа за закрила
на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие е била
ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 2 ноември
2011 г. - ДВ, бр. 90 от 2011 г., с резерви по чл. 20, параграф 4, чл. 21,
параграф 2, чл. 24, параграф 3 и декларация по чл. 37, параграф 2, в сила за
Република България от 1 април 2012 г., като самата Конвенция е била
обнародвана в ДВ. бр.33 от 27 Април 2012 г.
Изхождайки от текста на Конвенцията и в частност от разпоредбите на
чл.18 т.1. буква „б“, пр. 2 и 3 от същата въззивният съд намира, че
криминализираното в разпоредбата на чл. 150 ал.1 от НК „използване на
положение на зависимост или надзор“, осъществено спрямо деца, навършили
14 години, следва да се тълкува и като използване на положение на
зависимост, включително вътре в семейството, както и на положение,
пораждащо доверие, авторитет или влияние върху детето. А това налага
извода, че предвид признатите от подсъдимия факти в настоящия казус при
извършването на третото деяние подсъдимият се е възползвал именно от
положението на зависимост на сестра му спрямо него вътре в семейството
/домакинството/ им, породено и от доверието, авторитета и влиянието, които
той е имал върху нея като по-голям брат.
По гореизложените съображения САС намира, че чрез деянието си от
08.08.2018 г. подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 150 ал.1 от НК с посочените обективни
признаци – чрез използване на положение на зависимост и надзор, а не чрез
употреба на сила, както неправилно е било прието от държавното обвинение
и от първостепенния съд.
Както бе отбелязано по-горе, първоинстанционният съд неправилно е
приложил материалния закон, приемайки и предложената от прокуратурата с
внесения обвинителен акт правна квалификация на престъпната деятелност на
подсъдимия С. Г. като две отделни самостоятелни престъпления блудство, за
извършването на които е признат за виновен. В случая инкриминираната
престъпна дейност на подсъдимия неправилно е квалифицирана като две
18
отделни и самостоятелни престъпления блудство, разграничени единствено
от възрастта на пострадалото лице, вместо като едно продължавано
престъпление блудство. Блудството с малолетен и блудството с лице,
навършило 14 години, регламентирани съответно в разпоредбите на чл. 149 и
чл. 150 от НК, осъществяват различни състави на едно и също по вид
престъпление против половата неприкосновеност и половия морал, а именно
– на престъплението блудство. Така, според проф. И. Н. при систематизацията
на половите престъпления блудството е очертано като самостоятелен вид
престъпление, при което чрез алтернативно дадени обективни признаци са
установени различни състави на същото /Наказателно право на НРБ, Особена
част, том 1, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1956 г., стр. 441-442/. В този
смисъл е и становището на проф. Ал. С., застъпено в „Наказателно право,
Особена част, Престъпления против правата на човека“, издателство „Сиела“,
София, 2018 г., на стр. 186, според което престъпното блудство по чл. 149 и
чл. 150 от НК е отделен вид престъпление против половата неприкосновеност
и половия морал. Обстоятелството, че в действащия НК престъпните състави
на блудството са регламентирани в отделни разпоредби, съвсем не дава
основание да се счита, че всъщност се касае за различни престъпления. В тази
връзка историческият анализ на правната уредба на този вид престъпно
посегателство срещу половата неприкосновеност и половия морал сочи, че в
предходния НК /от 1951 г./ всички състави на престъпното блудство /спрямо
лице, ненавършило 14 години; спрямо лице, навършило тази възраст, но без
негово съгласие; и спрямо лице, без то да разбира свойството и значението на
действието/ са били уредени в една разпоредба – тази на чл. 169. Като е
очевидно, че възприетата в отменения НК законодателна техника е в
подкрепа на виждането и разбирането, че описаните в посочената разпоредба
признаци осъществяват престъпни състави на едно и също по вид
престъпление.
С оглед на това се налага извода, че в случая е изпълнено основното
законово изискване за наличието на продължавано престъпление, а именно -
деянията, съставляващи същото, да осъществяват поотделно един или
различни състави на даден вид престъпление. Фактите по делото
недвусмислено и еднозначно сочат, че деянията, осъществени чрез
инкриминираните блудствени действия, са извършени от подсъдимия през
19
непродължителни периоди от време, спрямо половата неприкосновеност на
едно и също лице, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Следователно в случая е нарушен
материалния закон, тъй като по отношения на цялата инкриминирана
престъпна дейност на подсъдимия не е приложена разпоредбата на чл. 26 от
НК и неправилно подсъдимият е признат за виновен в извършването на две
отделни престъпления блудство, вместо за едно продължавано престъпление
блудство. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 26 ал.3 от НК
правилната правна квалификация, по която подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и наказан, се явява тази по чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 150 ал.1 /извършено чрез
използване на положение на зависимост и надзор/ вр. чл.26, ал.1, НК. В
случая отделните деяния в продължаваната престъпна дейност осъществяват
различни състави на престъплението блудство, като квалифициращите
обстоятелства и в частност квалифициращото обстоятелство „опасен
рецидив“ безспорно се отразява съществено на цялостната престъпна
дейност, оценена като единно престъпление, и по този начин завишава
обществената й опасност. А това, от своя страна, обосновава приложението
на правилото на чл. 26 ал.3 от НК, поради което за цялата си продължавана
престъпна дейност подсъдимият Г. следва да бъде наказан по по-тежко
наказуемия състав на чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК.
Констатираното неправилно приложение на материалния закон
относно квалификацията на престъпното деяние по чл. 150 ал.1 от НК и на
цялостната престъпна дейност е отстранимо от въззивната инстанция чрез
упражняване на правомощията на въззивния съд по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК
да измени първоинстанционната присъда като бъде приложен закон за
същото наказуемо престъпление – такова по чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1, вр.
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 150 ал.1 /извършено чрез използване
на положение на зависимост и надзор/ вр. чл.26 ал.1 НК. Като
преквалифицирането на включеното в продължаваната престъпна дейност
престъпно деяние по чл. 150 ал.1 от НК налага оправдаването на подсъдимия
по обвинението това деяние да е извършено чрез употреба на сила – като е
20
нанасял удари с дръжка на лопата по тялото на пострадалата. А
преквалифицирането на двете престъпления блудство в едно продължавано
такова налага отмяна на проверяваната присъда в частта й относно
приложението на чл. 23 ал.1 от НК по отношение на наложените наказания за
коментираните две престъпления.
Изхождайки от възприетата правна квалификация на противоправното
поведение на дееца по отношение на половата неприкосновеност на
пострадалата, а именно – че се касае за две отделни престъпления блудство,
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия Г. наказания за всяко
едно от тези две престъпления, както следва - в размер на 8 години лишаване
от свобода за престъплението по пункт първи от обвинителния акт /това по
чл. 149, ал.5, т.3 вр.ал.2, т.1, вр. ал.1 , вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б.
„Б“ НК/ и 4 години лишаване от свобода за престъплението по пункт втори от
обвинителния акт /това по чл. 150 ал.1 от НК/, при което на основание чл. 23
от НК на подсъдимия е наложено по-тежкото от наказанията лишаване от
свобода – това за срок от 8 години.
За приложената от въззивния съд правна квалификация на
извършените от подсъдимия блудствени действия спрямо пострадалата С. Г. -
като едно продължавано престъпление по чл. 149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1
вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 150 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК - се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 20 години.
Доколкото производството пред първоинстанционния съд е протекло
по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване от подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт /чл. 371, т. 2
НПК/, определянето на наказанието на подсъдимия и за двете престъпления
правилно е било извършено съобразно материално-правната норма на чл. 58а
от НК.
С оглед на това и макар въззивният съд да променя правната
квалификация на цялостната престъпна дейност чрез прилагане на закон за
същото престъпление - посредством преквалификацията на двете
инкриминирани престъпления в едно единствено продължавано престъпление
- индивидуализацията на наказанието по изменената правна квалификация на
цялата престъпна дейност също следва да бъде извършена в рамките на
21
приложението на чл. 58а от НК, тъй като вида на предвиденото за нея
наказание е лишаване от свобода.
Следователно и при преквалификацията на инкриминираната
престъпна дейност на подсъдимия Г. в едно единствено продължавано
престъпление блудство определянето на наказанието за изменената /респ.
приложената от въззивния съд/ правна квалификация следва да бъде
извършено при съблюдаване правилата на Общата част на НК и на
предпоставките, условията и реда на чл. 58а от НК /предвид проведеното
съкратено съдебно следствие, основано на направено признание на фактите от
обвинителния акт/. А това априори означава, че ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК, настоящият решаващ съд следва да
определи размера на наказанието лишаване от свобода за единното
продължавано престъпление и след това същият аритметично да бъде
намален с една трета.
При индивидуализацията на наказанието за приложената от въззивния
съд правна квалификация за същото наказуемо престъпление като
смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат ценени изразеното от
подсъдимия критично отношение към извършеното и изказаното от него
съжаление за стореното; сравнително ниският интензитет на упражнената от
него физическа сила спрямо пострадалата при извършване на блудствените
действия с нея; липсата на реални увреждания и изменения на личността на
пострадалата, които да са довели до сериозни негативни последици за
духовното и физическото й развитие.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените от първостепенния
съд доводи защо направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК не може да бъде оценявано като самостоятелно смекчаващо
обстоятелство. В тази връзка правилно е отбелязано, че съгласно т.7 от ТР №
1/2009 г. на ОСНК на ВКС формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с
което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализацията на санкцията, след като то не съставлява елемент на едно
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, което да е спомогнало за своевременното разкриване на
22
престъплението и на неговия извършител. В случая от данните по делото е
безспорно, че процесуалното поведение на подсъдимия Г. в хода на
досъдебното производство по никакъв начин не е спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъплението и неговия извършител още в
началото на разследването. В частност липсва направено от подсъдимия на
досъдебното производство признание относно извършването на престъпното
посегателство и собственото му участие в него – при разпитите му в
качеството на обвиняем и в производството по вземане на мярка за
неотклонение същият е отказал да дава обяснения, респективно не е давал
такива и не е правил признания. С оглед на това стореното от Г. признание на
фактите, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, не може да
обуславя допълнително по-благоприятно третиране на подсъдимия /чрез
допълнително намаляване на наказанието/, извън предвидената в чл.58а ал.1
от НК благоприятна за наказателно-правното му положение последица
/касаеща намаляването размера на санкцията/.
При индивидуализацията на наказанието по изменената правна
квалификация въззивният съд отчете като отегчаващо вината и отговорността
му обстоятелство, на първо място, осъжданията на подсъдимия, извън
обосноваващите квалификацията „опасен рецидив”, които осъждания са
предимно за престъпления против собствеността.
Според САС като отегчаващо обстоятелство при това престъпление
следва да бъде отчетено и това, че пострадалото от престъпната дейност на
подсъдимия лице е негова близка родственица – сестра. Престъпното
посегателство спрямо половата неприкосновеност над близка родственица,
каквато се явява сестрата, е в по-голяма степен морално укоримо и
обществено нетърпимо. В случая качеството „сестра“ на пострадалата от
престъплението блудство сочи, че освен обществените отношения,
осигуряващи половата неприкосновеност на малолетните и непълнолетните
лица и гарантиращи правилното духовно и физическо развитие на тези лица, с
това престъпление се засягат и семейните отношения. Блудството с
родственица безспорно противоречи в по-висока степен на обществения
морал, доколкото поначало в нашето общество се приема, че свързаните с
близко родство лица не следва да имат помежду си сексуални отношения и да
осъществяват сексуални контакти. Като в случая в разрез именно с тези
23
морални императиви подсъдимият е извършил блудствените действия спрямо
сестра си.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
въззивният съд възприема и това, че при всичките престъпни деяния,
включени в продължаваното престъпление блудство, подсъдимият е действал
при кумулативното наличие на визираните в престъпните състави
алтернативни цели, доколкото очевидно е преследвал и двете цели /да бъде
възбудено и да бъде удовлетворено половото му желание без съвкупление/,
като на практика при всяко едно от деянията и двете цели са били постигани
от дееца. А това от своя страна еднозначно сочи, че и при трите деяния от
усложнената престъпна дейност подсъдимият е проявявал престъпна
упоритост и е продължавал блудствените действия до удовлетворяването на
половото си желание.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и упражненото от
подсъдимия несъставомерно физическо насилие спрямо пострадалата след
извършването на блудствените действия по отношение на нея на 08.08.2018 г.
– нанесъл е удари по тялото й с дръжката на лопата за боклук и е скубал
косата й.
Като отегчаващо следва да се счете и обстоятелството, че преди
извършването на първото инкриминирано блудство /в изоставената тухлена
постройка/ още докато са се намирали в обитаваната от тях стая подсъдимият
е извършил блудствени действия спрямо пострадалата като дръпнал роклята й
над кръста, след което бръкнал с ръка под долното й бельо и започнал да
търка половия й орган. Това действие само по себе си е съставомерно
/доколкото е било извършено спрямо ненавършило 14 годишна възраст лице/,
но тъй като за същото няма повдигнато обвинение, то на общо основание тази
престъпна проява може да се цени като отегчаващ за определяне на
наказанието фактор.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
следва да се вземе под внимание и сравнително високата степен на
обществена опасност на единното продължавано престъпление, която е
обусловена не само от обема и характера на засегнатите обществени
отношения /от осъщественото общо отрицателно засягане на обекта/, но и от
24
интензитета на тази форма на усложнена престъпна дейност, детерминиран от
броя на отделните престъпни деяния, включени в продължаваното
престъпление, а именно – три /отделени и обособени във времето, в
пространството и по начин на извършване/ посегателства срещу половата
неприкосновеност на едно и също лице. Така, в случая макар деянията да не
са много на брой, те в една по-голяма степен засягат обществените
отношения, обект на обсъжданото продължавано престъпление.
Като значима за индивидуализирането на наказанието се явява и
високата степен на обществена опасност на дееца, доколкото същият, извън
инкриминираните осъждания, обосноваващи опасния рецидив, е осъждан и за
други умишлени престъпления от общ характер /насочени основно срещу
собствеността/, което, от своя страна, налага извод за изграден и утвърден
престъпен модел на поведение при подсъдимия, респективно, че същият е
личност с вече трайно изградени противоправни и престъпни навици. Този
личностен профил на подсъдимия безспорно е дал своето отражение и върху
начина на извършване на деянията в продължаваната престъпна дейност -
конкретните му действия и при трите деяния, макар и лишени от прекалена
грубост и интензивност на упражненото физическо насилия спрямо
пострадалата, са били последователни, упорити и целенасочени в
преследването на престъпните цели. В тази връзка следва да бъде добавено,
че осъществяването на продължаваната престъпна дейност е започнало още в
същия месец, в който деецът е бил освободен от пенитенциарно заведение,
където е изтърпял наказание лишаване от свобода, наложено му по предходна
присъда. С оглед на това е очевидно, че множеството предишни осъждания на
подсъдимия и изтърпените от него по тези осъждания наказания лишаване от
свобода не са му повлияли възпиращо, предупредително и поправително, след
като въпреки многократно оказваното му наказателно въздействие е
продължил с престъпната си дейност.
Така, съобразявайки установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства; сравнително високата степен на обществена
опасност на продължаваната престъпна дейност и високата степен на
обществена опасност на личността на дееца; обстоятелствата, касаещи
подбудите и причините за извършването на всяко от деянията, включени в
продължаваното престъпление /действията му са били продиктувани от
25
стремежа му да предизвика и да задоволи половото си желание по
неправомерен начин и от липсата на морални задръжки/, както и другите
относими обстоятелства, въззивният съд намира, че за постигане в пълнота
целите на генералната и личната превенция /очертани в чл. 36 от НК/ и за
спазване на принципа за съответствие между извършеното престъпление и
наложеното наказание последното, във вид на лишаване от свобода, следва да
бъде отмерено около средния размер, предвиден в закона, а именно – за срок
от 12 години. Но доколкото на основание чл. 58а ал.1 от НК това наказание
следва да бъде намалено с 1/3, то в крайна сметка определеното за налагане
наказание за единното продължавано престъпление се явява в размер на 8
години лишаване от свобода. В този размер е било и определеното от
първостепенния съд на основание чл. 23 ал.1 от НК общо най-тежко
наказание за двете престъпления в съвкупността, преквалифицирани от
въззивния съд в едно продължавано престъпление. И тъй като въззивното
производство е било образувано единствено по жалба на подсъдимия срещу
размера на наложеното му наказание, то при упражняване на правомощията
на въззивния съд по чл. 337 ал.1 т.2 от НПК чрез прилагането на закон за
същото наказуемо престъпление не би могло да бъде определено и наложено
по-голямо по размер наказание от наложеното му от първостепенния съд - 8
години лишаване от свобода.
Доколкото на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. "а" от ЗИНЗС първоначалният
режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от 8 години следва да бъде строг, в какъвто смисъл е и
решението на първостепенния съд, въззивната инстанция намира, че
присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част.
На основание чл.59 ал.1 от НК СОС правилно е приспаднал от размера
на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият е бил задържан - считано от 09.08.2018 г. до 09.04.2019 г., както
и считано от 22.06.2020 г. до влизане в сила на присъдата, а именно –
задържането му с постановление на прокурор при РП-Сливница от 09.08.2018
г. на основание чл. 64 ал.2 от НПК; взетата и прилагана мярка за
неотклонение задържане под стража считано от 10.08.2018 г. до 09.04.2019 г.,
както и прилаганата такава считано от 22.06.2020 г. до настоящия момент.
26
На основание чл. 301 ал.1 т. 11 от НПК първоинстанционният съд
правилно се е произнесъл и относно приобщените по делото веществени
доказателства – два броя одеяла, един брой чаршаф и нишковидни обекти, за
които е постановил да бъдат унищожени по съответния ред.
Съобразно изхода на делото пред първоинстанционния и пред
въззивния съд правилно се явява решението на СОС на основание чл.189, ал.3
от НПК да осъди подсъдимия Г. да заплати сторените разноски по водене на
делото в полза на държавния бюджет, респективно по сметка на РУ на МВР –
Сливница.
Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, апелативният съд намери, че същият следва да
бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
Воден от горните съображения и на основание чл. 334 т.3 и т.6 във вр.
чл. 337 ал.1 т.2 и чл. 338 от НПК АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 21 от 17.07.2020 г. на Софийски окръжен съд, НО, 4
състав, постановена по НОХД № 544/2019 г. по описа на същия съд, в частта,
с която подсъдимият С. Г. Г. е признат за виновен в извършването на
престъпления по чл.149 ал.5, т.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, букви „а“ и „б“ от НК и по чл. 150 ал.1 от НК,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА тези престъпления в едно продължавано
престъпление по чл.149 ал.5, т.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1 във вр. с
чл.29 ал.1, букви „а“ и „б“ във вр. с чл. 150 ал.1 /извършено чрез използване
на положение на зависимост и надзор/ във вр. с чл.26 ал.1 от НК и му
НАЛАГА за това престъпление наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ.
ОПРАВДАВА подсъдимия С. Г. Г. по първоначално повдигнатото му
обвинение да е извършил деянието по чл. 150 ал.1 от НК чрез употреба на
27
сила - нанасяне на удари с дръжка на лопата по тялото на пострадалата.
ОТМЕНЯ присъдата в частта относно приложението на чл. 23 ал. 1 от
НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от датата на уведомяване на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28