№ 28319
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110155091 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. Ч. срещу „..“ АД.
Ищцата твърди, че е встъпила като солидарно задължено лице по
сключен договор за ипотечен кредит между „..“ АД и майка й – ..а Ч.. Твърди,
че след смъртта на майка й, настъпила на 23.03.2010 г., погасява задълженията
по договора и търпи едностранно налаганите й от ответника неблагоприятни
последици във връзка с процесното правоотношение. Сочи, че е погасила
задълженията по кредита, поради което е била заличена вписаната договорна
ипотека спрямо жилищните имоти – обект на обезпечение по кредита. Излага
доводи, че е била подведена от кредитодателя относно уговорената в чл. 7 от
договора услуга и условията за ползване на програмата „ДСК Уют“, въз
основа на която ответното дружеството й е начислявало неправомерно върху
договорения ОЛП стандартната надбавка от общо 4,6 процентни пункта (без
отстъпката от 0,5%), което било в пълно противоречие с размерите на
погасителните вноски, установени в приложимия към договора погасителен
план. В тази връзка, счита че банката неправомерно претендирала, без
основание, заплащането на погасителна вноска на стойност 1125 лв., вместо
уговорената в размер на 1077,75 лв. Твърди наличието на недобросъвестно
поведение от страна на кредитодателя, доколкото не е било налице съгласие от
страна на кредитополучателя за ползването на предвидената в чл. 7 програма.
Поддържа, че клаузата по чл. 7 от договора е нищожна поради липсата на
съгласие, форма и предмет. Излага доводи, че договорът е сключен при общи
условия, които не съответстват на нормативните изисквания, регламентирани
в ЗПК. Сочи, че клаузите от договора не са индивидуално уговорени. Навежда
1
доводи, че клаузата на чл. 15 от договора е неравноправнa, доколкото
противоречи на изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 10 – 13 вр. ал. 1 ЗЗП.
Счита, че предвидените в чл. 20.1 и чл. 20.2 от общите условия към договора
възнаградителни и наказателни лихви представляват злоупотреба с право и
накърняват добрите нрави. Твърди, че чл. 26.1 от общите условия към
договора противоречи на чл. 143 ЗЗП, а чл. 26.3 от общите условия не
съответства на чл. 143, ал. 2, т. 16 вр. ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че процесният
договор се явява неравноправен, доколкото изцяло обслужвал правата и
интересите на кредитодателя. Счита, че банката е нарушила принципите за
добросъвестност и справедливост. В тази връзка, моли съда да прогласи
нищожността на клаузата по чл. 7 от договора, в частта касаеща ползването на
програмата „ДСК Уют“ поради липса на съгласие, форма и предмет, клаузата
на чл. 15 от договора за ипотечен кредит от 05.07.2007 г., както и клаузите по
чл. 20.1, чл. 20.2, чл. 26.1, чл. 26.3 от общите условия към договора, които са
неравноправни и в противоречие с чл. 143 ЗЗП.
С разпореждане от 23.12.2024г. на ищецът са дадени указания за
отстраняване на нередовностите на исковата молба и уточнавяне на
претенцията му.
Същият е подал молба от 11.02.2025г., с която е изложил съображения,
че с оглед клаузата на чл.7 от Договора относно програма ДСК Уют са
начислявани допълнителни суми към уговорените месечни вноски, въпреки че
същата не е приета и подписана от кредитополучателя и от нея като
съдлъжник. Излага, че са й нанесени вреди от банката като е отказала да
освободи един от имотите, които са обезпечавали задължението й. Сочи, че
има правен интерес да иска обявяването на всяка клауза от договора, по който
е била страна.
Съдът намира така предявените искови претенции за недопустими по
следните причини:
От една страна, ищцата твърди, че клаузата на ДСК Уют е нищожна
поради липса на съгласие от нейна страна и от страна на кредитополучателя,
като не уточнява твърденията си във връзка с нея – прилагана ли е или не е
прилагана същата. Видно от текста на чл.7 от приложения по делото договор
за ипотечен кредит от 05.07.2007г. в него е бил уговорен БЛП от 3,69% и
стандартна надбавка в размер на 4.6 %, като лихвеният процент към момента
2
на сключване на договора е 8,29. Чл.7 от договора не урежда условията за
прилагане на програмата ДСК Уют, а единствено предвижда, че при нейното
приложение се използва преференциален лихвен процент, като уговорения
лихвен процент се намалява с 0,5%. Договорът е подписан от страните
съобразно твърденията на ищцата, която сочи, че условията на ДСК Уют не са
подписани за разлика от договора и погасителния план. С оглед изложеното от
една страна чл.7 от договора не урежда отношенията на страните във връзка с
програма ДСК Уют, от друга страна доколкото твърденията на ищцата са че
същата не следва да бъде прилагана, то не може да се обоснове правен
интерес от нейна страна за прогласяването на тази клауза за нищожна,
доколкото същата е уговорена в неин интерес и при нейното приложение
размерът на уговорената лихва би се намалил.
Следва да бъде отбелязано, че между страните е налице влязло в сила
решение по гр.д. №52186/2014г. на СРС, с което банката е била осъдена да
възстанови на ищцата суми, които са били неправомерно събрани с оглед
едностранна промяна на лихвения процент от нейна страна. В рамките на това
съдебно производство предмет на изследване е бил и чл.7 от договора, като
съдът вече се е произнесъл относно правомерното изчисляване на лихвения
процент, съобразно уговореното между страните с влязъл в сила съдебен акт,
който на основание чл.299 ГПК има сила на пресъдено нещо и решението с
него въпроси не могат да бъдат пререшавани.
По отношение на исковете относно клаузите по чл. 20.1, чл. 20.2, чл.
26.1, чл. 26.3 от общите условия към договора, изложените от ищцата доводи
са единствено във връзка с неправилното изчисляване на месечната вноска с
оглед приложението или не на ДСК Уют, като отчетената от банката забава е
станала основание за отказ на банката да освободи единият от имотите,
ипотекиран за обезпечаване на вземанията по договора, с оглед незначителни
суми в забава според ищцата. Отказът на банката не може да бъде разглеждан
относно неговата правилност и целесъобразност, доколкото същият е част от
вътрешните отношения между страните. Предмет на разглеждане биха могли
да бъдат причинените от него вреди, но такива в настоящото производство не
се сочат и претендират. Съдът намира, че ищцата не установи правен интерес
от прогласяване на сочените клаузи от Общите условия към договора за
нищожни, доколкото към настоящия момент задълженията по договора са
погасени изцяло, обезпеченията са освободени, а не се и твърди, че сочените
3
клаузи са намерили приложение спрямо сключения между ищцата и
ответника договор през периода на неговото действие.
От обстоятелствената част на исковата молба следва да се изведе
наличието на абсолютните процесуални предпоставки - правен спор, интерес
от търсената защита, надлежност на страните в спорното право, процесуална
правоспособност у ищците и подведомственост на спора. Проверка за
допустимост може да бъде извършвана и по всяко време, докато е висящо
делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно.
От една страна ищецът не е отстранил констатираните нередовности на
исковата молба, като не е уточнил фактическите си твърдения като не е
изложил доводи във връзка с действителното прилагане на клаузите от
договора, като не е обосновал правния си интерес от прогласяването им за
нищожни при липса на твърдения да са били приложени, което да е довело до
промяна в правната сфера на ищеца, като се вземе предвид и че след
предявяване на исковата молба задълженията по договора са били погасени и
същият е прекратен към настоящия момент. От друга страна многократно
формулираното от него искане към съда не представлява допустима искова
претенция.
Съдът е дал указания на страната за уточняване на исковата й претенция,
като от подаване на исковата молба това са трети по ред указания за
уточняване на исковата претенция, и съобразявайки трайната практика на
съдилищата, че макар съдът да е длъжен да даде ясни указания за
отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, то
многократните указания нарушават състезателното начало в гражданския
процес, тъй като водят до неоправдано подпомагане на страната, настоящия
състав намира, че следващи указания не следва да бъдат давани.
Производството по делото следва да бъде прекратено, поради
неотстраняване в цялост на констатираните от съда нередовности, и
същевременно като недопустимо с оглед формулирания петитум, който не
очертава допустима искова претенция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ВРЪЩА искова молба, подадена от А. Г. Ч., ЕГН **********, срещу „..“
АД, ЕИК *********, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №55091/24г. на
СРС, 169 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5