Решение по дело №255/2021 на Районен съд - Кърджали

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

28.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

30.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

255

по описа за

2021

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001264 от 24.07.2020 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на С.М.Б. ***, мах.„Бодровци“ № 14, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.М.Б. твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните норми и при липса на компетентност. Оспорва констатациите и доказателствената сила на съставения му АУАН, че на процесната дата е извършил нарушение по ЗДвП с наличие на посочената концентрация на алкохол в кръвта. Вмененото му нарушение по ЗДвП било в противоречие със събраните по производството доказателства. Жалбоподателят не оспорва факта, че на процесната дата е управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ К 2890 ВК, но управлението на автомобила било под въздействие на упойващо вещество – кокаин. Същото се установило по НОХД № 172/2021 г. по описа на РС-Кърджали, по което със споразумение бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му било наложено наказание. Поради това обжалваното наказателно постановление било постановено при наличие на съществено нарушение на материалноправна норма на ЗДвП. Дори да се приемело, че имало наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя, то за същото деяние той вече бил наказан. В противоречие с правото му на защита, както и в противоречие с правата по ЕКПЧ, на жалбоподателя се налагало повторно наказание за същото деяние, за което вече бил наказан по НОХД № 172/2021 г. по описа на РС-Кърджали. Наказателното постановление било издадено и в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката, наказващият орган не проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. На следващо място, оспорваният акт не бил издаден от компетентен орган. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения наказателното постановление да бъде отменено. Сочи, че за едно и също деяние не следвало да бъде налагано друго наказание, макар и същото да е от административен характер, тъй като по този начин би се нарушило правото по ЕКЗПЧ. Отделно от това, във ВАС било образувано тълкувателно дело на 10.03.2021 г. по искане на Главния прокурор на Р.България, което било относимо към спора по настоящото дело.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2020 г. свидетелите Я.П. и В.В. – полицейски служители в РУ-Кърджали, били на работа и давали дежурство в гр.Кърджали. Около 02.20 часа на 19.07.2020 г. двамата се намирали в гр.Кърджали, на бул.„Сан Стефано“, близо до офис на „ДЗИ“, където спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген Бора“ с рег. № К 2890 ВК, управляван от жалбоподателя С.М.Б.. Свидетелите П. и В. се легитимирали и поискали документите на водача, като им направило впечатление, че същият е видимо притеснен и неспокоен. Затова го придружили до РУ-Кърджали, за да му бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотици и алкохол. Там за съдействие бил извикан и Т.У. - мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Той проверил водача С.Б. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер” 7510 с фабр.№ ARDN-0055, което отчело 1.00 на хиляда. По този повод на жалбоподателя още на същата дата бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения. Издаден бил и Талон за изследване с бл. № 0056787, в който С.Б. собственоръчно вписал, че не приема показанията на техническото средство. В определения срок той се явил в СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали, където му била взета и кръв за анализ. На процесната дата на водача била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества, която също била с положителен резултат за употреба на кокаин. При извършено на 21.07.2020 г. химическо изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0.87 на хиляда. Въз основа на съставения акт и резултатите получени от изследването на кръвната проба, на 24.07.2020 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети 10 контролни точки на водача.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Я.П. и В.В., както и на писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 19.07.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Протокол № 117/21.07.2020 г. за химическо или химико-токсикологично изследване; Талон за изследване с бл. № 0056787; Списък на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха от 12.05.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление; Споразумение от 11.02.2021 г. по НОХД № 172/2021 г. по описа на РС-Кърджали, с което С.М.Б. е признат за виновен за извършено на 19.07.2020 г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.   

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 19.07.2020 г. в гр.Кърджали, водачът С.М.Б. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Бора“ с рег. № К 2890 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта от 0.87 на хиляда, който резултат е установен с химическо изследване. Следователно законосъобразно наказващият орган е преценил, че същият е действал в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Описаното поведение на жалбоподателя е съставомерно по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право” да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и „глоба” от 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.   

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство, каквито са оплакванията на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като и двете разпоредби са достатъчно прецизно изписани. Доказано е и извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Наличието на алкохол е било установено, както при извършената на процесната дата проверка с техническо средство, така и впоследствие при извършеното химическо изследване на взетата от жалбоподателя проба кръв. Не може да бъде възприето становището на защитата за допуснато нарушение на ЕКЗПЧ, тъй като жалбоподателят вече бил наказан за същото деяние. Със споразумение по НОХД № 172/2021 г. по описа на РС-Кърджали, С.Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за това, че на 19.07.2020 г. в гр.Кърджали е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, за което му е наложено съответно наказание. В случая следва да се приеме, че с действията си жалбоподателят е осъществил две отделни деяния, едното от които представлява административно нарушение (управление на МПС след употреба на алкохол) , а другото – престъпление (управление на МПС след употреба на наркотични вещества), и за всяко от тях той следва да понесе съответната отговорност. С.Б. е наказан по реда на НК за това, че е управлявал под въздействие на наркотични вещества. Същевременно обаче, той не е понесъл отговорност за това, че е управлявал МПС под въздействие на алкохол, което съставлява отделно деяние, осъществяващо признаците не на престъпление, а на административно нарушение. Да се приеме твърдението на защитата би означавало, че ако даден водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, и след употреба на наркотични вещества, то да не може да понесе отговорност едновременно за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В съдебната практика обаче такива хипотези съществуват, тъй като двете деяния могат да бъдат осъществени в идеална съвкупност. Що се отнася до посоченото от защитника тълкувателно дело, образувано във ВАС, това е тълкувателно дело № 1/2021 г., което има за предмет приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Отказите по чл.174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно нарушение, и ако са две нарушения, приложима ли е нормата на чл.18 ЗАНН?“. Очевидно отговорът на този въпрос не е относим към настоящия казус и не води до различен от посочения по-горе извод, че жалбоподателят следва да понесе административна отговорност за процесното деяние. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е и допълнително събраните доказателства, какъвто се явява изготвения след съставяне на акта протокол за химическа експертиза. В обстоятелствената част на наказателното постановление са коментирани стойностите на установен алкохол в кръвта на жалбоподателя. Там е посочено, че употребата на алкохол от 1.00 на хиляда е установена първо с техническо средство „Дрегер“, след което е издаден талон за изследване и при химическа експертиза от 21.07.2020 г. е установен резултат от 0.87 на хиляда. Възражение срещу АУАН не е било направено, на е имало и спорни обстоятелства, които да налагат извършване на разследване. Не намира опора в материалите по делото и доводът за липса на компетентност на органа издал атакувания акт. Видно от цитираните по-горе Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, наказващият орган е разполагал с необходимите правомощия за издаване на наказателното постановление.

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-001264 от 24.07.2020 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на С.М.Б. ***, мах.„Бодровци“ № 14, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА С.М.Б. ***, мах.„Бодровци“ № 14, общ.Черноочене, обл.Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

                                                       Районен съдия: