Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1023
гр.Бургас, 30.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 982 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
А.И.А. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0434-000079/20.12.2019г., издадено от Началник 02 РУ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че са налице множество процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, като се представлява от адв.
Галина Колева, която поддържа жалбата, като допълнително посочва, че липсвала компетентност
на актосъставителя, както и че същият не е
констатирал лично нарушението.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата
на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката (л.36) НП е връчено на
жалбоподателя на 27.02.2020г., а жалбата е депозирана на 02.03.2020г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.09.2019 г. срещу
жалбоподателя А.А. бил съставен АУАН с № *за това, че
в гр. Бургас при проверка по време на управление на личния си автомобил марка
„Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № *отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол. На 25.09.2019 г. била издадена ЗППАМ № 19-0769-002098, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП била наложена на А.
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на МПС за срок
от 6 месеца. А. бил запознат със съдържанието на заповедта на същия ден-
25.09.2019 г., но отказал да получи препис от нея, което било удостоверено с
подписа на свидетел.
Въпреки това, на 26.09.2019 г.,
около 13:15 часа, в гр. Бургас, жалбоподателят управлявал горепосочения лек
автомобил, като на бул. „Даме Груев“ до очна клиника
„Николай Чудотворец“, движейки се в посока от МОЛ „Галерия“ към бул. „Струга“,
като бил спрян за проверка от служители на 02 РУ към ОДМВР-Бургас, сред които и
свидетелят Г.К.- мл. полицейски инспектор. К. поискал съдействие от служители
на Сектор „Пътна полиция“, които дошли, извършили проверка на служебния таблет и установили, че регистрацията на автомобила е била
служебно прекратена на 25.09.2019 г. Те съобщили това на св. К., който съставил
на А. АУАН с № 454754, като квалифицирал извършеното като нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Със същия АУАН било вменено на жалбоподателя и извършването на
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Със съставянето на акта били иззети
свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на
автомобила, контролния талон и регистрационните табели.
Въз основа на АУАН, на 20.12.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, касателно
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на св. К.,
които са последователни и безпротиворечиви.
Неоснователен е доводът, че същият не е констатирал лично, че регистрацията на
автомобила бил прекратена, а това му било казано от служителите на Сектор
„Пътна полиция“. Напълно е възможно актосъставителят
да не констатира нито един от елементите
на нарушението лично. Изложената фактическа обстановка обаче се установява от
приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно- от приложената
ЗППАМ, с която регистрацията на автомобила е била временно прекратена.
Приложената заповед не бе оспорена, като съдът я кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, като
доводите в тази насока са неоснователни. Видно от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, т.1.4 актове по ЗДвП
могат да съставят и полицейски инспектори
от „Охранителна полиция“ към ОДМВР и районните управления в състава им,
какъвто е и актосъставителят К.. В т. 2.8 на
заповедта пък е посочено, че началниците на РУ на ОДМВР могат да издават
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Ясно е записано, че се налага
наказание за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което
е напълно достатъчно. Действително, в НП не е посочена конкретната ЗППАМ, но е
записано, че регистрацията е била служебно прекратена на 25.09.2019 г.- датата
на заповедта, поради което съдът намира, че по никакъв начин не са ограничени
правата на жалбоподателя. Останалите доводи, които се посочват като процесуални
нарушения, са доводи по същество, които ще бъдат разгледани по-надолу.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по см. на
чл.140 ал.1 от ЗДВП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Видно е, че
нарушение на закона би имало и тогава, когато съответното МПС е с табели, които
са поставени на съответните места, но МПС не е регистрирано. Неоснователен е
доводът на защитата, че временното прекратяване на регистрация по реда на чл.
171 от ЗДвП не е означавало, че е МПС не е регистрирано по надлежния ред. В израза „не е регистрирано по надлежния ред“
се включват всички хипотези, при които едно МПС не е регистрирано, включително
и случаите на временна служебна дерегистрация.
Приемането на противното на практика би обезсмислило тази принудителна мярка,
тъй като за нарушаването й никъде не би била предвидена санкция.
От обективна страна жалбоподателят безспорно е управлявал
МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена със ЗППАМ № 19-0769-002098 на
25.09.2019 г., която е породила своето действие. Действително, чл. 172, ал.
4 от ЗДвП предписва, че в хипотезата на чл. 171,
т. 2а, при съставянето на АУАН се изземват свидетелството за регистрация, както и
регистрационните табели. Тези действия обаче не са елемент от фактическия състав,
който поражда действието на заповедта, а са способи, които са насочени към това
да се обезпечи изпълнението й. Противното означава действието на заповедта да
бъде оставено на волята на нарушителя, тъй като същият може да отказва да
предаде талона, да твърди, че е изгубен, или пък същият да е унищожен и да няма
как фактически да бъде иззет, което противоречи на логиката на ЗДвП, който
защитава важни обществени отношения. Отделно от това, напълно е възможно
заповедта да бъде съставена и връчена след констатиране на съответното
нарушение (както е в случая), при което се явява обективно невъзможно в същия момент
да бъдат осъществени действията по изземване на документите и табелите.
Съставът счита, че нарушението е осъществено и от
субективна страна, тъй като жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на
заповедта на 25.09.2019 г., което е удостоверено с подписа на свидетел. Същият
е бил наясно, че е прекратена регистрацията на автомобила с посочения
регистрационен номер, като както бе посочено, е без значение, че табелите и
свидетелството за регистрация не са били иззети в момента на запознаването.
Налице е бил документ, пораждащ съответните правни последици, които са станали
известни на жалбоподателя и въпреки това на следващия ден той е управлявал
лекия автомобил, посочен в заповедта.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175
ал.3 и то пр.1 от ЗДВП за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП, като относно
размера на наложените административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в размер на 6
месеца, то следва да се посочи, че този размер е определен от административно -
наказващият орган в минимално предвидения от законодателя за всяко от двете
наказания и не би и могъл да бъде променян от съда в насока на евентуалното му
намаляване. Тези така определени размери на наложените наказания съответстват
на обществена опасност на нарушение и на нарушител, явяват се според съда и най
- ефикасни с оглед на тяхната целесъобразност.
В заключение –
конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно
и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост
на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0434-000079/20.12.2019г., издадено от Началник 02 РУ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А.И.А. с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.