№ 371
гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ИЛИЯНА ПОПОВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500290 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 83/11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 59/2021 г. по описа на
ЛОС са оставени без разглеждане възражение по чл. 423 от ГПК с вх. №
6933/23.07.2020 г. и частна жалба против разпореждане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2065/2015 г. на РС – Ловеч с вх.
№ 6932/23.07.2020 г., подадени от „Петрол Холдинг“ АД, чрез О. Т. Т. и
потвърдени от синдика З. Н., и е прекратено производството по делото.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от адв. З. Н.,
действаща в качеството си на постоянен синдик на „Петрол Холдинг“ АД.
Посочва, че преценката дали възражението е подадено в едномесечния срок
не е въпрос по допустимостта, а по неговата основателност. Излага
съображения, че по изп.д. № 419/2016 г. по описа на ЧСИ С. Н. не е
извършено надлежно връчване на Покана за доброволни изпълнение с изх. №
7144/11.04.2016 г. на „Петрол Холдинг“ АД, тъй като същата е връчена по
електронната поща на дружеството, като в рамките на изпълнителното дело
от негова страна не е подавана изрична молба по чл. 42, ал. 4 от ГПК да
получава съобщения и да бъде уведомявано по електронен път на конкретно
посочен електронен адрес. Твърди, че не следва да се приеме, че е налице
редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение и поради
обстоятелството, че синдикът Б. М. е отказал да я получи, тъй като към онзи
момент той е бил назначен за предварителен синдик като временна
обезпечителна мярка, а дружеството все още е било представлявано от своите
органи. Излага, че законодателят определя като начален момент на срока за
възражение срещу заповедта за изпълнение момента на нейното връчване,
1
като знанието на длъжника за издадена срещу него заповед за изпълнение не
било правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу
заповедта. Посочва, че на връчването на заповедта не се приравнява нито
връчването на показната за доброволно изпълнение (в която са посочени
заповедта, страните и задължението, без самата заповед да е приложена към
поканата), нито подаването на молба за предявяване на вземане от „Литекс“
АД по т.д. № 83/2014 г. на ОС – Стара Загора в производството по
несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД. Счита за неправилно приетото от
ЛОС, че може да се направи извод, че „Петрол Холдинг“ АД е узнало за
издадената заповед за незабавно изпълнение през 2017 г. от подадената молба
за предявяване на вземането от „Литекс“ АД по т.д. № 83/2014 г. по описа на
ОС – Стара Загора чрез синдиците С. Г. на 09.02.2017 г. и Б. М. на 31.10.2017
г. Според жалбоподателя липса правна логика с последващи молби,
депозирани от представляващи дружеството-длъжник, да се санира
нередовното връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Твърди, че връчването на книжа в
изпълнителното производство, образувано въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист, не било равносилно на връчване
на самата заповед за изпълнение или на узнаване за нея, доколкото без
връчена заповед длъжникът не бил наясно с вземането по делото. Счита, че
възражението по чл. 423 от ГПК е подадено в законоустановения едномесечен
срок от узнаването на заповедта за изпълнение на 24.06.2020 г., поради което
същото е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Моли да бъде
отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на ЛОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
ответната страна „Обединена българска банка“ АД (универсален
правоприемник на „Сибанк“ ЕАД), чрез ст. юрисконсулт АНТ. АЛ., в който
се заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че тежестта
на доказване по отношение на обстоятелството дали едномесечният срок от
узнаването на издадената заповед за изпълнение е спазен лежи върху лицето,
подало възражението по чл. 423 от ГПК. От събраните по делото
доказателства се установявало, че „Петрол Холдинг“ АД е знаело за
издадената заповед за изпълнение години преди да подаде възражението по
чл. 423 от ГПК, с оглед на което едномесечният срок, предвиден в
разпоредбата, е бил пропуснат. Излага се, че въпросът дали възражението по
чл. 423 от ГПК е подадено в срок касае допустимостта на същото, а
предпоставките, посочени в чл. 423 ал. 1 т. 1 – т. 4 от ГПК – неговата
основателност. Изложени са подробни съображения във връзка с наведените
доводи. Отправено е искане обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен, а подадената срещу него частна жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна.
ВТАС, като обсъди доводите, посочени в частната жалба, становището
2
на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против
определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Същата е неоснователна по следните съображения:
Видно от ч.гр.д. № 2065/2015 г. по описа на РС – Ловеч е, че същото е
образувано по повод заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Сибанк“ ЕАД, представлявано от
изпълнителните директори Ф. Я. и С. А. Г., срещу „Рос Ойл“ ЕООД, с
управител М. В. С., „Петрол Холдинг“ АД, с изпълнителен директор Д. Е. и
„Нафтекс Петрол“ ЕООД, с управител ДР. ИЛ. П., за парично вземане в общ
размер на 51 036,42 евро, от които: 43 358,21 евро, представляващи част от
дължимата главница по Договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. и
анексите към него, сключен между „Сибанк“ ЕАД и длъжниците, в общ
размер от 4 933 375,09 евро, както и 7 678,21 евро, представляващи част от
дължимите наказателни лихви по договора за кредит в общ размер от
105 301,08 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението до окончателното погасяване на
задължението, както и дължимите разноски. По подаденото заявление РС –
Ловеч е издал Заповед № 1320/17.11.2015 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците
„Рос Ойл“ ЕООД, „Петрол Холдинг“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД заплатят
солидарно на кредитора „Сибанк“ ЕАД посочените по-горе суми. На
18.11.2015 г. е издаден и изпълнителен лист в полза на кредитора.
Постъпило е възражение против заповедта за изпълнение от „Рос Ойл“
ЕООД. Няма данни такова да е постъпвало от останалите длъжници.
По силата на Договор за цесия от 30.11.2015 г. „Сибанк“ ЕАД
прехвърлило на „Литекс“ АД своите вземания спрямо „Рос Ойл“ ЕООД и
„Нафтекс Петрол“ ЕООД, произтичащи от Договор за банков кредит №
925/27.12.2007 г. и анексите към него. С Допълнително споразумение № 1 от
30.03.2016 г. към договор за цесия от 30.11.2015 г. „Сибанк“ ЕАД
прехвърлило на „Литекс“ АД всички права, произтичащи от подробно
описани в споразумението заповеди за изпълнение и издадени въз основа на
тях изпълнителни листи, с които длъжниците по Договор за кредит №
925/27.12.2007 г. и анексите към него са осъдени да заплатят сума с общ
размер от 2 196 226,50 евро. Сред посочените в споразумението заповеди
фигурират и Заповед за незабавно изпълнение № 1320/17.11.2015 г. и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 18.11.2015 г. по ч.гр.д. №
2065/2015 г. на РС – Ловеч.
По молба на „Литекс“ АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 18.11.2015 г. от РС – Ловеч на основание заповед за незабавно изпълнение
3
по ч.гр.д. № 2077/2015 г. по описа на съда, изпълнителен лист, издаден на
18.12.2015 г. от РС – Варна на основание заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 14934/2015 г. по описа на съда и изпълнителен лист, издаден на
18.11.2015 г. от РС – Ловеч на основание заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 2065/2015 г. по описа на съда, е образувано изп.д. № 420/2016 г. по
описа на ЧСИ С. Н., с район на действие Бургаски окръжен съд, солидарен
длъжник по което е „Петрол Холдинг“ АД.
С писмо изх. № 7195/11.04.2016 г. препис от покана за доброволно
изпълнение с изх. № 7165/11.04.2016 г. по изп.д. № 420/2016 г. по описа на
ЧСИ С. Н. е изпратена до синдика на „Петрол Холдинг“ АД – Б. А. М..
Длъжностното лице, натоварено с връчването на книжата по делото е
отбелязало върху писмото, че синдик Миланов отказва да получи поканата по
съображения, че е назначен за предварителен синдик на дружеството, което
все още не е обявено в несъстоятелност, поради което поканата следва да
бъде връчена на управителния орган на дружеството.
С протокол по чл. 434 от ГПК от 05.05.2016 г. ЧСИ Николова е
удостоверила, че по изп.д. № 420/2016 г. по описа на съдебния изпълнител
покана за доброволно изпълнение с изх. № 7165/11.04.2016 г. е изпратена на
електронния адрес на дружеството-длъжник „Петрол Холдинг“ АД.
Връчването е извършено по реда на чл. 44, ал. 3 от ГПК, с което съдебният
изпълнител счита, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена
на длъжника на 05.05.2016 г.
От извършена от съда служебна справка по партидата на „Петрол
Холдинг“ АД в ТРРЮЛНЦ се установява, че с Решение № 314/25.10.2016 г.
по т.д. № 83/2014 г. на ОС – Стара Загора е открито производство по
несъстоятелност спрямо „Петрол холдинг“ АД, като за времени синдици на
дружеството са назначени С. С. Г. и Б. А. М.. Видно от партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ е също, че С. С. Г. е назначен за предварителен
временен синдик още с Определение № 389/20.03.2014 г. по т.д. № 83/2014 г.
по описа на ОС – Стара Загора, а Б. А. М. – за втори предварителен временен
синдик с Определение № 631/13.05.2014 г. по същото дело.
С молба вх. № 1004/26.01.2017 г. по т.д. № 83/2014 г. на ОС – Стара
Загора кредиторът „Литекс“ АД е предявил вземанията си спрямо длъжника
„Петрол Холдинг“ АД в откритото по отношение на последния производство
по несъстоятелност, като сред предявените вземания фигурират и тези по
заповед за незабавно изпълнение № 1320/17.11.2015 г. и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист от 18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 2065/2015 г. на РС –
Ловеч. Преписи от молбата са връчени на синдиците на „петрол Холдинг“
АД, както следва: на С. Г. – на 31.01.2017 г.; на Б. М. – на 09.02.2017 г.
С Определение № 345/08.04.2020 г. по т.д. № 83/2014 г. на ОС – Стара
Загора като постоянен синдик на „Петрол Холдинг“ АД е назначена З. Н. Н..
4
На 17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2065/2015 г. по описа на РС – Ловеч е
постъпила молба от „Петрол Холдинг“ АД, чрез изпълнителния директор О.
Т. Т., с искане да му бъдат връчени заверени преписи от заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2065/2015 г. на РС – Ловеч,
поради това, че не ги е получавал и не се е запознал с тях до момента на
депозиране на молбата.
Върху молбата, с ръкописен текст е обективирано волеизявление на М.
В. С., пълномощник на изпълнителния директор на „Петрол Холдинг“ АД,
видно от което същият е получил препис от заповедта за изпълнение на
24.06.2020 г.
Въз основа на частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК и на възражение по
чл. 423 от ГПК, подадени на 23.07.2020 г. от „Петрол Холдинг“ АД,
представлявано от изпълнителния директор О. Т., е образувано ч.гр.д. №
430/2020 г. по описа на ОС – Ловеч, производството по което е прекратено с
определение № 666/03.08.2020 г., а делото е върнато на РС – Ловеч за
администриране на подадените възражение по чл. 423 от ГПК и частна жалба
против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. При
повторното постъпване на делото в ОС – Ловеч е образувано ч.гр.д. №
59/2021 г. по описа на съда, по което е постановено обжалваното в
настоящото производство определение.
Във възражението се твърди, че представителят на „Петрол холдинг“
АД узнал за издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК на 24.06.2020 г., на която дата
упълномощеният от него член на Съвета на директорите на дружеството
получил препис от същата в РС – Ловеч. Твърди се, че по образуваното
изпълнително дело не е връчена надлежно покана за доброволно изпълнение
на „Петрол холдинг“ АД. През периода 23.10.2013 г. – 10.09.2018 г.
дружеството е било представлявано от нелегитимен изпълнителен директор и
от нелегитимни членове на Съвета на директорите. Поканата за доброволно
изпълнение не е връчена надлежно на представител на „Петрол холдинг“ АД,
вследствие на което юридическото лице било лишено от възможност да
подаде възражение по чл. 414 от ГПК.
Депозирани са отговори на възражението и на частната жалба от
„Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, в
които са изложени аргументи за недопустимост на възражението и за
неоснователност на частната жалба. Изразено е становище, че „Петрол
холдинг“ АД е узнало за издадената заповед за незабавно изпълнение още
през 2016 г., като са посочени аргументи в тази насока.
С Молба с вх. № 260317/19.01.2020 г. адв. З. Н. – постоянен синдик на
„Петрол холдинг“ АД, е потвърдила извършените от О. Т. Т. като
представител на „Петрол холдинг“ АД действия – подаване на възражение по
5
чл. 423 от ГПК и частна жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 2065/2015 г. по описа на РС – Ловеч.
С обжалваното определение № 83/11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 59/2021 г.
по описа на ОС – Ловеч са оставени без разглеждане възражение по чл. 423 от
ГПК с вх. № 6933/23.07.2020 г. и частна жалба против разпореждане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2065/2015 г. на РС –
Ловеч с вх. № 6932/23.07.2020 г., подадени от „Петрол Холдинг“ АД, чрез О.
Т. Т. и потвърдени от синдика З. Н., и е прекратено производството по делото.
За да постанови горния резултат, съдът е приел, че ако е бил лишен от
възможността да оспори вземането по издадената срещу него заповед за
изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, длъжникът може
да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от
узнаването на същата (чл. 423 от ГПК), като узнаването на заповедта е факт,
който следва да бъде доказан от заинтересованата страна. Приел е, че
твърдението на „Петрол Холдинг“ АД, че са узнали за издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист едва на 24.06.2020 г. е неоснователно, тъй
като от представените по делото доказателства е видно, че дружеството е
узнало за тях още през 2017 г., чрез синдиците, на които са връчени преписи
от молбата за предявяване на множество вземания в производството по
несъстоятелност на дружеството, включително и вземането по процесната
заповед за изпълнение. Съдът е приел, че възражението по чл. 423 от ГПК е
просрочено и като подадено след едномесечни срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК е
недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено. До същия извод съдът е
достигнал и по отношение на частната жалба, подадена от „Петрол Холдинг“
АД.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1)
заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2) заповедта за
изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3)
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни
и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 от ГПК. Срокът е преклузивен и
след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност
да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в
чл. 423 от ГПК. Преклузивните срокове, за разлика от давностните, се
прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към
6
датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на
същото, доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът има служебното
задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните
процесуални действия.
Срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на
заповедта за изпълнение – касае се за фактически въпрос, подлежащ на
доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на
преценка за спазване на срока съдът изхожда от твърденията на молителя,
както и от представените по делото доказателства за момента на узнаването.
При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане
на основание по чл. 423, ал. 1 от ГПК, съдът има правомощие да направи
преценка за спазването на срока за депозиране на възражението и въз основа
на изявленията на молителя при условие, че същите са подкрепени от данните
по делото.
При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване
на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на
заповедта, относими към допустимостта на възражението, от фактите по
връчването, касаещи неговата основателност. При формирането на
заключение за спазването на едномесечния срок трябва да се изхожда само от
обстоятелствата, относими към допустимостта на възражението. От момента
на узнаването страната има обективна възможност да упражни правото си на
защита срещу заповедта с регламентираните в закона способи в съответните
срокове. Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на
заповедта за изпълнение. Формалното наличие на връчване на адресат –
длъжника по заповедта за изпълнение, кореспондира с хипотезата,
регламентирана в чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, изключваща приложението на чл.
414 от ГПК, и предпоставя установяване от длъжника ненадлежно връчване
на заповедта – по такъв начин, че да не е могъл да узнае за нея. Фактите във
връзка с връчването на заповедта за изпълнение касаят основателността на
възражението по чл. 423 от ГПК, а не неговата допустимост. Уважаването на
възражението по чл. 423 от ГПК е процесуална предпоставка за развитие на
производството и прилагане на правните последици от валидно подадено
възражение срещу заповедта, уредени изрично в чл. 423, ал. 4 от ГПК.
Твърдението, че „Петрол холдинг“ АД е узнало за заповедта за
изпълнение на 24.06.2020 г., когато препис от същата е получен от
пълномощник на изпълнителния директор О. Т. Т., не се подкрепя от данните
по делото.
От доказателствата по делото е видно, че синдикът на дружеството Б.
М. е отказал да получи поканата за доброволно изпълнение по изп.д. №
420/2016 г. по описа на ЧСИ С. Н., поради което същата е изпратена на
електронния адрес на „Петрол Холдинг“ АД по реда на чл. 44, ал. 3 от ГПК.
Дори да бъдат възприети доводите на жалбоподателя в настоящото
7
производство за нередовно връчване на поканата (които всъщност касаят
основателността на възражението по чл. 423 от ГПК, а не неговата
допустимост), налице са данни, че в рамките на откритото производство по
несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД синдиците са получили преписи
от молба вх. № 1004/26.01.2017 г., с която кредиторът „Литекс“ АД е
предявил своите вземания, в това число и тези по процесната заповед за
изпълнение. Както бе посочено по-горе, преписи от молбата са връчени на
синдика С. Г. на 31.01.2017 г., а на синдика Б. М. – на 09.02.2017 г.
Назначеният от съда по несъстоятелността синдик представлява
предприятието; участва в производствата по делата на предприятието на
длъжника и завежда от негово име дела (чл. 658 ал. 1 т. 1 и 7 от ТЗ).
Възможността на органите на юридическото лице-длъжник да извършват
процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, се
запазва само в производствата по: несъстоятелност, чл. 621а ал. 2, чл. 649 и
чл. 694 от ТЗ (чл. 635 ал. 3 от ТЗ). С получаване на преписи от молбата за
предявяване на вземанията на „Литекс“ АД в производството по
несъстоятелност от синдиците, дружеството е узнало за издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2065/2015 г. на РС – Ловеч.
По изложените съображения, съдът приема, че „Петрол холдинг“ АД е
узнало за издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2065/2015
г. на РС – Ловеч най-късно на 09.02.2017 г., от който момент е започнал да
тече и преклузивният срок по чл. 423 от ГПК – длъжникът е имал обективна
възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта за изпълнение
с предвидените в закона способи. Възражението по чл. 243 от ГПК, въз
основа на което е образувано производството по ч.гр.д. № 59/2021 г. по описа
на ОС – Ловеч, е депозирано повече от три години след изтичане на
регламентирания в закона едномесечен срок, поради което е недопустимо и
не подлежи на разглеждане по същество. В чл. 423, ал. 1 от ГПК изрично е
визирано, че длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, а не от нейното
връчване. В ГПК ясно са разграничени възможностите, реда и сроковете за
оспорване на заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 1 от ГПК и по чл. 423,
ал. 1 от ГПК – съответно в едномесечен срок от връчването на заповедта (чл.
414, ал. 2 от ГПК в редакцията към настоящия момент) и в едномесечен срок
от нейното узнаване (чл. 423, ал. 1 от ГПК). Началният момент на течението
на едномесечния преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 от
ГПК като извънреден способ е установен от закона и е свързан с узнаването
от длъжника на заповедта за изпълнение.
Приемането на възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е предпоставка за
допустимост на частната жалба (чл. 423, ал. 3 от ГПК). В случая
възражението е недопустимо, поради което такава е и частната жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение и същата не следва да бъде
разглеждана по същество.
8
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на състава на
Окръжен съд - Ловеч. Определение № 83/11.02.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 59/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1106 от 09.04.2021г. на
„Петрол Холдинг“ АД – гр. Варна, представлявано от постоянен синдик адв.
З. Н., срещу определение № 83/11.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
59/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 83/11.02.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 59/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9