Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 29.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. дело № 1350 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делбено производство във фазата по извършване на делбата.
С
Решение № ...2018 г. по гр. дело № 1350 /2017 г. по описа на Ихтиманския районен съд е допусната да бъде
извършена делба между В.Д.С. ЕГН **********
***, Д.В.С. ЕГН ********** ***, и Н.В.С. ЕГН ********** *** на: 1. Дворно място с площ от ... кв. м, находящо се в гр. К...,
образуващо парцел ...в кв. .. по плана на с. К...,
урегулиран от ... кв. м, при неуредени регулачни сметки при съседи: улица, А...
Т..., Г... Л...и К... К..., при квоти: В.Д.С. – 1/3 идеална част; Д.В.С. – 1/3
идеална част; Н.В.С. ЕГН -*/3 идеална „част, както и на Двуетажна къща с площ
от ... кв. м и прилежащо мазе с площ от .. кв. м и едноетажна второстепенна
постройка с площ от .. кв. м, находащи се в с. К..., ул. „М......“ ..., кв. ..,
парцел ......, УПИ парцел …….., при квоти: В.Д.С. – 4/6 идеални части, Д.В.С. – 1/6 идеална част Н.В.С. ЕГН -*/6 идеална част
Във фазата по извършване
на делбата са направени следните искания от страните:
Съделителката
Д.С. предявява претенция по чл. 346 ГПК за извършени подобрения в имота, като
претендира от В.С. сумата от 4000 лева, а от Н.С. – сумата от 1000 лева. Прави
искане за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съделителят
В.С. прави искане за възлагане на имота с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК
Съдът,
като обсъди доводите на ищците и събраните писмени доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът
намира за пълна и компетентна, се установява, че делбеният имот представлява дворно
място и построена в него жилищна сграда
със застроена площ от ………….. кв. м. Имотът е неподеляем, тъй като дворното място
не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Жилищната сграда също е
неподеляема, като на вторият й етаж няма тоалетна ни не е прокарана вода и
отходни тръби. Единствено при преустройство а къщата могат да бъдат обособени
две самостоятелни жилища
Според
вещото лице осреднената стойност на дворното място възлиза на …………… лева, а на
къщата- …………….лева, като стойността на всеки един от дяловете: В.С. – ………….
лева, Д.С. – …………..лева и Н.С. – ………… лева.
От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза относно стойността на извършените в имота подобрения, което е
извършило оглед на място се установява, че в имота са извършени ремонти работи:
на стая на първия етаж – боядисване
на дограми, боядисване на стени, облицовка с керамични плочи на стена, на мазето – направа и разваляне на
кофраж, доставка и полагане на бетон за основни, облицовка с керамични плочи по
стени, вътрешна варова мазилка по стени и тавани; на стълбището и коридора на втория етаж: облицовка с керамични плочи
по стени, боядисване с латекс по стени и тавани, стая № 1 на втория етаж – остъкляване, уплътняване на дограмата,
шпакловка, боядисване на стени и тавани; стая
№ 3 на втория етаж – боядисване с латекс по стени и тавани; таван –
вътрешна варова мазилка по стени и тавани, облицовка от гипсокартон върху
дървена носеща конструкция, закупуване на бойлер на дърва и монтаж на врата,
като вещото лице е направило подробвна количествено стойностна сметка. В
заключението е посочено, че общата стойност на подобренията възлизат на …………….
лева
В
разпита си в съдебно заседание вещото лице твърди, че посочените от него
ремонтни са извършвани в последните 4-6 години, като тяхната стойност е
включена в дадената обща оценка на имота.
От
разпита на св. Б... М... се установи, че е извършвал множество ремонтни работи в
къщата на С..., като ремонтите ги е
плащала Д.. Свидетелят извършил шпакловане на стаите, освежил кухнята, като Д.
купувала материалите, а на него заплащала труда.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
След като решението за допускане делбата на съсобствени имоти по чл.
344 ГПК влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира по един от четирите
предвидени в закона способа: а) чрез съставяне на разделителен протокол по чл.
350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК ; б) чрез разпределяне на
съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК,
когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много
неудобно; в) чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато
се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете,
и г) чрез поставяне на имота в дял на един съделител по чл. 349, ал. 1 ГПК,
когато са налице условията на закона.
Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. От своя страна ал. 2 на чл.
201 ЗУТ предвижда, че урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не
може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се
създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и
повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за
застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.
От своя страна в чл. 203, ал. 2 ЗУТ е предвидено, че
съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако
съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи.
В
заключението си вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е
посочило че допуснатите до делба дворно място и двуетажна къща, едноетажна
второстепенна постройка са неделими, тъй като дворното място не отговаря на
изискванията за площ и лице по чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ , а жилищната сграда не
може да бъде поделена без извършване на преустройство за изграждане на
санитарен възел на втория етаж.
Това
означава, че делбата следва да бъде извършена или чрез изнасянето на имота на
публична продан, или чрез възлагането му по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на някой
от съделителите.
В
чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени две хипотези на възлагане на
неподеляемо жилище – ако то е било съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият
или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, или ако съделителят, при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище.
В случая съделителите В.С. и Д.С. правят искане за
възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на жилищната сграда, тъй като
процесният имот е наследствен и представлява жилище, като твърдят че са живели
в него и не притежават друго жилище.
В хода на производството обаче никой от двамата съделители
не представиха надлежни доказателства, които биха могли да обосноват
претенцията им за възлагане. Не се събраха доказателства за това, към момента
на откриване на наследството кой е живял в жилищната сграда, както и за това
дали В.С. или Д.С. не притежават друго жилище.
Това дава основание на съда да приеме, че единственият
способ, по който може да бъде ликвидирана съсобствеността между страните е чрез
изнасянето на имота на публична продан, а претенциите им за възлагане да бъдат
отхвърлени.
По
претенцията по сметките, предявена от Д.С.:
По
своята същност исканията по чл. 346 ГПК имат облигационен характер, доколкото
подобренията увеличават стойността на имота и
сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса, което трябва
да бъде понесено от всички съделители съобразно с дяловете им. Поради това
наследникът, който е извършил подобренията може да иска от другите наследници
само сумата, която се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на
неговия дял той не може да претендира, тъй като става сливане на качеството
кредитор и длъжник.
Исковете за заплащане на извършените подобрения
следва да бъдат предявени в първото по делото заседание след влизане в сила на
решението за допускане на делбата Предявяването на тези претенции води до
обективно съединение на тези осъдителни искове с конститутивния иск за делба,
от което следва, че исканията трябва да
бъдат конкретизирани по основание и размер – т.е. от тяхната формулировка (дали
са претенции по ЗС или по чл. 12 ЗН) зависи и предмета на доказване. По своята
правна същност, иск по чл. 346 ГПК съставлява самостоятелна имуществена
претенция, която може да бъде заявена и в делбеното производство, тогава,
когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със
запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ
В хода на производството от страна на съделителя Д.С.
се доказа, че е извършила дребни ремонти дейности в жилищната сграда - освежаване на три стаи, коридор, мазе и
таван, които са осъществени след откриване на наследството на М... С..
Във
връзка с предявените искания за “подобрения” е нужно да бъде определено на
първо място каква е същността им – дали са за необходими разноски или за
подобрения.
Необходимите
разноски представляват тези разходи за запазването на имота, без които имотът
би погинал или състоянието би му се влошило значително. Основанието на иска за
необходимите разноски не е в правилата на чл. 72 - 74 ЗС, а в правилата на чл.
55 и сл. ЗЗД или на чл. .., ал. 3 ЗС.
Съгласно
чл. .., ал. 3 ЗС Всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Подобренията
в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не
са били необходими за запазването и съхраняването им. При тях необходима
предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е
настъпило такова увеличение, не е налице подобрение.
Съдът
приема, че в настоящия случай се касае за необходими разноски за съхраняване и запазване на имота,
доколкото не се установи по категоричен
начин извършените ремонти действително да са довели до увеличаване стойността
на имота..
В
този случай съобразно правилата на чл. .., ал. 3
ЗС. ответниците следва да
заплатят на ищцата стойността на разноските
без оглед тяхното съгласие за извършването им. Стойността им се дължи
съобразно дяловете им в съсобствеността. Затова всяка и В.С. дължи на Д.С.
2211,09 лева, която сума съответства на притежаваните от него 4/6 идеални части
от жилищната сграда, а Н.С. – сумата от 502,27 лева, съответна на 1/6 идеала
част от имота. За разликата до пълния предявен нразмер претенцията по сметки е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена
По разноските
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в
съсобствеността / чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК/. Така В.С. дължи
сумата от ………. лева, а Д.С. и Н.С. – по ………… лева.
Страните по обективно съединените искове в делбеното
производство дължат и държавна такса съобразно изхода по тях - в случая В.С.
дължи ……… лева, а Н.С. – ……… лева.. Съделителката Д.С. дължи държавна такса
върху отхвърлената част от предявената от нея претенция по сметките в размер на
91,46 лева.
Съделителката С. не претендира разноски. По
отношението на претенцията на съделителите В.С. и Н.С., съдът намира следното:
Разноски за платени адвокатски възнаграждения не следва да се присъждат. Във
връзка с основния въпрос в делбеното производство - ликвидирането на
съсобствеността, страните заплащат разноски съобразно дяловете си в
съсобствеността съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, но само разноските, вносими по сметка на съда - за
държавни такси, депозити за възнаграждения на вещи лица и свидетели и други, а разноските за платени адвокатски възнаграждения
за правна защита и съдействие по този въпрос остават в тежест на страните, така както са ги
направили. Действително, в изречение второ на чл. 355
ГПК е предвидено
отговорността за разноските по присъединените искове в делбеното
производство да се разпределя по реда на чл. 78 ГПК, а тази разпоредба
касае и разноските за адвокатско възнаграждение, но в
представения от ответниците договор за правна защита и съдействие не е
уговорено отделно възнаграждение за правна защита и съдействие по иска,
предявен по реда на чл. 346
ГПК, поради което и за
съда е невъзможно да определи разноските на В.С. и Н.С.. за платено адвокатско
възнаграждение по този иск в съответствие с чл. 78 ГПК. От друга страна
обаче Д.С. дължи на Н. С... припадащата
се част от внесения депозит по изготвената съдебно-техническа експертиза, а
именно сумата от 50,00 лева.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
допуснатите до делба недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от ... кв. м,
находящо се в гр. К..., образуващо парцел ...в кв. .. по плана на с. К..., урегулиран от ... кв. м,
при неуредени регулационни сметки при съседи: улица, А... Т..., Г... Л...и К...
К...; 2. Двуетажна къща с площ от ... кв. м и прилежащо мазе с площ от .. кв. м
и едноетажна второстепенна постройка с площ от .. кв. м, находащи се в с. К...,
ул. „М......“ ..., кв. .., парцел ......,
УПИ парцел 14.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, предявен от В.Д.С.
ЕГН ********** *** за поставянето в негов дял на процесните имоти.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, предявен от Д.В.С.
ЕГН ********** *** за поставянето в дял на процесните имоти.
ОСЪЖДА В.Д.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.С.
ЕГН ********** *** сумата 2211,09 лв. /две хиляди двеста и единадесет лева и
девет стотинки/, представляваща част от направените необходими
разноски, съразмерна на дела му в съсобствеността върху двуетажна къща с
площ от ... кв. м и прилежащо мазе с площ от .. кв. м, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 4000 лева
ОСЪЖДА Н.В.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.С. ЕГН ********** *** сумата 502,27
лв. /петстотин и два лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща част от направените необходими разноски, съразмерна на дела му в
съсобствеността върху двуетажна къща с площ от ... кв. м и прилежащо
мазе с площ от .. кв. м, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1000 лева
ОСЪЖДА
НА Д.В.С.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С. ЕГН ********** *** сумата от 50,00 лв.
/петдесет лева/, представляваща припадащата й се част от направени разноски за
вещо лице.
ОСЪЖДА
В.Д.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ИРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2051,44 лв. (две
хиляди петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), от които 1963,00 лева държавна
такса върху стойността на дела му от делбените имоти и 88,44 лева държавна
такса по претенцията по чл. 346 ГПК
ОСЪЖДА
Н.В.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ИРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 629,49 лв. (шестстотин
двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки), от които от
които 609,40 лева държавна такса върху стойността на дела му от делбените имоти
и 20,09 лева държавна такса по претенцията по
чл. 346 ГПК
ОСЪЖДА
Д.В.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ИРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 700,86 лв. (седемстотин
лева и осемдесет и шест стотинки), от които от които 609,40 лева
държавна такса върху стойността на дела й от делбените имоти и 91,46 лева
държавна такса върху отхвърлената част от претенцията й по чл. 346 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р.
Йорданова)