Р Е Ш Е Н И Е №5
гр.ВРАЦА,17.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на деветнадесети декември
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Ирена Митова,като разгледа докладваното от
съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №628 по описа за 2018 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №745/15.10.2018
год.,постановено по гр.дело №1753/2018 год. по описа на Районен
съд-Враца,състав на съда е уважил предявените от "Топлофикация-Враца"ЕАД против Н.П.Х.
*** искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД,вр.
чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД,като е признал за установено,че
ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
№141/17.01.2018 год.,издадена по
ч.гр.дело №194/2018 год. на
РС-Враца,а именно:1) 413.50 лева–главница, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за жилище в гр. Враца, ул."***"№26,вх.А,ет.7,ап.19
за периода от 31.03.2015 год. до 30.06.2016 год.; 2) 90.00 лева-лихва за
забавено плащане за периода от 30.04.2015
год. до 05.01.2018 год.; 3) законната лихва върху главницата,считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 16.01.2018 год.,до окончателното й
изплащане. Със същото решение РС-Враца е осъдил Н.Х. да заплати на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца
и сумата от общо 560.00 лева, представляваща разноски в заповедното и първоинстанционното
производство.
Решението е
обжалвано от ответника Н.Х. с въззивна
жалба, подадена от особения му представител адв.Л.В. ***. Адв. В. поддържа,че решението е
необосновано,неправилно и незаконосъобразно,като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения,и излага своите
подробни съображения. Счита,че ищецът не е доказал исковите си претенции,като
нито едно от приетите за безспорни от съда обстоятелства не е доказано.Моли
решението на РС-Враца да бъде отменено,а исковете отхвърлени,като неоснователни
и недоказани.Не сочи и не представя нови доказателства.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемото "Топлофикация-Враца" ЕАД-гр.Враца не
е депозирало отговор.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Топлофикация-Враца"ЕАД
гр.Враца за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Н.П.Х. *** за следните
вземания:1)сумата от 413.50
лв. главница - за периода от 31.03.2015г. до 30.06.2016г. за незаплатена топлинна
енергия доставена в жилище на адрес гр. Враца, бул. "***"№26, вх.А,
ап.19;2)за сумата от 90.12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2015г.
до 05.01.2018г.;3) за законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението -16.01.2018г. до окончателното й изплащане;4)за направените деловодни разноски в размер на
25.00 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 194/2018
год. по описа на РС-Враца и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и
следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 141/17.01.2018
год.С разпореждане № 2090/02.04.2018г. съдът е указал на заявителя "Топлофикация
- Враца"ЕАД гр.Враца да предяви установителен иск за установяване на
вземането си, тъй като заповед за изпълнение на парично задължение № 141/17.01.2018
год. е връчена на длъжника Н.П.Х. при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В указания
срок "Топлофикация - Враца"ЕАД
гр.Враца е предявила иск за установяване на вземането си, предмет на настоящия
спор.
В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че ответникът Н.П.Х. е
абонат на дружеството и е потребител на топлинна енергия.Поддържа се, че
ответника има открита партида за жилище, находящо се в гр. Враца, ул."***"№26,вх.А,ет.7,ап.19,като за периода от 31.03.2015г.
до 30.06.2016г. на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата в
размер на 413.50 лева/главница/, и мораторна лихва в размер на 90.12 лева за
периода от 30.04.2015г. до 05.01.2018г., които не са платени. Сочи се, че до ответника са били изпратени няколко покани
за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума, но Х. не
е изпълнил задълженията си към ищцовото дружество. С обективно съединените искове се иска да бъде признато
за установено, че Н.П.Х. *** претендираните в заповед за изпълнение № 141/17.01.2018
год. суми.Претендира се и законна лихва
върху главницата, считано от 16.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски. Към исковата молба
са приложени писмени доказателства.
Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №194/2018 год. на
РС-Враца.
В първоинстанционното
производство ответникът Н.П.Х. е призован по реда на чл.47,ал.1 ГПК и на основание
ал.6 от същия текст му е назначен особен представител в лицето на адв.Л.В. ***
на разноски на ищцовото дружество.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.В. е депозирала писмен отговор,с който предявените искове са оспорени
по основание и размер.Оспорено е качеството на потребител на ответника, тъй
като са наведени доводи, че същият не е собственик на процесното жилище.
Оспорена е дължимостта на претендираните суми, тъй като същите не са
индивидуализирани по основание и размер. Поддържа се, че от приложената справка
се установява, че начислените суми са за топлинна енергия, а не за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, както е посочено в исковата
молба.Оспорена е представената от ищцовото дружество справка, като частен
писмен документ, като се поддържа, че посочените суми не са правилно изчислени
и не отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна
енергия.
От приетото и неоспорено
заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза изготвено от вещото
лице Татяна Антонова, което съдът приема като обосновано и компетентно се
установява, че процесния имот находящ се в гр. Враца, бул. "***"№26,вх.А,ет.7,ап.19
е с отопляем обем -162 куб.м. и през претендирания период в жилището е
потребявана топлинна енергия за отопление и битово-горещо водоснабдяване.Имотът
е топлоснабден от абонатна станция №87. Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото
разпределение и начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна станция
№87 е извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа
на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. Експертът е изчислил, че
дължимата сума за потребена топлинна енергия за отопление и горещо-битово
водоснабдяване/главница/ е в размер на 413.50 лв. за периода от 31.03.2015г. до 30.06.2016г., размерът на
мораторната лихва за забава е в размер на 90 лв. за периода от 30.04.2015г. до
05.01.2018г.В заключението е констатирано още, че в имота е осигуряван достъп
за отчитане показанията на водомера за топла вода,изготвяни са изравнителни
сметки, по които няма данни да са подавани възражения и ищцовото дружество
ежемесечно е изготвяло фактури за задълженията за разпределена топлинна
енергия.
С молба с вх. №14578/05.10.2018г. по описа на РС Враца, "Топлофикация
- Враца"ЕАД гр. Враца е представила по делото справка от Агенция по
вписванията-имотен регистър по партида на ответника, от която е видно, че Х. е
закупил процесния имот на 05.12.1997г., а на 15.04.2016г. имота е продаден на
публична продан. В молбата е уточнено още, че фактура №20000249/30.06.2016г.
касае изравнителна сметка за отоплителен сезон 2015/2016г. и е със знак минус с
оглед по-малко реално потребление от прогнозно начисленото.
Представена по делото е и електронна
справка от Агенция по вписванията – имотен регистър и от страна на особения
представител назначен на ответника, която обхваща само периода визиран в
исковата молба и са посочени данни за прехвърлянето на имота на трето лице.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. С иска по
чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи
като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя
страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
През
процесния период отношенията между страните във връзка с доставката, отчитането
и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ,
бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл.
от ЗЕ/ Общи условия одобрени
с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите;редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия;отговорността при неизпълнение на задълженията;условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и
получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на
топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за
възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
В
конкретния случай ответникът, чрез особения представител е оспорил предявените
искове с аргумент, че е възможно Х. да не е собственик на процесното жилище и оттук
да няма качеството на потребител на топлинна енергия и да не е в договорни
отношения с ищеца, тъй като между тях няма сключен писмен договор. Въззивният съд
приема, че въззиваемото дружество е доказало в първоинстанционното
производство, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ. В него е посочено, че потребител на енергия или
природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. По делото са представени доказателства/2 бр.справки от
Агенция по вписванията-имотен регистър/, че топлоснабдения имот е отчужден едва
на 15.04.2016г. и дефакто през процесния период собственик на имота е бил
именно Н.Х..
Според представените в производството писмени
доказателства и заключението на вещото лице,ищецът е изпълнявал точно
задълженията си и за процесния период от 31.03.2015г. до 30.06.2016.2016г. е доставил топлинна енергия за отопление и битово-горещо
водоснабдяване в жилището на ответника. Имотът е топлоснабден от абонатна
станция №87. Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна станция №87 е
извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа на
извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. Ответникът, от своя страна не е изпълнил
задължението си за заплащане на доставената топлинна енергия за отопление и
битово-горещо водоснабдяване съгласно издадените от ищеца фактури за сумата в размер на 413.50
лева/главница/. Основателен и доказан по основание и размер е и предявения акцесорен иск за
сумата 90.00 лв., представляващ лихва за забава за периода от 30.04.2015 г. до 05.01.2018
г.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил
иска, както и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди, както е
посочено по-горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за
разноските.
Предвид изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски, а въззиваемото дружество не е претендирало такива за въззивното
производство.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е
представляваната от него страна,а именно въззивника Н.Х..Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото.Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част,в
тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в
размер на общо 37.50 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №745/15.10.2018 год. по гр.дело №1753/2018 год. по описа на
РС-Враца.
ОСЪЖДА Н.П.Х.,с ЕГН********** да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 37.50 лева за
въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.