Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй,
18.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен
съд, гражданска колегия в публично заседание на 03.12.2014г. / Трети декември,
две хиляди и четиринадесета година/в състав
Председател:
Галя Петрешкова
при секретаря В.Г. и в
присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдия Галя
Петрешкова гр.дело № 510 по описа за 2012г. на Козлодуйския Районен съд и за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производството е образувано
по молба на В.Д.Т., ЕГН **********, с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 109а
от ЗС, против К.С.Г. ***.
В същата е изложено, че ищецът
е собственик на поземлен имот в гр.Козлодуй, ул."Рангел Панталеев” съгласно
нотариален акт №4/28.12.2004 г. със съсед ответника. По повод навлизане на
последния в имота по искане с протокол от 21.03.2012 г. било извършено трасиране,
означаване и координиране на границите на същия имот, според който ответника К.С.Г.
навлязъл в имота и неправомерно владее част от него. Сочи се, че страните не
могат да постигнат съгласие относно определяне на границите между двата съседни
имота.
С оглед изложените
обстоятелства ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след
установяване на основателността на исковата претенция да се постанови решение,
с което се осъди последния да освободи завзетата част от имота на ищеца на ул.
„Рангел Панталеев” № 7а в гр.Козлодуй, да се определят границите съгласно
регулацията на града и извършеното трасиране и се осъди ответника да заплати
направените в процеса разноски.
В срока за писмен отговор
ответника е изпратил такъв, в който заявява че иска е допустим, но изцяло
неоснователен. Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен
и недоказан, а ищеца да бъде осъден да заплати направените разноски по
делото.Към отговора на исковата молба ответника е приложил писмени доказателства
Декларация от 12.07.1996г.; Констативно заключение от 22.08.1996г.; Протокол за
трасиране, означаване и координиране на поземлен имот от 30.03.2012г.; решение
№ 98/28.06.2011г. на РС, гр. Козлодуй;
Протокол за трасиране, означаване и координиране от 11.06.2010г.
В проведените по делото
съдебни заседания ищецът не се явява лично, представлява се от упълномощения от
него адв.Р.К., който поддържа депозираната искова
молба и моли за постановяване на решение, с което се осъди ответника да отстъпи
владения от него имот съгласно събраните по делото доказателства и по-конкретно
изслушаната съдебно- техническа експертиза и съгласно кадастралната карта на
гр.Козлодуй. Иска се и осъждане на ответника да заплати направените разноски в
процеса за държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждения за вещи лица.
Ответникът К.С.Г. се явява
лично и с адв. Е.О. в проведените заседания по
делото, като заявява, че не е нарушил границите съгласно представените от него
с отговора по чл.131 ГПК документи. Същият е категоричен, че не владее чужд
имот.
Предявените искове са
съответно иск за защита правото на собственост на невладеещия собственик на
имот за получаване фактическата власт от владеещия несобственик с правно
основание по чл.108 от Закон за собствеността /ЗС/и иск за определяне на
граници на недвижими имоти с правно основание по чл.109а от Закон за
собствеността /ЗС/.
С Определение № 664 от
16.07.2014г. на основание чл. 253 от ГПК, съдът е отменил протоколно
определение от 30.06.2014 г. за приключване на съдебното дирене и даване на ход
по същество, както и определение № 816 от 03.08.2012 г., произнесено по реда на
чл. 140 от ГПК, като е възобновил съдебното
дирене по гр. д. № 510 по описа за 2012 г. на КРС и е прекратил производството
по гр. дело № 510 по описа за 2012 г. на Районен съд - Козлодуй, поради
недопустимост на иска по чл. 109а от ЗС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.12.2004г. с договор за
продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт 4, том 7, дело №820/2004
г. ищецът В.Д.Т. е закупил дворно място
от 1060кв. м., което е 1060/2120 идеални части от цялото от 2120кв. м., находящо се в строителните граници на Козлодуй,
представляващо имот с планоснимачен № 556, в квартал
182, при съседи на целия имот улица, Йорданка Г. Митева, наследници на Димитър Балонов, Маргарита и К. Гризанови,
за сумата от 3816лева.
От заключението на назначената
по искане на страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж.Л.Б.А. се установява, че съгласно представените документи по делото,
допълнителни проучвания и измерване на място в гр. Козлодуй с тотална станция ТОРС
ON 3005N констатирала следното:
Спора касае местоположение на
ограда между имоти с идентификатори 37798.503.43, собственост на В.Т. и
37798.503.42, собственост на К.Г. по одобрена кадастрална карта на гр.Козлодуй
със заповед РД-18-89/11.12.2007 година.
При изготвянето са получени
данни от действащата кадастрална карта на гр,Враца от
Служба по геодезия, картография и кадастър Враца и в.л е посетила имотите на
място на ул.”Р. ***, като е измерила спорната граница между двата поземлени
имота.
По одобрена кадастрална карта
на града имот 37798.503.43 на В.Т. е с площ 2264 кв.м.и има лице към улица „Р.
Пантелеев” от 33.80 м. Съгласно нотариален акт за собственост №4 дело VII
рег.11420 дело 820 от 2004 година В.Т. е собственик на 1060/2120 ид. ч. от имот пл.№556 кв.182 по действащия тогава
регулационен и кадастрален план на града или по цифрово измерване целият имот е
2255 кв.м.
Т.е. по документ за
собственост действително целият имот пл.556 кв.182, който в кадастралната карта
е с идентификатор 37798.503.43 е с по-малка площ отколкото е в кадастралната
карта. Но тази карта е влязла в сила, няма изменения на границите по нея и
всички технически лица измерват граници между имоти точно по данни от тази
кадастрална карта на гр.Козлодуй, одобрена 2007 година.
На място между двата имота е изградена
ограда от телена мрежа, която в крайна точка на стопанска постройка означена с
идентификатор 1 в имота на Г. е на 2.1 м от сградата / измерено с рулетка/. В.
л. Л.А. е приела, че основата на оградата е направена на 2 м от постройката, но
поради провисване на мрежата се е получило разстояние малко над 2 м. Измерила е
с рулетка и разстоянието от северозападния ъгъл на сграда с идентификатор 3 в
имота на Г. до процесната ограда. Също разстоянието е
около 2 м.
На одобрена кадастрална карта
на града това разстояние е обаче 1 м. Има вероятност и стопанските постройки да
не са точно нанесени, но при проверката и на място счита, че няма разминаване в
сградите по-голямо от допустимите, а съшо така в
трасировъчен карнет №503/11.06.2010 година „Геоконсулт”ООД
също са заснели точки от сградите и не са констатирали в протокола
несъответствия.
|
/ |
С тоталната станция - високоточен геодезичен инструмент вещото лице е измерила
местоположението на построената ограда по цялата й дължина и е съпоствила тези измервания с границата, определена по
цифров модел от одобрена кадастрална карта. Има разминаване в северната част на
границата на имота с 1.06 м, на 53.44 м по границата от улица към дъно на
парцел, оградата е точно по границата и в южната част навлиза с 0.11 м в имота
на Г. или Г. навлиза в имота на ищеца В.Т. с 28 кв.м. Приложена е скица към
заключението
Съгласно Наредба №3 за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастрални планове и кадастрални
регистри от 28.04.2005 год. / наричана Наредба №3/ местоположение на
материализирана граница на място е допустимото отклонение между положението на
една точка в картата до 30 см и грешка в разстоянието между две точки - до 20
см при трайно материализирани граници и очертания на сгради. Ако се приложи и
тази допустима грешка при измерване, то оградата, изпълнена от К.Г. навлиза с
0.87 м в северния край в имота на В.Т. и на разстояние 41.0 м по дължина на
границата от улица към дъно на парцел, трябва да се измести е 0.20 м. Или
общото навлизане при вземане на в предвид на допустими грешки по Наредба №3 е
26 кв.м.
Съгласно изискванията на ЗУТ една ограда, ако няма
разбиране между съседите оста на оградата да е по граничната линия, то самата
ограда се изгражда с основа изцяло разположена в имота на изграждащия оградата.
Заключението на вещото лице е, че има навлизане на оградата, изградена от К.Г.
в имот 37798.503.43, на В.Т. и това
навлизане при отчитане и на допустимата грешка при разстояния межди точки по
Наредба 3 е с 26 кв.м. площ. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа
представеното заключение, като уточнява, че е извършила замервания на място в
присъствието на осигурилия достъп до имота си. Посетила е имота на място, като от службата по
кадастър гр.Враца е изискала последно състояние на имотите по кадастрална карта и по точно процесната
граница между двата имота. На място съществуват запазени точки - осови за
района от които се извършват измерванията и тя с тотална станция която е
високо-точен геодезичен инструмент е измерила съществуващата на място ограда,
която е телена мрежа на бетонови колове към момента. Това измерване е нанесла
след това върху данните от кадастралната карта и е установила, че
съществуващата ограда в северния край навлиза
в имота на Т.. Извършила е оглед на същата ограда и по друго дело на КРС
и знае, че там са съществували стари зидове.
Допуска, че грешката се е получила
от ширината на зидовете. Сравнила е данните на другите геодезически измервания, заявява, че се ползва
една и съща кадастрална основа и едни и същи цифрови данни. Относно
констатациите на колегите си твърди, че се ползва една и съща кадастрална карта,
една и съща основа и всички взимат
данни и трасират на място едни и същи
точки в смисъл, че независимо колко геодезисти работят на място, и те работят
само с един и същи цифров модел и това
отразяват на място. Твърди, че не вижда разлика и в измерванията на
геодезистите. С това те гарантират, че са посочили на господин Г. или на
господин Т. точките в които трябва да бъде изградена оградата, а след това как
е изграждана оградата геодезиста не носи отговорност той посочва точките по
които трябва да бъде положена оградата за да отговаря на границата.
По отношение на Лулчев твърди, че не знае да е правоспособно лице от региона и неговите
констатации за разположение на селскостопанските постройки не е разбрала да
излизат от точни геодезични
измервания. Грешката в случая
идва от това, че съседите не са разделили правилно имота, който е бил общ на
един човек, когато Г. е закупил неговият имот.
С оглед оспорването на представеното от инж.Л.А.
експертно заключение от страна на ответника и възникналото съмнение в
обосноваността и правилността му по делото е назначена повторна съдебно -
техническа експертиза. От заключението на повторната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице В.В. се установява, че съгласно
представените документи предмет на задачата е местоположение на оградата между
имоти с идентификатори: 37798.503.42, собственост на К.Г. и 37798.503.43, съсобственост
на ищеца В.Т. Измерен на място, имота на ответника 37798.503.42 е с размери: по
линията с ул. Рангел Пантелеев- 26.89 мл, по вътрешната линия с имот 39 - 61.33
мл, по вътрешната линия с имот 43- 62.43 мл. и в дъното с размери 25.66 мл. Ответника
е собственик на 1060/ 2120 идеални части от целия имот 37798.503.43 с площ-
2120 кв.м, а по цифрово измерване 2 255 кв.м, с лице към улицата 33.80 мл.
Имота не е поделен, няма данни ищеца в какви реални граници владее своята част.
На място между двата имота има изградена ограда от телена мрежа върху бетонови
колове. Крайните гранични точки на спорната ограда между двата имота са :
подробна т. 1- на уличната линия и подробна т. 7 в дъното на имота. За
изготвяне заключението са ползвани следните доказателства: 1. Скица № 6517
/10.11.2011 г. л. 5, със списък на координатите, определящи границите на
поземления имот. 2. Протокол /1. юни.2010 г. л. 23 за трасиране, означаване и
координиране на подробни точки №№ 122091 и 122561 на пи № 37798.503.42 по
кадастралната карта на гр. Козлодуй. 3. Протокол /21 март 2012 г. л. 6 - по
молба на ищеца, за трасиране, означаване и координиране на подробни точки №№ 1
и 7 от западната граница на пи № 37798 .503.43. 4. Протокол / 30.03.2012 г. л.
24 - по молба на ответника, за трасиране, означаване и координиране на п. т 1
и 2 на поземлен имот № 503.042. От данните на Скица N9 6517 на СГКК гр. Враца
се констатира: Координатите на граничните точки определящи границата между
двата имота са: Точка № 1. X /м/ 4760824.48 иШ
8538297.10. и на т. № 7. Х/м/ 4760766.18 и Y/м/ 8538274.75. На изпълнената
ограда са извършени три контролни измервания.Първото на 21.03.2012 г. по молба
на ищеца, второто на 30.03.2012 г. по молба на ответника и третото от м. 02.
2014г. извършено от вещото лице Л. А.. Координатите на т.т. 1 и 7 определящи
границата, са идентични с координатите от Протокола за заснемане, означаване и
координиране от 30.03.2012 г. Няма данни за координатите на граничните точки по
другите две заснемания.Заключението на в.л. В.В. е, че няма доказателства, че
оградата е изпълнена с отклонение от геодезическите
координати на т. т. 1 и 7 определящи границата между двата имота. Има
доказателство , че оградата е изпълнена по координати, идентични с координатите
на определящите границата точки. На основание горното счита, че няма
доказателства, ответника Г. да владее част от имота на ищеца Т.. Разпитано в
съдебно заседание вещото лице В.В. поддържа изложеното в писмен вид заключение;
като обяснява, че за да изготви заключението си се е позовал на Закона за
кадастъра и имотния регистър и по –
точно на чл. 27, ал. 1, т. 1 от
него в която границите на поземлените
имоти на земеделски земи и в населени места са маркирани с координатни точки на
ограждащите имота линии. След като направил съпоставка с координатите на точка
1 и т. 7, посочени в скица № 6517, на
лист 5 от делото, които точки 1 и 7 са
идентични с точка 561 в единия от протоколите за трасиране и координиране, т.
91 и с т.1 и т. 2 от Протокола за трасиране от 30.03.2012 година, и направил
съпоставка между тези протоколи за трасиране и координиране, и геодезичните
координати, определящи границата се установило, че единствено в Протокола за
трасиране от 30.03.2012 година координатите определящи границата – именно точка
едно и две, координата „х” и координата „у”, са идентични с координатите от
скица № 6517. На базата на това сравнение което е направил и тази идентичност
между координатите по едната скица и по протокола за трасиране и координиране е
представил заключение което поддържа. Границите са установени чрез Протокол за
трасиране. Трасирането се извършва с геодезически
инструменти на базата на геодезически означени
точки. Измерване на място вещото лице е
извършило с ролетка Според В.В. в.л.Л.А. е работила по същите точки. С тази
станция с която е работила се получава най – точно измерване.
От заключенията на назначените
и изготвени по делото експертизи съдът възприе първата съдебно техническа
експертиза изготвена от в.л. Л.А., като счете, че същата в нейната цялост е
обективна, компетентна и относима към предмета на
доказване в производството. Доколкото съществуват противоречия между
заключенията съдът възприе изцяло изводите на първата съдебно техническа експертиза
изготвена от в.л. Л.А.. Първата експертиза е изготвена след оглед на имотите
чрез използване на най-точен метод на замерване чрез геодезическо
заснемане.
Горната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира в
по-голямата им част като безпротиворечиви и взаимно
допълващи се.
Приложени са и са приети
следните писмени доказателства: Нотариален акт № 4, том VІІ, дело № 11420, дело
№ 820 от 2004г.; Скица на поземлен имот № 6517/10.11.2011 на АГКК – Враца;
Протокол за трасиране, данъчна оценка, вносна бележка платена държавна такса;
Декларация от 12.07.1996г.; Констативно заключение от 22.08.1996г.; Протокол за
трасиране, означаване и координиране на поземлен имот от 30.03.2012г.; решение
№ 98/28.06.2011г. на РС, гр. Козлодуй;
Протокол за трасиране, означаване и координиране от 11.06.2010г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.
108 от ЗС.
Предявеният осъдителен иск е
допустим, тъй като е подаден от субект имащ активна процесуално-правна
легитимация. Разгледан по същество е основателен и доказан, поради което следва
да се уважи.
Съгласно гражданско-правната
доктрина, собственикът на недвижим имот, наред с останалите правомощия от
съдържанието на правото на собственост, притежава правото да го владее - лично
или чрез друго лице, упражнявайки фактическа власт върху него, която изключва
упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато
това право е нарушено, чл.108 от ЗС, установява право за собственика да иска
своя имот от всяко трето лице, което го владее или държи без да има основание
за това. Целта на ревандикационния иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик за връщане на отнетият имот и на
търсената с него защита е да върне фактическата власт върху недвижимия имот на
носителя на правото на собственост върху него.
За да бъде уважена ревандикационната искова претенция в процеса следва да се
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки: на първо място ищецът да притежава право на собственост върху
недвижимия имот; на второ място ответната страна да упражнява фактическа власт
върху него със субективното намерение, че й принадлежи или да държи имота за
другиго и на трето място, че тези фактически действия ответникът извършва без
наличието на законно правно основание.
Установи се положително и
кумулативно наличието на трите предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от
ЗС.
В конкретния случай съдът намира,
че ищецът В.Д.Т., ЕГН **********, е доказал, че притежава право на собственост
върху поземлен имот 37798.503.43 с площ 2264 кв.м.и има лице към улица „Р.
Пантелеев” от 33.80 м. Съгласно нотариален акт за собственост №4 дело VII рег.11420
дело 820 от 2004 година В.Т. е собственик на 1060/2120 ид.
ч. от имот пл.№556 кв.182 по действащия тогава регулационен и кадастрален план
на града или по цифрово измерване целият имот е 2255 кв.м.
Спорната площ се владее именно
от ответната страна К.С.Г., който упражнява фактическа власт върху нея със
субективното намерение, че му принадлежи. Според заключенията на двете приети
по делото съдебно-технически експертизи, изготвени от вещи лица не само след
запознаване с материалите по делото, но и след замервания в имотите, ползваният
от ответника имот навлиза в имота на ищеца по документи, като размерът на
площта на навлизане според първото заключение нейният размер е от 26 кв.м,
според второто заключение няма доказателства, че оградата е изпълнена с
отклонение от геодезическите координати на т. т. 1 и
7 определящи границата между двата имота.
Съдът приема че владяната от ответната страна
площ е именно с размер от 26 кв.м, изчислена след използване на най-точния
метод на замерване чрез геодезическо заснемане и
съобразена с действащата кадастрална карта. Площта се владее с намерението, че
му принадлежи от ответника, който категорично заявява пред съда, че не нарушава
границите и, че не владее чужд имот.
Същият обаче упражнява
фактическа власт върху спорната площ без наличието на правно основание за това.
Документите, които легитимират като собственик ответника К.С. на съседния на
ищеца недвижим имот, не доказват правото му на собственост върху процесната ивица от 26 кв.м.
При така представените
съображение съдът намира, че искът по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен като
основателен и доказан, а ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца
владението върху площта, с размер от 26 кв.м.
Разноските на ищеца по иска по
чл.108 ЗС са в размер на 560.00лева, от които държавна такса в размер на 50.00лева,
депозит за вещо лице в размер на 160.00 лева и адвокатски хонорар за един
адвокат в размер на 350.00 лева.
Тъй като е уважен иска, съдът
счита, че следва да се уважат и разноските, което означава, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 560.00 лева.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйски Районен Съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.С.Г. ***, ДА ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО на В.Д.Т.,***, върху следния собствен на ищеца недвижим имот: площта
с размер от 26 кв.м, в имот 37798.503.43, съгласно приетата по делото
съдебно-техническата експертиза изготвена от в.л. Л.А., на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА К.С.Г. *** да заплати
на В.Д.Т.,*** направени в настоящото производство разноски в размер от 560.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4,
ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: