О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.02.2020
година град Омуртаг
Районен съд - Омуртаг
на десети февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от
председателя гр. д. № 412 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Произнасянето е по реда на чл. 130 ГПК във връзка с чл. 15, ал. 1 ГПК.
Настоящото дело е
образувано по искова молба, подадена от „ДИМАС-48“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. ***, общ. О., област Т., ул. ***, представлявано
от управителя Д.А.Д., против ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. *** представлявано от Г. К.П. С.
и Я. Д., като със същата е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В рамките на
законоустановения едномесечен срок от ответника е депозиран редовен писмен
отговор, в което е взето становище по допустимостта на предявения иск. Според
същото искът е недопустим, тъй като не е спазена подведомствеността, която е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на такъв иск. Ответната
страна изтъква, че в констативен протокол № 1400883 от 19.12.2018 г. е включена
арбитражна клауза (стр. 2), като същият протокол е подписан от собственика на
дружеството - ищец, който с подписа си се съгласил и с арбитражната клауза, включена
в протокола. Сочи, че в сключения на 16.02.2016 г. договор за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
Мрежи“ АД при Общи условия № 4063730/15.02.2016 г. между „ДИМАС-48“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. О., представлявано от Д.А.Д.,
и „Енерго-Про Мрежи“ АД, ЕИК *********, било уредено в чл. 1 предназначението
на процесния обект, а именно: „стопанска дейност“, а в чл. 5 на същия, страните
уговорили, че всички спорове, възникнали в отношенията между страните се
отнасят за решаване пред Арбитражен съд В. при СППМ, съобразно неговия Правилник.
Като се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК и на разпоредбата на §13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, ответникът заявява, че ищецът няма качеството на потребител,
поради което намира за компетентен да разгледа настоящия спор не съда – в
случая Районен съд - гр. Омуртаг, а Арбитражен съд В. при СППМ.
По така направеното възражение за недопустимост на
предявения иск поради неподведомственост на спора на съда, в рамките на
проверката по смисъла на чл. 130 ГПК съдът прецени следното:
Съгласно чл. 15, ал.
1 ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде
повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен
когато в закон е определен срок за това. В случая е налице специално правило, регламентиращо
срок за подобно възражение, а именно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА,
съгласно която съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Ответникът по настоящото дело е спазил този
срок, тъй като възражението му е инкорпорирано в подадения в рамките на
законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК писмен отговор. За да прецени
основателността на това възражение съдът следва да провери наличието на клауза
между страните, имаща силата на арбитражно споразумение, както и да провери
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 изр. ІІ ЗМТА валидността на арбитражното
споразумение, дали последното не е изгубило силата си или същото не може да
бъде изпълнено. Към отговора е приложен заверен препис на договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
Мрежи“ АД при Общи условия № 4063730/15.02.2016 г., сключен на 16.02.2016 г. между
ищеца „ДИМАС-48“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ***,
общ. О., представлявано от Д.А.Д., и ответника „Енерго-Про Мрежи“ АД, ЕИК *********,
в чийто чл. 1 е описан обекта, за който се сключва договора – „кафе – аперитив“
в град О., област Т., ул. ***, № 1, с предназначение за „стопанска дейност“. А
в чл. 5 от същия договор страните са се договорили, че всички спорове, възникнали
в отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд В. при
Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник. Във връзка с валидността на
арбитражната клауза следва да се посочи, че в случая конкретната такава
отговаря на законовите изисквания, заложени в чл. 7 ЗМТА. Същата съответства на
дефиницията за арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА, тъй
като се намира в рамките на подписан от двете страни договор и изразява общото
им съгласие да възложат на арбитраж да реши всички спорове, които могат да
възникнат между тях във връзка с договорно правоотношение, произтичащо от
сключения договор. При това положение клаузата отговаря и на изискванията на чл.
7, ал. 2 ЗМТА – писмена е и е част от подписан от двете страни договор. Освен
това писмена клауза, имаща характера на арбитражно споразумение конкретно
относно решаването на спорове, отнасящи се до съставения от ответника
Констативен протокол № 1400883 от 19.12.2018 г., в който е отразено процесното
количество ел. енергия, се съдържа и в текста на този протокол, който също е
подписан и от двете страни по делото. Следователно е налице още едно сключено
между страните арбитражно споразумение с по-конкретен предмет, който се отнася
до предмета на настоящото дело. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК очертава
предметния обхват на арбитражното споразумение чрез визиране на изключенията от
същия, и според тази разпоредба страните не могат да сключат арбитражно
споразумение за решаване на имуществен спор, имащ за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или
е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Предвид
естеството на спорния предмет в случая следва да се обсъди качеството на ищеца
като потребител по смисъла на цитираната разпоредба. Според легалната дефиниция
на понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. И в двете очертани от
тази дефиниция групи на понятието потребител се визира единствено физическо лице,
поради което е категоричен извода, че юридическите лица, каквито са търговските
дружества, не попадат в категорията на потребителите по ЗЗП. Ищецът е именно
такова търговско дружество – ЕООД, и поради това не попада в понятието
потребител, респ. не може да се ползва от предвиденото в чл. 19, ал. 1 ГПК
изключение, налагащо разглеждането на спора от съда. Обстоятелството, че
ищцовото дружество се явява потребител по смисъла на § 1, т. 41б, буква „а„ ЗЕ
не го прави и потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и съответно не
е от значение за решаване на подведомствеността на спора съобразно правилото на
чл. 19, ал. 1 ГПК. В този смисъл и търговското дружество не разполага с
предвидената в ЗЗП защита на потребителя срещу неравноправни клаузи в договор. В
подкрепа на изложените правни изводи е и актуалната константна съдебна практика
на ВКС - Определение № 440 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3350/2019 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф., Определение № 37 от 25.01.2019 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3509/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р., Определение
№ 144 от 21.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 190/2019 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията *** Балевски.
При изложените
данни следва, че относно договорното правоотношение между страните е налице
валидна арбитражна клауза, която не е изгубила силата си и не са налице пречки за
изпълнението й предвид ясното индивидуализиране на арбитражната институция, както
и нейното реално съществуване. При това положение спорът между страните подлежи
на разглеждане и решаване не от съд, а от арбитраж. Ето защо и съобразно
вмененото му съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМТА задължение настоящият съдебен състав
следва прекрати производството по настоящото дело поради неговата
неподведомственост на съда.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА производството по гр.
д. № 412/2019 г. на ОмРС поради неподведомственост на съда.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС
- Т. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова