№ 9496
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110117483 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба вх. № 101990/27.03.2024 г., подадена от Р. Й. Ц., ЕГН
**********, срещу „К.И.И. БГ” ЕАД, ЕИК ******** /съгласно молба уточнение от
09.04.2024 г./, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от 03.04.2015 г. по ч. гр. д. № 14316/2015 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно:
сумата от 2651,93 лв. – главница, ведно със законна лихва за период от 18.03.2015 г. до
изплащане на вземането, сумата от 53,04 лв. - държавна такса и сумата от 322 лв. -
възнаграждение за юрисконсулт, за събирането на които суми е образувано изпълнително
дело № 20248400400184 по описа на ЧСИ М. Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, поради погасяването
им по давност.
Съдът, при извършена повторна служебна проверка на допустимостта на исковата
молба, установи следното:
Видно от приетото за послужване ч. гр. д. № 14316/2015 г. по описа на СРС, 75 състав
въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
3016100/18.03.2015 г. в полза на „Б.Е.Д.К.“ ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист от 03.04.2015 г. за следните суми: сумата от 2651,93 лв. –
главница, ведно със законна лихва за период от 18.03.2015 г. до изплащане на вземането,
сумата от 53,04 лв. - държавна такса и сумата от 322 лв. - възнаграждение за юрисконсулт,
които суми представляват задължение по запис на заповед от 09.10.2012 г., предявен за
плащане на 19.11.2012 г., и са предмет и на настоящото производство.
Видно от представената в заповедното производство покана за доброволно
изпълнение, такава е връчена на длъжника по изпълнително дело № 20248400400184 по
описа на ЧСИ М. Ц. с рег. № 840 на КЧСИ на 08.03.2024 г., което обстоятелство изрично се
признава от ищеца в исковата молба, по която е образувано настоящото дело. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК по ч. гр. д. № 14316/2015 г. по описа на СРС, 75 състав е постъпило
възражение от длъжника по чл. 414 ГПК с вх. № 2301041/26.03.2024 г., което е прието от
заповедния съд и с разпореждане от 02.10.2024 г. до заявителя са дадени указания по чл. 415
ГПК, че може да предяви иск относно вземанията си в едномесечен срок, както и да довнесе
дължимата държавна такса по сметка на СРС и представи доказателства за това. Указано е и
че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска и за внасяне на държавна
такса, съдът ще обезсили издадената заповед. От приложеното заповедно дело, включително
след извършена служебна справка в деловодната система на съда, се установява, че
съобщението до заявителя е в процес на връчване.
1
При тези данни настоящият съдебен състав намира настоящото съдебно производство
за недопустимо поради липса на правен интерес. По въпроса относно възможността да бъде
предявен отрицателен установителен иск в срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
е налице практика на ВКС, която настоящият състав споделя, съгласно която предявен от
длъжника отрицателен установителен иск за същото вземане, за което преди това
кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, е недопустим и
производството по него подлежи на прекратяване, а не това по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен
интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника,
предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК, от който длъжникът в случая се е
възползвал – в този смисъл определение № 278 от 19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г. по
описа на ВКС, I т. о., особеното мнение в определение № 154 от 27.02.2014 г. по ч. гр. д. №
769/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и цитираните в него определение на ВКС, І т. о. по ч. т.
д. № 867/2011 г., определение на ВКС, ІІ т. о. по ч. т. д. № 131/2012 г. Когато са налице
визираните в чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК предпоставки, кредиторът може да избере как да
потърси съдебна защита на правото си: дали по общия исков ред или по реда на заповедното
производство. Законът не поставя изискване вземането да е безспорно, поради това
позоваването на съображения за наличие на правен спор, като основание за изключване на
възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение, не може да е аргумент за
недопустимост кредиторът да избере този ред на защита. Такава процесуална пречка може
да бъде обоснована само когато отрицателният установителен иск е предявен преди да бъде
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Когато обаче такава вече е
издадена, материалноправната защита на длъжника се реализира по реда, предвиден в чл.
414 ГПК – чрез подаване на възражение срещу съществуването на вземането в рамките на
преклузивния едномесечен срок по ал. 2 на чл. 414 ГПК - в този случай заповедта за
изпълнение не влиза в сила /чл. 416 ГПК/. Надлежното упражняване на правото на
възражение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането - относно липсата на правен интерес от
предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение – виж и определение № 1059 от
09.02.2022 г. по ч. гр. д. № 950/2022 г. по описа на СГС, определение № 4153 от 10.05.2022 г.
по ч. гр. д. № 4527/2022 г. по описа на СГС, определение № 3442 от 19.10.2021 г. по в. ч. гр.
д. № 10973/2021 г. по описа на СГС, определение № 174 от 02.03.2022 г. по в. ч. гр. д. №
12771/2021 г. по описа на СГС, определение от 30.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10674/2021 г. по
описа на СГС. В случая ищецът е подал и възражение по чл. 414 ГПК. Предвиденият
специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите
му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от
негова страна, за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в
предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Aко кредиторът не предяви иск за установяване на
вземането, правата на длъжника са защитени, защото заповедта се обезсилва. Ако
кредиторът предяви иска в законния срок, длъжникът може да изчерпи всички възражения,
на които основава липсата на задължение, в производството по положителния
установителен иск (включително възраженията си за изтекла погасителна давност до
връчване на поканата за доброволно изпълнение, каквито са твърденията и в исковата молба,
по която е образувано настоящото дело). В този случай производството по отрицателния
установителен иск става безпредметно, тъй като предметът на двете дела е един и същ:
спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение,
съответно за което е предявен иск за несъществуването му. Доколкото предмет на съдебния
процес както по положителен, така и по отрицателен установителен иск, е съществуване на
вземането, то тежестта на доказване ще се разпредели между страните по идентичен начин,
независимо какво качество имат в процеса – в тежест на кредитора е да докаже
съществуването, изискуемостта и размера на вземането, независимо дали е ищец или
ответник.
2
Съгласно чл. 416 ГПК, пречка за влизане в сила на заповедта е само подаденото
възражение по чл. 414 ГПК. В случай, че такова е подадено, възниква задължение на
кредитора да предяви положителен установителен иск за вземането, за което е издадена
заповедта. Този иск се счита заведен от момента на подаване на заявлението – чл. 422, ал. 1
ГПК. И в този случай отрицателният установителен иск /защото е предявен след подаване на
заявлението/ е по - късно заведен и производството по него – подлежи на прекратяване
съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК. Образуването на заповедно производство срещу длъжника е
приравнено от законодателя на образуване на исково такова, което следва от разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК – искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. Съгласно т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС законодателното разрешение по чл. 422, ал. 1 ГПК е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването последиците от предявяване на иска с момент,
предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Една от тези
последици е забраната да се образува последващ процес за същото вземане. Следва да бъдат
съобразени и постановките на т. 10.б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, според които процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на
страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. При
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е
цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви искът е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
На следващо място, разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от
01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за
разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези
съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда.
Настоящото производство е образувано за установяване недължимостта на суми, за
които срещу ищцовата страна е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по нея за процесните суми. В случая ищецът твърди, че поканата за
доброволно изпълнение му е връчена на 12.03.2024 г., като основава исковата си претенция
на обстоятелството, че е изтекла давността за вземанията до тази дата. С оглед на това
следва да се приеме, че същият не се позовава на юридически факт, настъпил след влизане
в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК (след изтичане на едномесечния срок
за подаване на възражение, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение от
съдебния изпълнител), което обуславя неприложимост и на защитата по чл. 439 ГПК.
В заключение, създаденият специален ред за защита на длъжника в заповедното
производство и преди влизането в сила на заповедта за изпълнение (възражение по чл. 414
ГПК, възражение по чл. 423 ГПК) изключва правния интерес на ищцовата страна от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК или чл. 439 ГПК за
установяване несъществуването на вземането - предмет на заявлението и издадената заповед
за изпълнение по изложените в исковата молба съображения. Несъмнено в настоящия
случай се касае за паралелно упражнени от длъжника процесуални средства за защита -
подадено възражение по чл. 414 ГПК и предявяване на отрицателен установителен иск, като
защитата на длъжника следва да се осъществи именно в производството по чл. 422, ал. 1
3
ГПК. За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че поканата за доброволно
изпълнение, съответно заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника в по-
ранен момент от 08.03.2024 г. (за което съдът намира, че не са налице данни от изисканите
изпълнителни дела), то това не е пречка длъжникът да предяви нов иск по реда на чл. 439
ГПК с позоваване на факти, настъпили след датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
Относно недопустимостта на производството следва да се посочи също, че от
представеното от ЧСИ М. Ц. удостоверение от 13.02.2025 г. се установява, че в полза на
взискателя по процесния изпълнителен лист е била преведена сумата от общо 1209,27 лв.
Доколкото сумите са преведени на взискателя, то отрицателният установителен иск е
недопустим в частта досежно погасените суми, тъй като длъжникът не може да постигне
адекватна защита на правата си. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва
възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното
уважаване на такъв иск, доколкото постъпилата по изпълнителното дело сума е вече
преведена на взискателя. В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде
уважен, същият няма да доведе до прекратяване на изпълнителното дело, нито чрез него
само по себе си може да се постигне връщане на платените от ищеца суми. Такова
възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето
на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и
исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по
делото – да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 101990/27.03.2024 г., подадена от Р. Й. Ц., ЕГН
**********, чрез адвокат О. Д., срещу „К.И.И. БГ“ АД, ЕИК ********, с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 03.04.2015 г. по ч. гр. д. №
14316/2015 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно: сумата от 2651,93 лв. – главница, ведно
със законна лихва за период от 18.03.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,04 лв. -
държавна такса и сумата от 322 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, за събирането на които
суми е образувано изпълнително дело № 20248400400184 по описа на ЧСИ М. Ц., с рег. №
840 на КЧСИ, поради погасяването им по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17483/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4